79 ГОДИНИ ОТ КЪРВАВИЯ НАРОДЕН СЪД. ЗА ПРЪВ ПЪТ - СПИСЪК СЪС ЗАГИНАЛИТЕ ЛЕТЦИ И ТЕХНИ СНИМКИ

Pan.bg 01 фев 2024 | 23:37 views (2150) commentaries(0)
img
Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери
pan.bg
Снимките са предоставени от най-възрастния авиомоделист в България Петър Кокилев - поклон пред паметта ми и от Теодор Константинов.
Екипът ни разполага с всички снимки на загинали пилоти, но няма да ги публикува поради недобросъвестни списвачи на историята.



РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Списание Криле и ПАН. БГ за пръв път публикуват снимки на загиналите летци, осъдени на смърт на 1 февруари от Народния съд.
Повечето от тях са избити още на 9 и 10 септември 1944, други - на 1 и 2 февруари 1945, а малка част - месеци след това.
Надяваме се през следващите години да намерим за всеки един от тях информация за живота му.
Редно е българските ВВС да знаят своята история, а тези имена да се споменават в учебниците и по време на събития.

- генерал Димитър Айранов, командир на ВВС
- Тодор Рогев
- Иван Тинчовски
- Полковник Васил Вълков
- Полковник Благой Томов
- Желю Желев
- полковник Борислав Семов
- поручик Христо Комсиев
- Николай Бошнаков
- Марин Стойчевски
- капитан Никола Виденов
- капитан Марин Петров
- поручик Георги Марков
- поручик Станислав Йоцов
- полковник Христо Илиев
- капитан Владимир Балан
- капитан Никола Виденов
- Владимир Христов
- Руси Русев
- поручик Константин Петров
- поручик Йордан Йорданов
- поручик Митко Попдимитров
- капитан Марин Петров
- Кирил Петронов
- Ерменчо Младенов
- Станислав Кръчмаров
- Георги Стрезов
- Васил Шишков

Репресии се извършват над останалите живи - генерал Стоян Стоянов, останал жив поради една щастлива случайност на 9 септември, Петър Манолев, Тодор Розев, Асен Ковачев, Маринополски, Топлодолски, Борис Дамев (Внук на Даме Груев) и други...
Тяхната тъжна история след 9 септември ще разкажем скоро.

--------------------------------------------------

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.
След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционнен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) - властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат. Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.


image

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …
image
…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..
…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Царица Йоанна. Спомени (Испания, 1966)***

На 20 декември 1944 г. в София се откриват заседанията на Първи и Втори върховен състав на т. нар. Народен съд. Преди това подсъдимите са отведени в Москва, където месеци наред са инквизирани. Целият процес се диктува от Москва, лично от Г. Димитров. Погазени са всички принципи на правосъдието.

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти,
8 царски съветници
22-ма министри от правителствата след 1941
67 депутати от 24-тото НС
47 генерали и висши офицери
Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

До завършването на процесите на Народния съд до април 1945 г. на смърт са осъдени 2730 души. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението си насам!
Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г. Присъдата над регентите е отменена през 1996г. Днес на мястото на престъплението има паметник.

Ето информация за някои от убитите:

Принц Кирил Преславски- Регент, брат на Цар Борис III
Проф. д-р Богдан Филов- световен учен, археолог. Регент, бивш Министър-председател
Генерал-лейтанант Никола Михов – Регент и военен министър
Проф. Александър Станишев- български хирург, лекар и учен със световна известност. Министър на здравето
Димитър Шишманов- дипломат. Министър на външните работи
Д-р Иван Горанов- виден юрист, адвокат. Кавалер на четири ордена „За храброст“ за атаката при Тутракан.
Светослав Поменов- Юрист, завършил във Франция. Дългогодишен дипломат. Кавалер на два ордена „За храброст“.
Д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов. Капитан- командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на 3 Кръста за храброст и орден Австрийски орел. Завършва право в СУ и докторска дисертация в Лайпциг. Общественик на гр. Стара Загора, Председател на Културно-просветното дружество, безпартиен и аполитичен- става депутат като независим кандидат от Стара загора
Д-р Иван Бешков – 49 годишен, брат на художника Илия Бешков. Герой от първата световна война, с два ордена за храброст. Корпоративен деятел, народен представител в три народни събрания от Плевенски избирателен окръг, министър на земеделието.

Георги Липовaнски- доктор по право и финанси. Общественик и стопански деец.

Александър Сталински- виден юрист. Министър на правосъдието
Д-р Борис Йоцов- учен. Министър на просвещението
Инж. Борис Колчев- Министър на железниците, пощите и телеграфите
Д-р Георги Ханджиев- учен. Съветник на Цар Борис
Арх. Йордан Севов- известен архитект модернист. Съветник на Цар Борис
Любомир Лулчев - царски съветник
Димитър Генчев- офицер, полковник. Награждаван с ордени за храброст, герой от войните. Инспектор на дворците
Павел Груев – началник на дворцвата канцелария
д-р Петър Костов – секретар по печата, легационен съветник
Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист. Кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за гражадански заслуги.
Иван Батембергски – народен представител
Ген. Теодоси Даскалов- български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България. Министър на войната , внук на Бачо Киро
Генерал-лейтанант Руси Русев- Военен министър
Генерал-лейтанант Константин Лукаш- Гл. инспектор на войската и Началник на щаба
Генерал-майор Рафаил Жечев – флигел адютант
Генерал-лейтанант Никола Стойчев- командир на 3-ра българска армия
Генерал-лейтанант Никола Христов- командир на 3-та българска армия
Генерал-лейтанант Атанас Стефанов- командир на 4-та българска армия
Генерал-лейтанант Никола Наков- командир на 1-ва българска армия
Генерал-майор Петър Цанков- командир на ШЗО
Генерал-майор Рафаил Банов- командир на 6-а Бдинска дивизия
Генерал Никола Жеков- командващ БГ армия през 1915-1918 г.
Генерал-лейтанант Димитър Айранов- командир на Военно-въздушните сили
Контраадмирал Асен Тошев- командир на Морските войски
Ген. Борис Димитров- герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най- ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на Жандармерията
и още 12 генерали….
Полковник Бахнев- командир на полка в Шумен. Герой от войните. Кавалер на 5 ордена.
Проф. Цветко Петков- виден юрист, адвокат. Защитавал е като адвокат комунисти и двама е спасил от смъртна присъда.
Полковник Стою Стоев- герой от войната, началник-щаб на 2- ра дивизия.




Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


79 ГОДИНИ ОТ КЪРВАВИЯ НАРОДЕН СЪД. ЗА ПРЪВ ПЪТ - СПИСЪК СЪС ЗАГИНАЛИТЕ ЛЕТЦИ И ТЕХНИ СНИМКИ

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка