За списание КРИЛЕ и ПАН БГ - Полковник Цветан Стойновски - ДВАНАДЕСЕТИ АПРИЛ 1961 г.

Разказвам ви за един епизод, врязал се дълбоко в паметта ми.
Дванадесети април 1961 година.
На летище Телиш се подготвяхме за започване на полети с курсантите на самолет Як–11. В момента те са на стаж в завод в град Плевен и след една седмица ще дойдат при нас, за да продължат летателната си подготовка. Миналата година успешно завършиха първия етап от подготовката. Ние инструкторите сме с четиригодишен опит, но това не е основание за отпускане. Сега провеждаме усилена летателна дейност . Днешният ден е за предварителна подготовка за полетите на следващия ден. На масите в стаята са разстлани карти, щурмански линийки, авиационни документи и справочници. Най-обикновен час. А има нещо празнично, което витае във въздуха, одухотворява лицата на летците - прекрасно време за полети. Самолетите пред хангара са огрени от слънцето и са в ръцете на техниците. От тяхната работа в много голяма степен зависи безопасността на полетите.
Внезапно вратата се отваря и висок глас гърми „Човек в Космоса! Майор Юрий Гагарин е в Космоса”! Захвърлихме опасаните с маршрути полетни карти, инструкции и наставления. Човек в космоса! Летището зашумя като кошер. Спонтанно летци, техници, сержанти, войници се събрахме пред хангара. Всички ликувахме. Бяхме горди, че в космоса лети наш събрат - военен летец, наш връстник. И през изстреляните реплики и въпроси, пред възторжените лица, денят ни се стори още по- светъл, а небето още по-високо, но вече по-близко, по- достъпно. В това небе след няколко дни ще полетим с курсантите Следващите дни възторга от полета на Ю. Гагарин не стихваше. Неговият полет и космонавтиката бяха постоянната тема на разговорите.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Курсантите пристигнаха и започнахме ежедневната летателна дейност с тях. В предварителната подготовка за полетите присъстваше и полета на Юрий Гагарин. И може би блясъкът в очите на Георги Иванов, когато говорехме за космонавта и космоса, освен възхищение е имал и друго значение. Тогава никой в летище Телиш и не помисляше, че между нас е бъдещият първи български космонавт Георги Иванов. Той е в моята група, а аз съм неговият инструктор.

Стана известно, че космонавта ще пристигне в България на двадесет и втори май. В Плевен ще бъде на двадесет и пети, а тогава е и празника на военно- въздушното училище. Програмата за празника на училището бе променена и осигуряваше присъствие на състава за посрещането. Предния ден от диспечерите разбрахме, че самолетът ще кацне на летището в Телиш. Колеги, които имаха коли предложиха да отидем в Телиш със съпругите. През нощта валя дъжд. В Телиш разбрахме, че поради наводнената грундова полоса, самолетът ще кацне в Каменец. Решихме да заминем за Каменец, но се оказа, че няма да стигнем преди кацането на самолета. В Плевен спряхме в района на пазара. Улица „Гренадирска“ и главната улица бяха изпълнени с народ и цветя. Всеки искаше да види, да се докосне до този, който преодоля земното притегляне и даде зелена улица за бъдещите космически изследвания. Ние се настанихме в района, където се пресичат двете улици. Бяхме униформени, а нашата униформа беше почти същата, като униформата на военните летци на съветската армия.

Такова посрещане не се описва, то трябва да се види. Одухотворени лица, гора от махащи ръце, знамена, цветя, деца на раменете на бащите си, възгласи. Чуха се възгласите на посрещачите от посоката на идващия кортеж. Появи се кортежът. Гагарин, изправен в откритата кола, засмян, махаше с ръка. Видя нашата група, хвана двете си ръце над главата и замаха към нас. Кортежът замина, но одухотворените лица на посрещачите останаха.

Ние бяхме щастливи и горди, че сме от поколението, което проправя пътя към космоса. А съдбата бе определила, аз да бъда първият инструктор във военно- въздушното училище на първия български космонавт Георги Иванов. И това ставаше точно в годината на полета на първия човек в космоса– Юрий Алексеевич Гагарин.

Ц. Стойновски

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА