На 17 март авиобаза Граф Игнатиево навършва достолепните 75 години!
В тези трудни и мътни времена, пожелаваме твърдост, вяра и мотивация на екипа на авиобазата!
Бъдете силни и смели, за да побеждавате! Бъдете българолюбци, бъдете нашите орли! Пазете мира!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ОТ ЕКИПА НА PAN.BG И СПИСАНИЕ КРИЛЕ!

Началото
Архив на списание Криле, брой 42
Снимки - Николай Димов и архив списание КРИЛЕ

Летище Граф Игнатиево съществува от 1940 г. Първата авиационна част на въздушните на Негово величество войски, базирана там, е 2-ри армейски въздушен полк. Той е в състав от 4 авиационни ята – разузнавателно, въоръжено със самолети Letov S.328 “Врана”, линейно (щурмово) – с PZL 43 “Чайка”, изтребително – с Avia B.534 “Доган”, и учебно. През 1943 г. полкът е преименуван на щурмови и през август с.г. получава първите пикиращи бомбардировачи Ju 87 R-2 “Щука” –12 броя, последвани от 32 по-модерни Ju 87D-5 януари и май 1944 г. Освен това за учебни цели се използват осем броя Ar 96B-2 “Сойка”, четири Avia В.543 “Доган” и няколко Fw44 “Врабче”. Командир на “Щука”-орляка е капитан Димитър Караиванов, командири на ескадрилите са съответно: на първа – капитан Стефан Друмчев, на втора – поручик Борис Иванов и на трета – поручик Драгомир Стефанов. Приучването на екипажите у нас започва през 1943 г. и завършва към есента на 1944 г. Подготовката се провежда по немска програма.
Втори орляк на полка с командир капитан Цвятко Колев получава изтребителите В.534 “Доган” – общо 21 машини, които също се използват като щурмовици. В този състав от софийското летище Враждебна поделението участва в Отечествената война. От 9 септември до 20 ноември 1944 г. “Щука”-орлякът, пребазиран на летище Божурище, изпълнява 195 отделни бойни задачи с общо 1093 самолетоизлитания. Унищожени или извадени от строя са 63 артилерийски батареи, разрушени или повредени са 562 танка, бронирани коли, влекачи и други моторни коли. Разрушени или тежко повредени са 6 жп гари и станции, прекъснати са 63 жп линии, прекъснати или тежко повредени са 11 шосейни и жп моста, 1 хангар, 546 вагона и 12 локомотива. “Доган”-орлякът извършва 140 отделни бойни задачи с общо 140 полета. Подавени са 22 артилерийски батареи, повредени или разрушени са 52 моторни коли и влекачи, 4 танка, 62 конски каруци, един жп ешелон и една гара. Изготвени са над 100 разузнавателни доклада.
През 1945 г. полкът получава нови щурмови самолети Ил-2/М3 и съгласно новия щат на Въздушни войски е преобразуван във 2-ра щурмова дивизия с командир полковник (впоследствие генерал) Кирил Кирилов. По-късно тя претърпява още организационни промени. За кратък срок (до началото на 1950 г.) на летището се базира и 26-и отделен разузнавателен авиополк, въоръжен със самолети Пе-2.


Avia B.534 “Доган”


PZL-43


Ил-2 в Музея на авиацията-Крумово


Як-11 от състава на авиобаза Граф Игнатиево

Летище на изтребителната авиация в зората на реактивната ера

В началото на май 1950 г. 15-и изтребителен авиополк (ИАП), базиран до тогава на летище Карлово, заминава за СССР за приучване на нова материална част. Командир на авиополка е майор Васил Величков. Усвоени са последователно Як-11 – витлов учебен самолет, Як-17У – реактивен учебен самолет, и Як-23 – реактивен боен изтребител. Програмата за приучване преминава в съкратени срокове, без летателно произшествие.
Първият българин, овладял и летял на реактивния самолет Як-23 е майор Величков. Денят е 22 април 1951 г. Тогава той вече е командир на 10-а изтребителна авиодивизия (ИАД).


Васил Величков

През есента на 1950 г. на летище Граф Игнатиево се базира 15-и ИАП, току-що завърнал се от СССР след приучването.по същото време пристигат и Як-11. Полетите с тях започват веднага.
През февруари 1951 г. като попълнение на 15-и ИАП идват три групи летци – от 14-и ИАП –летища Карлово (11 пилоти, всички лейтенанти от 70-и випуск), от 11-и ИАП – Божурище – четирима пилоти, също с опит на Як-9.

Дата на формирането на 10-а ИАД е 17 март 1951 г. На 23 март пред целия личен състав на 15-и ИАП и осигуряващите го поделения генерал Захари Захариев – командващ ПВО и ВВС, обявява указа за създаване на 10-а ИАД с командир майор Васил Величков. Дивизията е в състав от три изтребителни авиополка – 15-и, 19-и и 21-ви. Техни командири са съответно ст. лейтенант Стефан Ангелов, ст. лейтенант Симеон Симеонов и ст. лейтенант Атанас Атанасов. В началото личният състав на поделението е само 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета Як-11. Полетите се ръководят при примитивни условия. РП разполага с преносима маломощна късовълнова радиостанция, разположена на сгъваема масичка с два полеви телефона за връзка с централата и “кошарата” на личния състав.


Генерал Захари Захариев


Генерал Симеон Симеонов

Щабът на дивизията се настанява в Пловдив, на ул. “Отец Паисий”. Щабовете на полковете се настаняват всеки в сградата на един от хангарите. Полетите с попълнението започват още през февруари в 15-и ИАП на Як-11, но след развръщането на дивизията той (полкът) остава като боен, а приучването е поверено на 19-и ИАП. Заместник-командирът и командирите на ескадрили на 19-и и 21-ви ИАП са усвоили Як-11, Як-17 и Як-23. Временно от 15-и ИАП са приведени в 19- ИАП необходимите за обучение на попълнението летци. 15-и и 21-и ИАП провеждат полети много рядко. 19-и ИАП лети с голямо натоварване, за да завърши курса на приучване в най-кратки срокове и да поеме следващата група от около 30 пилоти. За да се уплътни времето на личния състав, в 15-и ИАП непрекъснато се боядисват сградите. Затова полкът е наречен “бояджийският”. 19-и ИАП е летателният полк на дивизията. Приучването на Як-11 е извършено без произшествия, като се изключи само “насичането” от витлото на рулиращ Як-11 на самолет от същия тип, спрял за преглед, но без съществени повреди. “Насеченият” Як-11 е ремонтиран със силите на авиодивизията.
Първите реактивни изтребители Як-17 и Як-23 пристигат от Съветския съюз в сандъци в разглобен вид към края на март. През април 1951 г. са приведени в летателна годност и облетени от съветските военни съветници. Полетите на българските пилоти започват също през април. По спомени на ветерани са получени около 30 бойни самолета Як-23 и шест учебни Як-17. Подготовката се провежда с голяма напрежение, защото се очаква след тази група да се обучат пилотите от новото попълнение. Официално първият самостоятелен полет на Як-23У е извършен от майор Величков на 1 юли 1950 г. в СССР.


Як-23 в Музея на авиацията-Крумово

На 9 септември 1951 г. 10 самолета Як-23 участват във въздушния парад, като изпълняват в небето на София полет в колона от тройки в клин и накрая единичен, който на максимална скорост изтегля в стръмно изкачване. Водач на групата е майор Величков – командир на авиодивизията.
Новите реактивни самолети не остават задълго в 10-я ИАД. Още през септември с.г. в Граф Игнатиево пристигат първите МиГ-15 и УМиГ-15 в разглобен вид. На летището са сглобени и облетени. Як-17 и Як-23 са предадени на новосформираната 1-ва ИАД с щаб в гр. Толбухин (сега Добрич), а самолетите Як-11 са разпределени в двете дивизии. За командир отново е назначен майор Величков. 10-а ИАД е поверена на дотогавашния командир на 19-и ИАП Симеон Симеонов, който на 1 май е произведен капитан, а на 9 септември става майор.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Началото и историческата дата

Създадена е през 1994 г. на основата на 19 иап и осигураващите го тилови и свързочни поделения от състава на 10-ти смесен авиационен крпус (САК). Пловдив.
Летище Гр. Игнатиево съществува от 1940 г. и първата авиационна част, базирана там е 2-ри армейски въздушен полк.
19-и иап включен в състава на 10-а иад, се формира през март 1951 г. на летище Граф Игнатиево. Летателният състав първоначално лети на витловия самолет Як 11, а от месец април започва усвояването на реактивните Як 17 и Як 23. Още през есента на 1951 г. са заменени от първите пристигнали МиГ 15 и УМиГ 15, а през 1955 г. –от МиГ 17 пф. С този самолет са извършени първите прехвати на разузнавателни балони над България.
През 1957 г. на въоръжение в авиополка постъпват фронтовите изтребители МиГ 19 , през 1959 г. МиГ 19 п. Така авиополкът придобива следната структура: 1-ва иае, въоръжена с МиГ 19ъ, МиГ 19 пм, а 2-ра и 3-та иае с МиГ 19. МиГ 19 П са предадени на 11 –и иап Габровница.
На 23 февруари 1961 г. за първи път в България застъпва в бойно дежурство свърхзвуков прехващач МиГ 19 пм, въоръжен с управляеми ракети “въздух-въздух.”
image
От есента на 1961 г.19 иап е включен в състава на новосформирания 10 смесен авиокорпус (САК)-Пловдив.
През лятото на 1963 г. група летци и техници от 3-та иае се приучва в СССР на фронтовия изтребител МиГ 21 ф-13 и още през септември същата година на летище Граф Игнатиево кацат първите 12 машини.
През 1969 г. идват МиГ 21 п, а от 1978 г.-по модерните МиГ 21 пф от 18 иап Доброславци. Така през ноември 1978 г. приключва ерата на МиГ 19 във ВВС на България, когато са снети от въоръжение и последните самолети в 1-ва ескадрила. От декември 1983 г. започва превъоръжаването на двете ескадрили с МиГ 21 бис-най модерния изтребител от тази фамилия, като са получени 36 самолета. От есента на 1993 г. към състава на 19-и иап е включена още една ескадрила -3-та, базирана на на летище Узунджово от съкратения 21-и иап.
През август 1994 г. със заповед на Командващия ВВС 19-и иьп се разформирова и се създават две изтребителни авиобази-3-та и 4-та. От септември 1996 г. 3-та авиобаза е включена в състава на новосформирания корпус ПВО-София.
В съответствие с “План 2004” от началото на 2000 г. започва прехвърляне на личен състав и авиациона техника от 5-а иаб. През 2001 г. изтребителите МиГ 29 са включени в новосформирания щат на авиобазата.
Летище Граф Игнатиево е модернизирано и напълно отговаря на стандартите на НАТО и изискванията на ICAO. Редица международни учения се провеждат на него.
През 2025 година в авиобазата постъпват новите F-16 Block 70.