Горещи новини
- ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ отбеляза 24 май с тържествена церемония и награждаване
- Украинци пребиха служител на ТЦК, който проверявал документите им
- TASR: Словакия ще поиска от Украйна компенсация за предоставената помощ
- Guardian: Европа се страхува, че Тръмп може да изостави Украйна и да започне икономическо партньорство с Русия
- Индия заплашва да спре водоснабдяването на Пакистан
- Четвъртата модернизирана подводница тип "Ясень" изстреля "Калибър" по полигона "Чижа"
- "Ростех" представя нови патрони за стрелба срещу дронове
- Беларус представи безпилотния хеликоптер Sky-Truck
- Естония иска да закупи още ракети FGM-148 Javelin
- Руските сили за противовъздушна отбрана свалиха украински МиГ-29, съобщи руското МО
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
На 16 април 2025 г. в хотел „Вега“ в София се проведе 23-та годишна среща на българската гражданска авиация. Тя започна с пресконференция на тема: „Обзор на състоянието на българската гражданска авиация през 2024 г., тенденции за развитие - нови предизвикателства“, организирана от Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). В събитието взеха участие: Светослав Станулов, председател на АБА; Йовко Йоцев, главен секретар на АБА; Анелия Маринова, главен директор на Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА); членовете на УС на АБА и ръководители на основните български авиокомпании - Бистра Маринкова и Христо Тодоров от „България Еър“; Атанас Витков от „Бул Ер“; Стефан Трифонов от „Електра Еъруейс“; Константин Тасков от „Карго Еър“; представители на базите за ремонт и техническо обслужване на самолети в лицето на Георги Кънчев от „АероТехникБГ“.
Българското авиационно списание "Клуб КРИЛЕ" бе част от присъстващите медии.
По света …
Светослав Станулов заяви в своето обобщение на авиационната 2024 г.: „В глобален план, в много отношения 2024 г. надмина прогнозите на IATA за възстановяване на трафика след COVID-19. Авиокомпаниите превозиха повече пътнически и товарен трафик при по-високо средно затоварване, докато разходите за гориво бяха по-ниски от прогнозираните.
2024г. показа ясно, че хората искат да пътуват. Авиокомпаниите посрещнаха това търсене с много добра ефективност. Средната затовареност (процент на заетите места) бе 83,5% от всички предлагани.
Авиацията по света, която оперира с повече от 30 000 самолета, превозва почти 5 млрд. пътници (10,2% годишно увеличение) и транспортира 30% от световната търговия по стойност. Карго полетите бележат увеличение с 11,6% до 68,5 млн. тона, обръщайки низходяща тенденция след COVID-19.
В момента съществува недостиг от повече от 4500 търговски самолета в сравнение със заявените намерения на производителите на самолети и това води до забавяне на темпа на развитие на авиацията.
… и у нас
Изминалата 2024 г. бе добра за българската гражданска авиация. През годината почти преодоляхме сривът от COVID-19. В края на 2024 г. в България имаше активно действащи 12 въздушни превозвача с валиден оперативен лиценз - European Air Charter, „България Еър“, BH Air, „Карго Ер“, „Бул Ер“, АЛК, Fly2Sky, „Електра Еъруейс“, „Компас Карго Еърлайнс“, Gullivair, „ГП Авиейшън“, Jet Sky Airways и „Авиостарт“.
Въздухоплавателните средства, с които българските авиокомпании оперираха през 2024 г., бяха 80 – 59 пътнически и 21 карго. Това е абсолютен рекорд в историята на българската гражданска авиация. При пътническите самолети над 100 места преобладават самолети Airbus. Има и Boeing и Embraer. От 59 пътнически самолета 39 са от семейство моделното семейство Airbus A320; 9 са Boeing 737; 4 са Embraer 190; 1 е Airbus A330; 6 са Airbus A220; 2 са Piaggio P180 Avanti. От 21 карго самолета 18 са Boeing 737 и 3 са Boeing 747.
Трябва да се отбележи навлизането на големи самолети в авиопарка на българските авиокомпании - 3 карго Boeing 747, а широкофюзелажният Airbus A330 се задържа трайно.
РВД с рекорд - 1 млн. обслужени полети
Дългосрочната прогноза за гражданската авиация на Евроконтрол до 2050 г. предвижда, че през следващите 25 години ще има увеличение на броя на полетите в Европа между 1% и 2,4% годишно. Очаква се броят на полетите да продължи да расте и след 2050 г., като в Европа вероятно този показател ще се увеличи с над 50% в сравнение с 2023 г. В основния сценарий се очаква трафикът да достигне 15,4 млн. полета в Европа до 2050 г. Растежът няма да бъде еднакъв на целия континент. Като цяло най-бърз растеж ще има в направление Азия, тоест в страните по източната граница на Европа. Там се намира и нашата страна. Като пример от 2014 г. насам, по данни на РВД, трафикът над България се е увеличил 2 пъти, а за 2024 г. спрямо 2019 г. се отчита ръст от 20%. За 2024 г. ДП РВД обслужи над 1 милион въздухоплавателни средства. Това постижение, едновременно с високото качество на обслужване на въздухоплавателните средства от стана на РВД, заслужават нашите поздравления.
София - втора в Европа, 9-а в света
Особено важен клон на българския авиационен бранш са базите за техническо обслужване и ремонт на самолети. През 2024 г. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети. По данни на световно призната и авторитетна кредитна агенция в авиацията Ch-aviation, по капацитет на активно работещите бази за техническо обслужване София се нарежда на 2-ро место в Европа и на 9-о място в света. Този дял от гражданската авиация в България продължава да се развива, като предстои изграждането в следващите години на немалък брой нови хангарни места в София и Бургас.
Водещите организации за техническо обслужване са Lufthansa Technik Sofia, „Аеротехник“, European Air Charter, Global Maintenance, Plain Tech „АeроТехник БГ“ в София, а също и Elektra Trans Global във Варна.
Към 2024 г. има 17 линии за техническо обслужване на самолети с над 150 места, което 4-кратно надхвърля нуждите на българските авиокомпании и създава значителни експортни възможности.
Продължи успешното функциониране и развитие на производство на компоненти за въздухоплавателни средства от Latecoere Bulgaria край Пловдив.
Проблем с подготовката на пилоти
България разполага с достатъчен капацитет за първоначално обучение и текущи тренировки на кабинен състав. Капацитетът надвишава двойно нуждите на българската авиация. Достатъчен е и капацитетът за обучение на технически персонал за базите за техническо обслужване и ремонт на самолети. В областта на кадрите съществува сериозен проблем при първоначалното обучение на пилоти, тъй като изисква солидни суми пари, с които не всички кандидати разполагат. Едно възможно решение е да се използва излишъкът, образуван от летищните такси, които надвишават с 1,5-2 млн. средствата, необходими за издръжката на ГД ГВА. Държавата може да реши да инвестира тези средства в първоначалното обучение на пилоти, за да не се налага българските авиокомпании да наемат пилоти извън ЕС. В момента те са около 30% от летящите в българските авиопревозвачи. Ако подготвим български пилоти, те ще си плащат данъците в България, а и ще се гарантира безпроблемното опериране на българските авиокомпании“.
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!
ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА
Други публикации
Напиши коментар