БЪЛГАРСКИЯТ КОСМОНАВТ ПОЛКОВНИК (О.З.) КРАСИМИР СТОЯНОВ НАВЪРШВА 60 ГОДИНИ

Днес, 24 януари, българският космонавт Красимир СТОЯНОВ навършва 60 години. С пожелания за много здраве и щастие! Напред и нагоре!
От българските ВВС, авиационната общност, и списание КРИЛЕ!
Наздраве!

Биография от Цветан Цаков, списание КЛУБ КРИЛЕ:
СТОЯНОВ, КРАСИМИР МИХАЙЛОВ
Виден български военен пилот, космически учен специалист, преминал пълната подготовка на космонавт-изследовател. Дубльор на втория български космонавт Александър Александров.
Роден на 24 януари 1961 г. в гр. Варна в работническо семейство. Завършил е техникум по корабостроене, специалност “монтьор на корабни машини и механизми” (1979 г.), първи етап по моторно летене в аероклуб Варна (1978-1979 г.), ВНВВУ “Г.Бенковски” – летец-пилот от ВВС, инженер по експлоатация на въздушния транспорт (1979-1984 г.). Изтребител-прехващач, младши пилот, старши пилот, зам.-командир на авиозвено (1984-1986 г.). Преминава пълната подготовка за космонавт-изследовател в центъра за подготовка на космонавти “Ю.А.Гагарин”, СССР, и е дубльор на втория български космонавт Александър Александров (10-17 юни 1988 г.). завършва Висшата военноинженерна академия “Н.Е.Жуковски”, СССР, редовна аспирантура и защитава кандидатска дисертация по аеродинамика, свързана с космическите кораби за многократно използване (въздушно-космически летателни апарати – 1988-1991 г.). Главен конструктор в секция “Аерокосмическа техника и технологии” в Института по космически изследвания (София, 1991 г.). научен сътрудник ІІ степен в секция “Аерокосмически системи за управление” в ИКИ-БАН.
Летял е на 8 типа самолети с около 800 часа общ нальот.

Полковник, инженер. Доктор.
Военен летец втори клас. До 1991 поддържа летателната си подготовка на самолет МиГ-21, но поради ограниченията от недоимъци във военната авиация се прехвърля на самолет Л-29 и продължава да лети без откъсване от научната си дейност по специална програма.
(По автобиографични бележки на Цветан Цаков, 1997 г.)

Стоянов Фрагменти: “България – със силни и железни ВВС?”
• “Във военната авиация ме доведе формирането на дълбоки и трайни следи в съзнанието ми от срещите със спортното летене на летище Калиманци, когато бях на 8 години; стремежът към свободата и бирбата да се побеждават трудностите, които допаднаха изключително много на моя буен и щурав характер, жаждата и желанието ми за преодоляването на всяко поредно предизвикателство със собствени сили и опит, основани на натрупани знания; отпечатъците, които нанесе прочетената от мен литература, и по-точно научно-фантастичното четиво, първите срещи с летци.”
• “За приключения в спортната авиация не искам да говоря. Те са били дреболии в сравнение с това, което ме е очаквало. Рано разбрах, че авиаторът не бива да се концентрира само върху напрегнатия етап от полета, а да бъде съсредоточен и същевременно разсредоточен, за да не убягва нищо от погледа и действията му. Две години летях в Балчик и имах два по-особени случая. Първият. При полет с инструктор изпада капакът на инструкторската кабина. Инструкторът капитан Йордан Иванов е в първи инструкторски полет, аз в трети като обучаем на самолет МиГ-21У. Капитанът се опита да задържи капака но струята потроши ръката му на парчета. Поех управлението на самолета и с помощта на земята и на едноръкия вече инструктор го приземих. Вторият. След прехват със самолет МиГ-21 ми спря двигателят. При това бях над морето на височина под 8000 метра. По инструкция трябва да се доложи на ръководителя на полетите и същевременно да се огледаш и извършиш всички действия съгласно съответната инструкция и указанията на ръководителя. След оглеждането установих, че и отляво, и отдясно все е море. И сега си спомням какво си казах тогава: “Морето е много голямо!” Но в същия момент ръцете ми вършеха всичко необходимо. И както се казва, всяко зло не идва само: След като докладвах по случая на ръководителя на полетите, не успях да чуя неговите указания – каналът му беше претрупан от радиоразговори с други самолети. Напрежението беше стигнало своя връх. Ръководителят на полетите с една нецензурна фраза прекрати всички разговори. Настъпи кратка тишина в ефира,, който след секунда беше изпълнен с моя доклад: “Запуснах двигателя, всички параметри са в нормите, имам височина!”
• “Авиаторът според мен трябва да се стреми към пълен професионализъм, без да подценява дори и най-малката подробност. Татко винаги е казвал: “За професионалиста машината винаги може да е приятел и те да се сливат в едно цяло, но машината може да се превърне в неприятел или дори враг, ако не си нащрек и не успееш да я овладееш!”
• “Като свои лични победи смятам преминаването и приучаването на различни типове самолети, стигайки до МиГ-21. Реализацията на всичко мечтано от младите години. Формирането ми като личност и летец. Всичко това се дължи на прекрасните ми колеги и колективите, в които съм бил – те бяха достойни за успеха и победата. Особено ценя възможността да премина и пълната подготовка за космонавт-изследовател, която смятам, е постижение не само за мене, но и за всички, с които непосредствено или косвено сме вървели заедно по пътя си. На всички тях – дълбок поклон! Съкровено в мен е и всичко помня от свръхпрофесионалния опит в отряда на съветските космонавти.”
• “Българската военна авиация в края на ХХ век има криле и тя ще продължи да лети. Изградените и развити традиции, показали на света, че в България има силни и железни ВВС, ще продължават да бъдат стъпало за идните поколения. Дори и в днешните напрегнати делници те показват, че професинолизмът и патриотизмът са живи и че могат да бъдат приоритетно достояние и изцяло отдадени на небето. Българските военни орли ще продължават да летят и на нови поколения самолети, само нека отлетят сегашните изключително трудни за родната ни авиация дни!”
• “Като всеки летец помня първите си самостоятелни полети, първите чудесни чувства от волния парашутен скок, първото тананикане в самостоятелен полет, предизвикано от истината, че летиш сам, първите свредели, първите прехвати.”
• “Не бих желал да си спомням онези черни дни за нашата авиация, за всички прекрасни хора, които попаднаха в черните дупки, но оставиха прекрасни и трайни следи в сърцата ни. Дано все по-рядко, ако може и въобще да не се сблъскваме с тези жестоки “шеги” в авиацията...”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)