ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПОЛКОВНИК ХРИСТО ГАНЕЦОВСКИ! ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ - ВМЕСТО БИОГРАФИЯ

Pan.bg 06 яну 2021 | 22:54 views (3503) commentaries(0)
img
Днес рожден ден празнува летецът и командир на база КУН - полковник Христо Ганецовски!
Екипът на списание КРИЛЕ и ПАН БГ му желае всичко най-хубаво - здраве, щастие, успехи! НАПРЕД И НАГОРЕ!
НАЗДРАВЕ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ!


Снимка - П. Панчелиев

Полк. Христо Ганецовски е роден в гр. Червен бряг на 06.01.1967 г. Средното си образование завършва в ССВВУ “Г. Бенковски” – Д. Митрополия през 1986 г. по специалност “Експлоатация и ремонт на летателните апарати”. През 1992 г. завършва с отличен успех ВВВУ “Г. Бенковски” – Д. Митрополия като пилот-инженер за ВВС и започва кариерата си като пилот-изтребител в авиобаза – Габровница. Преминал през всички основни командни длъжности за летателния състав от ВВС, като през 1995 г. е бил назначен за командир на летателна ескадрила. ВА “Г.С Раковски” завършва през 2002 г. и до 2013 г. е на различни щабни длъжности в кПВО и ВВС, свързани с организацията и контрола на летателната работа и е получил сертификат за оценител в област “Операции” по програма TACEVAL. В работните органи на НАТО е бил национален представител в Комитета по ПВО и ПРО и Направляващия комитет по Командване и управление. През 2014 г. след дипломиране във факултет „Национална сигурност и отбрана“ на ВА “Г.С Раковски” е назначен като зам.-командир на Базата за командване, управление и наблюдение. Поддържа летателната си подготовка на самолети МиГ-29УБ и РС-9М.
От 10 май 2018 г. e командир на База КУН.
Женен с един син. Владее английски, френски и руски език.


Вместо биография - пред списание КРИЛЕ

Полк. Христо Ганецовски е роден в Червен бряг на 6 януари 1967 г., въпреки че родителите му живеят в село Борован. Причината - тежката зима налага майка му да бъде транспортирана до болницата в града. Завършва средно образование през 1986 г. в ССВВУ „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия като първенец на випуска, със златен медал и това му дава право да продължи веднага подготовката си във ВВВУ „Г. Бенковски“ по избрана от него специалност, без приемен изпит. Вместо това той предпочита да започне службата си като техник на самолет. Въпреки отличната си подготовка, призната от преките му ръководители по време на задължителния стаж, преминат на летище Доброславци, е разпределен на летище Щръклево, където обслужва самолети L-29 Delphin. След една
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > > година кандидатства и е приет във ВВВУ пред 1987 г., като „летец-пилот за ВВС“ което завършва също с отличен успех на 1 март 1992 г. Като курсант лети на L-29 и МиГ-21УМ/ПФМ. Трябва да се отбележи, че завършва училището със 160 часа нальот L-29 за 2 години и още около 100 часа на МиГ-21 за година и половина, като подготовката му включва: типова атака на въздушна цел, прехват на средна и голяма височина, стрелба по земна цел, визуално въздушно разузнаване, полети в група, полети нощем и по прибори.

Полк. Христо Ганецовски си спомня:

„Тези 260-270 часа бяха предвидени за всеки курсант от випуска като стандарт и по-голям нальот се получаваше при необходимост от възстановяване на подготовката след прекъсване или поради летателна неуспеваемост на даден етап или елемент. С тази подготовка курсантите реално завършваха с подготовка на ниво пилот III клас с елементи от II клас, и то по тогавашните изисквания. Бяха готови след няколко месеца до година да дават бойно дежурство и да участват в учения. Тогава командирите на ескадрили нямаха проблем да приучат хората на нов тип самолет след завършване на ВНВВУ, само им даваха специализирана тактическа подготовка. От месец Май вече бях разпределен във втора ескадрила на 18-и изтребителен авиополк (ИАП) от Първа дивизия ПВО на летище Габровница за пилот на МиГ-23 и започнах курс за приучване на самолета на летище Доброславци. След завършването му бях назначен за зам.-командир на звено, което бе доста необичайно, но от 26 пилоти по щат, в ескадрилата бяхме 12 човека, включително 6 новопроизведени лейтенанти. На втората година станах командир на звеното, а на третата - НЩ на ескадрилата. На четвъртата година като старши лейтенант бях ВРИД командир на ескадрилата. През това време покрихме изискванията за действие денем в сложни условия на минимума на времето и НПМУ и започнахме да даваме бойни дежурства денем в прости и сложни условия. Както казваше полк о.р. Владо Пампоров „Времето бързаше срещу нас и ние също бързахме да вземем каквото можем от тази чудесна машина“. Подготовката беше доста ограничена от недостатъчните вече пиропатрони, акумулатори, авиационно и автомобилно гориво, но самолетите бяха все още нови, а ИТС – същински магьосници и се работеше много и с желание, без да се очаква нещо в компенсация. Въпреки всичко ясно се виждаше че наближава началото на края. Трябваше да се поемат огромни рискове, за да може в такива условия да се извършва нормална летателна работа. Командирите на полка авиобазата, и дивизията поеха тези рискове, а сега осъзнавам, че те са били огромни. Тогава например станахме инструктори, без да имаме II клас подготовка и често летяхме като инструктори един с друг от випуска. Това е силно противопоказно и историята на авиацията познава много катастрофи когато не съвсем подготвени пилоти летят като инструктори, но имахме четири изправни спарки, а само двама инструктори. По същата причина с още двама колеги бях допуснат до и РП-Кула денем в прости и сложни условия (въпреки, че на летище Габровница нормална кула за управление на полетите никога не е имало), но поне се разрешаваше „облитане на времето“ с боен самолет, което си беше истинска награда. Участвах в стрелби с управляеми ракети на ЗП „Шабла“ 2 пъти: с Р-3П и Р-60, като сбивач. Бордният радар на МиГ-23 МЛД можеше да открие и захване мишената на дистанция над 40 km, като естествено с цел безопасност това се изпълняваше след напускане на полигона от спускача и предно летящия екипаж, но все пак над 20 km, а се използва УР с максимална далечина на стрелбата 4-5 km и то при идеално прицелване. Запазихме си обаче Р-23/24 за по-късна „утилизация“, заедно със носителя им.

След като бях командир на ескадрила за 2 години бях и началник Служба „Бойна подготовка“ на авиобазата. Длъжността бе за звание подполковник, а аз бях само старши лейтенант. За съжаления тогава бях и част от тъжния край на 2-ра авиобаза Габровница, като участвах в пребазирането на последните летящи МиГ-23 до 1-ва авиобаза Доброславци. Представете си картинката. Излиташ с МиГ-23 с ракети и ПТБ, кацаш на летище Доброславци след 15-20 минути, предаваш самолета, отиваш на гарата, взимаш влака и се „лашкаш“ 3-4 часа до Габровница и на следващия ден повтаряш операцията с друг самолет. Ако разкажеш тази история в друга държава няма да ти повярват. Така прехвърлихме 5 МиГ-23, другите 5 бяха буксирани на колела до Доброславци и след това успешно се включиха в редовни полети. С това започна службата ми в 1-а авиобаза Доброславци. От началник на СБП на авиобаза Габровница ми предложиха длъжност командир на отделното учебно-бойно звено. Причината бе, че всички длъжности в Доброславци вече бяха заети, макар и от хора с по-ниска подготовка, и командването предпочете да не размества старшите длъжности, а младшите. Така бях 2 години командир на ОУБЗ. Имах честта командири да са ми полк. Константин Михайлов и покойния вече полк. Стефан Разпопов.

На 12 април 2000 г. вдигнахме последните летящи МиГ-23 и ги пребазирахме на летище Чешнегирово за един „странен“ курс за приучване на кой да е на какво да е. Всъщност целта бе да се запази летище Чешнегирово максимално дълго на всяка цена. Домакините при добра организация дадоха само 2 (два) самолета и 800 души личен състав, а ние от Доброславци закарахме 7 самолета и 9 инструктора, които бяха настанени в гарадока. Хората, които бяха определени да обслужват самолетите от Доброславци не бяха готови за тази техника и курсът се провали с гръм и трясък през август 2000 г. Аз от юни 2000 г. бях приет за слушател във ФКЩ на ВА „Г. С. Раковски“. Имам още снимка с последния си полет - ОМЧ на боен самолет - МиГ-23МЛД борд 389 на 9 юни 2000 г. Оттогава на реален боен самолет не съм летял сам. По онова време курсът в Военна академия бе 2 годишен, от него само английският език се изучаваше 6 месеца. Аз дотогава изобщо не бях изучавал английски, но след 2 години бях на ниво 2-2-2-2 по STANAG. Моят началник в сектор „Тактическа оценка, сертификация и контрол“ в Щаба на ВВС - полк. Ангел Георгиев ме подтикна да изуча и втория официален език в НАТО - френския и след още година и половина постигнах ниво 2-2-2-2 по STANAG. И всичко това в процеса на напрегната работа в Корпус ПВО и в Командването на ВВС. Тогава ми се отвори възможност да летя на чисто новия учебно-тренировъчен самолет Pilatus PC-9M. Аз дотогава не бях летял никога на витлов самолет. Самолетът е с full glass cockpit, а за 1 месец трябваше да мина цялата теоретична подготовка.

В Каменец ИТС ме познаваха още от Д Митрополия и ми се наложи да изнеса част от лекциите в курса за приучване на пилоти. Така вечер, след приключване с „домашните“ по френски език, изучавах материала за поредната лекция и на следващия ден се изправях на катедрата да я преподавам. Документацията за РС-9М бе само на английски език, кашата бе пълна, но въпреки това курса завърши успешно. За лятото на 2005 г. налетях около 40 часа на този уникален самолет, но меко казано неподходящ за нашите нужди и възможности за ефективна експлоатация. От него трябва да се премине на самолет с модерна кабина и авионика, а не самолет от съветската ера като L-39ZA, МиГ-21 или дори МиГ-29. Хората обучени на Pilatus PC-9M могат да летят на всичко, но на руска техника им е трудно, още повече че леките самолети с мощни турбовитлови двигатели „възпитават“ някои вредни навици, които след това трябва да се изкореняват. Не е добре, когато все още неосъзнат пилот да натрупва вредни навици. Според мен на започващите пилоти трябва да се предоставя самолет като L-29 с относително слаб двигател, ниска маневреност, с просто навигационно оборудване, така на обучаемите ще се наложи да правят задълбочена предварителна подготовка, защото полетите с такъв самолет нощем и по прибори са сериозно предизвикателство. Такъв човек не може да се обучи лошо. След това служих в Щаба на ВВС от 2004 до 2013 г., което е сериозен опит. Част от това време работих в Направление „Тактическа подготовка и сертификация“, което по онова време беше нова област. Обучението по програма TACEVAL бе курс с продължителност едва 3 дни в Компонентното командване на НАТО в Измир. Трябваше с още 3 човека, двама от които не знаеха английски дори на елементарно ниво, да организираме тази дейност във ВВС и да подготвим декларираните формирования от 24-а авиобаза Крумово за сертификация. От 2007 до 2009 г. бе извършена огромна, като обем, работа в чисто нов вид дейност, с много изисквания и с много високи стандарти. Всичко това трябваше да се преведе на български и да се адаптира към нашите реалности. Трябваше да се организира адекватна национална сертификация, а след това и пълната сертификация от НАТО. Всичко това бе една сага, с много перипетии, но с успешен завършек.

След това в един тежък момент се наложи да поема сектор „Авиация“ в отдел „Операции“. Между 2 началника този сектор първо бе издигнат много високо над средното ниво, а след това бе свален под средното ниво. Наложи се да работя с хора с различен тип мотивация за действие. По това време отдела вече нямаше зам.-началник и трябваше да се работи в няколко посоки едновременно, но се справих горе-долу. След това през 2013 г. кандидатствах и бях приет във Факултет „Национална сигурност и отбрана“ на ВА „Г. С. Раковски“ (това е бившия генерал-щабен курс). Завърших през 2014 г., но се оказа, че за нашия випуск няма гарантирани места. Странно поведение на командванията на видовете Въоръжени сили, да изпратят 12 „перспективни“ офицери да се обучават в пълен стратегически курс и след това да им кажат, че търсенето на места за реализация си е техен личен проблем, защото сами са подали рапорти за обучение във Факултета. Предложиха ми мястото на нещастно загиналия през 2013 г. полк. Стефан Разпопов. С полк. (тогава) Пламен Богданов, с когото бях работил в Доброславци, в Корпус ПВО и в Щаба на ВВС създадохме добър екип и в следващата година работихме успешно за реализиране в пълна степен на замисъла, заложен в База КУН. След назначаването на бригаден генерал Богданов за Началник на НВУ „Васил Левски“ временно изпълнявах длъжността командир на БКУН, От месец Октомври 2015 за командир на базата бе назначен полк (тогава) Васил Лазаров, пилот с богат международен опит и напълно запознат с проблемите в гражданско-военната координация при организацията на летателната дейност. От двамата си командири получих ценни съвети и модели за поведение, които оценявам много високо сега. От 10 май 2018 г. съм командир на База КУН, но преди това бях 4 години заместник-командир на формированието. Имам и повече от 14 години участие в подготовката на сценарии за проверка на готовността с реално обозначаване на въздушните цели, и Tango Scramble, въпреки че тогава все още нямаше База КУН, а само ЦКП (Централен команден пункт) и след това Авиационен оперативен център (АОЦ).





Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПОЛКОВНИК ХРИСТО ГАНЕЦОВСКИ! ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ - ВМЕСТО БИОГРАФИЯ

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка