ЧРД: БЪЛГАРИНЪТ МИГ-23 ПОЛКОВНИК МАЛЧО МАЛЧЕВ НА 80 ГОДИНИ!

Pan.bg 17 май 2021 | 16:49 views (2313) commentaries(0)
img Редакцията на списание КРИЛЕ И ПАН.БГ честитят рождения ден на българския пилот полковник Малчо Малчев!
Днес той навършва 80 годишен юбилей!
Желаем му здраве, щастие, успехи - напред и нагоре!
Наздраве, на многая лета!


Бойна биография - автор Цветан Цаков - списание КРИЛЕ

МАЛЧЕВ, МАЛЧО ДИМИТРОВ
Българинът МиГ-23. Известен български авиационен командир и пилот.
Роден на 17 май 1941 г. в гр. Пловдив. Произхожда от работническо семейство. След гимназията завършва ВНВВУ “Г.Бенковски” - първия инженерен випуск (1964 г.), и ВВКА “Ю.А.Гагарин”-СССР (1974 г.).
Воинският му стаж е 38 години, от които командирски 29. В бойните части на ВВС е бил младши пилот, старши пилот, командир на звено, зам.-командир и командир на ескадрила, командир на изтребително-бомбардировъчен полк Чешнегирово от 28.09.79 г. до 04.10.82 г.
Служил е в 10-и САК и в командването на авиацията в ПВО и ВВС. Има 3180 пролетени часа на самолети от ЛАЗ-7 до МиГ-23 МЛД.
Полковник от запаса (1998 г.). Военен летец първи клас.
(По автобиографични бележки, 1998 г.)

Малчев Фрагменти: “Във въздуха няма победители. Те са на земята!”
• “В авиацията постъпих, защото желаех да летя. Обичах техниката. Бях романтик.”
• “Нямам злополуки и произшествия в летателната си работа. Имам сложни предпоставки за летателни произшествия - измъквах се. Поуки: подготвяй се много старателно, съсредоточавай се преди полет, тренирай психиката си за изненади, подтискай страха, вярвай в щастливия изход.”
• “Във въздуха няма победители. Те са на земята. Доволен съм, че съм на земята след всеки полет. Това значи, че съм постигнал нещо. Бях отличен прехващач, станах отличен изтребител-бомбардировач.. гордеех се с моите момчета, защото ги бях подготвил за бойци – от 1974 до 1982 г., годината, в която моят полк спечели неофициално съревнование с един съветски полк, след като три последователни години беше под мое ръководство авиополк-първенец в ПВО И ВВС.”
• “Българската военна авиация се върна много назад. Професионализмът и уменията на авиаторите ни са под нивото на безопасността.. Съмнително е изпълнението на поставените пред авиаторите задачи. След още 5-6 такива години слез 1990 г. – бомбата ще избухне. А “бомбата” за тези няколко випуска (след 1992 г.), които нямат никаква подготовка, а към 2000 г. днешните курсанти и млади офицери ще бъдат командири. Плаче ми се нашата авиация.”
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

• “За първия ми български полет със самолет МиГ-23УБ? Аз съм изпълнил първия планиран учебно-боен полет с този самолет с инструктор офицера от ВВС на СССР Иван Иванович Злобин. Изпълнил съм и първия самостоятелен полет, който поради липса на бойни самолети стана с МиТ-23УБ във втората кабина, като пасажер беше полковник Васил Величков. След година, когато получихме бойни самолети, летях първи самостоятелно, а ръководител на полетите беше полковник Янков.
Подробности. През месец януари 1976 г. група летци (Величков, Янков, Малчев, Паунов, Шишков, Симеонов, Трушков, Парапунов, Христов, Пройчев) заминахме за учебния център Луговая в СССР за проучване на МиГ-23БН. След контролни медицински прегледи от групата бяха откомандировани Трушков и Христов и на тяхно място пристигнаха Минчо Тенев и Иван Борисов. В този състав се приучихме и през юни се завърнахме на летище Чешнегирово. Бяхме налетели по около 15 часа. В България все още нямаше самолети миГ-23. Първият самолет от този тип прелетя през октомври 1976 г. – МиГ-23УБ №01. (През лятото летяхме на миГ-17.) След като приех самолета в ескадрилата, която командвах, под ръководството на съветския полковник Белков започнахме да се готвим за възстановяване на подготовката си за полети с МиГ-23. По различни причини не можахме да организираме полети ч нямаше масло, времето се развали и т.н.) и Белов си замина. През декември пристигна Иван Иванович Злобин. Започнахме подготовка. Времето не ни позволи дълго време да полетим. На 19 декември разбрахме, че генерал-лейтенант Желязко Желязков, зам.-командващ по авияцията на ПВО и ВВС ще идва в Чешнегирово да види самолета. (Два месеца след прелитането на №1?!- б.а.) Дадохме заявка за полети и започнахме предварителната му подготовка. На 20 декември времето беше дъждовно. Облаците лазеха на около 100-120 метра, видимостта бе 4 км. Взехме решение със Злобин да летим, да изпълним поне един полет. Излетяхме и пробихме облаците нагоре по системата. Когато бях на разчетния завой, разбрахме, че на летището вече е генерал Желязков. Започнах пробиване на облаците надолу. Бях достатъчно напрегнат и внимателен, защото имах прекъсване на полетите повече от половин година. Полетът протичаше успешно и пробих под облаците точно по курс и по височина спрямо полосата. Приготвихме се за кацане. На около 50 метра височина, въодушевен от първия успешен полет и с цел да покаже на генерала новия суперсамолет, Злобин прибра крилото (самолет е с променлива геометрия на крилата), включи форсажа и прелетяхме над полосата на около 10 метра височина., след което с горка влязохме в облаците. Разбрах му замисъла, но този път взех управлението, изпълних отново целия заход и кацнах. От цялата работа генерал Желязков помислил, че първия път сме минали на втори кръг, и ме запита после дали е задължително минаването на втори кръг на форсаж. В този ден повече не летяхме.
На 23 декември 1976 г. времето беше подходящо за полети. Изпълнихме още по един полет със Злобин, след което решихме да летим самостоятелно на учебен самолет. Полетът се зачиташе на летеца в първа кабина. В плановата таблица за полетите срещу името на този летец полетът се отразяваше с червен молив, т.е. учебният самолет ставаше “боен”. Първи в първа кабина летях аз. Във втората кабина беше полковник Васил Величков. След това летя той в първа кабина за себе си,у а аз във втора. Летяхме още един ден така. По това време бяха прелетели първите бойни самолети и техниците ги приеха за експлоатация. Очаквахме първите полети с тях около 15 януари 1977 г. За Нова година със семейството си и инструктора Злобин отидохме на Пампорово. На 1 януари 1977 г. по нарочен човек ни заповядаха да се върнем в Чешнегирово. На 5 януари 1977 г. изпълних първия полет та боен самолет. Имах това право, защото бях командир на първата наистина ударна изтребително-бомбардировъчна ескадрила.”
(Из анкета на автора “ХХ век: Българска авиация, 1997 г.)



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


ЧРД: БЪЛГАРИНЪТ МИГ-23 ПОЛКОВНИК МАЛЧО МАЛЧЕВ НА 80 ГОДИНИ!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка