pan.bg
Снимки - П,Пенев

В началото на октомври бе извършена смяна на командването на ВФ 28779 на летище Балчик. Дългогодишният командир на формированието майор Иван Тодоров, който се пенсионира поради достигане на пределна възраст, сдаде поста на новия командир майор Галин Рогашки.
Майор Рогашки през годините е служил в Балчик, база КУН, изпълнявал е и мисии в чужбина.
Интересен факт е, че майор Тодоров е може би най-дългогодишния командир на авиационно формирование у нас - почти 16 години, от края на 2009 до началото на октомври 2025 г.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Екипът на списание КРИЛЕ пожелава и на двамата много успехи, бъдете живи и здрави!
Припомняме че, сектор Авиационно обслужване е бившата авиобаза Балчик, а след това и 6-а авиотехническа база.
---------------------
Ето и визитката на майор Иван Тодоров, дадена за списание КРИЛЕ през 2011 г.


ТРУДНОТО ПРЕДСТОИ…
майор Иван Тодоров, командир на 6-а авиотехническа база

Майор Иван Тодоров е роден на 4 октомври 1970 г. във Варна. След завършването на ВВВУ „Г. Бенковски“ със специалност „летец пилот за ВВС“ през 1994 г. е назначен за зам.-командир на летателно звено във 2-ра изтребителна авиоескадрила в Балчик. В периода 1998–2000 г. е началник на Центъра за морска подготовка на летателния състав в структурата на 6-а авиотехническа база. От 2000 до 2009 г., с едно прекъсване за обучение във ВА „Г. С. Раковски“, служи в Безмер на различни длъжности – инструктор в отделно учебно-бойно звено, инспектор по бойната подготовка, началник-щаб на ескадрила, началник на базовия оперативен център. От 30 декември 2009 г. е командир на 6-а авиотехническа база – Балчик.
От малък мечтаех да стана летец. Затова още докато се учех в Техникума по механотехника, към тогавашната ОСО завърших курс по парашутизъм, като натрупах около 50 скока. След това се прехвърлих в курса по безмоторно летене под ръководството на известния балчишки кадър о.р. полк. Иван Апостолов. Тези 12 часа във въздуха с безмоторник ме убедиха в необратимостта на избора да се посветя на авиацията.
След завършването на Авиационното училище поради близостта до родния ми град избрах да служа в Балчик. Ескадрилата тогава бе в състава на авиополка в Равнец. Веднага разбрах, че съм попаднал в поделение с история, традиции, опит и авторитет във ВВС. Малко изненадващо ме назначиха на третата поред длъжност в класическата стълбица за израстването на един млад летец – зам.-командир на летателно звено. В училището бях летял на L-29 и L-39. През следващата, 1995 г. шестимата летци от випуска бяхме включени в един красив курс за привикване към МиГ-21. Условията за подготовка и изпълнение на задачите бяха много добри – две основни и една резервна спарка, наредени като на филм бойни машини – да си избираш на коя да летиш…
За съжаление, това бе последният добър период на ескадрилата. Оставаха ни само две упражнения от завършения курс и една стрелба на Шабла през следващата година, за да се включим в бойното дежурство. Но това така и не се случи. Поделението вече бе трансформирано в самостоятелната 6-а изтребителна авиобаза, която си имаше командване, щаб, ескадрила и всички други структурни звена. Нямаше го най-важното – гориво, резервни части, гуми, акумулатори, какво ли не... Агонията късаше сърцата на всички. Тя продължи до 1 септември 1998 г., когато официално бе сформирана 6-а авиотехническа база към Корпус „Тактическа авиация“ в Пловдив. Дни по-рано самолетите излетяха за последен път, щатът беше редуциран, останаха само консервирани 8 самолета МиГ-21бис и един L-29. С това завърши „изтребителният период“ на военното летище Балчик. През последните му няколко години развитие имах само в личен план. Вече се бях оженил и семейството ми се увеличи с още един член – дъщеря ми Пламена.
Създаденият през 1998 г. в състава на авиотехническата база Център за морска подготовка на летателния състав, на който бях назначен за началник, имаше добра идея. Предвиждаше се летците от другите поделения на ВВС да идват ротационно за по една седмица при нас, да се настаняват във все още работещия профилакториум и в рамките на интензивна и целенасочена подготовка да придобиват и повишават уменията си да оцеляват при аварийна ситуация над море. Използван бе опитът на Гърция и Турция, които имат подобни комплекси. Тренажор трябваше да осигурява близки до морската среда условия за тренировки, предвиждаше се да имаме и катери. Важността на тази подготовка на летците е доказвана от много ситуации назад в историята на летището, в т.ч. и от последния трагичен случай. В края на 1994 г. след катапултиране над морето загина моят командир на звено ст. лейт. (посмъртно – капитан) Владислав Вълчев…
След като центърът не доби развитие и ми дойдоха много две години на земята, напуснах Балчик за осем години служба в Безмер на пет длъжности и междувременно две години академия в София. Както на всички колеги от авиацията, служебното ми движение бе подвластно на непрекъснатите реформи, съкращения, нови изисквания. Преди две години бях назначен за командир на 6-а авиотехническа база – Балчик, пряко подчинена на Командването на ВВС, в района на която имаше още три други военни единици. Аз съм единствен офицер с летателна специалност. Впрочем по всички други специалности в поделението също има само по един офицер. Щатът е скромен, но достатъчен за изпълнението на свойствените задачи. Те са в три области – логистика, информационно-навигационно осигуряване, охрана.
Приоритет са „летателните“ задачи. Ние нямаме собствена техника и макар да сме неактивно летище, в определената степен на готовност осигуряваме дейността на авиацията. Циклично повтарящите се задачи са свързани с морската подготовка на летците и стрелбите на полигон „Шабла“. Миналата година например по този повод неколкократно кацна сръбски самолет. Летището ни е подходящо за нуждите на транспортната авиация, парашутни скокове, медицинска евакуация, запасно летище и др. Правителственият Falcon е кацал няколко пъти, а сред по-известните „птици“, приземявали се на Балчик, бе и гросмайстор Веселин Топалов.
Хората ни са отговорни, не се оплакват, знаят, че от тях зависи да се изпълни всяка задача. Когато има такава, се спират отпуски и компенсации, работи се от сутрин до вечер. Почиват само дежурните. Обикновено при нас се командирова и личен състав от други поделения, който работи на развърнатата наша техника. Аналогични задачи в други бази изпълнява няколко пъти по-голям персонал. Отскоро летището е в поредната още по-сложна реорганизация, която преследва многократно по-голям превес на гражданските дейности. Военната територия се сви около пет пъти, на която има две военни единици със същите им задачи. Летището е пресечна точка на отношенията между две министерства. Минал съм няколко пъти по спиралата на реформите и знам как хората се безпокоят за своята професионална съдба. В моята най-светла част е краткият балчишки изтребителен период. Голяма тръпка бе да излетя синхронно на форсаж в двойка с водещия, да изпълнявам упражнение след упражнение, красота – да видя полукрилото си в пелената на стратусовата облачност или сянката на самолета по земята, под мен да блесне морското огладало…
Извън чисто човешките емоции за бъдещето на родното летище, като военни хора имаме отговорността да се справим с предизвикателствата, които произтичат от новите реалности. Наред с основната ни задача – осигуряване на военната авиация, очевидно ще възникват проблеми по взаимодействие, съвместна експлоатация на общи елементи, поддържане, охрана и т.н. Впрочем имаме добър опит в гражданско-военните отношения с „Албена“ АД, което по договор с Военното министерство използва под наем за свои нужди летателна площадка. Дружеството ремонтира най-стария хангар, извърши строително-ремонтни дейности. Сега обаче мащабите са несравнимо по-големи, предстоящите дейности – по-сложни, но вярвам, че ще се справим и с тази задача…

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/3 СЛЕДВАЩА СНИМКА