ЧЕСТИТ 80 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА ЛЕТЕЦА ПОЛКОВНИК ЗЛАТКО ЗЛАТКОВ, КОМАНДИР НА КАМЕНЕЦ!

Pan.bg 03 май 2021 | 23:01 views (1054) commentaries(0)
img
На 2 май 80 лазарника закръгли българският орел полковник Златко Златков!
Командир на славната авиобаза Каменец!
Ненадминат летец на МиГ-17!
Да ни бъде жив и здрав, напред и нагоре!

От редакцията на списание КРИЛЕ и българската авиационна общност


БИОГРАФИЯ ОТ КНИГАТА "АВИОБАЗА КАМЕНЕЦ", ИЗДАТЕЛСТВО "ЕЪР ГРУП 2000"

ПОЛКОВНИК ЗЛАТКО СТОЯНОВ ЗЛАТКОВ

Военен пилот съм, инструктор 1-ви клас. Не ми е известно да съм имал псевдоним. За заглавие на книгата предлагам: “Летище Каменец – гнездо на орли”.
Роден съм на 2 май 1941 г. в село Долна Диканя, Пернишко. Завършил съм гимназия в Перник – изток и първи етап на моторно летене на самолет Лаз-7М в аероклуб Бургас, летище Сарафово. През 1959 г. кандидатствах и на 28 август 1959 г. прекрачих портала на ВНВУ “Г. Бенковски”. На 6 септември 1964 г. ми беше присвоено званието “лейтенант инженер” с военна специалност “летец-пилот” и гражданска “машинен инженер”. Бях назначен инструктор във 2-ри УБАП, заедно с още 9 мои съвипускници.

Останал съм с признателност към всичките ми преподаватели по военната и гражданска специалност. С любов и уважение и сега се отнасям към инструкторите ми подп. Зафиров в първи и втори курс на Як-11, полк. Гърбов в трети курс на МиГ-15М и генерал Кръстев в четвърти и пети курс на МиГ-17.
Заемал съм всички основни длъжности във 2-ри УБАП:

– от 1964 до 1967 г. инструктор на Л-29 и МиГ-15бис на летище Долна Митрополия;
– от октомври 1967 г. до октомври 1968 г. командир на звено на летище Каменец;
– от октомври 1968 г. до юли 1970 г. щурман на първа ескадрила с командир капитан Кръстев;
– от септември 1970 г. слушател в Краснознаменная Военновоздушная Академия имени Ю. А. Гагарина – СССР. Курсът на обучение беше 4 години за славянските слушатели и 5 за останалите заради руския език. Завърших през юни 1973 г., като първи и втори курс взех за една година поради образованието ми машинен инженер от България;
– от октомври 1973 г. до октомври 1974 г. командир на ескадрила във 2-ри УБАП;
– от октомври 1974 г. до октомври 1975 г. заместник-командир по летателната част на 2-ри УБАП;
– от октомври 1975 г. до октомври 1978 г. заместник-командир по учебно-бойната подготовка на 2-ри УБАП;
– от октомври 1978 г. до август 1982 г. командир на 2-ри УБАП.

С признателност и уважение
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
и сега се отнасям към командира ми на ескадрила полк. Кабрански и командира на полка полк. Тодор Стоилов в първи и втори курс на летище Телиш, майор Стоян Ангелов, командир на ескадрила, и подполк. Сотир Младенов, командир на 2-ри УБАП, в трети курс на летище Каменец, майор Иван Иванов Иванов, с любов наричан от випуска Дядя Ваня, командир на ескадрила, и подп. Караджиков, командир на полка в четвърти курс. В пети курс командир на ескадрила ни беше полк. Кънчев, високо интелигентен и човечен командир.
Като офицер на летище Каменец съм служил при високо подготвени летци и командири. От генерал Кръстев и полк. Кунчев съм възприел организацията на командирската работа, позитивното възприемане на действителността и да не допускам гнева и ударите на старшото началство да отиват върху подчинените ми. От полк. Велико Пенчев съм възприел майсторството в техниката на пилотиране, организаторския опит и човешката доброта.
Създадохме добро семейство със съпругата ми Стефка. Големият ни син Стоян завърши ВНВВУ “Георги Бенковски” през пролетта на 1991 г., летя на МиГ-23МЛД в Габровница и на Ан-24 и Ан-26 във Враждебна. Пенсионира се рано, поради известното на всички състояние на военната авиация след прехода към т.нар. “демокрация”. Малкият ни син Николай завърши УНСС със специалност “Икономика на търговията”. Сега и двамата имат търговски фирми. Имаме двама внуци – Ники и Злати, и една внучка – Сияна.
При пристигането ми в летище Каменец 1962 г. то беше с прашни пътища от трошенокаменна настилка. До стоянките на ескадрилите се излизаше по грунта и по рульожките. Полетите се ръководеха от будката на радиоколата. На старта летци и техници се хранехме в опаковъчните сандъци на МиГ-15
Преди започването ни на летателното ни обучение поради пристигането на летището на Никита Хрушчов, целият гарнизон работи около месец по асфалтирането на пътя от щаба на полка до прелеза на гара Каменец по способа – издух¬ване с компресор, заливане с горещ битум, разстилане на каменна фракция и така още 2–3 пъти.
По-сериозните промени на летище Каменец започнаха по времето на полк. Кунчев с т.нар. “хигиенизация”. Бяха обновени летешката, техническата и столовата за строевия състав, щаба на полка и учебния корпус на втора ескадрила. Беше построен нов учебен корпус с модерни за времето си кабинети на първа ескадрила в района на методическия гарадок. Всеки офицер от командването на полка отговаряше за конкретен обект. Моят беше строителството и обзавеждането на новия учебен корпус.
По времето на командирстването на полк. Пенчев, успоредно с основния акцент върху подготовката на курсантите, усъвършенствахме пунктовете за управление на полетите. Обновихме СКП-изток с модерна зала за управление с работни места на цялата група за ръководство и осигуряване на полетите. Бяха построени нова столова за летателния състав, лекарски кабинет и кабинет за обективен контрол на източния старт. Беше построен полигон “Вълчитрън”. Основна заслуга за картографирането и разработване на инструкцията му има нелепо загиналият майор Гичев.
По времето когато аз бях командир на 2-ри УБАП, бяха асфалтирани истински всички пътища в гарнизона. Бяха построени и два нови – от щаба до стоянката на първа ескадрила и от нея до новопостроения СКП-запад. Беше построен модерен КПП на входния портал на летището със зали за свиждане, сладкарница, санитарен възел и стая за дежурния по КПП. Беше изградена градинка с алеи, пейки, тревни площи, декоративни храсти и дървета и издигнат на пиедестал МиГ-17. Отвън на портала беше изграден покрит паркинг за личните автомобили на състава. На полигон “Вълчитрън” построихме КП за управление на полетите и битово помещение на първия етаж на групата за ръководство. За изключване смущаващия шум на дизеловите агрегати прекарахме 800-метрова въздушна линия за електрически ток. Бяха ремонтирани и обновени КП на полка и караулното помещение.
За създаване на по-добри условия за изпълнение на задачите по обучение на курсантите и повишаване на бойната способност на полка, командването на същия и на осигуряващите го поделения, потърсиха възможности в усъвършенстване организацията на работата. Когато старшото командване остави в полка за обучение нощем в прости метеорологически условия и випуска летци 1982 г., заедно с курсантите четвърти и пети курс, ние организирахме трисменен режим на полетите – до обяд и след обяд с курсантите, нощем с випускниците. Благодаря на целия личен състав на летище Каменец за себеотдаването му в тези напрегнати условия за изпълнение на войнския им дълг.
За изпълнение на повече задачи и нальот с едно излитане и кацане беше въведено комплексиране на упражненията от КБП. Двойки и звена излитаха за действия по земни цели на полигона под облаци, след което се разпускаха и изпълняваха упражнения във и над облаци.
За повишаване на бойната способност командването на полка организира и проведе летателно-тактическо учение с втора ескадрила, с командир кап. Александров, с действия по земни цели в състав на звено от сложен маньовър на чужд полигон на пределния радиус на действие на МиГ-17. Летците, групите за ръководство и осигуряващият състав се справиха отлично без предпоставки за произшествия. Основна заслуга за разработването на документите за учението имаше началникът на щаба на полка – кап. Цоков.
Немалко усилия бяха положени за подобряване на бита на хората в гарадока. Селският магазин не осигуряваше, въпреки желанието на управата, стоки от първа необходимост. Тогава командването на полка и осигуряващите батальони разкриха магазин до строевия стол, който се зареждаше приоритетно от търговията, птицекомбината и месокомбината в град Левски.
Живеех със семейството си в собствено жилище в гр. Плевен и бутафорно в апартамент в гарадока на летище Каменец. Живеехме добре. Благодарен съм на съпругата си, която се грижеше за синовете ни до навършване на 9 години на големия и 3 години на малкия, след което започна работа в Окръжния народен съвет в гр. Плевен. Прибирал съм се вкъщи не по-рано от 21–22 часа, когато е имало полети, и малко по-рано, когато е нямало и е можело (според командирските ми ангажименти).
Най-трагичното, което се случи във 2-ри УБАП по мое време, бяха катастрофите през март и август 1982 г., при които загинаха асовете на полка майор Гичев и майор Стефанов и кап. Тодор Петров. Майор Стефанов беше мой ученик в своя първи и втори курс, а майор Гичев и кап. Петров – мои приятели извън служебните задължения. Дълбоко скърбя за тях. Решенията на разследващата комисия са известни. В никакъв случай не искам да им правя ревизия, но заради светлата памет на загиналите летци изразявам собственото си мнение: Гичо и Марин не загинаха от грешки в техниката на пилотиране, разпределение на вниманието и полет в условия, за които не са подготвени (в същите условия бяха летели в рамките на 10–15 дни). Капитан Тодор Петров загина от снижение под минимално безопасната височина, нощем, без видимост на вертикалните препятствия.
Служебните ми отношения с командирите и подчинените ми бяха нормални войнски и човешки взаимоотношения. Не мога да кажа как командирите ми са оценявали моите качества като летец, инструктор, командир и човек, но мога да кажа, че винаги съм чувствал, че са принципни и добронамерени към мен. Съвсем изненадващо за мен (без кандидатстване по установения ред) през пролетта на 1970 г. командирът на полка полк. Методи Начев ме предложи, а старшите командвания са утвърдили предложението да продължа образованието си в Командната военновъздушна академия “Гагарин” в СССР. Полк. Кунчев, въпреки капитанското ми звание, имаше голямо доверие в мен като командир на ескадрила и ЗКЛЧ на полка. Чувствах, че прави всичко необходимо за моето развитие като командир. Полк. Велико Пенчев се отнасяше с мен повече като приятел, отколкото като командир. Разчиташе на моята подготовка и се отнасяше положително към моите предложения в организационната работа.
Поддържахме близки колегиални отношения с командванията на останалите части в училището. Обменяхме опит. Спомням си, че идеята за обновяването на СКП-изток беше взаимствана от командването на 3-ти УАП и по-конкретно от ЗКЛЧ майор Иван Бачев. Командванията на трите поделения сме си гостували взаимно.
Поддържах нормални войнски отношения с офицерите от командването на полка и осигуряващите поделения. Решенията ми са се основавали на техните разумни предложения, на строевите съвещания и оперативките. Подчертавам, че имах огромно доверие в ЗК по УБП майор Илчев, началник-щаба на полка кап. Цоков, ЗКПЧ на полка подп. Тотев, в старши щурмана на полка майор Дивчев, началника на ВСП на полка и командирите на ескадрили и командирите на батальони подп. Динчев, подп. Петров, майор Маринов и майор Бинаков. Винаги съм чувствал професионализма в работата и всеотдайността му към мен на заместник-командира на полка по ИАС подп. Иван Бурмов.
Уважавах подчинените офицери, летци, техници и старшини и бях дълбоко убеден, че успехите в изпълнението на задачите на полка зависят от техния професионализъм и всеотдайност в работата. Имаше двама-трима кръшкачи, към които съм бил твърд и безкомпромисен. Не можаха да ме разберат и злорадстваха, когато ме наказаха за командирска вина за станалите катастрофи.
Готов бях да защитя подчинените си при проявена несправедливост към тях. Ще припомня два случая. При подмяната на партийните билети получихме указания “отгоре” да не подменяме билета на кап. Христо Гьорев, заместник на инженера на полка, поради политическа набеденост в произхода му. Командването взе решение и група, начело със ЗКПЧ-то подп. Тотев отиде в родното място на кап. Гьорев и установи, че същият от едногодишна възраст е отгледан и възпитан от вуйчо си – активен борец против фашизма и капитализма. Като специалист кап. Гьорев беше безупречен в работата си. На основание на тези факти щабната ППО гласува за подмяната на партийния му билет. За тези си “деяния” аз и ЗКПЧ подп. Тотев отнесохме наказанията на Партийната комисия в училището, а кап. Гьорев съвсем заслужено стигна до длъжността “заместник-началник на ВНВВУ “Г. Бенковски” по ИАС”.
Друг един случай. Един летец, капитан, няма да споменавам името му, в почивен ден, докато обслужвал личния си пчелин в Мездренско, беше попрекалил с бутилката. При завръщане за Каменец на гара Мездра поискал алкохол в ресторанта. Отказали му, поради което той опитал да ги застави с личния си пистолет. Предвид състоянието му келнерите се съюзили и му отнели пистолета, който изпратиха по съответния ред в полка. Старшето началство ми нареди да подам предложение за дисциплинарно уволнение при положение, че беше добър инструктор и нямаше други провинения. Да, беше виновен. Но нима други не са били и по-виновни с много по-тежки нарушения. Отчитайки разкаянието му, аз го наказах с “Предупреждение за непълно служебно съответствие”. Продължи да си изпълнява добросъвестно задълженията, а аз отнесох отново наказание за снижена командирска взискателност.
Бих започнал отново службата си в Каменец с всички мои командири и подчинени, които съм имал. Защо ли? Защото е велико чувството да гледаш момчетата, които си учил как да си слагат парашута, как да се качват в кабината, как усвояват изкуството да летят, да излитат и кацат сами със самолета и с огромна радост и признателност да ти рапортуват за изпълнения полет.
Зная, че летище Каменец е открито през 1955 г. с базирана ескадрила, а през 1956 г. със 2-ри УАП на него.
Естествено тежко изживявам закриването на авиогарнизона, в който съм израснал като летец и командир. Считам, че освен обективните има и субективни причини за това. Не биваше да се отблъскват цивилните работодатели на училището. Те, гражданските авиационни фирми, решиха проблема с обучението на своите кадри в Техническия университет в София и частни авиационни школи със съмнително качество на летателно обучение, а училището загуби 10–12 курсан¬ти летци годишно. Освен това не се потърсиха възможности за обучението на чуждестранни курсанти, както постъпиха във Военноморското училище, което и сега съществува и просперира.
Жителите и местната власт в село Каменец се отнасяха с уважение и добронамереност към летците, техниците и осигуряващия състав. Никога няма да забравя с каква любов се отнасяха към нас готвачите в летешкия стол – кака Павлина, Митко и старшина Мерезов, сервитьорките Бонка, Грозданка и Павлинка.
Кметовете на с. Каменец, гр. Пордим и председателят на АПК “Пордим” се отнасяха с уважение към командването на полка и сме разчитали винаги на тях. Финансовата част на сградата на командния пункт на полигон “Вълчитрън” беше платена от АПК “Пордим”.
Много добри взаимоотношения командването на полка поддържаше с първия секретар на Окръжния комитет на БКП гр. Ловеч, другаря Петър Балевски, с председателя на Окръжния народен съвет – другаря Георги Шарков, и с ръководството на ОУ на МВР, гр. Ловеч.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЧЕСТИТ 80 ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА ЛЕТЕЦА ПОЛКОВНИК ЗЛАТКО ЗЛАТКОВ, КОМАНДИР НА КАМЕНЕЦ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка