Адела Пеева за Списаревски: Не ми прощават, че отнемам от хорските илюзии

Pan.bg 20 юли 2014 | 21:23 views (3751) commentaries(6)
img trud.bg


С режисьорката АДЕЛА ПЕЕВА разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

- Г-жо Пеева, как се случи, та нито един от последните ви документални филми не остави равнодушна българската публика. Напротив, събудиха духовете и предизвикаха разделение и полемика в обществото ни?
- Моят консултант на филма за Списаревски, полк. Недялков, към края на работния процес ми каза - “Това не е филм, а кауза”. Той бе искрено озадачен, че посветих на филма толкова много труд, сили и време. От сърце се смях на признанието му. Откровено казано, не ми беше минавало през ума. Но беше точно. Истината е, че аз не мога да правя филмите си по друг начин.

- С какво героите, за които разказвате - най-успешният кмет на София Иван Иванов, летецът Димитър Списаревски и др. от недалечното ни минало, превъзхождат съвременниците ни?
- Когато снимах филма “Чия е тази песен?” на Петрова нива, бяха се събрали много хора, които свиреха и пееха. Когато чу песента от филма, една жена ми каза: Това е българската песен “Ясен месец”, в нея истинските мъже са вървели напред. Попитах я какво означава истински мъже? А тя ми отговори - “Както едно време, истинските българи. Истинският българин държи на думата си. Като каже нещо - прави го”.

- Каква е каузата на филма за Списаревски - летецът, който по време на войната при бомбардировките над София на 20 декември 1943 г. разбива със самолета си американска летяща крепост?
- Във филма аз исках да покажа на обществото, че трябва да говорим за миналото си откровено. А това е възможно само ако се вземат различни гледни точки. Оказа се, че хората не говорят еднозначно за Списаревски. Аз имах избор: или да направя филм за паметник, или филм за човек. Избрах второто. Намерих негови адютанти и съпруги на негови колеги, които до днес помнят какъв хубав и смел мъж е бил.

- И само на 27 години, когато след тарана е загинал, а останките му са намерени някъде около Пасарел?
- Да, и за този малък къс от живота му аз трябваше да направя филм. Когато започвам работа върху който и да е от филмите ми, не си казвам - “Сега ще направя нещо голямо и значимо”. Обикновено идеята ми е свързана с нещо конкретно




и малко на пръв поглед. И докато го правя, мисля само за филма, а не как да учудя света. Но като се заровя в темата, постепенно тя започва да расте и става голяма и значима. Така стана и със Списаревски. Постепенно в разговорите си с хората установих колко различни са гледните им точки и колко различно е възприемането на героя. Според едни той се е блъснал в американския самолет умишлено. Според други това е станало, без да го иска. Според трети е прелетял отгоре, според четвърти отдолу... Всъщност никой не знае какво точно е станало там горе. Може би е така. Може би е иначе. Но в края на краищата виждаш как пред очите ти се гради герой, който се превръща в мит. Списаревски е прекрасен мит, но мит.

- Т.е. вашият филм поставя под съмнение истински герой ли е Списаревски или измислен? Което апропо не за пръв път се случва в нашата история.
- В края на 1943 г., по време на войната, народът е бил в истинска безпътица. В онези дни, когато всички са ужасно объркани и върху главите им се изсипват бомби, само 24 часа са били необходими на царската пропаганда, за да се сети, че “случилото се със Списаревски може да бъде използвано, за да се вдигне духът на народа”, както казва племенникът му. И след някой и друг ден България се събужда залята с афиши и картички за героя, който е изгорял в небето за народа си.

- На практика царската пропаганда го превръща в герой?
- Да. Същото, което става и сега. През годините отношението към Списаревски се е променяло. След като царската власт го обявява за герой, той става митът камикадзе. Хората са държали снимката му в домовете си като икона. След 1944 г. властта го обявява за фашист и той е забравен. Няколко години след идването на демокрацията той отново става герой. Каква всъщност е истината?

- Има ли по-важно от истината?
- Важно е обществото ни да разбере, че трябва да говорим за миналото си откровено и отвъд клишето както за светлите, така и за сенчестите моменти. Да разбере как се пише историята и за какво се (зло)употребяват героите. И да се научим да вземаме всички гледни точки, колкото и болезнено да е това. Ако не го направим, ще злоупотребяваме с историята. А това ще ни доведе или до методите на комунизма, или на фашизма. Списаревски и филмът за него са един лакмус на процесите, които протичат в нашето общество. Филмът се оказа дисекция на днешния ден. Или както каза проф. Искра Баева - “Показва накъде отиваме и какви опасности за обществото крие употребата на историята. Какви тревоги трябва да имаме за настоящето и близкото бъдеще”.

- Какъв е вашият Списаревски?
- Моят Списаревски е млад, много хубав, весел, чаровен, буен, способен да направи много неща. Самият факт, че той, както и други летци, излитат 10 срещу 100 и знае, че като отиде там, може и да не се върне, говори твърде много. Той не е имал семейство, но е харесвал и е бил много харесван от жените. Голямата му любов е Фроса Каблешкова, за която той казва: “Тя е изтребител над изтребителите, където и да отида, ме преследва.” Един от героите във филма нарича Списаревски Цезар. Друг - икономически емигрант в Словакия и бивш военен - когато пуска любимия му марш, застава до касетофона и се разплаква. Никога не съм виждала човек, който така да съпреживява марш.

- Как си обяснявате тази реакция?
- С това, че хората продължават да използват героите, за да проектират върху тях мечтите си, липсите си. Те бленуват една виртуална, мечтана държава, до която се опитват да се доберат. Държава на велики личности, истински или въображаеми - но от миналото. И се разплакват, когато осъзнаят, че това не е възможно. Така както плаче Любо, когато слуша любимия марш на Списаревски или както плаче Боян Расате, когато на финала на филма пред него се появява “истинският Списаревски”. Питам се, има ли значение кой плаче? Един националист, икономически емигрант или родолюбец? Според мен въпросът е защо плачат? Както върви, все повече хора ще плачат... Ако тръгна да заснемам всички плачещи за великото ни минало, които са принудени да живеят в днешното ни мизерно, позорно, лъжливо всекидневие, няма да ми стигне животът... Но хората се сърдят на мен.

- Защо ви се сърдят?
- Защото съм показала Списаревски не такъв, какъвто е през техните очи. А те не искат това. Те си искат героя. Явно бръкнах в рана, когато на първи план изкарах човека Списаревски.

- Не смятате ли, че във филма си сте отделили прекалено голямо внимание на националисти, които слагат върху знамената и тениските си лика на Списаревски?
- Оказа се, че младите, които са най-чувствителни на тема Списаревски, са националисти. Да, имаме проблем, и то сериозен. Както едно от момчетата от БНС каза - “Майка ми не разбира тези идеали. Хората ни викат фашисти. Ние не сме фашисти, ние сме българи, патриоти”. В същото време обаче знакът, който носят на ръката си, наподобява свастика. Нещата не са еднозначни. Но ги показвам такива, каквито са. Не случайно сценаристът Георги Бранев ми написа от Париж: “Много е хубав този филм. Показва каква е днешна България”.

- Днешният ни свят не е ли много по-космополитен? Патриотизмът няма ли вече други измерения?
- В България продължава да вирее един латентен национализъм. Нашият космополитизъм е много странен. Ние искаме светът да се отваря за нас и ние да ходим навсякъде, но никой да не идва тук. Не сте ли забелязали как след една-две чаши на маса започваме да говорим как преди турците са ни клали, а днес циганите са ни виновни. Това е чиста проба нетърпимост и ксенофобия, които са потиснати.

- Имате ли отговор защо в недалечното ни минало е имало управленци, които са загърбвали всичко лично и са се посвещавали на народа си. А днес всеки гледа само себе си?
- Ужасно е това чувство, че нашите политици, държавници, парламентаристи нямат визия, нямат идея. Живеят като че ли от днес за утре. Политиците трябва да се научат да мечтаят. Хората от филмите ми имат представа какво искат, но тъй като страната, в която живеят, им дава единствено възможността за чувство за безброй липси, те се стремят да компенсират действителността с нереални неща. И, естествено, ще продължат да бъдат обидени на всички, които според тях се опитват да им отнемат героя и тази илюзия. Аз ги разбирам и не им се сърдя, защото върху кого друг ще излеят гнева си, ако не върху този, който бърка в раната им.

- Смятате ли, че филмите ви могат да променят хората?
- Един голям кинорежисьор по повод професията си беше казал: “Трябва да решиш какво искаш с филмите си: да правиш кариера, да правиш пари или да промениш света”. С филми, които вървят срещу течението кариера не се прави, пари също - особено с документално кино. Лаская се, че може би искам да променя света! И за да не прозвучи много патетично и самонадеяно, ще ви разкажа какво ми се случи с филма “Чия тази песен?”. Бях си повярвала, че хората от Балканите, като видят филма и колко сме смешни и абсурдни с претенциите си за собственост върху една песен, биха могли да станат по-толерантни един към друг. Но след прожекцията на филма на фестивала в Карлови Вари, където имаше и доста албанци, те дойдоха при мен и ме попитаха съвсем искрено: “Видяхте ли колко са нетолерантни сърбите, не са като нас албанците!” Нищо не се беше променило след филма ми... Но аз продължавам да опитвам. Не знам доколко този филм има връзка с предишните, но ще ви кажа, че след премиерата ми предложиха да го преименувам от “В търсене на Списаревски” в “Чий е този Списаревски?”.

ВИЗИТКА

* Родена е в Разград.
* Завършила е кинорежисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград.
* След 1991 г. учредява продуцентска къща "Адела Медия", която създава над 30 документални филма.
* Пеева е единственият български режисьор, печелил номинации за Наградата на Европейската филмова академия с "Чия е тази песен?" (2003) и "Развод по албански" (2007).
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    Иванн 20 юли 2014, 21:53
     
    0
     
    0

    Щом като някой говори за "Царска пропаганада",значи е оригинален комунист.
    Към датата 20 дек.1943г.,Българския Държавен глава Н.В. Цар Борис е покойник,а легитимния Държавен глава Н.В. Цар Симеон е малолетен.Вместо него има назначен Регентски съвет.
    За да каже някой,че двамата Генерал-лейтенанти Княз Кирил Преславски и Никола Михов провебдат "царска пропаганда" заедно с проф.Богдан Филов е пълен изрод.

    В Народната библиоека се пазят вестниците от онова време и няма никакви следи от никаква "царска пропаганда".Как не свършват тези мръсници,на мен не ми е ясно.

  2. #2
    Иванн 21 юли 2014, 23:33
     
    0
     
    0

    "Не сте ли забелязали как след една-две чаши на маса започваме да говорим как преди турците са ни клали, а днес циганите са ни виновни. Това е чиста проба нетърпимост и ксенофобия, които са потиснати. "-Адела Пеева.

    Коректор,Сайбер,Наш,ама вие не четете ли какво казва жената,как може, и тя ли е дьонме като мен.Аз впрочем не говоря турски и не знам какво означава тази дума.Моля за превод.

    Какво означава БНС?

  3. #3
    Незнаен 03 сеп 2014, 12:25
     
    0
     
    0

    Жената просто иска да унищожи един пореден герой в българската история. Простичко желание на простичък човек. Тази проста женица просто прилича на оня прост герой на Андерсен, който нищо друго забележително не можел да стори, освен да унищожи нещо забележително, направено от друг. Толкова си може, жената. Пък и вероятно няма значение кой е продуцент или кой финансира подобни разработки.
    Госпожо, загрижен за вашия творчески устрем, мога да ви предложа да се запътите към музеите и да подготвите един списък с национални герои, за които да докажете, че са: псували, крали дърва сегиз-тогиз, заптиета са поздравявали, на гърци кафе са правили, някоя булка са ощипали (спокойно, на вазе не биха посегнали, че да се не излагат), в училище поне веднъж са бягали от час. После се заемете с "Епопея на забравените" - белким не ги забравим тия в книжицата. Че вие май сте ги забравила. Дано децата ви (if any) учат в чужбина, та да не ги е срам в училище.

  4. #4
    Иван Бориславов-2 03 сеп 2014, 19:59
     
    0
     
    0

    Някой мой приятел беше насочил госпожата към мене, да ми предлага сътрудничество при подготовката на филма за Спаич. Имайки предвид творчеството ? към оня момент, представях си какво ще се получи от филма за човека, който от ранното ми детство е мой кумир. Затова двукратно отказвах.
    Уточнявам: по линия на майка ми съм старозагорец. Когато през ваканциите гостувах по цяло лято на баба ми, в съседния двор бе къщата на брат ?, вуйчо Георги. В стаята на дъщерите му кака Йовка и кака Венче имаше портрет, голяма оцветена снимка на млад красив мъж в авиаторска униформа. На въпроса ми кой е, ми бе обяснено: "Това е братовчедът бате Жоро (Георги Кюмюрджиев), който загина заедно със Списаревски".
    А кой е Списаревски?
    Така научих кои са Кюмюрджиев и Списаревски. Било е 1947 или 1948 г. Оттогава е култът ми към летците и авиацията изобщо. А дали Спаич се е блъснал в "Либерейтъра" нарочно или случайно, е без значение, подвигът му е нужен на България и днес, в тези безродни времена, когато български генерали стават турски мекерета.

  5. #5
    Иван Бориславов-2 03 сеп 2014, 20:07
     
    0
     
    0

    Едно уточнение - на две места в текста има ?, на които мястото не е там. Трябваше да е буква И с ударение.:)

  6. #6
    Стилиян 06 сеп 2014, 09:17
     
    0
     
    0

    Адела е ясна - един от жалките безродници, който за пари и известност е готов да продаде всичко свято. Образованието й в Белград обяснява "чипа й".
    Интересно, ако в Англия някой хвърли сянка върху легендата за крал Артур, дали ще му бъде дадена трибуна в ВВС, дали ще получи държавна награда?
    Да оставим продажниците. Ако не им се плаща, с пари и известност, няма да ги има. По-важно е кой ги финансира, кой ги награждава!

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker