40 години от случаят „Хо Ши Мин - Банкок“ на авиокомпания „Балкан“ през очите на пряк участник

Pan.bg 28 сеп 2022 | 13:03 views (2079) commentaries(0)
img
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
По спомените на Петко Зидаров

На 27.09.2022 г. се навършиха 40 години от трагедията, която се разигра по редовната линия София-Хо Ши Мин (Виетнам) на а/к „Балкан“, по полет LZ 185/6, на летище „Хо Ши Мин“ и летище „Банкок“, където един борден радист пoмогна и спаси 24 живота от сигурна смърт - 17 пътника (всичките поляци) и 7 души екипаж със самолет Ту-154 LZ-BTT, трагедия, щастливия край на която бе заплатен със самоубйството на командира и осакатяването на радиста за цял живот. Както някой бе казал „греховете раждат чудовища“!
Радистът бе извикан от командира на отряда, и с подадена ръка за ръкостискане и „благодарност“ за добра работа и лукава усмивка на лицето бе информиран че поради „служебна необходимост“ е бил уволнен (с заповед от преди 5 дни!?). По късно пред съда бе определен като „конфликтна личност и нежелан от колектива“. Наетият експерт по трудово-правни дела каза, че се отказва от защитата на радиста защото тука се мешали „други сили“!?


Радистът бе уволнен защото не бе съгласен случаят да бъде прикрит, само защото виновен бе един „недосегаем“. Всички усилия и съдебни дела бяха напразни, бяха фарс. Радистът - в цветущо здраве, на 52 г., току що получил заверен бревет след годишния авиомедицински преглед със заключение „здрав и годен, без ограничения“, бе смазан от чудовищната изненада, от бошуващите чувства на безпомощност и отчаяние, от огромната несправедливост, защото нали от грешките трябва да се вади поука, за да не се повтарят, нали всички са равни пред върховенството на закона!?

А радиста отказа да се подчини (тогава думата корупция беше извън употреба) - командирът на отряда Елмир Братков първо се опита да го „купи“ със скъп фотоапарат, но като разбраха че той не си „затваря“ устата за „случая“ го уволниха. Радиста, който от 1955 г. участва в изграждането на ТАБСО, след 30 години всеотдайна служба, без нито едно наказание, с бронзово, сребърно и златно отличие „безаварийник“, с 3 медала - за 1 000 000 прелетени километра, златен медал за създаване и укрепване на БГА, отличие за създаване товарна авиация на БГА, и още много грамоти и награди, 16 години инструктор обучаващ млади колеги единственият радист обучен и летял на 7 типа самолети от Ли-2 до Ту-154, един от основателите на „товарна авиация“, с 12 000 часа нальот ... и изведнъж изхвърлен като парцал на улицата, за да се запази авторитета на корумпиран кариерист, сътрудник и доносчик на ДС. Спасил човешки животи - бее уволнен заради „несработване с колектива и некадърност“!?

Неморалното, корумпирано ръководство- същото което продаде БГА за жълти стотинки - го изхвърли като боклук и дори го лиши от полагаемото обезщетение за 30 години работа.
Да взимеш „НЕБЕТО“ на един летец е равносилно на заточение в лагера в Белене! ... От този стрес радистът получи срив на имунната ситема - постоянно високо кръвно, „свиване“ на съдовете и болки във всички стави, кошмари и безсъние, главоболие, разклащане и падане на всички зъби. Болести, самота, загубена вяра и душевна болка, рухнал физичесси и психически, с загубен смисъл за живот! Този радист бе Петко Зидаров.

Макар психически и физиологично дълбоко наранен - стресиран от чудовищната несправедливост от мъката и безпомощността - да спасиш човешки животи и да те уволнят, радиста - както тогава сам, продължи да се бори сам за да живее и вече е на 91 год и може би скоро ще „излети“ за последен път и то не реабилитиран.

Скоро ще честваме 33 години от „промяната“ и „демокрацията“ в България! Къде е тя? Никой до ден днешен, 40 години по-късно, не е казал на радиста една добра дума, никаква реабилитация или признание за несправедливостта към него. Няма никаква промяна в начина на мислене на ветераните от „Клуба на авиацията“. С малки изключения, те и сега го гледат като уволнената „конфликтна личност“. Те ще умрат със старите си разбирания, а той, вече на 91 год. ще легна в гроба с вечната болка, че не е реабилитиран! А толкова много е дал на БГА!

За тези 40 години много от колегите ги няма вече, някои тогава още не са били в авиокомпанията, а повечето от тези които още ги има не са запознати, въпреки че по-късно радистът написа книга за случая (има я в библиотеката на клуба), но тя остана потулена, защото случая бе прикрит, а радистът „премахнат“, за да не говори ... Заради това ще се опитам в сбита форма да Ви запозная със същественото по случая „Хо Ши Мин - Банкок“:
„От 18.09. до 27.09.1982 г. екипаж в състав командир, втори пилот, борден инженер, борден радист, с 3 стюардеси бяхме „сменен екипаж“ 10 дена в Коломбо за довършване на полет LZ185/6 София-Абу Даби-Коломбо-Хо Ши Мин и обратно. На 27.09.82 г. самолет Ту-154 (регистрация LZ-BTT) с командира на звено Ту-154 в а/к „Балкан“, от София през Абу Даби кацна в Коломбо с 2 часа закъснение. Нямахме право да излетим за Хо Ши Мин, защото имаше NOTAM, както и указание в инструкцията за изпълнене на полет LZ-185, че „поради неработещи светлини на подхода, се забранява кацането в Хо Ши Мин след залез слънце!“ Обаче, командирът на звеното, като по-старши, без да взима чуждо мнение, каза на другия командир, който трябва ше да лети до Хо Ши Мин: „Ти си стара пушка, времето е CAVOK, излитай да наваксаме закъснението!"

И стана това заради което бе забраната! Излетяхме, радистът от опит знаеше и не вярваше на „кавоците“ по тези географски ширини и постоянно взимаше прогнозата за времето ... и изведнъж, вече на височина 6000 m, в снижение, CAVOK-а изчезна и Хо Ши Мин даде прогноза „8/8 CB9 на 80 m, проливен (тропически) дъжд, видимост 60 m" и веднага след това: „Поради гръм целият град и летището са без ток, да се поддържа височина 6000 m и да се чакат 2 военни камиона за кацане м/у фаровете им!“ Командирът, може би заради смърта на дъщеря му, а после и на жена му, бе с наранена психика и видимо промени поведението, гласа и изражението си - всека минута питаше за обстановката. Въртяхме се може би 20-25 минути, когато от земята казаха че единият е дошъл и чакат другия камион. Командирът явно получил някакъв нервен срив и тръгна да каца със снижение повече от 10-15 m/s, с някакъв измислен курс! Представете си - не знаехме нито дистанция, нито с какъв „снос“ летиме, нито къде е полосата. Навън бе тропическа буря; пълен мрак, раздиран от непрекъснати мълнии; дъждът се изсипваше като с кофи; чистачките щракаха безпомощно на MAX като луди, но нищо не се виждаше; радистът крещеше че единият камион го няма - да не снижава!; земята крещеше и повтаряше в слушалките „do not lower! do not descend!“, а командирът, неадекватен, снижаваше и снижаваше (аварийно). В един момент когато радиста го дръпна за рамото, и крещейки му показа радио висотомера, който се удряше в дъното и подскачаше като луд нагоре, той изведнъж даде ръчките и започна да тегли нагоре, а когато набраха около 3500-4000 m с включен автопилот, се изправи на мястото си, и хванал главата си с две ръце започна да я клати налява и надясно и в нещо като плач повтаряше безкрайно само едно: „мили другари, мили другари“ до безкрай! Чак тука някъде радистът разбра, че всъщност нямаше гориво! Бордният инженер вместо да вземе повече гориво (за сметка на малкото пътници) направил обратното - може би, защото при зареждането е бил още „махмурлия“ (едно отклонение - колеги и много други го знаеха че той обикновено когато не е на полет е „весел“, но ... знаеха също че съпругата му бе на отговорен пост в районния съвет и бе много „нужна“, затова и той беше нужен ...). Той седеше мълчаливо с наведена глава, вторият пилот, обучаем - младо момче с „връзки“, гледаше изплашено и мълчеше. Командирът продължаваше да отчаяно да опява, като че ли сме живи погребани - отвратителна гледка на обречени! Сигурно това отчаяние е пробудило бунтаря в характера на радиста - да се съпротивлява и търси изход, затова той се нахвърли яростно и грубо на командира с ругатни и обиди: „какво ревеш бе, да те е.., ти командир ли си, не те ли е срам, самолета е здрав, ние сме живи ...“. Крещеше му от упор в ухото и го обиждаше ... и изведнъж командирът го загледа, зениците на очите му бяха огромни. Може би грубата интервенция на радиста го стресна и го „извади от дупката“, върна му сетивата. Той попита „Какво да правиме?“. Радистът му каза „взимайте веднага курс директно през забранената зона“, но те не знаеха курса, радистът си носеше винаги една тенекиена линийка с транспортир (подарък и спомен от щурмана на Ил-14 - Маджарски, 22-и набор) и карта, изчисли и им даде курс 320, намери, в суплемента и на картата, честотата на забранената зона на ВВС на САЩ, където се стреля без предупреждение, настрои станцията на нужната честота, свърза се с американците, каза им че иска „директно преминаване заради аварийно кацане в Банкок“. Те веднага разрешиха, радистът се обади на Банкок, и на тях каза за аварийното кацане. Банкок веднага „разгони“ всички самолети, даде условията за кацане ... после знаехме само, че летим и опряхме земята с три светещи червени лампии. Радистът така и не разбра кога са спрели двигателите. Осъзна само, че LZ-BTT успя да спре в края на полосата и че не може да рулира защото двигателите бяха загаснали без капка гориво! Наложи се да изтеглят самолета с влекач до стоянката. Екипажът и пътниците живееха втори живот!

Кацна командирът, не радистът, но без него дали щеше да успее? И защо там горе в сложна ситуация можеш да се бориш и да се спасиш, а долу, заобиколен от подлеци, мърсотия, корупция и кариеризъм, загиваш ако не си като тях?

Екипажът бе настанен в хотел на летището. Който можа спа, а после си довърши полет LZ-185/6 - кацна в Хо Ши Мин, свали пътниците, взе новите и излетя за Коломбо, а от там през Абу Даби за София. По време на полета командирът събра всички в кабината и с искренно развълнуван глас каза: „Другари искам да се извиня пред вас, виновен съм, защото снощи ми стана нещо и се изложих. Имам само една молба към вас - ако някой пита какво е станало, че закъсняхте - кажете му имаме си командир, говорете с него, а пък аз след кацане в София веднага ще отида където трябва и ще разкажа всичко“. И всички му повярваха!

Всъщност командирът бе един опитен летец, добър и честен човек, и ако зависеше от него всичко щеше да е нормално! Боклука и главен виновник бе командирът на звеното. Бе вербуван от ДС още като младеж, още по времето на Антон Югов - сътрудник и доносчик, и така направи кариера, защото той бе посредствен и като инженер и като пилот и като човек, бе обсебен от патологичната мания, че е най добрия авиатор в БГА, летеше с екип от ласкатели - едни се страхуваха от него, други му се подмазваха. Той заедно с други корумпирани, безкруполни като него, притиснаха командира с „партийната дисциплина“ и му наложиха забрана да говори! Случая „Хо Ши Мин-Банкок“ никога не се бе случил! Пред десет души свидетели командирът на звеното заплаши радиста „че ако не си затвори устата, може и бой да яде“.

Командирът заради честната си съвест вероятно изживяваше вътрешно душевен дискомфорт и мъчение, защото скоро след това получи силен паркинсон. Радистът, аз Петър Зидаров, ще помня и докато съм жив няма да забравя, как неколко години след уволнението ми, в „кафето“ под блока на Кирил Маринов, където се събирахме ветераните тогава, как седнал на маса, леко в страни от мен, мълчаливо ме наблюдаваше, мислейки че аз не виждам, а когато погледите ни се срещаха, очите му бяха пълни с мъка и вина ... Скоро след това командирът скочи от 5-ия етаж на блока си и се самоуби. Така заради „авторитета“ на един корумпиран сътрудник-доносчик на ДС умря един отличен летец и достоен човек и се осакати пожизнено радистът, който помогна да се спасят смърт 24 човека. Тогава последва още по-голямо мълчание, казаха само „не бил добре човека“!?.., а радистът и до ден днешен се бори за да подържа разклатеното си здраве, но не се предава!

Минаха 40 години, радистът става вече е на 91 - няма ли някой да се осмели да проговори, защото неговото време свършва и ще си занесе обидата в гроба, а написаното ще остане да звучи в ушите на някой като песничката - „ЧУЙ МЕ - ДОРИ КОГАТО МЕН МЕ НЯМА“ ...

Петко Зидаров
борден радист-инструктор
в ТАБСО, а/к „Булер“ и а/к Балкан 1955-1984 г.
с 12 000 часа нальот
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка