БЪЛГАРСКИТЕ ВВС ПРЕДИ 15 ГОДИНИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ГЛАВНИТЕ АВИОИНЖЕНЕРИ

Pan.bg 20 окт 2021 | 09:32 views (1670) commentaries(0)
img
pan.bg

Благодарение на Васил Васев, който публикува този хубав текст в групата на авиобаза Граф Игнатиево във Фейсбук ви предоставяме този исторически текс.



" Във връзка с празника на ВВС 16 октомври публикувам "стенограмата" на едно ТВ предаване точно преди 15 г., посветено на ИАС на ВВС на РБ. Малко история първо за тези колеги, приятели и любители на авиацията, които празнуват в къщи и имат време за четене тази вечер. За останалите - когато му дойде времето. Но за всички е необходимо малко въображение, защото липсва видеото :


Имаше награди в предаването за викторината, така че първият печели винен обяд - за всяка от загадките, които са ... в края на текста.
*******
Телевизионно предаване „Оръжия и хора” по „7 ДНИ” ТВ
октомври, 2006 г.
Водещият:
Здравейте! Аз съм Васил Васев, а вие сте с предаването”Оръжия и хора”.
16 октомври, Денят на авиацията.
Както всяка година този ден се отбелязва от всички авиатори подобаващо, но по различен начин: в семейството, в близкия ресторант, в службата или пък съвсем официално: с паради, тържествени събрания, концерти, награди. И тази година ще бъде така!
Ген. Радев, след поредния си главозамайващ полет с МИГ-29:
- Самолетът се държа прекрасно! Това е един чудесен самолет не само за пилотаж, но и за бойно използване. В момента той се явява най-сериозната и надеждна защита на българското небе и не само на него, а и на небето на НАТО, тъй като ние дежурим с този самолет в интегрираната система на НАТО и най- вече този самолет лети по този стархотен начин благодарение на нашия изключително високоподготвен технически състав. Благодарение на тези хора без осигуряване на части, без осигуряване с бюлетини, мога да кажа, че благодарения на професионализма на нашите техници , самолета продължава да лети и ние сме изключително благодарни!
Васев:
Нашето предаване за този ден подготвя филм за инженернотехническия състав на военната ни авиация. Днес ще ви покажем част от заснетите интервюта с някои от главните инженери на военновъздушните сили. Главен инженер на военновъздушните сили на Република България. Самата длъжност предизвиква респект и уважение. Колкото по-голям е престижът на авиацията, толкова по-голям е престижът на главния ни инженер. И обратното. Понякога е необходимо издигането на престижа на статута на главния инженер на ВВС и от институционална и от професионална и от командирска, дори иот финансова гледна точка.Необходимо е това да се превърне в политика , дори в борба, защото това е борба за авиацията на нашата страна. Сега за всички е видно, че нашите ВВС боледуват и в количествено и в качествено отношение. И по отношение на самолетите и вертолетите и по отношение на личния състав. Летци, авиоинженери, техници и специалисти извършват героизъм в мирно врем, за да може да лети авиацията на Бъгария. Но дълго време по ръба, на предела на възможностите на техниката и на хората не може да се работи. Трябва промяна, специалистите знаят какво трябва. Ред е на командирите и на политиците.
Днес ще ви покажем как през годините, когато ВВС на България се развиваха възходящо се решаваха проблемите на авиационното обслужване и експлоатация. А как това да стане най-добре? Естествено като чуем истините от първа ръка. Представяме ви главните инженери на военната авиация на българската армия.
Главните: „ Прави като мен ! ” .
Ген. Михов за Ген-полк. Август Кабакчиев, главен инженер на ИАС на ВВС 1945-1954г., първият началник на ИАС:
Способността да се обучава, да се дава и неговите качества да контролира , тези качества и днес са тук сред нас: бивши, главни инженери на авиацията, бивши инженери в службите на Министерството на отбраната и на българската армия. Те носеха тези качества дотук, които аз смея да споделя такива, каквито съм ги почувствал. Важното е военното строителство, подготовката на ВВС на армията ни е методичността, която преподава генерала. Със своя такт, със своето уважение, това което правеше и изграждаше за първата авиационна служба на нашите въздушни войски. За научното ръководство в българксата армия от полка през дивизиите на военните поделения по време на отечествената война в четири фронта генералът донесе и в наши дни активната база за ръководство и управление на авиацията.
