Хемус 2014: ВВС трябва да се развиват приоритетно

Командирът на ВВС ген.-майор Константин Попов пред сп. “НАТО и България”, ИК "ЕЪР ГРУП 2000"
Интервюто взе Димитър Ставрев




- Генерал Попов, ВВС станаха първата структура от БА, която реално влезе в НАТО със старта на мисията Ер полисинг на 29 март 2004 г. Като командир на 3-та изтребителна авиобаза тогава, а след това от постовете в Щаба на ВВС имате преки наблюдения върху нея. Как се разви мисията, какви са оценките от органите на НАТО при проверките им, колко са те годишно?

- Държа да подчертая, че България е член на НАТО - това е изборът, който нашата държава направи. Българската армия и Въоръжените сили са изпълнители на поетия от държавата ангажимент.
Членството в Алианса беше и все още е сериозно предизвикателство. Трябваше да се пренастрои сложна и комплексна система в нов режим на работа, с нови партньори, по нови правила и процедури. И разбира се, с нови изисквания към техниката и въоръжението и към системите за командване и управление. В този ред на мисли основното натоварване беше върху хората, които участваха и участват в тези процеси.
Започнахме подготовката за интегрирането в системата за ПВО на НАТО още през 2003 г. Имаше много неясноти, много проблеми, но хората се справиха по превъзходен начин, така че на 29 март 2004 г. застъпихме в дежурство. И вече 10 години доразвиваме и усъвършенстваме системата. Подчертавам, че Ер полисинг гарантира въздушната сигурност на нашата страна. Тава е непрекъсната операция, която включва много елементи - задействане на командните пунктове, радарните постове, комуникациите, летателните екипажи, които носят бойното дежурство, екипажите за търсене и спасяване. С една дума -система, която ежедневно, ежечасно, ежеминутно е в действие. Това предполага сериозна подготовка, непрекъсната готовност за действие. Ние не можем да си позволим лукса да изчакаме да възникне събитие и чак тогава да се готвим, за да отреагираме. Ние трябва винаги да сме боеготови.
Равносметката за изминалите 10 години е, че Военновъздушните ни сили надеждно изпълняват тази най-важна мисия в мирно време на територията на страната.

Относно оценките - ежегодно се провеждат десетки тренировъчни мисии, които тестват адекватността и ефективността на нашите ВВС. Внезапните проверки от страна на командванията на НАТО са редовна практика. Ежемесечно, дори и по-често се тестват абсолютно всички елементи от системата за ПВО – командване и управление, радиолокация, комуникация и навигация, зенитно-ракетни комплекси и дежурни изтребители. Оценките от тези проверки са единствено положителни. Включително и при отскоро провеждащите се тренировки по презгранични операции по Ер полисинг с ВВС на Гърция и Румъния. На практика това доказва надеждното управление на дежурните ни сили и средства.
Що се отнася до 10-те години членство в НАТО, системата на ВВС може да се похвали с доста успехи – промяна на системата ни за подготовка, разработка на нови тактики, техники и процедури, модернизация на системата за командване и управление и на радарните ни постове. Вече имаме възможност да работим и с AWACS. Продължаваме с модернизацията на инфраструктурата. Стремежът е максимално да се използват възможностите на програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Започна и модернизацията на летище Безмер. Очакванията ни са, че до края на 2015 г. България ще има още едно модерно летище, отговарящо на изискванията на НАТО и ИКАО.
Разбира се, има и трудности и проблеми, свързани основно с хроничното недофинансиране на системата за отбрана като цяло и в частност на ВВС, но по отношение на военната експертиза категорично мога да заявя, че се постигна максималното с наличния финансов и материален ресурс.

- Какво донесе членството на България в НАТО за ВВС – техника, способности, обучение, участие в учения на Алианса?

- Ще започна отново с това, че членството в НАТО изисква огромен финансов ресурс. Това да пренастроиш огромна система, да я вкараш в нови релси е нещо скъпо, а ние нямахме възможността да се радваме на добро финансиране през тези 10 години. Въпреки това се закупи не малко нова техника – вертолети Bell, AS532AL Cougar, военнотранспортните C-27J Spartan, учебните Pilatus PC-9M и PC-12, модернизираха се РЛС. Очевидно е, че очакванията са за много повече, очевидно е и че отлагането във времето на приоритетни проекти доведе до ограничаване на възможностите за превъоръжаване и поддръжка на техниката и въоръжението.
По отношение на провежданите учения от една страна станаха много повече като брой. От друга страна са все по-мащабни и комплексни, провеждат се в условия, максимално близки до бойните и при реалистични тактически сценарии. Използват се максимално възможностите им, за да се подготвяме за изпълнение на целия спектър от мисии и задачи. За целта включваме все повече елементи от ВВС – тренират различни типове самолети от различните авиобази, РТВ, ЗРВ се намесиха много силно и участват успешно. Ученията са върха в подготовката, резултатите от тях са оценка на постигнатото през цялата година.
Системата за подготовка се промени съществено – създадоха се нови регламентиращи документи във ВВС, което има ключова роля по отношение на оперативната съвместимост, на способностите, които трябва да развиваме, на визията ни за бъдещо развитие. Важното е да се разбере новата им философия. Те са дават гъвкавост, възможност за промяна и са много по-адекватни на средата. Позволяват да се използват същите тактики, техники и процедури, по които работят нашите съюзници от НАТО. И накрая дават много по-голяма отговорност на командирите по места, които имат най-ясна представа за нещата, най-добре познават проблемите и могат най-добре и точно да отреагират на възниквали проблеми.
Придобиването на нови способности изискваше много усилия от хората и иновативно мислене. Може да прозвучи като хвалба, но всичко е доста изстрадано. Например по време на подготовката за ученията въведохме въздушния бой, тактическите прехвати, работа в усложнена среда на радиоелектронни смущения, работа с AWACS, MEDEVAC (авиомедицинска евакуация) със самолети и вертолети. Сериозен ръст в последно време отбеляза и учебната авиация. Там има още много каквото да се желае, но като подготовка на курсантите и младите летци се заложиха именно тези нови процедури и новото отношение към полетите. Започна също така работа на Су-25К с предни авионасочвачи (JTAC).
Може би не е свързано пряко с членството в НАТО, но проведохме нови видове подготовки и придобихме нови способности за изпълнение на задачи по третата мисия на Българската армия „Принос към националната сигурност в мирно време” – пожарогасене от въздуха, търсене и спасяване над море, полети от високопланинска площадка, полети с подкачен външен товар. Разшири се дейността, обхватът, съдържанието, важността и значението на ВВС. Ефективността от тази промяна е видима. ВВС са тези, които могат най-бързо и най-точно да реагират за кратък период по време на криза. Светът става все по-динамичен и все по-често ще се налага използването на сили като ВВС, способни да реагират при потенциални рискове и заплахи и при кризи от невоенен характер. Това налага извода, че ВВС наистина трябва да се развиват приоритетно.

- Споменахте, че НАТО е съвкупност от силите и способностите на отделните страни-членки. В рамките на НАТО какво е мястото на българските ВВС, как изглеждаме на фона на нивото и способностите на съседните ни държави Турция, Гърция, Румъния?

- Българските Военновъздушни сили са достойни партньори със заслужено уважение и признание. Критерият за тази оценка е един – резултатите, които постигаме. Доказваме го ежедневно при изпълнението на задачите ни в Интегрираната система за ПВО на НАТО, при проверките, при съвместните тренировки, учения и подготовки.
Един сравнителен анализ обаче налага извода, че трябва де се обърне много по-сериозно внимание на придобиването на нова бойна техника и подготовката на състава за нея. Добър пример е Румъния, която ще модернизира ВВС със закупуването на изтребители. Искрено се надявам, че ще се вземат тежките политически решения, които ще осигурят придобиването на нов боен самолет за българските ВВС.

- През последната година бе отчетена повишена активност на руските ВВС в Черноморския регион. Това наложи по-често задействане на дежурните сили и средства на ВВС. Какви са изводите за нивото на подготовката им на базата на тези действия, които им се наложи да осъществят?

- Анализите и разчетите за подготовката, демонстрирана в реалните действия в последните месеци, показват, че тя е добра. За това трябва да се благодари на всички момчета и момичета, които са на дежурни машини, в РЛС и най-вече ангажираните в системата за командване, където се взимат решенията. Там трябва много правилно да си оценява всяка ситуация и да се реагира по най-добрия възможен начин. Направените изводи налагат и някои промени по отношение на действията на дежурните сили и средства. Тук искам да спомена, че работим добре с колегите от Румъния в рамките на т.нар. cross border operations, работим успешно и с AWACS и това ни дава добра натренираност и подготовка.
Трябва обаче да подчертая, че за тази мисия са необходими по-голям брой подготвени пилоти за носене на бойно дежурство. Това категорично изисква ресурси. Пилотите трябва да имат достатъчно нальот и ниво на подготовка, за да могат да влизат и в по-тежки ситуации. Не знаем какво може да ни наложи бъдещето след 3-5 години. Тези хора трябва да се подготвят още отсега. Искрено се надявам, че ще бъде взето решението за увеличаването на бюджета, което да ни помогне да го използваме рационално и да се осигури необходимата подготовка на летателния състав, при това не само на тези носещи бойно дежурство в момента.
Това, което правят момчетата и момичета, които са ангажирани с мисията Ер полисинг в момента, ще остане в историята. Това огромно натоварване и превъзходните им действия ще се помни дълго и навярно ще се изучава като пример за отлично взаимодействие между отделните компоненти на ВВС и постигнати резултати.

- Реално откога не е имало такава активност на дежурните сили и средства на българските ВВС?

- Навярно от времето на ген. Тодор Трифонов и епопеята с разузнавателните балони. Само ще отбележа, че наскоро имахме ден, в който броят на реалните действия на дежурните екипажи беше повече, отколкото през цялата 2009 г. Това изисква страшно много енергия - да си непрекъснато „на педал” в продължение на дълъг период от време. Сигурен съм, че от дистанцията на времето този период ще се разглежда като исторически прецедент и ще бъде даван за пример, включително и с оглед на условията, при които са изпълнявани тези задачи.

- В тази връзка как се отразява закриването на радарния пост на Емона, наложено ви в хода на последните оптимизации на числения състав на БА и преструктурирания?
- В интерес на истината в момента нямаме особени проблеми с радиолокационната техника. Но ако не се погрижим за радарите сега, ще имаме такива в бъдеще.

- Обстановката около кризата в Крим постави на всеобщо внимание и въпроса за новия изтребител на ВВС. Докъде в момента е процесът и кога очаквате решението на МО, МС и НС за старта на процедурата за избор на изпълнител?

- За съжаление подобна обстановка провокира подобно мислене. Казвам за съжаление, защото това решение вече е закъсняло. За да имаш изградени способности, трябва да си започнал работа отдавна, да си придобил съответното въоръжение, да си подготвил състава. Вземането на такова решение съвсем не означава, че си придобил способности. Това е само началото на дълъг и сложен процес на сериозни преобразования, които трябва да се направят в много сфери, не само на ВВС. Този процес ще засегне и системата да придобиване на въоръжение, поддръжката, подготовката, инфраструктурата и ако щете утилизацията след края на жизнения цикъл.
По въпроса за очакванията ми за срока за вземането на решение отговарям така – колкото по-скоро, толкова по-добре.

- Новото ръководство на МО и лично министър Найденов още от старта на мандата обърнаха сериозно внимание на възстановяването на летателната техника на ВВС. С какво можете да се похвалите като свършено за тези 10 месеца?

- Наистина е много важно какво ще е отношението на политическото ръководство към дадения вид въоръжени сили. В нашия случай ръководството на МО бе наясно с проблемите, с изискванията към техниката, демонстрира правилно мислене и взе правилно решение. През последите 10 месеца има бум във възстановяването на авиационната техника. Като казвам бум, нека това да не звучи пресилено. Според мен това трябва да е нормален процес, а не нещо кампанийно, да няма пикове и сривове. Техниката трябва да е непрекъснато във фокуса на ръководството и на МО и на ВВС.
Да се върна към втората част на въпроса – възстановени са вертолети Bell 206, които са изключително важни за подготовката на младия летателен състав. Възстановени бяха полетите с МиГ-21 и Су-25 след разрешаване на проблемите с летателната им годност. Нарасна броят на изправните вертолети AS532AL Cougar. Имаме и потвърждение от РСК „МиГ”, че ремонтираните двигатели на МиГ-29 ще бъдат доставени през месец май. Тук трябва да се отдаде заслуженото и на хората, които работят по тези дейности. Това е висококвалифициран труд на ИТС, на летателния състав, който прави изпитателните полети. Това доказва, че хората имат желание за работа и могат да носят отговорност. В края на краищата за да възстановиш един самолет или вертолет със собствените си ръце, е сериозно предизвикателство и отговорност и има изключително положителен ефект.

- Докъде стигна процесът на ремонт на вертолетите Ми-24?
- Имаме подписано рамково споразумение с ТЕРЕМ за възстановяването им, както и първи годишен договор. Според рамковото споразумение всяка година от 2014 до 2016 г. ще получаваме по един Ми-24. По договор първият вертолет трябва да е готов през август т. г.

- В кои учения по линия на НАТО предстои да участват или вече са участвали българските ВВС през 2014 г.?
- Предстоят учения и по линия на НАТО, и двустранните такива. Тук трябва да се търси балансът, за да не преминем критичната граница, защото ученията са наистина изключително много. Важно е да се отбележи, че те дават опит, натренираност, нови знания, нови умения, но трябва да се следи и за безопасността. За нас безопасността на полетите е водещ приоритет.
Сред ученията бих искал да откроя “Тракийска звезда” с ВВС на САЩ, Collector’s Item с ВВС на Израел, както и тренировката European Transport Training, която ще се проведе в авиобаза Крумово с участието на ВВС от много европейски държави. Учение от такъв ранг ще се проведе за първи път в България и на него ще бъдат демонстрирани новите възможности, които придоби военнотранспортната ни авиация. Друго учение, на което бих искал да акцентирам, е многонационалното учение с вертолетите AS532AL Cougar на полигон Хохенфелс в Германия заедно с подразделения от СВ. Там ще бъде проведена проверката от TACIVAL на НАТО и ще се потвърдят способностите на нашия модул.

- Генерал Попов, как можем да обобщим първите 10 години от членството в НАТО от гледна точка на ВВС?
- Хората със сини униформи вложиха много усилия, работиха упорито както за изучаване и внедряване на новостите в системата, така и за собственото си обучение и професионално развитие. Надявам се, че бяха заложени здрави основи, които оттук нататък ще позволят да се надгражда и развива успешното бъдеще за българските ВВС.