Материал от списание КЛУБ КРИЛЕ - брой 2/2025

Всички права запазени. Нито една част от този материал не
може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да
било начин без изричното съгласие на автора и на издателство „Еър ГРУП 2000“.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
60 години от втория живот на авиобаза Габровница!

Навършват се 60 години от 19 февруари 1965 г. – пребазирането на МиГ-21ПФ на летище Габровница на 2-ра ескадрила на 18-и иап – Доброславци. Първи каца командирът на ескадрилата майор Еленчо Недялков.

Историята на славната авиобаза Габровница
Летище Габровница е създадено на 7 ноември 1952 г., но хората, свързали живота си с МиГ-21, отбелязват тази дата – 19 февруари 1965 г. Останалите живи белокоси служители на Габровница и днес се събират на тази дата – едните в Монтана, другите в София. Ще ви разкажем и защо.

Началото – 1952 г.
Със заповед от 05.11.1952 г. базираният на летище Доброславци 11-и иап (изтребителен авиационен полк) се пребазира на летище Габровница на 7 ноември с.г. Началото е в късната есен на 1952 г. За него поетът на Габровница Любен Овчаров ще напише:

Беше есен.
В равнината,
гдето лъх отронва сребриста Огоста
и шуми над нея белоснежен Ком,
в равнината,
гдето спят зарити септемврийските кости,
свило свое орлово гнездо.
Беше есен
и земята тръпнеше под облак гола,
вятър шибаше стоманени крила.
Беше есен...
Сетне зима. Сетне белоцветна пролет
от Огоста до планинските била.

Ето какво споделя доайенът Иван Петков: „А ние бяхме млади, много млади (90% от състава бяхме на 22–26 години. Доведоха ни „старците“:
– командирът Борис Петков – „старец“ на 35 години (роден през 1917 г.) – летял и във Втората световна война, летял в ятото, което охранява летище Скопие;
– инженерът на полка Иван Драганов – „старец“ на 35 години (роден през 1917 г.);
– началник-щабът Боян Кръстев – набор на „старците“;
– ЗКПЧ на полка Вълкан Дапчев бе на „междинната“ възраст 26 години (роден през 1926 г.).
И оттук почват младите, силните, смелите, умните, оптимистите, ентусиастите, всеотдайните, обречените в служба на род, родина – тук, на това северозападно летище – щастливи...
Бурна, драматична, славна и тъжна е историята на летището ни. В нея има всичко, което има в родната ни военна авиация, и нещо съвсем наше. Имаше първокласна за времето авиационна техника (от Як-23 до МиГ-23). Имаше първокласни летци, техници и други авиационни специалисти, гарантиращи сигурността на въздушната граница на северозападната част на родното ни небе. Имаме си и наши, габровнишки, генерали – Р. Гърбачев, С. Станев, В. Дапчев, Иван Бинев, К. Радев. И космонавт си имаме – първия български – Георги Иванов, и заслужили летци си имаме. Наши авиационни учени си имаме – к.в.н. Цветан Доганов. Габровница даде на ВВС 4-ма командири на дивизии и 14 командири на полкове. Имаме си поети – Любен Овчаров, Владимир Пампоров. И марш си има 2-ра ескадрила. И рецитатори си имаме – Райчо Васев и Иван Иванов, и артисти – бате Пано, Вальо и бай Марко. И футболен отбор „Ракета“ си имаме. И приятели си имаме – великия Константин Кисимов, майката светица – баба Елена Вапцарова... Имахме си и родно огнище, наречено „гарадок“ – наш колективен дом. И бай Генади си имахме...
За Габровница написаха книги Любен Овчаров, Вълкан Дапчев, Иван Петков, Райчо Васев, Владо Пампоров...
И реорганизации си имахме – авиополк, авиационна ескадрила, авиационна база.
И погроми си имахме – един, че и два чак. Първият – през 1963 г., когато летище Габровница стана жертва на формирала се грешна стратегия, от която още през 1964 г. започна възраждането. Вторият и последен – през 1998 г. поради така наречената реформа в армията, от която няма възраждане.
Имаме си незавърнали се от последен полет – Йордан Шишманов (1953 г.), Иванко Григоров (1955 г.), Григор Алексиев (1956 г.), Румен Христов (1962 г.), Иван Василев (1966 г.), Петър Петров (1968 г.), Йордан Арнаутски (1988 г.).
И много обич, и много мъка си имахме, с които един по един си отиваме от този свят, за да се съберем там горе, който е нашият небесен дом.
Имахме си и над 100 зетьове, даже бяхме създали командване на полка „в сянка“ от зетьовете.
Кои бяха първите, които кацнаха на току-що завършената бетонна писта на летище Габровница: Борис Петков (командир на 11-и иап), Пенчо Пиринов (началник на въздушнострелковата подготовка – ВСП), Кръстю Димитров (щурман на полка), Любен Кузманов (командир на ескадрила), Стефан Славчев (командир на ескадрила), Николай Кирилов, Звездомир Тодоров, Вичо Стоев, Григор Алексиев, Петър Иванов, Йордан Шишманов, Цветан Петров, Захари Божков, Илия Илиев, Стефан Георгиев, Петьо Пеев, Димитър Божинов, Иван Ангелов, Иванко Григоров.
Посрещнаха ги братята техници от ятото на бай Иван Драганов – обичан от летци и техници, и атрактивният капитан Митев. И оттук започва дългият списък на току-що завършилите Военнотехническото училище – Ловеч и Военното училище за щурмани и радисти във Враждебна – всичките на 21 и 23 години. Сред посрещачите на първите кацнали екипажи ще видите Димитър Митев, Стоил Стоилов, Йордан Тодоров, гъдуларя Борко Стоименов, легендарният техник на „Баба Настя“ (Як-17). Тук са двамата Гошовци – Кирев и Балев, тук са Милчо, Любо, Нанков, Маринчо... И парашутистът Станко Димитров е тук – той ни приюти първата нощ в парашутната, пак той ни запали по парашутизма. Наши хазяи бяха всеотдайните воини на майор Василев, Сапунджиев, Мечкарски...
Всичките ентусиазирани, непретенциозни, амбициозни, влюбени и обичани, водени от една цел – да защитим името на нашето летище... И го защитихме!
Впоследствие крилатото ято на Габровница ще се попълва няколко пъти. Първия път – през 1953 г., когато ще прелетят от Толбухин (Добрич) Милко Йорданов, Джонко Джонков, Върбанов, Лальо Енчевски, Кънчо Томов, Васил Вурков, Петър Несторов, Никола Копаранов, Руси Панайотов.
Същата есен пристигнаха и съветникът на полка, летецът от Великата отечествена война Петър Степанович Дубинин, Виктор Атанасов, Руси Гърбачев и Кольо Кърджилов – направо от курса за приучване на самолет МиГ-15 в СССР.

Вторият живот – завръщането през 1965 г.
През 1964 г. след приучване на летателен и технически състав на МиГ-21 в Съветския съюз се формира и пребазира на летище Габровница 2-ра авиоескадрила на 18-и иап. На 19 февруари 1965 г. първи каца командирът на ескадрилата майор Недялков. Авиоескадрилата е въоръжена с фронтовите прехващачи МиГ-21ПФ и бързо застъпва в бойно дежурство. През 1969 г. допълнително са получени три броя МиГ-21М, а през 1976 г. и 1981 г. още 10 самолета МиГ-21ПФМ втора ръка.
От есента на 1968 г. 2-ра иае в състава на 18-и иап влиза под командването на 1-ва дПВО – Божурище.
През 1984 г. летателният и техническият състав се приучват на самолет МиГ-23 и от лятото на същата година ескадрилата се превъоръжава с прехващачи МиГ-23МЛА/УБ и основно е предназначена за защита на западната граница, столицата София и АЕЦ – Козлодуй. От 1991 г. в щата на ескадрилата са включени учебнотренировъчните самолети L-29.
През есента на 1984 г. авиоескадрилата се отделя от 18-и иап и преминава към базова структура, като получава номерация 2-ра изтребителна авиобаза. От септември 1996 г. базата е включена в състава на новосформирания корпус ПВО – София. Последните МиГ-23 на въоръжение са – 4 броя МиГ-23УБ – бордове 30, 31, 32, 33, и 16 броя МиГ-23МЛД – бордове 203, 204, 205, 211, 212, 215, 217, 219, 385, 386, 389, 390, 391, 392, 395, 396.
Съгласно „План 2004“ за реформите в Българската армия през есента на 1998 г. авиобазата прекрати своето активно съществуване, а окончателно е закрита през юни 2002 г. Със Заповед № 0515/1998 г. на министъра на отбраната, считано от 01.09.1998 г. 2-ра изтребителна авиобаза се трансформира във 2-ра авиотехническа база Габровница. Последните 3 самолета прелитат на 11.08.1998 г. към 1-ва иаб Доброславци. Това е и последният летателен ден.

Грешната стратегия на генералите и Габровница
Биографията на фронтовия прехващач МиГ-21ПФ в България е неразривно свързана с едно летище в северозападната част на страната – Габровница. Оттук до границата със Сърбия (до 1991 г. СФРЮ – Социалистическа федеративна република Югославия) са само някакви си 40 km, но на такова отдалечение се намира и р. Дунав – граница със северната ни съседка Румъния. Длъжни сме да споменем този факт, но не за да преговаряме уроците по география, а защото той се явява определящ при замисъла за решение за бъдещата дислокация на новия изтребител. Той влиза на въоръжение, за да поеме своя дял при отбраната на въздушните ни граници в тази част на страната. Тогава през далечната 1965 г. още е рано да се говори за защитата на АЕЦ „Козлодуй“ и едва три години по-късно (през октомври 1968 г.) ще бъде сформирана 1-ва дПВО, за да бъде формулиран текстът, влязъл в плановете по бойна готовност: „2-ра ескадрила с целия си състав... със силите и средствата... във взаимодействие с... да защитава столицата София, промишлените райони Кремиковци...“, и т.н., и т.н.
Поначало нещата тогава са малко по-прозаични. През 1963 г., когато на въоръжение във ВВС (по-точно – в новосъздадения 10-и САК) влиза МиГ-21Ф-13 (първата модификация на изтребителя на Микоян в България), летище Габровница е закрито. То престава да съществува, след като 11-и изтребителен авиополк (базиран дотогава там) е разформиран. Вследствие на погрешната стратегия – за края на изтребителната авиация и начало на ерата на ракетните войски – са ликвидирани няколко изтребителни части.
Това „мъдро решение“ (привнесено отвън) е облечено в парадни дрехи и командващият авиацията вече става... командващ ПВО и ВВС (помпозно, но красиво звучащо). Така се закрива част от авиацията, но пък се увеличава дължината на титлата пред генералското звание.. И в допълнение – за командващ на „синьонебесните войски“ не е задължително да си със синя униформа. Но такова е времето, такива са нравите...
Ето какво разказва летецът Владо Пампоров за второто начало на Габровница през 1965 г. – „И така, през 1963 г. партизанският генерал Славчо Трънски застава начело на авиацията. По негова заповед командирът на 1-ва ескадрила от 11-и изтребителен авиополк Методи Сандулов ръководи пребазирането до летище Доброславци на своите летци с изтребителите МиГ-19П/С. И само това остава от бойния авиополк (ако не броим спомените). Съграденото с труд и любов, редено камък по камък години наред, е унищожено, разгромено, порутено за броени дни. Само за една седмица?
След погрома на летище Габровница през есента на същата тази 1963 г. (т.е. месец-два по-късно) генерал Трънски заедно с командира на 18-и авиополк подп. Димитър Димитров (Димитрий), по-късно генерал-майор, обикалят запустелия район на бившия 11-и авиополк и набелязват мерки за възстановяване (?!) на летището. Заради елементарната човешка глупост нахалост са хвърлени милиони левове, за да се възстановят доскоро съществуващи обекти и построят няколко нови. И все пак...
Има нещо друго, което за някой може да се стори доста странно и жалко, ако не е истина. Решението МиГ-21ПФ да дойде в „северозападния военен окръг“ е голямата му свръхзвукова скорост на полета, надскачаща два пъти скоростта на звука и... „тясното Софийско поле“. Точно така – „тясното“, което е недостатъчно, за да оперира (модерна дума днес) безопасно прехващачът. Не ми се иска да обяснявам един много прост факт. Дори децата знаят, че най-, ама най-бързият самолет след полет каца и не остава в небето. А когато каца, пуска механизации (който каквито има), за да опре пистата с възможно най-ниска скорост. Това първо, а второ – макар самолетът да не е с вертолетни данни, той има определени (и перфектни) маневрени възможности при излитане и кацане. Да, да, ама не! Някой от политическото (срам ме е да кажа – и военно) ръководство на страната е бил добре манипулиран, за да останат определени самолети и... хора в София, за да се уредят битово и т.н.
Решението е взето и в края на есента и началото на зимата на 1963 г. започват ремонтно-възстановителни, по-скоро строително-възстановителни мероприятия за възраждането на летище Габровница. Доста работа свършват строителите от плевенския КЕЧ, но както и жилищата в авиогарадока, тук гредоредът е с предимство при строежа на сградите заради евтинията. Въпреки тези леки забележки все пак се появяват: чисто нова парашутна кула (за сушене на спирачните парашути), нови сгради на ТЕЧ-1 и особено ТЕЧ-2 (място за съхранение и подготовка на управляемите ракети тип „въздух–въздух“), щабните сгради на командването на летателното подразделение, както и тези на бъдещите свързочно и тилово поделение за осигуряване. Строи се и дежурен дом от изток на пистата, т.нар. „къща на изгряващото слънце“. Но спазвайки негласно приетото правило на тези „върли години“ на Студената война, всичко в авиогарнизона е така строено и разсредоточено, че да бъде по-малко изложено на един предполагаемо вероятен удар от въздуха. Затова по дължина на пистата, южно от нея, като се започне от дежурния дом и източния склад за ГСМ, следват постройки и постройчици (къде по-големи, къде по-малки), за да се стигне до западния портал, складовете на АВ и летешкия стол. Разумно, ще каже някой. Вярно е, но има и друго – невярно и некомпетентно. Големият склад за ГСМ е разположен (наистина) в средата на гарнизона, до височинния дом и щаба на авиоескадрилата. Ако се спазва правилото за разсредоточаване на обектите, то мястото на склада за ГСМ съвсем не е тук, защото не дай си боже...
Но за да няма прекъсване в експлоатацията на летището, междувременно през пролетта и лятото на 1964 г. в Габровница с УМиГ-15 и МиГ-17 летят курсанти от Военновъздушното училище, бъдещи летци от випуск 1965 г. Така фактически до есента на същата година, когато започва пребазирането на личния състав и техниката на 2-ра ескадрила на 18-и иап от Доброславци в Габровница, гарнизонът вече е обитаван от строители, свързочници, тиловаци и разбира се, технически и летателен състав.
Курсът за приучване на МиГ-21 завършва успешно и съгласно плановете на командването след завръщането в България личният състав на 2-ра авиоескадрила се пребазира на летище Габровница. За да не се прекъсва тренировката, летателният състав продължава своята подготовка на УМиГ-15 и МиГ-17. Лети се денем и нощем в ПМУ и СМУ, тъй като летците от ескадрилата като цяло са първи клас и на уровена. Започва вторият живот на Габровница!“.

Спомените за славното минало
Когато кажем Габровница, разбираме самолетите. Така кметът на селото през 2015 г., известно с голямата си военна авиобаза – Борис Цветков, го представя години след закриването й. Така ни знаят и в Монтанско, и в страната. Значи си от самолетите, казват случайни спътници след като научат, че сме от Габровница.
Борис Цветков не крие, че това му е приятно. Защото селото все още живее със спомена за отминалото време. Той – също, бил е последният командир на тиловия батальон. Тогава в Габровница живеели 2200 души. Жп гарата била най-оживената селска гара в страната – стотици военни служители сутрин слизали и се отправяли към базата, разположена над жп линията. Летци, авиоинженери, свързочници, тиловаци, спомня си бившият командир. За летците вдигнали няколко жилищни блока, оформил се „гарадок“. Всички по-известни самолетни асове са се учили в небето над Габровница. 7 години на летището прекарал и първият български космонавт Георги Иванов. Ген. Кирил Радев командвал ескадрилата. Кметът не пропуска да сподели и уникалния факт – 120 от военнослужащите свързали житейската си съдба със селото. Идвали да отбият военната си служба и намирали в него любовта на своя живот. Оженили се за моми от Габровница. За тях първият от зетьовете – инж. Стоян Стоилов от Перник, е написал книга – „Авиополкът на зетьовете“.
700 души от селото работеха в базата, продължава кметът. Те бяха наземни служители, готвачи, шивачи, обущари. 200 души в момента получават пенсии като бивши военни. Мнозина още ходят със зелените си дрехи, липсват им само пагоните.
Авиобазата дотолкова влязла в живота на местните, че започнали да пращат децата си само във военни училища. Борис Цветков не направил изключение. Големият му син станал летец изтребител, а малкият – авиоинженер. Днес и двамата не са в професията, но не са забравили откъде са тръгнали към живота. От време на време тогавашната власт правила срещи с жителите на селото. Питали ги как живеят, от какво се нуждаят. Всички се оплаквали от стреса при кокошките си – заради самолетния вой пернатите не снасяли яйца.
Днес са готови да понесат тази загуба, стига да отворят отново летището. За последно на него са кацали самолети през 1998 г. През 2000 г. окончателно го задраскали от картата на България. Пистата е една от най-добрите в страната, твърди Борис Цветков. Направена е от германски специалисти през 1952 г. Самолетите тогава били страж на България откъм запад и север. После започнали да охраняват и АЕЦ „Козлодуй“. Аеропланите от СССР, доставящи горивото й, кацали в Габровница.
В един от ъглите на селския площад е приземен боен самолет МиГ-21. Оборудван е с ракети, сякаш след минути ще полети. Няма да полети, обяснява кметът. Тук той е спомен, атракция и символ. Символ на стремежа ни за по-добър живот, за по-добро бъдеще в нашето си село. Трудно е, но това не ни пречи да се надяваме, да си мечтаем и да работим за Габровница, казва бившият командир, днес кмет на самолетното село.

А краят?
На 11.08.1998 г. авиационният човек Тодор Найденов (починал април 2024 г.) сякаш проплака: „Това е най-драматичният ден в историята на летище Габровница. След отлитането на трите последни самолета над полето настъпи непоносима тишина... Завинаги!“.

Командирите
2-ра изтребителна авиоескадрила (иае) – Габровница
1. Майор Еленко Каменов Недялков (1964–1967 г.)
2. Майор Христо Иванов Георгиев
3. Майор Георги Иванов Гюрджийски
4. Капитан Иван Йорданов Бинев (–1971 г.)
5. Майор Гето Петров Гетов (1971–1973 г.)
6. Майор Кирил Радев Василев (1973–1977 г.)
7. Майор Иван Петков Велчев (1977–1979 г.)
8. Майор Никола Петков Тодоров (1979–1981 г.)
9. Майор Петър Петров Чупетловски (1981–1984 г.)
10. Майор Владимир Любомиров Велчев (1984–1987 г.)
11. Майор Венцислав Николов Каремов (1987–1991 г.)
12. Майор Божидар Георгиев Костадинов (1991–1993 г.)
13. Майор Ангел Иванов Георгиев (1993–1996 г.)
(Със заповед от 18.08.1994 г. се създава 2-ра изтребителна авиобаза)
14. Подп. Борис Методиев Начев (1996–1998 г.)
15. Подп. Божидар Георгиев Костадинов (1998–2000 г.)
16. Кап. Тодор Тодоров – ВрИД, последните месеци на 2000 г.

Екип на сп. „Клуб КРИЛЕ“
П. Панчелиев, Иван Петков, Владимир Пампоров
Снимки – архив на редакцията


Всички права запазени. Нито една част от този материал не
може да бъде размножавана или предавана по какъвто и да
било начин без изричното съгласие на автора и на издателство „Еър ГРУП 2000“.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/6 СЛЕДВАЩА СНИМКА