Из спомените на военния пилот Петър Кожухаров за Списаревски...

Pan.bg 19 юли 2020 | 08:00 views (1092) commentaries(0)
img pan.bg

Източник: Петър Кожухаров (автор), Дончо Нанов Дончев ( редактор)


Искам да отбележа един случай от престоя ни в Кауфбойран. Известно време при нас дойдоха и летците от 57-ми випуск, които усъвършенстваха летателната си подготовка. Не си спомням датата, но струва ми се, че беше някъде през месец август, когато се честваше „Денят на немското изкуство“ в Мюнхен. В програмата се предвиждало и летците от летището в Кауфбойран да покажат майсторско летене по време на манифестацията в Мюнхен. Командирът на учебната школа определил трима немски летци, вероятно най-добрите, които с едни самолети Бюкер-131 „Юнгман”, специално за фигурно летене, да покажат на парада една много сложна фигура. Трите самолета летят в група, крило в крило и в един момент средният самолет прави дясно тоно, т.е. превърта се надясно по оста на летенето, а другите два самолета правят също тоно, но освен това се въртят в тоно по оста на движение на средния самолет. Като се има предвид, че самолетите летят крило в крило, т.е.на разстояние, измервано в метри, това значи, че изпълняваната фигура е крайно опасна и представлява риск за живота.
Учебните полети се изпълняваха след 18 часа, когато атмосферата е спокойна и няма възходящи и низходящи течения, които се предизвикват от слънчевото греене. Всички летци лежахме в тревата и очаквахме да видим как ще бъде изпълнена фигурата. За съжаление, въпреки многократните опити, фигурата не ставаше и самолетите в един момент се пръскаха встрани. Явно летците се страхуваха да не се сблъскат във въздуха със средния самолет-водач. Нашите няколко летци от 57-ми випуск, които, както казах, изучаваха майсторско летене, т.е. така наречения висш пилотаж на изтребителната авиация, при всяко откъсване на страничните самолети, реагираха остро и най-вече подпоручиците Списаревски и Цветански. Предполагам, че всички знаят, няколко години по-късно поручик Списаревски стана първата жива торпила, врязвайки се в американски бомбардировач и по този начин го свали. Като загина, той остави името си в историята на българското въздухоплаване. За съжаление, нашата общественост знаеше за съветските летци герои,




но за българските летци-герои едва напоследък започна да се говори. Най-после, на третия или четвъртия ден, след редица несполучливи опити, подпоручик Списаревски не изтърпя и отиде при немския командир на летателната част, който стоеше на стол пред хангарите и също се ядосваше на несполучливите опити. След кратък разговор, командирът разрешил той и Цветански да заемат местата на двамата крайни летци, но най-напред му казал, че иска да види как Списаревски ще върти тоното. Последният взе един самолет и излетя едва ли не от хангарите, без да спази определения порядък. След една – две минути самолетът се показа на височина 50 до 100 м. и точно над летището извъртя едно великолепно тоно. Правилниците не позволяват да се правят фигури на по-малка от 500 м височина, поради което командирът скача от стола с вика „менш”, което на немски се разбираше като ругателство. В следващия момент подпоручик Списаревски кацна и след като „изяде съответното каране”, заедно със Цветански и немският водач излетяха и изчезнаха на хоризонта. След няколко минути се показаха и врътнаха фигурата. Това беше съпроводено с “ура” от всички българи. След слизането, Списаревски се представи на командира и след кратък разговор, петте самолета – тримата немски пилоти и нашите двама излетяха, като след няколко минути прелетяха над летището в петорка, като българите бяха в средата, а двамата немски пилоти в края на групата. След няколко минути се върнаха и “завъртяха” фигурата без грешка. Българските пилоти бяха в най-тежко положение и да искаха не можеха да се откъснат от групата, защото това би означавало смърт.
По-късно разбрахме, че Списаревски е поискал тази фигура, за да не се разсърдят немските пилоти.
След неколкодневни учебни полета на Деня на немското изкуство, фигурата беше изпълнена блестящо. Ние наблюдавахме това от земята в Мюнхен. Казаха, че след полета, командирът веднага е наградил двамата наши летци със значки, с каквито той можел да награждава.
И така до денят 23 септември 1939 година, когато тръгнахме обратно за България. Преди това искам да отбележа датата 1 септември 1939 год., когато Германия обяви война на Полша и с това започна Втората световна война. До 1 септември в Германия се работеше на петдневна работна седмица и от тази дата се премина на седемдневна такава. В стола на летището се готвеха дотогава, по заявка, 5-6 яденета. След влизането във войната, два дена станаха безмесни и тогава се предлагаше само едно ядене от зеленчуци. Много летци, които често срещахме, изчезнаха от летището. Явно бяха отишли на фронта.

========================================
Още в първия миг на запознанството ми с Петър Кожухаров почувствах величието на силния му характер. Сега след толкова години осмислям неговия житейски подвиг на истински патриот служил на България през жестоките времена в средата на двадесети век, прехода от един строй в друг, и останал верен на единственото, за което си заслужава да живее човек – защитата на Родината от чужди и от свои врагове.
Мечтата да полети и стане летец в неговите спомени е предадена с обикновени думи, но е достойна да се знае и помни от всеки млад мъж на България, погледнал към небето и замечтал като него да полети.
Срещнах го в първите години след Десети ноември 1989 година. Беше оставил удобствата и уюта на четиристайния семеен апартамент в центъра на Кърджали, за да дойде в една скоро закупена малка къщичка в подножието на Бунарджика в Пловдив. В града на първите си офицерски, авиаторски години в Пети въздушен полк. И в лукса на свободния човек да заживее отново без диктат там, където той реши.
В многото срещи и разговори, които имахме усетих неговото красноречие, бистра памет и мисъл. И всеки път му внушавах да седне пред пишещата машина и напише това, което така увлекателно разказва за своя живот в авиацията и за срещите с толкова значими български мъже и жени по пътя си.
Така един ден той ми донесе папката с ръкописа и каза пророческите думи: „Знам, че ти ще направиш каквото трябва с тези мои спомени.”
Не ми даде сърце да променям каквото и да е от написаното от Петър Кожухаров. Исках да предам автентичността на неговата мисъл и слово, така както той ги е оставил на белия лист.
Убеден съм, че книги като тази, написани от истински българи, могат да са пример за съвременните млади хора, да се ориентират в сложността на днешните предизвикателства на живота и да не загубят вярната посока – България.

Дончо Нанов Дончев
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка