Горещи новини
- Тръмп обяви напредък в разрешаването на украинския конфликт
- Глобално затопляне: Генералният секретар на ООН определя „червена линия за човечеството“
- Павловка не е окупирана, боевете там продължават, а районът на Плавни е в сива зона
- Украйна води положителни преговори със САЩ за придобиване на ракети „Томахоук“
- Пентагонът: Украйна трябва да остане възпиращ фактор за Русия след конфликта
- Орбан: Русия и САЩ трябва да разрешат само няколко въпроса, за да проведат срещата на върха
- ГЩ, Украйна: Руските сили са се опитали да настъпят в Покровско направление 55 пъти
- Морско училище гостува на Военната академия на Северна Македония
- Отзвук: Изложбата „Когато единението победи“ в НВИМ
- Президентът Румен Радев удостои посланика на Япония у нас Хисаши Мичигами с орден „Мадарски конник“ първа степен

На 18 септември последният орел на София - полковник Петър Манолев, ако бе жив щеше да има годишнина - 110 години.
За съжаление той не можа да доживее до 100 години, почина на 98.
Но спомените свързани с него, винаги ще бъдат живи, тук на страници на Криле, списанието което той обичаше и до последно бе с неговия екип.
Днес ви припомняме в снимка един от неговите славни бойни разкази.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Eто и кратката му биография.
На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев. Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.
Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г.
С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители. С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк. Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище.
Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.
За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас.
Уволнен през 1953 г.
Почива на 19 март 2013 г
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/2 СЛЕДВАЩА СНИМКА
Други публикации
Напиши коментар


(0)


















