Отбелязаха 65 г. на Военната академия за ВКО „маршал Г.К. Жуков“

Pan.bg 28 май 2022 | 20:26 views (5005) commentaries(0)
img
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg



На 28 май 2022 г. в София се събраха български възпитаници на съветската академия за ПВО (Военная академия воздушно-космической обороны имени Маршала Советского Союза Г.К. Жукова), базирана в Твер (Русия), бившия град Калинин.

image
Те бяха организирани от о.з полк. Станчо Станчев, дългогодишен преподавател по АСУ за ВВС във ВНВАУ „Г. Димитров“ в Шумен (1967-1978 г.). На мероприятието дойдоха 28 от възпитаниците на академията.
Мероприятието започна с минута мълчание за починалите им колеги от предишната им среща за 50 г. от първия випуск на специалност АСУ за ПВО в училището в Шумен.
Полк. Станчев разказа накратко за пътя на академията и многобройните й трансформации през годините, повлияни от геополитическите, технологичните и стратегическите промени в СССР и Русия в години след създаването й през 1957 г.

Историята на академията
1 март 2022 г. Военна академия за въздушно-космическа отбрана „маршал на Съветския съюз Г.К. Жуков“ отпразнува 65-ия си рожден ден.

Комплексът от сгради, в който се намира академията, е неразривно свързан с историята на обучението на защитниците на Русия. През 1865 г. именно на това място е разположена Тверската кавалерийска школа, която обучава офицери, главно за части от армейската кавалерия.

След революцията, на 9 февруари 1918 г. в сградата на училището са открити 1-ви курсове за инструктори на Тверската съветска кавалерия на Червената армия. През 1921 г. курсовете са реорганизирани в 4-то кавалерийско училище на командния състав на Червената армия. Тверското, по-късно Калининското кавалерийско училище, съществува до 1932 г.

През 1932 г. в този комплекс е създадено Калининското военно химическо училище, преместено през 1941 г. в Кострома. В съответствие със заповедта на Народния комисар на отбраната на СССР № 0235 от 5 април 1943 г., от 11 септември до 18 октомври 1943 г., Военната академия по логистика и снабдяване „В.М. Молотов“ (съвременната Военна академия по логистика и транспорт „маршал А. В. Хрульов“), прехвърлена през 1955 г. в Ленинград.

24 ноември 1956 г. министърът на отбраната маршала на Съветския съюз Г. К. Жуков подписва заповед за формирането до 1 януари 1957 г. в град Калинин (сега Твер) на Военнокомандната академия за противовъздушна отбрана. Заповедта за създаване на академията определя основната задача на новото висше военно учебно заведение: „... да обучава офицери за заемане на командни и щабни длъжности в системата за противовъздушна отбрана на всички родове на въоръжените сили, които отлично познават основите на бойното използване на всички родове на силите за противовъздушна отбрана и са в състояние да организират противовъздушна отбрана на войските и съоръженията на страната“.

Героят на СССР, ген.-лейт. от артилерията Пьотър Шафранов е назначен за първи ръководител на академията.

Първоначално в академията са създадени 2 факултета: общовойскови за обучение на командири на ПВО на формирования и щабове (отделения) за ПВО на всички видове въоръжени сили, и реактивен за обучение на офицери от ПВО. Освен това се създават академични курсове с отдели на силите за ПВО на СВ и силите за ПВО на страната. Така от момента на основаването на академията като основа на обучението е положен и практически прилаган принципът на интегриран подход към организацията и провеждането на ПВО, който се поддържа последователно през целия период на нейното съществуване.

За да даде на Академията функциите на мултидисциплинарно военно учебно заведение, обхващащо широк спектър от въпроси за подготовка на специалисти за силите на ПВО с висше военно образование, през 1958 г. от Артилерийската радиотехническа академия „маршал на ССР Л. А. Говоров (Харков) командният факултет по радиотехника се премества в град Калинин. През същата година в Академията се организира редовна следдипломна квалификация за подготовка на научно-педагогически кадри, създават се нови катедри и отдел за студенти от чужди армии, които започват да обучават офицери от България, Унгария, ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия и Албания.

През април 1958 г. е първия випуск на Академията, а на 18 август 1958 г. тя е наградена с Бойното знаме.

Следващият етап от развитието на академията е тясно свързан с името на главния маршал от авиацията П. Ф. Жигарев, който я оглавява през ноември 1959 г. През този период вместо общовойсковия факултет се създава командно-щабен факултет, а ракетният факултет се преобразува във факултет на зенитно-ракетните войски. На базата на командния радиотехнически факултет е организиран факултетът по РТВ.

От 1961 г. подготовката на командния състав по всички специалности се прехвърля в командно-инженерен профил с 5-годишен срок на обучение.

В края на 60-те години се извършва преход от командно-инженерния профил на обучение към командния с намаляване на периода на обучение от 5 на 4 години. Това се дължи на създаването на висши военни училища, чиито възпитаници започват да получават висше военно специално образование.

През 1974 г. академията преминава към 3-годишен срок на обучение. Опитът от войни и военни конфликти от онези години посочи необходимостта от обучение на команден персонал, който перфектно познава всички компоненти на системата за противовъздушна отбрана и е способен да организира интегрирана система за ПВО. За целта през 1977 г. към Академията се създава Авиационен факултет по ПВО, което дава възможност да се обучават офицери за всички родове на ПВО. От 24 септември 1974 г. академията носи името на маршал на Съветския съюз Г. К. Жуков.

За големи заслуги в обучението на офицери и принос в развитието на съветската военна наука на 17 декември 1981 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР академията е наградена с орден „Червено знаме“.

Реформата на въоръжените сили не подмина и Военната академия на ПВО. През 90-те години на миналия век структурата му непрекъснато се променя. През 1997 г. академията преминава към 2-годишен срок на обучение. Намалява се командно-щабният факултет и се създава нов факултет по автоматизирани системи за управление за подготовка на офицери с висше военно специално образование. Факултетите по ЗРВ и авиация, както и факултетът по РТВ са обединени във факултет по ПВО. На 29 октомври 1998 г. Директивата за Главния щаб на ВВС реорганизира академията във Военен университет по ПВО, а Висшето военно училище по радиоелектроника за ПВО в Санкт Петербург става филиал на университета.

В знак на признателност военно-политическото ръководство на Русия за приноса на персонала на академията и университета към подготовката на високопрофесионални кадри и развитието на теоретичните основи на въздушно-космическата отбрана, през 2004 г. университетът е преобразуван във Военната академия за въздушно-космическа отбрана (ВКО).

За приноса на академията в обучението на команден и инженерен персонал за Съвместната система за ПВО на страните членки на ОНД, на 16 април 2004 г. с решение на Съвета на правителствените ръководители на ОНД академията получи статут на базова организация за подготовка на военнослужещи за Съвместната система за ПВО.

През 2013 г. за началник на академията е назначен възпитаник на академията генерал-майор Владимир Ляпоров.

На 1 декември 2013 г. на академията е връчено бойно знаме от новия образец.

През 2014 г. академията успешно премина процедурата за акредитация на федерални държавни образователни програми от ново поколение, магистърски програми. Според заключението на Държавната атестационна комисия нивото на военнопрофесионална подготовка на завършилите отговаря на изискванията на федералните държавни образователни стандарти и квалификационните изисквания за военнопрофесионално обучение на завършилите. Това заключение е потвърдено от комисията за проверка на ефективността на академията, която работи под ръководството на заместник-министъра на отбраната П.А. Попов.

През 2014 г. е увеличен приемът на кадети в академията. В същото време обучението на специалисти с пълна военна специална подготовка започна да се извършва в рамките на 11 военни специалности, 8 от които станаха нови не само за академията, но и за въоръжените сили на Русия.

През 2014 г. е извършена цялостна цялостна модернизация на системата от учебни центрове и контролни пунктове на академията, ремонтирани са помещения, закупено и инсталирано модерно оборудване и функционален софтуер, всички учебни центрове и контролни точки са обединени за единно информационно моделиране.

В началото на 2015 г. на базата на симулационни комплекси Академията разгръща Център за оперативно-тактическа подготовка за провеждане на компютърни упражнения и игри.

През 2015 г., след дълга пауза, се състои първото дипломиране на офицери по магистърска програма.

С решение на МС на ОДКБ от 4 юни 2015 г. академията получава статут на базова учебно-методическа организация за подготовка на военнослужещи за страните членки на ОДКБ за ПВО.

За своята 60-годишна история академията е истински съъздател на теорията на въздушно-космическата отбрана. Учените от Академията са разработили 12 военно-теоретични труда по различни аспекти на изграждането и използването на силите и средствата на въздушно-космическата отбрана, изготвили повече от 500 научни труда по актуални проблеми на изграждането на системи за ПВО и ПРО на държавата и на космическата отбрана.

Обучение на чуждестранни специалисти
Срещите на ръководството на силите за ПВО на Албания, България, Унгария, Германската демократична република, Полша, Румъния, Чехословакия, проведени през ноември 1958 г., дават общо разбиране по въпросите за организиране на ПВО в страните от Варшавския договор. Това допринася за развитието и нарастването на авторитета на Военната командна академия за ПВО.

В съответствие с решението на министъра на отбраната на СССР от 6 април 1959 г. (Директива на ГЩ на ВС на СССР № 5/170800 от 05.05.1959 г.) Академията организира обучението на офицери от народните демокрации.

Въз основа на наредбата на ръководителите на университетите по ПВО № 508765 от 14 май 1959 г. от 1 септември 1959 г. академията започва да изпълнява отговорна международна задача - подготовка на команден състав за силите на ПВО на социалистическите страни като катедра, ръководена от полк. И.Д. Прокофиев.

През 1961 г. катедрата е преобразувана във факултет за студенти от армиите на страните от Варшавския договор, която да осигури висококвалифицирани кадри за ПВО. За ръководителят на факултета е назначен за Герой на Съветския съюз, ген.-лейт. Д.М. Баринов.

Първият випуск се състои от 9 офицери: 7 офицери от Полската армия и 2 офицери от Чехословашката народна армия с период на обучение от 4 години по две специалности - командно-щабни ЗРВ и командно-щабни РТВ.

Първият випуск офицери от чужди армии, които са обучени по пълна академична програма, е приет през юли 1961 г. Сред тях е и първата група български офицери - полк. Георги Найденов, майор Цоло Цолов и майор Николай Шиваров. Те се обучават в първия и единствен 5-годишен командно-инженер випуск. Завършват през 1966 г. За качеството и нивото на образованието в Академията свидетелства тяхното професионално развитие - след връщането от Калинин полк. Георги Найденов е назначен за Началник на РТВ (1966-1971 г.). От 1967 г. Георги Найденов е генерал-майор. Майор Цоло Цолов е назначен за НЩ на 2-ра бригада РТВ. Майор Николай Найденов през 1968 г. става НЩ на 3-а бригада РТВ.

От 1993 г. за страните членки на ОНД се подготвят офицери с висше военно специално образование, а през 1998 г. е извършено първото им дипломиране.

През 2019 г. специалният факултет отбеляза своята 60-годишнина.

Общо през годините на съществуване на академията и специаления факултет са обучени над 4000 чуждестранни военни специалисти от 44 държави.

Повече от 1000 офицери от 31 държави получават висше военно образование. 77 офицери са завършили академията със златен медал, 241 - с диплома с отличие, успешно завършили аспирантура - 50 военнослужещи.

1883 офицери от 29 държави са повишили квалификацията си в академични курсове и в програми за допълнително професионално обучение.

Признание за заслугите на академията в обучението на висококвалифицирани национални военни кадри за чужди държави е награждаването на академията със 7 ордена на чужди държави:
-1975 Военен орден „За заслуги към народа и отечеството“ (златен) на ГДР;
-1978 Орден на Червеното знаме на Чехословакия;
-1978 г. Командирски кръст със звезда на Ордена за заслуги на Полша;
-1982 г. Орден „Народна република България“ I ст. От България;
-1985 Орден на Червената звезда на Унгария;
-1988 Орден „За военни заслуги“ I степен от Виетнам;
-1992 Орден „Антонио Масео“ от Република Куба.

Историята бе представени с филм за нея, създаден от Военна академия за ВКО „маршал на СССР Г. К. Жуков“.

image
Екипът на pan.bg и списание „Клуб КРИЛЕ“ разговаря с един от последните български възпитаници на Академията - о. з. полк. д-р гл. асистент Венцислав Пехливански, чийто професионален път е доказателство за високото научно и професионално ниво на възпитаниците на Академията.

Полк. Венцислав Пехливански е роден през 1956 г. в София. Средното образование завършва в 39-а гимназия родния си град през 1974 г. Същата година е приет във ВНВАУ „Г. Димитров“ (Шумен). Завършва го през 1979 г. със специалност „РТВ“. Започва службата си под. 26500 „Ломски форт“ като техник на РЛС П-37. След това служи в контролно-ремонтната служба (ремонтните органи на радиотехническия батальон). Става командир на радиотехническия възел „Ломски форт“.

През 1986 г. е приет във ВККА ПВО „Маршал Г.К.Жуков“ в СССР в специалност „Оперативно-тактическа ПВО“, която завършва през 1989 г. Специалността е обща и в нея слушателите изучават всички родове на ПВО - авиация, ЗРВ, РТВ, дивизия ПВО, армия ПВО. Полк. Пехливански сподели: „Поне за мен това бе върха в науката за ПВО. Аз и колегите, които сме се събрали днес, имахме щастието да се докоснем до нея и да черпим с пълни шепи от тази наука. Отношението на командно-преподавателския състав към нас българите бе като към съветските слушатели - най-много нас ни натискаха на учим. На практика изучавахме всички системи за ПВО - от изтребителите МиГ-23 и МиГ-29, от ЗРВ С-75М „Волхов“, С-125 „Нева“, С-200 „Вега“, С-300; от РТВ П-18, П-14 „Оборона“, П-37, ПРВ-16; системите за АСУ „ВП-04“, „Сенеж“ - развитие на системата „Вектор“ за АСУ на зенитно-ракетна бригада; „Рубеж“ - АСУ за КП на изтребителен авиополк, системи за АСУ на дивизия ПВО, с други думи подготовката ни бе на най-високо ниво. Считам, че най-добрите ми офицерски години са тези прекарани в Академията“.

След академията капитан Пехливански е назначен в Първа радиотехническа бригада (София) в отделение „Оперативно“ като старши помощник. След това става началник на отделението и ЗНЩ на бригадата. Службата му продължава в Командването на ПВО и ВВС в Управление „РТВ“, като старши-помощник на отделение „Бойна подготовка“. Последователно е заместник и началник на Отдел „РТВ“. Продължава службата си в МО в Дирекция „Политика по въоръженията“ (2008-2010) като държавен експерт и ИД н-к отдел. След пенсионирането си продължава кариерата си в Института по металознание, съоръжение и технологии „акад. Ангел Балевски“ , където придобива докторска степен в областта на системите и сензори за защита.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


Отбелязаха 65 г. на Военната академия за ВКО „маршал Г.К. Жуков“

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/18 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0



Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка