ВИДЕО: СТРЕЛБИ ПО ИЗТРЕБИТЕЛИ-МИШЕНИ В БЪЛГАРСКИТЕ ВВС

Pan.bg 26 окт 2014 | 23:46 views (5499) commentaries(6)
img Специално за ПАН.БГ - о.з. полковник Любомир ПРЪВЧЕВ,
военен парашутист I клас



В сто годишната история на българската военна авиация има многобройни примери на летци, проявили истински героизъм и себеотрицание при изпълнение на възложените им задачи, както по време на реални бойни действия, така и в мирно време. Написаните по-долу редове разказват за група герой, които преди 45 години не се поколебаха и смело приеха изпълнението на един експеримент, нямащ аналог в историята на друга бойна авиация по света.


ВИДЕО:

image
През пролетта на 1967 г. по идея на генерал полк. Симеон Симеонов бе възложено на командването на ВНВВУ “Г.Бенковски” да се разработи темата “Оборудването на самолет-мишена за провеждане на въздушни стрелби по нея с УРС (управляеми ракетни снаряди) от изтребители” За научен ръководител на колектива от военното училище е назначен полковник Обрешков.
За мишени са определени снети от въоръжение самолети от типа МиГ-15 Бис. Разработената тема осигурява след катапултирането на пилота, самолетът-мишена да продължи автономен полет, според зададените му параметри – скорост, височина и компасен курс в продължение на 150 км. След прелитането на това разстояние, взривно устройство, настроено с реле “време”, поставено в сектора на тягите за управление на хоризонталното кормило се задейства и самолета-мишена, станал неуправляем по напречната си ос, преминава в пикиране и пада в определения, обезопасен район. За потвърждаване сигурността на автономния полет, се извършват летателни изпитания върху прототип на самолетите-мишени от пилота полковник Иван Генов. Резултатите от изпитанията са положителни и след като отговарят на проектното задание, започва подготовката на самолетите-мишени. Върху светлата обшивка на същите са нанесени червени ивици, широки по 40см. за контрастно оцветяване – тип “зебра”. В началото на всеки летателен ден предв-рително се извършва контролен полет със самолетите-мишени.
За пилоти на мишените са определени летците капитан Златан Желязков и капитан Драган Драганов от 25 ИБАП – летище Чешнигирово и старши л-т Дочо Генковски от 26 РАП-летище Добрич. При тренировъчен парашутен скок, к-н Драганов получава сериозна контузия и прекратява по-нататъшното си участие. Подготовката на летците за катапултиране е поверена на инструктора-парашутист капитан Ивайло Николов. Летците изпълняват около 50 тренировъчни скока от самолет Ил-14 и вертолет Ми-4 с парашути ПД-47 и С-3-3 (парашута, с който ще летят при катапултирането). Скоковете се извършват от различни височини до максимална 5 000 метра и с различно времево задържане отварянето на парашута, за да могат да се отработят най-сложните елементи при изпълнение на реалните катапултирания от самолета-мишена. Извършват се и скокове над вода с последващо вземане на пилота от вертолет, снабден със специална седалка, монтирана на лебедката му. Преди реалните полети със самолета-мишена се изпълнява и по едно тренировъчно катапултиране от учебния самолет УТИ МиГ-15 (спарката) от задната кабина, на която предврително е снет фанара. Независимо, че катапултирането се извършва в хоризонтален полет, с цел за по-голяма безопасност на пилота във втората кабина се решава фанара да бъде снет преди излитането.
image
Стрелбите по самолетите-мишени се провеждат през месеците юли и август 1967г. в ПМУ (прости метеорологически условия), при скорост на вятъра не повече от 5м/сек. и вълнение на морето до 2 бала. Пилотите със самолетите-мишени, чиито фанари са снети, излитат от летище Добрич и съгласно заданието, набират височина 6 000 метра в направление към н.Калиакра и след като го достигнат, вземат курс 120 градуса, поддържайки скорост на полета 600км/час. Катапултирането се изпълнява от пилота по команда от КП (командния пункт) на земята, след като самолета-мишена се отдалечи от бреговата линия на 15 км. Потвърждението за успешното катапултиране се извършва от пилота на самолет, който лети на визуална връзка със самолета-мишена. След катапултирането, летеца се отделя от седалката и извършва свободно падане до височина 3 000 метра, на която следва да разтвори парашута си. За по-голяма сигурност, след катапултирането се задейства прибора АД-3, настроен на време 1.5 секунди, който разединява привързващите колани на летеца към седалката и той трябва сам да се отдели от нея. След това се задейства и друг прибор - КАП-3, който автоматично разтваря парашута след определено време и височина.
МиГ-21 - изтребителите-прехващачи по двойки, насочвани от КП, прехващат самолета-мишена, като пилотите от първата двойка на звеното извършват стрелба (пуск) с УРС (Управляеми ракетни снаряди) със снети бойни глави (т.нар. “болтанки’), а пилотите от втората двойка стрелят с комплектовани ракети - тип “въздух-въздух”, за да поразят и свалят целта.
image
След освобождаването си от седалката, летците преминават към свободно падане от височина 6 000 м. до 3 000 м. – разстояние, изразено във времетраене се равнява на 60 секунди - това е един от най-трудните етапи при изпълнение на задачата, при който скоростта на падането достига до 180км/час. Летците са със сложна екипировка и евентуалното им попадане във въртеливо движение може да затрудни отварянето на парашута, а тъй като те са без запасен парашут, естествено е, да са психически още по-натоварени. След отварянето на парашута, пилотите трябва да седнат добре на основния колан от парашутната подвесна система и да свалят кислородната си маска. Надуването на спасителната жилетка и задействане напълването на лодката, която е сложена в дъното на парашута е по-добре да се извърши още във въздуха, но ако пилотът не успее, това става и след приводняването. Жилетката може да го поддържа във водата и ако не е надута. След приводняването, пилотът се качва в лодката и се стреми да задържи парашута над водата, за да не потъне. За по-лесното от-криване от въздуха, лодката, жилетката и част от купола са в оранжев цвят, който най-добре контрастира на фона на водната повърхност. Освен това, пилотите са снабдени със средства за оцветяване на водата в жълто и патрони ПСНД (патрон, сигнален, нощно-дневен), с които може да се подаде сигнал чрез оранжев пламък или създаване на димен облак. За предпазване от преохлаждане във водата, пилотите са екипирани и със специални непромокаеми костюми.
image
Търсенето и откриването на катапултиралите се пилоти се осъществява от два вертолета Ми-4. Според спомените на един от участвалите пилоти в тези полети – о.з.полковник Григор Георгиев (тогава старши л-т и командир на екипажа на единия вертолет), търсенето се е осъществявало от височини 300 – 500 метра с полет в успореден курс на самолета-мишена в района на катапултирането. След откриването на приводнилия се пилот, вертолетчиците насочвали спасителните катери към него, а при необходимост били готови с бордната лебедка да го приберат от водата. Имало е случаи, когато парашута на катапултиралия се летец е забелязван непосредствено след разтварянето му на височина около 3 000 метра. Обикновено пилотите са се приводнявали в радиус 1-2 километра от точката на катапултирането. Само в един от случаите, поради появил се силен вятър, к-н Желязков се е приводнил с отклонение около 10км. в северна посока. Той е бил открит след напрегнато търсене в продължение на 30 минути от екипажа на к-н Дончев (командира на втория вертолет).
Този случай никак не е безобиден. Напрежението, което е получил к-н Желязков, преди и след катапултирането, при отделянето от седалката, по време на свободното падане и след отварянето на парашута и при самото приводняване и качване в лодката се е удължило с още 30 напрегнати минути! 30 минути – сам в безбрежната морска шир! Разбира се, голямо напрежение настъпва и във всички длъжностни лица, които се успокояват едва, когато всичко завършва добре.
Допълнителни сериозни трудности възникват и за вертолетните екипажи. При един от полетите, катапултната седалка профучава на разстояние около 150-200 метра пред вертолета, а втория път на малко по-голямо разстояние пред другия вертолет. Тогава се взема решение, маршрута им да се изнесе на 2 километра встрани от този на самолета-мишена. Въпреки тези промени, пилотите к-н Желязков и ст. лейтенант Генковски нито за момент не губят вяра в подготовката на вертолетните екипажи и в това, че те ще направят всичко необходимо за тяхното своевременно откриване.
Този експеримент завършва по начин, който никой от участващите в него не е предполагал. При поредното – 11-то сваляне на самолета-мишена, след катапултирането на пилота, мишената вместо да продължи зададения полет, започва ляв завой със снижение и почти “каца” в една царевична нива край село Шабла, в близост до работещи жени. Над мястото прелита екипажът на к-н Дончев, който докладва, че самолета е почти цял и не е нанесъл поражения. При направеното разследване се установява, че при взрива на ликвидиращото устройство, тягите за управление остават незасегнати и полета е продължил. След този случай, се взема решение за прекратяване на този вид стрелби. Стрелби, които въпреки всичко, ще останат уникални в историята не само на нашата авиация по своя замисъл, организация и начин на провеждане.
image
Използването на средствата за спасяване на летците за учебно-бойна подготовка е въпрос, към който различните специалисти дават противоречиви отговори. Безспорно, за летците, които изпълняват катапултиранията над море, рискът не е малък. Но, българските летци и в тази насока, в мирни условия, доказаха своя висок професионализъм и смелост. Познавайки двамата изпълнители на трудните задачи, свързани с катапултиранията, искам да споделя лични впечатления от контактите си с тях. С Дочо Генковски се познаваме още от курсантските му години. Участвал съм активно във физическата и парашутната му подготовка, а по-късно, във Военната академия бяхме в едно класно отделение. След успешно изпълнените катапултирания, в непринуден разговор, той сподели:”При четвъртия полет със самолета-мишена, след катапултирането, зачаках отварянето на парашута, но той се бавеше и не се отваряше. Тогава си помислих:Дочо и твоя ред дойде…В следващите секунди, като се огледах, видях, че съм в седалката и я държа здраво към себе си. Веднага я изритах и в следващата секунда парашута ми се разтвори”. И това се случва с летец, който успешно е изпълнил тренировъчните скокове и три учебно-бойни катапултирания. Посочвам този случай, за да подчертая колко голямо и неочаквано понякога се появява свръх психическо натоварване и при летците с голям опит. Независимо от начина, по който завършват тези стрелби, считам, че всички участници в организирането и провеждането им, заслужават само отлични оценки.
За най-голямо съжаление, през 1969г. след изпълнение на нискополетна задача нощем над море, к-н Златан Желязков не се завърна, а самолетът му, така и не бе открит. Ст. л-т Дочо Генковси твърде млад ни напусна. Прекланяйки се пред светлата им памет, винаги ще си спомняме за тяхната човечност, смелост и себеотрицание.
Изхождайки от личния си опит в областта на катапултиранията, считам че това, което се извърши преди 45 години е една истинска епопея – епопея, която не трябва да забравяме. Трябва да се гордеем, че в бойната ни авиация е имало и винаги ще има такива летци – герои!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 6

  1. #1
    той 27 окт 2014, 08:37
     
    1
     
    0

    безрасъдно смели.полет без фанар с около 400-600 км.ч и безпричино катапултиране.Партията повеляваше.

  2. #2
    Pesimik-Tehnik 27 окт 2014, 13:05
     
    1
     
    0

    В новото време самолета на к-н Желязков бе открит случайно в морето и разпознат по серийните номера. Комунистите го бяха обявили за изменник и дезертьор, което умееха най-добре, но човека бе реабилитиран. По случая с кацналата мишена самолет от тогава в авиацията се появява един лаф - "кацна като зебра". Тези момчета са били истински герои на времето си, в някои отношения сме били преди руснаците, а това не е за подценяване.

  3. #3
    Петров Златан 27 окт 2014, 14:10
     
    0
     
    0

    Не дрънкай глупости!Златан Желязков НИКОГА не е обявяван за предател! Чул недочул и пишеш простотии!

  4. #4
    Знаещ 27 окт 2014, 16:10
     
    0
     
    0

    Златане ти летец не бе дълго но комунист си остана завинаги.

  5. #5
    zlpetrov 27 окт 2014, 18:54
     
    0
     
    0

    Разбира се ! Само около 10 години! И ЗА ЛЯВАТА ИДЕЯ не го крия! А като си толкова "знаещ" що си не напишеш истинското име МУХЛЬО? А? Като истински комунист и партизанин пишеш под някакво скрито име.Под достойнството ми е да ти отговарям ама нейсе....

  6. #6
    Preslav 27 окт 2014, 19:20
     
    0
     
    0

    И аз винаги съм се чудел песимист-техника и Знаещ, който е едно и също лице от Плевен... защо не си напише името.
    Плюе примерно здраво против Михов, после ми се обадят негови колеги и викат - така не е коректно, нека каквото има да казва на Михов, да му го каже в лицето...
    Нека си има мнение различно от другите, но защо - анонимно?

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка