хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
По информация на Поглед.инфо



Ударът на въоръжените сили на Украйна по бази на стратегическата авиация в Саратовска и Рязанска област направи изключително неприятно впечатление на обществеността. Но не става въпрос за впечатления, а за причини и изводи.

Освен това ударите са нанесени от остарели реактивни безпилотни летателни апарати съветско производство - Ту-141 „Стриж“ (някои източници пишат за Ту-143 „Рейс“, но това е грешка - обхватът на полета на такива апарати е само 180 km).

Проектиран под ръководството на Георги Хофбауер и Леонид Куликов, Ту-141 извършва първия си полет през 1974 г. Дължината на апарата е 14 m, теглото е 5,4 тона.

Този БПЛА е предназначен за разузнаване на разстояние от няколкостотин километра (обхват 1000 km) при трансзвукови скорости (до 1100 km/h). Той е оборудван с фото и инфрачервени камери. Устройството всъщност не се контролира: то лети по зададен маршрут, при нормална употреба - спираловидно. Кацането се извършва с помощта на парашутна система. Не се предвиждаше предаване на данни по радиото - след кацане филмът се взема и проявява.

През 1979-1989 г. в Харковския авиационен завод са произведени 152 такива апарата. Колко от тях са в състава на ВВС на Украйна не е известно, но те са били използвани именно като разузнавателни апарати, а не като цели, както в руските ВКС. През 2012 г. Ту-141 са изтеглени от въоръжение в Украйна.

През 2014 г. тези БПЛА са върнати във войските и са използвани за разузнаване над територията на ДНР и ЛНР (при липса на нормална система за ПВО, тези остарели апарати са напълно функционални). Тогава е решено да се модернизират. Според информация, публикувана от Алексей Рогозин, на Ту-141 са монтирани съвременни цифрови системи за управление и навигация.

Сега използването на Ту-141 като фоторазузнаване вече не е актуално, затова се използва за проникване през системата за ПВО и за нанасяне на удари.

Снабдени са с вещество (по оценки - от 40 до 120 kg). Такъв БПЛА се разби на 10 март в хърватската столица Загреб. Преди това той премина през въздушното пространство на Румъния и Унгария, бе засечен от системите за ПВО, но те не реагираха.

Между другото, от територията на Украйна до Загреб са около 560 km. Преди да загуби контрол, той е летял, вероятно в посока на остров Змейний. Не е изключена обаче версията, че това е умишлена провокация с цел да се въвлече НАТО в конфликта на територията на Украйна - те се опитаха да убедят европейците, че апаратите са руски, въпреки че в Русия те са изведени от употреба още в началото на XXI век.

Украински Ту-141 също се появиха над Русия: на 29 юни и 3 юли БПЛА от този тип бяха свалени край Курск, а на 14 септември „Стриж“ падна близо до село Кендже-Кулак в Туркменския район на Ставрополския край. При последния случай бяха ранени шестима души - падналият апарат се запали и избухна, но остана неясно дали става дума за взрив на резервоари за гориво или за боен заряд.

На 5 декември на летищата Дягилево (Рязанска област) и Енгелс-2 (Саратовска област) бяха повредени самолети Ту-22М3 и Ту-95МС, както и АПА-а. Трима души бяха убити, четирима бяха ранени.

Telegram каналът „Военен информатор“ публикува снимка от „Дягилево“, въз основа на която се заключава, че Ту-22 може лесно да бъде възстановен (не е ясно обаче как снимката от военното летище е попаднала в мрежата изобщо; има версия, че е пусната нарочно, за да покаже незначителността на щетите).

Според официалната версия „Стриж“-ите в близост до руските летища са били свалени, а щетите са причинени от падащи отломки. Това е правдоподобно, като се има предвид, че нанесените щети са относително незначителни.

Интересно е, че ударът по енергийната инфраструктура на Украйна вечерта на 5 декември не може да е отговор на удара по летищата - подготовката за излитане продължава няколко часа. По-скоро украинската атака е трябвало да попречи на полета на стратегически самолети.

Защо само две летища, чието местоположение е добре известно, се използват за полети на далечна авиация също не е тайна.

Telegram канал Atomic cherry пише: „В Руската федерация вече няма летища, чиято инфраструктура да е подходяща за редовно обслужване на самолети от този клас. Има редица летища, способни да приемат стратегически бомбардировачи за зареждане с гориво, но не осигуряват тяхната работа за дълго време - следователно е физически невъзможно да се дислоцират разпръснато стратегическите самолети.

Предполетното обслужване например на Ту-160 отнема общо няколко дни, изисква голям брой квалифициран персонал и специализирано оборудване. В съветско време това не създаваше големи трудности, но ... за съвременна Русия масовата организация на подобни процеси е твърде сложна и скъпа.

Освен това никога не е планирано да се инвестират средства в разширяване на инфраструктурата на стратегическата авиация поради пълната липса на целесъобразност.

Руската стратегическа авиация е преди всичко елемент на престиж, тя отдавна не е пълноценно военно средство. Това е комплекс от дълбоко остарели самолети и не по-малко остарели авиационни оръжия, създадени за учения и задачи, чието изпълнение е невъзможно повече от 30 години по редица обективни причини.

... Точно по същата причина задачите за нанасяне на удари срещу украинската инфраструктура бяха делегирани специално на стратегическите бомбардировачи (въпреки че първоначално те се изпълняваха главно от ВМС): техният ресурс ще бъде изчерпан през следващите години, запасите от старите авиационни крилати ракети са огромни и не се търсят“.

Следователно щетите от този удар са предимно в сферата на престижа.

Първо, руските системи за ПВО не успяха да попречат на удара на украински БЛА по цел на разстояние около 650 km от фронтова линия.

Тук обаче има много въпроси. Доколкото може да се прецени, въздушното пространство на Русия от страна на Украйна не е напълно блокирано от радари и системи за ПВО. Тяхната позиция, както и маршрутите на самолетите A-50 ДРЛО са известни благодарение на данните от американското космическо разузнаване, предавани ежедневно на Украйна (въпреки че НАТО официално „не благославя“ удари на руска територия).

В допълнение, модернизираните БПЛА (оборудвани например с GPS оборудване) могат да летят на малка височина, което ги прави още по-трудни за откриване и поразяване.

Второ, въпреки печалния опит от вражески атаки срещу руски летища в Сирия, Крим и Украйна, не бяха взети мерки за разсредоточено базиране, маскиране и защита на стратегическите самолети. Въпреки изискванията на устава.

Тук като цяло работят същите негативни фактори, както и в цялата руска армия.

От една страна, техниката, подредена в редица, е по-лесна за поддръжка, но най-важното е по-лесно да се докладва за нея - в крайна сметка руската армия се готвеше повече за паради, отколкото за война.

От друга страна, за много военни служители е трудно дори да осъзнаят, че СВО е пълноценна военна операция, а не пазарене за зърно с елементи на бойна подготовка.

Трето, бе нанесен удар с конвенционални средства за унищожаване на компонент от стратегическата триада.

Пораженията са незначителни, а самият компонент е треторазряден, но е потвърдена самата възможност за извеждане от строя на стратегическите ядрени сили с удар на високоточно конвенционално оръжие.

И това в края на краищата е един от възможните сценарии за започване на глобална война, предотвратяваща ядрена ескалация, който съвсем открито се разработва в западните централи.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 3/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА