хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
Автор: Ivailo Hristov Vasilev

Част от снимките са илюстративни

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >


Трева до гърдите. Останки от римска крепост. Река Бриша. Водата е до колене и все не може да измие позеленелите камъни. В тази пустош е забравеният и от Бога, и от хората паметник на загиналите в най-мистериозната самолетна катастрофа в България. До него е невъзможно да се стигне без специална екипировка и без опит в трудни преходи. Фаталното място е в идеалния център на три също така забравени врачански села - Габаре, Тлачене и Вировско.

43 г. след злокобния 16 март 1978 г. никой не знае какво превърна самолета на БГА "Балкан" Ту-134 в бомба. И го направи авиоковчег на 73 души на борда. В него загиват 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж.

Полетът от София за Варшава в 13,20 часа на 16.03.1978 г. е последен за треньорката ни по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и момичетата от тима. Той е фатален за полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми - брат на известния актьор Роман Вилхелми. Гибелен е за юношеския отбор по футбол на България и за юношеския отбор по баскетбол на Полша.

"В този слънчев, ясен пролетен ден погребвахме млада жена. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страхотен гръм като от оръдие. Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са загинали работниците". Това си спомня Татяна Павлова, главен специалист в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. Докато тичали към кариерата, започнали да вият сирени. Линейките от Плевен и Червен бряг пристигнали по-бързо от врачанските. Но стотиците жители на трите села изпреварили и докторите, и милиционерите, и военните. Те първи пристигнали на мястото край река Бриша. Единственият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял: "Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж въздухът пламна и той експлодира". Огън паднал и върху него, подпалил дрехата му, та човекът се търкалял по земята, докато се изгаси. Това пък разказва кметът на Габаре д-р Цольо Митков. Според него самолетът се е пръснал на парчета още във въздуха, а двигателят му, заедно с черната кутия, се е забил дълбоко в река Бриша. После се понесли слухове, че мястото нарочно е циментирано, за да не се извадят никога. "На нас ни казаха, че двигателят е паднал до една скала. Отидохме да копаем там, но избликна кръв. Изплашихме се и избягахме" спомня си пък Татяна Павлова. Тя е човекът, който по онова време отговарял за строителството на паметника - първия в памет на загинали от авиокатастрофа. Поръчали го от БГА "Балкан" за първата годишнина от смъртта на пътниците и екипажа.

"Успяхме да го направим навреме, облагородих ме мястото, оградихме го и даже поставихме портичка" връща лентата Павлова. Но точно на помена станал скандал. Близките се разгневили, че кръстовете, които били поставили, са измъкнати и подредени край реката. Започнали да се карат с шефовете на авиацията и заради ковчезите, натъпка ни с пръст, които им дали. "Моето детенце тежеше 40 кг, а вие ми докарахте сандък с един тон земя" крещяла една от майките. Сега паметникът трудно се вижда от треви и храсти, няма помен от оградата и портичката. Още в деня на авиотрагедията някой накарал учениците от трите села да събират в найлонови чували останките. "Това бяха късчета месо и кости, никога няма да забравя нежно ходило на момиченце с лакирани нокти" просълзява се Татяна Павлова. Трънаците и тревата са били посипа ни със златни пръстени и гривни, както и с много долари, разказа възрастен човек от Габаре, който забранява да се цитира името му. Според него именно мародерите, които награбили валутата,златото и непокътнатите дрехи в куфарите, Бог вече е наказал. Разболели се и измрели.

"И по онова време имало метална мафия" сеща се докторът-кмет. Предвидливи хора от селото събрали алуминиевите парчета от самолета и ги нахвърляли в пропастта Моргата в местността Въртопа. След време изтеглили с въжета ценния метал и го предали за отпадъци. От разказите на местните хора може да се стигне до извода, че не е правено кой знае колко сериозно разследване на причините за катастрофата. Самият факт, че мястото не е било отцепено и са пускани дори ученици да събират плът и кости, е показателен. Заключението на комисията по разследването, че самолетът се е взривил от авария в електрозахранването, се оказва неубедително както за специалис тите, така и за хората от трите села, които по някакъв начин са се докоснали до по раженията. Това вероятно е дало храна на няколко чудовищни версии за гибелния полет. В една от тях се намесва дългата ръка на КГБ. Според нея съветските секретни служби отвлекли хората в самолета за опити с ядрени устройства. Друга хипотеза пък залага на терористичен акт, макар че няма логика той да е насочен срещу спортисти.

"Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба". Така разсъждава шефът на пожарната във Враца през 1978-а Трайко Нецов. Той пристиг нал на мястото с джип около час след катастрофата. Чул с ушите си разказа на овчаря и бил потресен от останките, разпръснати в диаметър около 2 км. "Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария" припомня си офицерът от запаса. Дали наистина е бил миниран този прокълнат Ту-134, от кой и защо? Това все още остава загадка.

Тя не е била разплетена и в първите години на демокрацията. Тогава по настояване на близките на загиналите комисията по човешките права към Великото народно събрание е направила опит да разбули мистерията. Но не й се е удало. Това, което до този момент не буди съмнение и е установено категорично, е много малко. А то е, че на 16 март 1978 година точно в 13,24 часа командирът Христо Христов получава разрешение за излитане. В следващите няколко минути полетът протича нормално. Към Голяма Брестеница на височина 4900 метра обаче изведнъж се отклонява от курса, завива наляво и тръгва на запад. Точно в 13,52 часа - 28 минути след излитането, Ту-134 избухва. В резервоара на самолета е имало 11,5 тона керо син. Движил се е с 850 км/ч. Другото е мистерия.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА