В ПАМЕТ НА: ГОЛЕМИЯТ ЛЕТЕЦ ПОЛКОВНИК ИВАН СТАНКОВ (КОМАНДИР НА ЧЕШНЕГИРОВО) ПРЕД СПИСАНИЕ КРИЛЕ - "НА ГРАНИЦАТА НА ВЪЗМОЖНОТО"!

Pan.bg 02 ное 2021 | 08:19 views (1731) commentaries(0)
img
pan.bg

На 26 октомври е починал заслужилият летец полк. Иван Станков, съобщиха негови колеги. В своята дейност като боен инструктор и командир той подготвя над 150 военни пилоти-офицери, които лично допринасят за защитата на небето на България. Във връзка с 95-ата му годишнина бе награден с указ на президента с орден „За военна заслуга“ втора степен за големите му заслуги за развитието на Военновъздушните сили на Република България, а от министъра на отбраната - с награден знак „За достойнство и чест“ – I-ви вариант.
Поклон пред светлата му памет!
От екипа на списание КРИЛЕ

Из анкета на Цветан Цаков - “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г. и списание КРИЛЕ)


СТАНКОВ, ИВАН ТОДОРОВ
Изтъкнат български военен пилот, командир, инструктор, методист и организатор на най-сложните видове подготовки във ВВС.
Роден на 5 август 1926 г. в с. Българин, Хасковско. Произхожда от селско семейство. След гимназията постъпва в НВУ “В.Левски”, откъдето се прехвърля във военновъздушното училище за пилоти. През 1948 г. го завършва и остава в училището като преподавател и инструктор. След година е назначен в морски миннотранспортен авиационен полк. При една среща с командващия ВВС настойчиво желае да лети на изтребителни самолети, тъй като с тях се изпълняват най-сложни пилотажни и въздушни боеве. В изтребителната авиация е преминал през основните командирски длъжности. Бил е пилот-инструктор и командир на звено в полка, който първи преминава на реактивни самолети. Бил е две години командир на ескадрила и три години командир на 25 авиополк-Чешнегирово (27.06.1953 - 21.09.1955 г.). Включен е в първата избрана група български летци, която успешно завършва в СССР приучването на първия за България реактивен самолет-изтребител Як-23. След това на летище Граф Игнатиево като инструктор приучва множество млади пилоти на техника на пилотиране на новия изтребител.

След завършване на ВА “Г.С.Раковски” е назначен за командир на авиационно съединение, после на авиационно обединение. Учи и завършва Военната академия на ГЩ на Съветската армия, след което е назначен за заместник-началник на авиацията в командването на ПВО и ВВС. На тая служба е в продължение на 12 години до пенсионирането му. Летателната му работа е протекла без прекъсване и ограничения. В продължение на 35 години е налетял над 3000 часа, най-много на самолетите МиГ-15, МиГ-17 и МиГ-19 главно по бойното им използване при всякакви условия. Основната му дейност е била командно-организаторска и като инструктор на ръководен състав в авиацията по новите и сложни видове подготовки.

След Академията е назначен на длъжност командир на изтребителна авиационна дивизия в гр. Ямбол. В продължение на две години (1958-1960 г.) като командир на дивизия, полковник о.з. Иван Станков доказва своите личностни и професионални качества.

Със създаването на Смесения авиационен корпус (10 САК) е назначен за заместник-командир на Корпуса до 1968 г., когато е удостоен за обучение във Военна академия „К. Е. Ворошило⓬- Москва и я завършва с отличен успех.

От 1970 до 1982 година е заместник-командир на авиацията в щаба на ПВО и ВВС.

Той е основният организатор на успешно проведените в България курсове за приучване на млади пилоти на новите модификации самолети на МиГ-21 и МиГ-23 (БН и МФ) и тяхното бойно използване. В своята дейност като боен инструктор и командир, полковник о.з. Иван Станков подготвя над 150 офицери, които лично допринасят за защита небето на България.

Полковник от запаса. Военен летец първи клас. Заслужил летец на НРБ (1974 г.).

(По автобиографични бележки, 1997 г.)

Станков Фрагменти: “На границата на възможното”
• “С удоволствие си спомням цялостното и безаварийно изпълнение на летателните планове на полка, прехватите в състав от звена и ескадрили, въздушните боеве, стрелбите по конус в лъчите на прожекторите, особено трудни за оня период. Като командир на авиационно обединение полковете заемаха челните места във ВВС, а в едно голямо учение на Варшавския договор авиационното обучение бе определено с най-високи постижения.
В авиационното обединение се занимавах с удвояването на задачите на новосъздадената фронтова авиация, подготовката на нови първокласни летци, стрелбите, бомбомятанията, въздушните боеве, полетите на пределно малка височина над суша и море, прехватите на нисколетящи и маневриращи цели и др. Уникални бяха стрелбите по въздушни мишени на полигон Шабла. За мищени се използваха самолети МиГ-15, снети от въоръжение с остатъчен ресурс. Мишените се пилотираха от летци, които законтряха управлението и се катапултираха над морето, след което изтребителите провеждаха ракетни стрелби по мишените. Катапултирането е аварийно действие, което се извършва принудително при липса на друг изход, и едва ли бе целесъобразно рискуването на човешкия живот при наличие на безпилотни мишени, които се използваха в СССР. Но имаше заповед и като ръководител на стрелбите трябваше да положа всички усилия за тяхното успешно провеждане. Не мога да не отбележа геройството в мирно врем на майор Генковски от авиоподелението в Толбухин и майор Златанов от авиоподелението в Чешнигирово, които пилотираха самолетите-мишени е катапултираха неколкократно в морето. Златанов потъна при неизяснени обстоятелства. Други подобни задачи бяха парашутните скокове на полковник Иван Крумов и капитан Чавдар Джуров чрез катапултиране от УТИ МиГ-15 нощем от максимална височина, които бяха обявени за световни рекорди. Бях ръководител на групата за рекордите и пилот на единия самолет при провеждане на скоковете. В командването на авиацията дейността ми придоби по-друг характер. Бях вече завършил втора академия и подхождах към задачите с по-голям кръгозор и перспектива. Доволен съм, че бе приет разработеният от мен модел за развитието на ВНВВУ “Г.Бенковски” и обучението на пилотите за 4,5 години. Текущото и годишното, както и перспективното планиране, методиката на обучението, борбата с аварийността, изграждането на командно-организаторски способности у ръководния състав – това бе главното съдържание на моята работа. Тя бе свързана и с много усилия и разнообразни емоции. Но най-трайни останаха преживяванията на редица предпоставки и особени случаи, граничещи с катастрофи.”
• “Още в първата ми година като инструктор (1949 г.) извършех принудително кацане с прибран колесник в пресечена местност на възмогно минимална площадка поради спиране на двигателя на височина 100 м след излитането. Кяато командир на дивизия след излитане под минимума на времето за кацане на друго летище по установения минимум получих отказ от радиовръзката и полетът ми стана много рискован. Продължих пробиването на облаците в пълно радиомълчание и мислех за идващия зад мене самолет и вотрия вариант – катапултирането. Благодарение на голямата дебелина на облаците на височина над 10 000 метра лесно открих следите на водения самолет, пристроих се към него в сгъстен строй и вечно ще съм благодарен на подполковник Йондов, инспектор на дивизията, който изпълни отлично полета и ме изведе на полосата за кацане. И още мисля, че командирите периодично трябва да летят като водени, та да имат тренировка за подобни случаи.”
• “Задачите на бойната авиация изискват полетите да се изпълняват на границата на възможното, с максимум претоварвания и маневриране на пределно малки и пределно големи скорости и височини и в много сложни метеорологични условия. Преодоляването на тия трудности е свързано с риск, но поражда удовлетворение и стимул за работа.”
• “За съжаление, не бяха изключени и негативните преживявания на основата на несправедливи и нечистоплътни взаимоотношения в командирската йерархия, които към края на службата ми станаха трудно поносими. Помня летателния ден, в който изпълних три прехвата на голяма височина и няколко насочвания за тренировки на щурманите. След изпълнението на третата задача обявих пред екипажа, че това е моят последен полет. Приятно бях изненадан от импровизираното ми изпращане от ръководството на полка и ескадрилата. При пристигането ми в щаба на ПВО и ВВС новината се знаеше и там. Явих се при командващия, предадох му предварително написания рапорт и казах:
- Летците, както и всички, не знаят последния си ден, но трябва да знаят и планират последния си полет!”
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка