Скучно, но необходимо въведение

България участва по време на Втората световна война на страната на фашистка Германия срещу антифашистката коалиция – Съветския съюз, САЩ и Англия. Започна се с “пропускането” (фактически окупацията на България) на 1 март 1941 г. войските на фашистка Германия и “логистично съдействие” и участие в разгрома и окупацията на съседна Гърция и Югославия.
С началото на внезапното нахлуване на хитлеристките войски в територията на съветския съюз на 22 юни 1941 г. България се опита да спазва “неутралитет”, като едновременно оказва пълна и все по нарастваща подкрепа на фашистка Германия през целия период на войната срещу Съветския съюз.
Не е вярна разпространяваната до сега теза, че през Втората световна война на Източния фронт срещу Съветския съюз не е участвал нито един български войник. Тя е конюнктурна версия и трябваше само да украсяьва емоционално и да подсилва българо-съветската ни дружба. А истината е, че на Черноморския театър на военните действия, където българските териториални води и крайбрежна територия бяха засмукани като придатък към южния фланг на Източния фронт, наред с въоръжените сили на Вермахта с пълни сили и напрежение участваше Военноморският флот царство България. В тъй яростно критикуваната “История на българския военноморски флот” (ВИ, С., 1989) е направен първият пробив, макар и твърде плахо и завоалирано, да се покаже това участие.
В главната редакция на готвения труд под мое председателство историци и политработници пледираха за по-предпазливо изложение за действията на царския флот през войната. Чрез контрола на цензурата можеха да се съзрат имената на авторите като противници на българо-съветската дружба. Предложените от мен текстове, които имахме за цел да обосноват сложната и специфична обстановка във флота на 8 септември 1944 г., се оспорваха, но в крайна сметка бяха разхвърляни от работната редакция на различни автори и добре отшлифовани, намират някъде място в раздели, глави и точки.
Целта беше да се покаже, че вследствие враждебните и агресивни действия на Съветския Черноморски флот на 8 септември 1944 г., който разоръжи и плени силите на Българския флот, се създават много трудни условия за новата власт в опазване и изграждане на новия флот. По същество такъв почти не беше останал, защото военноморските флагове на пленените български кораби бяха взети като военни трофеи, казармите – заети, офицерският състав, изоставен от подчинените си матроси, два пъти е арестуван и заплашван със сибирски плен. (“История на Българския военнморски флот”, с. 140, кап. ІІ ранг П. Попов, архив ИД). Беше останало само Военноморското на Н.В. Училище и полковете на Бреговата артилерия.
Офицерският корпус на царския флот, който носи определена вина за своето поведение и действия, превишаващи нормите на участие във флота на “неутрална България” в защита на “пасивните германски котвои4 е застрашен от репресии и заплашван с плен. Той е защитен, ако не от съветски плен, то от излишни издевателства и зъдържания от съветските власти благодарение на активната намеса на командването на щаба на 10-та ВОЗ и ОК на БКП – ръководство за въстанието във Варна на 8 септември 1944 г. (Б
Ламбо Теолов, Демир Борачев, Георги Богданов-\Левака, Кирил Халачев). Изпратен е Николай Бояджиев-Валентин като пълномощник на новата власт на Отечествения фронт във ВМУ. Там за втори път са извикани със сухарни торби и задържани офицерите от флота.
Сложната и напрегната обстановка във Варна на 8-10 септември се създаде като проява на острия сблъсък на интересите на западните съюзници и Съветския съюз в надпреварата им при стъпването им на Балканите. Варна се оказа пробен камък на доверието и подозрението за спазване на договореностите. Особено на англичаните не се харесваха бурните демонстрации на народа под ръководството на БКП и Отечествения фронт, довели до ареста на градските властници и убийството на командващия Трета армия кръволока ген. Христов. Радио Лондон и Анкара предадоха, че във Варна е установена съветска власт. Това силно е разгневило Сталин и той е разпоредил на току-що произведения маршал Ф. И. Толбухин да възстанови старата власт във Варна. Подполковник Толубко В. Ф., назначен за военен комендант на Варна, действа енергично по тая заповед. Съветските военноморски власти, които пък действат по указания на своя главнокомандващ адмирала на флота на СССР Кузнецов, Н. Г., също посмекчават тона и поведението си и това облекчава мисията на Николай Бояджиев по освобождаване на задържаните български офицери.
Протестите на западните сили и усърдието на съветското командване доведоха до безпрецедентния случай на обезоръжаване и на партизаните от приморския отряд “Васил Левски”, в това число и на автора на тия редове. И то защото бяха най-непримирими за връщането на старите властници.
Но тава е друг разказ.
Въпросът е, че офицерският състав от българските ВМС бе избавен от всички неприятности и се отърва само с уплаха, за което голяма заслуга има Никола Бояджиев, който изпълни поставената му задача. Това би следвало да знаят всички, които се опитват да го клеветят едва ли не като екзекутор на офицерския корпус по време на съкращенията през 1946 г. Преминалият през чистилището на флотските арести, ученик от Морските специални школи, жестоко инквизиран от флотски офицери-следователи и осъден на смърт по време на флотския политически процес през 1934 г. има моралните сили и чувство на национална достойнство. Той решително застава на страната на българското офицерство, виновно за услужливото си поведение и действия към фашистка Германия по време на войната.
В настояще време темата за действията на флота срещу Съветския черноморски флот се отприщи. Спотайваните антикомунистически и антисъветски чувства на майстори-приспособленци и плазмоди насочиха своя талант към пълно отрицание на всичко руско. Най-настървени в търсене на сензационни факти и публикации се оказаха бившите отявлени радетели на “българо-съветската дружба”, преобърнали се ловко в яростни “русофоби”.
Сравнително спокойно и обективно въпросът за действията на българските ВМС на страната на фашистка Германия срещу силите на Съветския черноморски флот се разглежда от всепризнатия специалист по военноморска и морска история на България доц. Д-р Георги Антонов в юбилейния тематичен сборник “НА БОЕН КУРС” на ИК “Морски свят”, Варна, 2000 г.
И мисля, че това е едно добро начало.