Васев:
-В края на 40-те и началото на 50-те години авиацията се превъоръжава с нова авиационна техника. Доставени са от СССР 356 съвременни бойни и учебни самолета. На въоръжение постъпват българските ЛА 7, ЛА 7М, създадени под ръководството на проф. Цветан Лазаров.
Полк. Михаил Благоев
Главен инженер на ИАС на ВВС 1954-1958г.
Той въвежда единни срокове за изпълнение на профилактичните работи на самолетите и оборудването им. В авиополковете се създават техникоексплоатационна част ТЕЧ с подвижна ремонтна работилница ПАР за изпълнение на регламентни работи и малки ремонти. Тук са оборудвани лаборатории, снабдени със сложна контролноизмервателна апаратура.
По времето на полк. Ненко Ненков, главен инженер на ИАС на ВВС 1958-1965г., постъпват на въоръжение първите вертолети МИ 1, МИ 4 и реактивните учебни самолети ЕЛ 29 и ЕЛ 39. Слага се край на обучение на курсантите с витлови самолети. Постъпват свръзвуковите самолети с триъгълно крило МИ 21 със сложно оборудване и въоръжение.
Полк. Тодор Генов, главен инженер на ИАС на ВВС 1965-1966г., въвежда картички за отчитане на отказите и повишаване ефективността на работата на ИАС. Личният състав на ИАС защитава звания като авиационен специалист първи или втори клас.

Полк. Любчо Николов, главен инженер на ИАС на ВВС 1966-1972г., усъвършенства експлоатацията на самолетите от второ поколение. Създава нова група в теч за обслужване на средствата за аварийно напускане на самолета.
-Завършил съм механолетателно училище в София през 1945г.. Исках да започна през 1946г. като техници на самолети и изучавахме първите изтребители Як-9.
Полк. Марин Атанасов, главен инженер на ИАС на ВВС 1972-1982г., въвежда прогресивни методи за изпълнение на видовете подготовки и практическо внедряване на единхите критерии. Развива рационализаторска и изобретателска дейност, извършва превъоръжаване на авиационните части със самолети трето поколение МИГ 23, МИ 25, СУ 22, СУ 25 и вертолети МИ 8, МИ 17, МИ 14 и МИ 24.
Инж. от ИАС:

- Бях извикан в процеса на работа в щаба на ВВС като старши инженер от 1977г. до 1982г. заедно с прекрасния главен инженер Марин Атанасов. След 1982г. до 1991г. излезе на длъжност заместник главен инженер. Много отговорна длъжност. Тя не може да се свърши така качествено от еди човек, ако не се включат и неговите подчинени, които да получават съответните направления от своите началници. За мен това бяха Атанасов, Любенов, Герасимов и Светозар Асенов.
Полк. Георги Любенов, главен инженер на ИАС на ВВС 1982-1986г., продължава превъоръжаването с нови самолети вертолети. Разгръща мащабно строителство на хангари, аручни укрития и централизирани стоянки за новите самолети.Издига млади инженерни кадри на ръководни дружества. Усъвършенства войсковия ремонт и възстановяването на самолетите с бойни повреди.
-Аз съм офицер от резерва, инженер, полковник, Георги Любенов Георгиев. Завършил съм военновъздушното техническо училище „Васил Коларов”. Отначало започнахме в Ловеч, а след това го преместихме в Горна Оряховица. И в Горна Оряховица завърших през 1956г.
Полк. Божидар Герасимов, главен инженер на ИАС на ВВС 1986-1992г., организира експлоатацията на съвременните свръзвукови самолети МИГ 29. Създава технологии за регламентни работи, материална база и оборудване на нови самолети.
-В инжинерноавиационната служба след като завърших училище бях техник на самолет в 25-и полк, след което отидох във военна академия „Г. Раковски” . Бях 8 години старши преподавател във военното въздушно училище.
Полк. Светлозар Асенов, главен инженер на ИАС на ВВС 1992-2002г., провежда мероприятия по оперативната съвместимост на техниката и въоръжението на страните членки на НАТО. Реорганизира частите в авиационни бази и съединенията в корпуси. Възстановява ресурса и изправността на авиационната техника.
-Службата ми в авиацията започна през 1973г. като техник на самолет в авиационния полк „ граф Игнатиево” .От 1975г. преминах на работа в авиационния полк „Чешнигирово” като заместник инженер.
Полк. Демирев, зам.началник на управление в Гл.Щ. на ВВС 2002-2006г., работи за организационно изграйдане на ВВС и по програмата за партньорство и подготовка на ВВС за членство в НАТО. Оптимизира структурите в авиацията, участва в много национални авиационни обучения.
-Завършил съм военновъздушното училише в Долна Митрополия през 1979г., след което започнах своята слъужба в авиогарнизон.
На полк. Атанас Кривчев, началник отдел „ Логистика” в щаба на ВВС 2006г., се пада длъжността да решава днешните задачи и проблеми по авиационната техника:експлоатация, модернизация, усвояване на нови техники.
-Започнах своята служба през 1979г. на 19-и изтребителен полк „ граф Игнатиево” като старши техник по авиационно въоръжение във втора изтребителна авиационна ескадрела.
----------------------------------------
Васев: Коя техника беше най-много, когато бяхте главен инженер и какви мероприятия организирахте във връзка с експлоатацията й?
О.р.полк. Любчо Николов
-Най-много самолети имахме от МИГ 17, даже имаше и МИГ 15, които ги преименувахме като Мишени на нашите летци. МИГ 19 С, МИГ 19 П, МИГ 19 ПМ. Може би като главен инженер това завърши моята кариера в тези самолети.
Полк. Георги Любенов:
-Аз станах главен инженер 1982г. есента и първият проблем , с който се сблъсках, беше това, че транспортният полк нямаше самолети, с които да летят летците. 16-и транспортен полк имаше само 3: АН 24, които бяха в изправност и всичко останало с изразходен ресурс.Първата задача, която се наехме да решим с инженеротехническия състав на транспортния полк и БГА Балкан, беше да извършим удължаване на ресурса на ИЛ 14. Следващият въпрос, който решавахме, беше свързан с подготвянето на кадри за обслужване на самолети от второ, трето и четвърто поколение. Това беше един много сложен проблем, тъй като се появиха много противоречия. Те се състояха в това, че имаше много стари заслужили авиационни кадри, които трябваше да стават подполковници и да се развиват, но подготовката им не съответстваше на новите поколения авиационни технологии. И тогава се заложи на младите инженерни кадри като Димитров, Кривчев, Спасов и т.н. Младото инженерно поколение трябваше да поеме работата на авиацията, с което се улесни преминаването от МИГ 17 на МИГ 23.
Полк. Божидар Герасимов:
-У нас на въоръжение имаше изключително много и разнообразна техника, в това число и от един тип , но различни серии. Примерно самолет МИГ 21, у нас се експлоатираше в седем различни модификации , всеки със своите особености, което внасяше допълнително трудности и при техническото им обслужване и при обучението на летателния им състав за експлоатация на самолетите.
Полк. Светлозар Асенов:
-Съдбата ми като инженер е съпроводена с експлоатацията на един от съвременните самолети трето поколение МИГ 23 ПМ, който навлезе във въоръжение на българските въздушни сили през 1976г. Първо беше оргаизиран курс за проучване в Казахстан. Това беше първият самолет изтребител с изменяема геометрия на крилото,което постъпи на въоръжение в българските ВВС. Определено мога да кажа, че ми е доставило огромна радост в експлоатацията и много болка от създадените проблеми, но все пак това е моята любов, в конкретни моменти и моето разочарование.
Полк.Атанас Кривчев:
-Това е така много модерно понятие на този етап логистика, началник на отдел логистика.Това е предишното управление, материално и техническо осигуряване, главен щаб на ВВС, отдел Логистика. Отговарям за цялото логистично осигуряване на българската авиация. В него се включва авиационна техника, радиолокационна техника, зенитноракетна техника и цялото тилово осигуряване на ВВС. Една голяма част от моите задължения са свързани с експлоатацията на авиационната техника. Това е моето призвание. Аз за това съм учил. Цял живот съм се занимавал с това, така че продължавам на тази длъжност, отделям доста голяма част от служебното си време за проблемите на авиацията и на авиационната техника, конкретно.
Васев:- Какво беше най-характерното за експлоатацията, когато бяхте главен инженер?
Полк. Любчо Николов:
-Винаги главна цел на експлоатацията и наша дейност да бъдат изправни стрелките и да бъдат безотказни. Колкото излитания и да има , толкова и кацания. Най-тежкото през тези периоди на служба ,това са разследванията на катастрофи. Те ми въздействаха и на психическото състояние, на нервната система, на кръвното, което ме накара по собствено желание 1972г. да напусна и да отида в Ниберата.
Полк. Георги Любенов:
-Обслужването на авиационната техника е сложен проблем,който изисква безпределна преданост на инженеро-техническия състав. Безпределна изпълнителност от обслужващите поделения: батальоните и обслужващия батальон и радиотехническия и свързочните батаьони, тъй като целият труд в авиацията е колективен труд и в крайна сметка той се реализира от един човек- летеца във въздуха. Трудностите идваха от това, че не достигаха средства. Но с това, с което разполагахме, ние успяхме да направим така, че авиационната техника да се обслужва в строго съответстващи регламентирани документи, без азсолютно никакви компромиси, защото практиката е показала, че всяка авиационна катастрофа или авария е съпроводена с нарушения в регламентирания ред.
Полк. Божидар Герасимов:
-Наред с редица задачи, които трябваше да се решават в ежедневната експлоатация, основната задача на инженероексплоатационната служба беше осигъряването, което в най-общи линии включва експлоатация на авиационната техника, техническо обслужване, ремонт. Целта беше да се осигури достаъчно количество изправна авиационна техника за нормално провейдане на летателната дейност. Важно е да се знае, че през този период основно задължение беше недопускане на неизпълнена авиационна техника повече от 10 %.
Полк. Светлозар Асаенов:
-Историята на инженероавиационната служба след 1990г. и цялостната й дейност е основно подчинена на задачи,които бяха специфични в преходния период- както за старната, така и за нашата армия, така и за авиацията. Знаете след политическите промени след 1990г. имаше редица трудности, основно икономически и финансови, които се отразиха на цялостното състояние на авиацията. Започнаха процеси на увеличаване на броя на неизправносттана авиационната техника, а всичко това доведе до решаване на важни задачи по отношение на инженероавиационното осигуряване, които бяха свързани с възстановяване неизправността, запазване на личния състав, инженеротехническия състав в авиационните бази, реорганизация на организационнощатните структури.
Полк. Димо Демирев:
-Имал съм щастието да участвам в онези много динамични години, когато България имаше голяма авиация, когато се летеше много и имаме предизвикателството в днешни дни да устояваме мощта на българската авиация, да създаваме от нея онова, което е най-необходимо за Родината ,за да осигурим нейната въздушна безопасност. Сега авиацията ни е в много трудно положение, защото протичащата реформа изисква от нас гъвкавост с минимални финансови средства и минимални ресурси да решаваме много отговорни задачи, което никак не е лесно, и което за мен е една от основните ни задачи на днешния ден.
Полк. Атанас Кривчев:
-Сегашното време се свързва с изключително големи проблеми по поддръжката на авиационната техника, по-точно на старата руска авиационна техника. Не е имало период в българската авиация, в който да имаме толкова малко изправна авиационна техника. Всичките ни усилия на целия ни състав е свързан с нейното поддържане и най-вече с удължаване на ресурса на тази авиационна техника, за да може да се вземе от нея максималното, за което тя е произведена. Практиката показва, че в момента на този етап ние сме използвали едва 30-40 % от този ресурс . Изтекли са годините за експлоатация и така губим хиляди часове летателно време, което можеше да бъде използвано за подготовка на нашите авиатори. Именно към това е насочен нашия тру в момента- да поддържаме тази техника и да се опитаме да й дадем още малко живот. Това ще стане чрез удължаване на ресурса. Ние се борим за промяна и да адаптираме нашата техника, за да можем да вземем всичко от нея.
Полк: Любчо Николов:
-Моята кариера се дължи главно на трудолюбието и съзнанието на техническия състав. Независимо дали той е бил инженер, техник, сержант или офицер. Без внимание и уважение към изпълнителния състав не могат да се постигнат успехи.
Полк. Георги Любенов:
-Трябваше да се повишиоперативната подготовка на инженеротехническия състав. Тогава организирахме много сборове, разгледахме и изучихме основите на инженероавиационното осигуряване, провеждаха се много учения, включително с КСВ. Лично главния инженер в мои ръце, инженера на корпуса – ние държахме да можем да кажем: „ Прави като мен”.
Полк. Светлозар Асенов:
-Много бяха дейностите, които се извършиха през тези години. Те бяха съпътствани от трудности предимно от финансов характер, но считам, че хората които заемаха тези постове както в инженероавиационната служба на авиацията, така в авиационните корпуси и бази, до всички звена в поделенията, които бяха на прякоп подчинение работеха всеотдайно за тяхното изпълнение. Аз лично с удовлетворение мога да кажа, че ресурсните проблеми, които съществуваха или възстановяване изправността на авиационната техника я решихме комплексно съвместно с научноизследователските институти, военновъздушното училище, въобще целия научен потенциал , който съществуваше и работеше в инерес на авиацията и естествено всеотдайната, отговорна, мъдра работа на техническия състав.
Васев: „Прави като мен!”- Един девиз, една фраза, една команда, която е белег за професионализма на целия личен състав на инженероавиационната служба на военната ни авиация. От техника до главния й инженер!
А ети и едно кратко интервю с военни авиоинженери на репортера на предаването Владислава Цолова:
-Какво за вас е ИАС и каква е ролята й за ВВС и за обществото?
Авиатор 1:
-Вижте,инженерно-авиационната служба-това е една основна служба,тоест работа,тоест материална част,защото без материална част не може да се лети.
Авиатор 2:
-Моят целият живот ми е в тази авиация.10 години съм бил в институт на авиацията,инженерния институт и винаги това са моите спомени,моето настояще,а може би и спомени в бъдещето.
Авиатор 3:
-За рамките на ВВС инженерно-авиационната служба е голямата основа на пирамидата,на която на върха се намира летецът.
-За мен инженерно-авиационната служба е животът ми,целият живот,а за ВВС това е така да се каже основата,без която самолетът във въздуха не може да се вдигне.
Авиатор 4:
-Инженерно-авиационната служба на авиацията е една от основните служби,които отговарят за безопасността и сигурността на полета.
Авиатор 5;
-Независимо от това,че 3 години не работя пряко в инженерно-авиационната служба,аз живея с авиацията.
Цолова:
Авиатор 6:
-Разбрахме,че вие сте душата на творческия колектив на книгата.Бихте ли ни разказали за инженерно-авиационната служба?
-Инженерно-авиационната служба е предназначена,за да осигурява инженерно-авиационно обслужване на военните действия,подготовката на авиацията.Основната й задача е поддържане на авиационната техника,подготовка на летателен и инженерно-технически състав и още много много други специфични дейности.По начало трудът на авиационно инженерно-техническия състав е много специфичен високо отговорен,мога да кажа,съпътстван с изключително много трудности и най-важното е проявяване на висок професионализъм."
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка