Горещи новини
- Зеленски: Русия е конфискувала по-малко от 20% от полезните изкопаеми на Украйна
- Поръчаха на ЦАХАЛ да подготвят план жителите на Газа "доброволно да напуснат" палестинския регион
- Тръмп отмени достъпа на Байдън до класифицирана информация с фразата - "Ти си уволнен, Джо!"
- Унгарският премиер: Редица подкрепяни от чужбина НПО се опитват да свалят правителството
- САЩ ще изпратят на границата с Мексико още 1500 войници
- САЩ одобриха продажбата на оръжие на Израел за 7,4 милиарда долара
- Депутат от Радата: Зеленски излъга за загубите на ВСУ, че са само 45 хиляди души
- /ВИДЕО/: Хамас предава трима израелски заложници на Червения кръст
- Путин нареди да се обмисли геномна регистрация на бойците от СВО
- Шолц нарече дискусиите за изпращане на миротворци в Украйна преждевременни

81 ГОДИНИ ОТ НАЙ-КЪРВАВИТЕ БОМБАРДИРОВКИ
„На жестокостта е дадена пълна власт”
Варварската англо-американска бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. обезлюдява града
Иван Петрински, в.СЕГА
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Въпреки по-голямата численост на съюзниците, българските пилоти успяват да свалят 6 B-17F Flying Fortress и 3 Р-38G/F Lightning . В боя се отличават поручиците Стоян Стоянов, Генчо Димитров, Цвятко Загорски и командира на 3/6 орляк капитан Чудомир Топлодолски. Особено важен е приносът на 682-ро ято, водено от поручик Стоян Стоянов, което принуждава първата вълна американски бомбардировачи да се насочи в посока Италия и да повлече след себе си още вражески самолети. Техните бомби падат извън София. От българските летци загиват двама души – подофицерите Симеон Михайлов и Тома Боев. Немската изтребителна група загубва в боя четирима летци и командира на групата капитан Герхард Венгел, който е свален край Радомир.
Основните сили на противника нанасят удар по София в 12.23ч. в района на булевард „Ал.Стамболийски“ – ул.„Граф Игнатиев“ – шосето за Драгалевци. Срещу тях противовъздушната артилерия изстрелва 1960 снаряда.
Още несъвзели се от дневния удар, гражданите и силите на ПВО в столицата са подложени на внезапна нощна атака в часовете между 21.50 и 22.35 часа. Софиянци са изненадани, въздушна тревога не е подадена поради прекъсване на електрическата мрежа по време на дневния удар, а предупредителните изстрели от противовъздушната артилерия не са разбрани като сигнал за тревога. В нощния удар взимат участие 44 британски бомбардировача Wellington, които следват почти същия маршрут както през деня. Първоначално излитат самолетите, които пускат светещи авиационни бомби, след което основните сили нанасят удара върху центъра на София и районите на Слатина и Симеоновския редут.
В хода на англо-американските удари на авиацията са пуснати общо 1740 бомби. Убити са 447 души, 611 са ранени, 928 сгради са разрушени или полуразрушени, а 1632 получават различни поражения. Възникват 37 пожара. Повредени са водопроводната и канализационна мрежа, прекъсната е телефонната връзка, електрическото захранване е силно нарушено, столицата остава без трамваен транспорт. Животът в града е парализиран за дълго.
----------------------------
Англо-американските бомбардировки над София от есента на 1943 г. до лятото на 1944 г. разстройват трайно живота в столицата. При най-зловещата от тях, на 10 януари 1944 г., са пуснати общо 1784 бомби. В резултат на 15-часовата бомбардировка градът е обезлюден - напуснат е от почти 300 хиляди негови граждани. Централната градска част е в развалини, убити са 947 души, а са ранени 710, разрушени са общо 3731 сгради. Унищожена е част от паметта на нацията ни - в пожарищата загиват няколко хиляди тома стара литература в сградата на Народната библиотека на ул. "Раковски", невъзвратима е загубата и на част от музейната документация и библиотеката на Археологическия музей. Отляво надясно: Разрушен в югозападния ъгъл на сградата на Народното събрание; На снимка, направена от американски самолет, ясно личат кварталите, които са атакувани най-яростно (храм-паметникът "Св. Александър Невски" е ограден за яснота); Сградите около площада пред Археологическия музей са изцяло разрушени, което е и една от причините точно тук през 1949-1953 г. да се изгради новият център на столицата.
Дори в недостойното ни днешно битие трудно ще се намери по-подходящ пример за разпада на държавността ни от откриването на паметника на американските летци, бомбардирали българските градове през 1941-1944 г. Понеже събитието е скорошно, откриването бе на 4 октомври 2010 г., то едва ли се нуждае от кой знае какво припомняне.
Паметникът си е паметник, но надписът върху това съоръжение е сред най-забележителните върхове на мисловния разврат в цялата човешка история. От краткия възпоменателен текст става ясно, че американските пилоти "служиха в България през Втората световна война". Така е, това си е паметник на едни служители с дълги черни ръкавели, оцапани с черно мастило пръсти и черни марокенени папки под мишниците, не знам защо е цялата тая олелия покрай това възвисочко парче черен гранит - служители като служители. И срещу втората част от надписа нищо не може да се възрази, казано е: "Те дадоха тяхното днес за нашето утре". Кой може да има нещо против - тяхното днес за тяхното си задокеанско утре. Просто и ясно. Потискащото е само, че тая срамна сценка се разиграва на българска земя. Въпрос на чистоплътност е винаги да се сещаме за тия наши съплеменници, условно казано, разбира се, които направиха възможен тоя кощунствен антибългарски акт, за да носят те позора си като в антична трагедия.

Понякога, докато се ровите разсеяно из мрежата, може да срещнете поставянето на знак за равенство между Паметника на Съветската армия и тоя на "американците, които служиха в България" пред американското посолство. Едва ли може човек да се сети за по-безсрамно сравнение - почитането на братска войска, помогнала за слагането на края на един фашизоиден монархически режим и посрещана навсякъде като освободителка, чийто паметници из Европа са безчет, сравнени с тия, които избиваха и осакатяваха мирни български граждани. На туй му се вика цинизъм в най-чист вид.
* * *
Случва се понякога в човешката история държавите да воюват. През Втората световна война воюващите имат обичая да се бомбардират. Нека в едно изречение да припомним, че на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва във Виена нужните документи и България става официално част от Тристранния пакт. В резултат на тоя подпис германската войска навлиза още същия ден в България. Това присъединяване се обсъжда усилено, но ние ще оставим подробностите за друг път*. На 13 декември събитията имат продължение - България обявява война на САЩ и Великобритания.
Това събитие в страната се коментира усърдно, разбира се, като преобладава насмешката, съчетана с приглушен страх от неизвестното. И днес ще прочетете често, че тая война била "символична". Вероятно обаче това за "символичната война" не е било обяснено добре на правителствата на САЩ и Великобритания, защото в противен случай нямаше да се стигне до бомбардировките от пролетта на 1941 г. до лятото на 1944 г., "символичните войни" не включват бомби и разрушения.
Тук секва иронията ни, породена в случая от пропагандните излияния на председателя на ХХV Народно събрание Никола Логофетов и на министър-председателя Богдан Филов. Войната не може да е символична никога, но дори във военните действия е нужен някакъв морал. Когато казваме справедливо, че англо-американските бомбардировки над България са варварски в пълния смисъл на тая дума, имаме предвид, че в огромната си част засегнатите от бомбардировките обекти са граждански, в България на практика липсват значими военни и промишлени предприятия, които да трябва да бъдат разрушени. Бомбардирани са пристанищата и летищата, разбира се, извършвани са голям брой полети за да се минира р. Дунав, преследвани са транспортните средства, но главна, да не кажа единствена цел на англо-американските атаки по въздуха е изглежда унищожаването на граждански обекти, на градската инфраструктура и на мирното население. "Вредите и загубите [след бомбардировката над София на 10 януари 1944 г.] са [изключително] в жилищните квартали, включително болници, църкви, културни институти и легации", според изявление на Щаба на българската войска (в. "Мир", 24 януари 1944 г.).
Точно убийството и осакатяването на колкото е възможно повече български граждани е цел на това варварство. След голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г. градът се обезлюдява, от малко над 400-хилядното му население остават под 50 хиляди. За да бъдат опазени гражданите, всички служители в държавните, общинските и автономните учреждения до началник служба получават едноседмичен отпуск, за да се погрижат за семействата си, на 17 януари този отпуск изтича и учрежденията възстановяват работата си. В същото време отпускът на служителките е 30-дневен, както съобщават софийските всекидневници, и те се връщат на работа на 11 февруари. Вестниците не излизат до 24 януари, а театрите, кината и повечето заведения са затворени.
В същото време, англо-американските самолети, без да престават да разрушават големите български градове, организират десетки бомбардировки над малките населени места и над селата, където жителите на големите градове са се укрили. Понеже се съмнявам в голямото военно-стратегическо значение на добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане, на селата Реброво, Царевец, Соколаре, Поляни, Чомаковци, Сирищник, Лиляново, Осиково, Студена, Широки дол, Пишурка, Садово, Ягодово и още десетки други, остава единствено те да представляват интерес за бомбардиране заради намерилите в тях убежище жени, деца и възрастни от големите градове.
Никой не очаква войната да е милостива, напротив обичайно е победата да се преследва с всички възможни средства. Въпреки това някакви морални норми все пак се спазват най-често, не и от англо-американските варвари обаче. От април 1943 г. започват да постъпват сведения, че над германските позиции се разпръскват от въздуха малки предмети за всекидневна употреба - кибритени кутийки, например, които след като се отворят, избухват в ръцете на войниците. Много скоро асортиментът е разширен, а англо-американските самолети започват да пускат навсякъде из България избухващи детски играчки или съблазнителни предмети като часовници, елегантни писалки, кутии с шоколадови бонбони. Изборът на предмети, които да бъдат превърнати в малки мини, е показателен, децата и младежите са цел на тая унижощителна акция. Впрочем целта винаги е да бъде осакатен "получателят" на взривната играчка, не да бъде умъртвен. Страданието в чист вид е главна цел на тая идея.
Въпреки предупрежденията, на 16 юни 1943 г. 17-годишният Кирил Стаменов намира в землището на с. Киселица, Кюстендилско луксозна кутия с шоколадови бонбони, която избухва в ръцете му и откъсва пръстите на двете му ръце. След точно десет дни при с. Новоселци, Видинско 14-годишният Геро Вутов съзрял красива писалка, която, при отвинтването на капачката, също избухва, като го лишава изцяло от пръстите на двете ръце и обезобразява лицето му. Същият е и случаят със Зарко Белев, героя от романа "Воля" (1956) на Митко Горчивкин, написан по истинска история. Психозата от избухливите играчки държи нащрек българските деца още десетилетие-две след края на Втората световна война.
_______________
* В следващите месеци пак ще се връщаме на англо-американските бомбардировки над България.
Извори
"Първата [20 декември 1943 г.] истинска дневна бомбардировка над жилищни квартали (Ив. Вазов, Болницата ["Червен кръст", дн. "Пирогов"]). Бях там един час след нападението. В близката улица бул. "Скобелев" народът се струпа. И това е зрелище, както е Великденския събор. Жужат навсякъде като разгневен кошер. Тротоарите осеяни навсякъде със сърчи [стъклени отломки]. Очите на къщите извадени . . . При градинката до ул. "Доспат" [и дн. бул. "Прага"] една бомба изровила дълбок кратер и разхвърляла земята на големи буци навред по улицата и по тревата . . . На вечерта кафенетата и аперативите са пак пълни, пред кината пак се трупат хора. Човешките същества са най-пригодливите животни на света. Напомнят ми кокошките, които ще се разврякат панически, когато влезеш в курника и хванеш една от тях, но миг след това ще кълват спокойно зрънцата, макар че пред очите им си заклал тяхната другарка."
Из дневника на Боян Болгар (1907-1984), "Себеразкриване", 2009 г.
"Надяваме се . . ., че злото, което засегна толкова мирни хорица и което озлочести толкова семейства, ще бъде понесено със стоицизъм . . . Зеещите разрушения в столицата наистина навяват печал; те угнетяват, но не ни убеждават в успеха на злото. Напротив - на устата на всеки, без разлика на убеждение, стои въпросът, каква бе вината на тия, които пострадаха и не е ли това нападение израз на безразсъдност? Ние живеем в дни, когато на жестокостта е дадена пълна власт, но можеше ли някой да допусне, че над столичани ще се излее най-ужасната смес от всички форми на отрицанието? . . . Поради това считаме, че имаме правото да протестираме. Ние изтъкваме отново тук, че народът ни никому зло не мисли и че той чуждо не желае. Затуй всяко нападение, извършено над население, което иска да живее в мир, означава безогледност, липса на морал във воюването и излишни жертви и опустошения."
Из редакционната статия "Жестокостта на 10 януари", в. "Мир", 24 януари 1944 г.
ВИДЕО:

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА




Други публикации
Напиши коментар