Pan.bg 28 апр 2026 | 16:52 views

(5161)

(0)

хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg

Акценти от анализа на АБА за 2025 г.
Кептън Йовко Йоцев започна с благодарности към представителите на медиите, които вече 24 години отразяват коректно събитията, успехите и трудностите пред БГА.
• Средата, в която работеше световната авиация и в частност българската през 2025 г., бе добра, за разлика от настоящата.
• Предизвикателства през 2025 г. за авиокомпаниите отново бяха ограничения на капацитета, включително забавяния в доставките на самолети и като резултат нарастване на разходите за поддръжката на самолетите и от недостига на работна ръка, като всички те ограничаваха способността на авиокомпаниите да мащабират операциите си в отговор на търсенето.
• Наличността на самолети остава едно от най-значимите ограничения за растежа на авиационния сектор и през 2025 г. Това, което започна през 2019 г. като временно прекъсване, се превърна в постоянен структурен недостиг. Въпреки че производството се възстановява, то остава доста под историческите норми, докато търсенето продължава да нараства. Натрупаните поръчки надминаха 17 000 самолета, което се равнява на почти 60% от активния флот. Само забавените доставки на самолети през 2025 г. бяха на нива от 5000 броя. Перспективите за 2026 г. са оптимистични, като се очаква производството да се ускори с облекчаването на проблемите с веригата за доставки и подобряването на координацията между производителите на оборудване и доставчиците.
• През 2025 г. европейският пътнически load factor (затоварването) достигна рекордните 84,1%, а в България този показател е 84%. Постигната бе и по-добра утилизация (използваемост) в рамките на 24 часа.
• Недостигът на самолети принуди авиокомпаниите да задържат по-стари самолети по-дълго от планираното, което забави извеждането им от експлоатация и обновяването на флота. Това има преки последици за горивната ефективност, разходите за поддръжка и целите за устойчивост. Средната възраст на флота се увеличава, като в момента е 15,1 години.
• В Европа през 2025 г. нивото на въздушния трафик е с 4% над 2024 г., достигайки нивата на трафик от 2019 г. със средно 30 263 полета дневно.
• Авиацията поддържа 86,5 милиона работни места в световен мащаб, генерира 4,1 трилиона долара икономическа активност и поддържа 3,9% от световния БВП.
• Силното търсене и продължаващите ограничения на капацитета бяха акценти през 2025 г.- общото годишно търсене през изминалата година (измерено в приходи от пътникокилометри) се е увеличило с 5,3% в сравнение с 2024 г.

БГА и Европа
Авиационният сектор в България функционира в условията на единен европейски пазар не само от търговска, но и от регулаторна гледна точка. Ние сме интегрална част от него, отчитайки достъпността на българските авиокомпании до европейските летища и маршрути, а също и достъпността на европейските авиокомпании до нашите летища. Еднакви са и регулаторните изисквания, които ние и останалите европейски авиокомпании трябва да спазваме при осъщестяване на дейността си. Това означава че границите практически не съществуват в областта на авиацията в Европа и то отдавна, особено за нас след влизането ни в шенгенското пространство. Изводът е, че БГА оперира и съществува в силно конкурента среда. гражданска ав

БГА през 2025 г.
2025 бе успешна година по отношение на броя на превозените пътници. Така можем да оценим и състоянието на българската гражданската авиация като цяло.
Авиокомпании
През 2025 г. българските въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз, които изпълняват пътнически редовни и чартърни полети, както и товарни превози са 13 - European Air Charter, „България Еър“, BHAir, „Карго Ер“, „Бул Ер“, АЛК, „Флай2Скай“, „Електра Еъруейс“, „Компас Карго Еърлайнс“, „Гъливеър“, „ГП Авиейшън“, „Джет Скай Еъруейс“, „Авиостарт“.
Въздухоплавателни средства
Въздухоплавателните средства с българска регистрация, с които посочените по-горе български авиокомпании оперираха през 2025 г. са 81, в това число:
• 60 пътнически самолета:
o 41 самолета от семейство Airbus A320
o 6 самолета Boeing 737
o 4 самолета Embraer 190
o 2 самолета Airbus A330
o 7 самолета Airbus A220
• 21 карго самолета:
o 18 самолета Boeing 737
o 3 самолета Boeing 747

Пазари на авиокомпаниите
През 2025 г. немалка част от българските авиокомпании работеха на пазари с превози между летища извън България, като основно страните, в които се работеше са: Германия, Белгия, Португалия, Гърция, Турция, Албания, Косово, Сърбия, страни от Aфрика, Северна Америка, Среден Изток и други. Карго полетите се изпълняваха за и в Европа, до страни от Азия и Северна Америка. Реално повечето български авиокомпании намират пазари в трети държави, което е доказателство, че те са конкурентоспособни и търсени дори на конкурентните пазари на Европа и САЩ, защото дават качествен продукт с високо ниво на безопасност. Тази експортна насоченост осигурява икономическа стабилност на операторите чрез по-равномерна заетост през годината. Силната експортна насоченост на авиационни услуги също е показател за високото ниво на предлагания продукт и безопасността на полетите, отговаряйки на високите изисквания на европейския пазар.
Отчитайки всичко казано до тук, можем да кажем, че авиокомпаниите ни през 2025 г. успяваха устойчиво да покриват променливите и постоянните си разходи, както и да осигуряват квалифицирани работни места и приходи в българския бюджет.
Безопасност на полетите
През 2025-та година авиокомпаниите продължиха да функционират стабилно, осигурявайки висока безопасност на полетите и запазвайки достатъчна икономическа ефективност на операциите си. Акцент в работата им беше непрекъснатото повишаване на цялостното качество на услугата чрез постигането на висока оперативна и техническа надеждност на операциите си. Този показател е бил и остава първостепенен в работата на цялата гражданска авиация на България, включително авиокомпании, бази за техническо обслужване на самолети, летища, обучителни и тренировъчни центрове, РВД.
Бази за ТО и ремонт на авиационна техника
Особено важен клон на българския авиационен бранш са базите за техническо обслужване и ремонт на самолети. През 2025 г. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети. По данни на Ch-aviation по капацитет на активно работещите бази за техническо обслужване, София се нарежда на 9-то място в света. Към края на 2025 г. има 18 линии за MRO дейности (техническо обслужване) на самолети с над 150 места от типовете A320 и Boeing 737, което 4-кратно надхвърля нуждите на местните авиокомпании и създава значителни експортни възможности. Ако към тях се добавят линиите за ремонт на самолети от типа на ATR, броят им нараства. Този дял на БГА в България продължава да се развива като предстои изграждането в следващите години на нови хангарни места на „Електра Транс Глобал“ в Бургас.
Водещите организации за техническо обслужване са Lufthansa Technik Sofia, Луфтханза Техник София, „АероТехник БГ“, European Air Charter, „Глоубъл Мейнтенънс“ и „Плейн тех“ в София, а също и „Електра Транс Глобал“ във Варна.
Значително разширение на капацитета си за техническо обслужване и ремонт през 2026 г., която прави „АероТехник БГ“ със собствена база с още 8 поточни линии.
Продължи успешното функциониране и развитие на производство на компоненти за въздухоплавателни средства от Latecoere Bulgaria в Пловдив. Добра новина е, че компанията Liebherr, предвижда инвестиция от над 90 млн. евро в завод за производство на климатични системи и системи за управление на полета, разположени на площ от над 12 хил кв.м., наемайки над 600 специалисти в Икономическа Зона Тракия в Пловдив.
Авиационен персонал
Важен фактор за поддържане на безопасността на полетите е високата квалификация на летателен състав (пилоти и стюардеси), авиационни инженери и техници, ръководител полети, летищни работници и други. Българската гражданска авиация разполага с достатъчно добри капацитет и възможности за обучение на авиационен персонал.
Обучението на професионални пилоти за тип самолет, както и ежегодните тренировки са напълно обезпечени с капацитет за основните типове самолети. Ежегодните тренировки на този персонал се провеждат на всеки 6 месеца като се тренират различни аварийни ситуации. В това отношение България разполага с всички възможности за осигуряването на тези обучения и тренировки вече десетки години в лицето на Институт по въздушен транспорт с 4 пълни полетни симулатора от най-висок клас на Airbus и Boeing и 3 от по-нисък клас. Наличният капацитет надхвърля тройно потребностите на българската гражданска авиация и осигурява добри експортни възможности за България. Симулаторният център е разпознаваем за страните от Балканите и Източна Европа, както и за страни от Африка и Азия. Добре е уреден и въпросът с типовото обучение и преучване на професионални пилоти.
България разполага и с достатъчно капацитет за първоначално обучение и текущи тренировки на кабинен състав. Капацитет надвишава също двойно нуждите на българската авиация.
Достатъчност има и в обучението на технически персонал за базите за техническо обслужване и ремонт на самолети.
В областта на кадрите сериозен проблем съществува при първоначалното летателно обучение на пилоти. Наличието на обучение в Долна Митрополия, както и няколко летателни центъра, все още не осигурява достатъчен приток на професионални пилоти в България, което води до необходимостта от наемане и на чуждестранни пилоти. Сериозен проблем се оказва липсата на данъчно стимулиране на първоначалното обучение на авиационен персонал у нас, скъпите горива, трудният достъп до финансиране за индивидуалните обучаеми.

Полети от и от България през 2025 г.
Международните полети традиционно към момента се осъществяват през 4-те летища София, Варна, Бургас и Пловдив.
Пътници по международни полети, общо
• Пътници по международни полети 2025 г. – 11 789 989
• През 2025 г. има ръст от 3.9% спрямо 2019 г. и с 8.1% спрямо 2024 г.
• Пътници по международни полети 2019 г. – 11 474 051
• Пътници по международни полети 2024 г. – 10 905 281
Пътници общо по търговски полети (международни и вътрешни)
• Пътници по търговски полети 2025 г. – 12 276 439
• През 2025 г. има ръст от 3% спрямо 2019 г. и с 7.9% спрямо 2024 г.
• Пътници по търговски полети 2019 г. – 11 915 405
• Пътници по търговски полети 2024 г. – 11 377 440
Пътници по международни редовни линии
Пътниците по редовни линии, включващи лични, бизнес пътувания, индивидуални туристически пътувания и гостуване.
• Пътници по международни редовни полети 2025 г. – 10 498 361, тоест 89% от общо пътниците по международни полети
• През 2025 г. има ръст от 16.2% спрямо 2019 г.
• Пътници по международни редовни полети 2019 г. – 9 032 227
• Пътници по международни редовни полети 2024 г. - 9 445 303
• През 2025 г. спрямо 2024 г. има ръст от 11.1% на пътниците по международни редовни полети
Пътници по международни чартърни полети
• Пътници по международни чартърни полети 2025 г. - 1 291 628
(11% от общо пътници по международни полети)
• През 2025 г. сме достигнали 52,9% от нивото през 2019 г.
• Пътници по международни чартърни полети 2019 г. - 2 441 824
• Пътници по международни чартърни полети 2024 г. - 1 459 978
• През 2025 г. спрямо 2024 г. има спад от 11,5% на пътниците по международни чартърни полети

През 2025 г. общо по показател превозени пътници по търговски полети ние надхвърлихме с 3% резултата за 2019 г. Редовните линии имат 17,8% повишение, а чартърните –драстично намаляват с 46,9% спад спрямо 2019 г. Това е закономерна тенденция, която наблюдаваме години наред. Тя се дължи както на ръста на опериране на нискотарифните превозвачи, така и на самостоятелното организиране от страна на туристите на техните пътувания. Към това се добавят и проблемите със сигурността в региона около страната ни, което неоправдано създава негативни оценки на чуждестранните туристи към почивките по нашето Черноморие.

Разпределението на броя полети по летища изглежда по следния начин.
Летище София
Столичното летище София се откроява като особено важно летище за свързаността на страната с почти 70% от всички пътници по международни полети и почти 6,4% увеличение на този показател спрямо 2024 г.
При него 89% от пътниците по международни полети бяха по редовни линии, и само 11% по чартърни полети, обслужващи основно зимните курорти. Такова е съотношението на полетите и в други европейски столици с туристически трафик (Атина, Виена, Мадрид).
Относно свързаността на летище София, която е определяща за цялата държава, може да отбележим, че на този етап няма почти никакви редовни полети на изток от България към дългосрочно най-бързо развиващия се азиатски трафик от и до Европа. Можем да си пожелаем сериозен ръст в следващите години по това направление.
През 2025 г. броят на пътниците, преминали през летище София е както следва:
• Редовни международни – 7 872 444 (спрямо 7 358 241 през 2024 г. и 6 572 314 през 2019 г.)
• Чартърни международни – 275 977 (спрямо 299 960 през 2024 г. и 222 135 през 2019 г.)
• Общо международни – 8 148 421 – 6,4% увеличение спрямо 2024 г. (7 658 201) и 19,9% увеличение спрямо 2019 г. (6 794 449);
Този резултат може да бъде оценен като отличен.
Двете морски летища, Варна и Бургас имат решаващо значение за морския туризъм и важно значение за свързаността на Източна България. През тях преминават почти 30% от пътниците по всички международни полети (13.8% Варна, 15.4% Бургас). Делът на чартърните полети на всяко от летищата през 2025 г. е следният: за Варна са 18%, за Бургас 38%. Прави впечатление по-малкият процент редовни полети особено за Бургас, но явно краткият сезон и тук оказва влияние.
Броят на пътниците за двете морски летища за 2025 г. са както следва:
Летище Варна
• Редовни международни – 1 332 033 (спрямо 977 501 през 2024 г. и 1 030 961 през 2019 г.). Това са 81,8% от пътниците по международни полети от и до летище Варна. Ръстът е с 354 532 (36,3%) пътници спрямо 2024 г.
• Чартърни международни – 295 915 (спрямо 339 483 през 2024 г. и 680 496 през 2019 г.). Това са 18,2% от пътниците по международни полети от и до летище Варна.
• Общо международни – 1 627 948 (спрямо 1 316 984 през 2024 г. и 1 711 457 през 2019 г.); ръст с 310 964 (23,6%) пътници спрямо 2024 г.
• Пътници по вътрешни линии – 224 708 (спрямо 219 488 за 2024 г.)
• Общо пътници по търговски полети – 1 852 656 (спрямо 1 536 472 за 2024 г.)
Летище Бургас
• Редовни международни – 1 119 311 (спрямо 968 128 през 2024 г. и 1 305 996 през 2019 г.) Това са 61.7% от пътниците по международни полети от и до летище Бургас.
• Чартърни международни – 694 249 (спрямо 802 785 през 2024 г. и 1 527 261 през 2019 г.) Това са 38.3% от пътниците по международни полети от и до летище Бургас.
• Общо международни – 1 813 560 – (спрямо 1 770 913 през 2024 г. и 2 833 257 през 2019 г.); ръст с 42 647 (2,4%) пътници спрямо 2024 г.
• Пътници по вътрешни линии – 17 633 (спрямо 15 745 за 2024 г.)
• Общо пътници по търговски полети – 1 831 193 (спрямо 1 786 658 за 2024 г.)
Икономиката на морските ни градове разчита основно на туристическата индустрия и затрудненията в тази индустрия пряко се отразяват на превозите на пътници от/до летище Варна и летище Бургас.
Разпределение на пътниците между чужди и български авиокомпании по чартърни полети при морските летища
o Варна – 14% от пътниците по международни чартърни полети са превозени от български авиокомпании
o Бургас – 16.8% от пътниците по международни чартърни полети са превозени от български авиокомпании

Тенденции
В заключение, 2025 г. бележи ръст от 8,1% спрямо 2024 г. на пътниците по международни полети от/до България и за първи път след КОВИД е надхвърлен този показател спрямо 2019 г.
o През 2025 г. сме надхвърлили с 3.9% нивото през 2019 г.
o През 2024 г. сме достигнали 95% от нивото през 2019 г.
o През 2023 г. сме достигнали 92% от нивото през 2019 г.
o През 2022 г. сме достигнали 74.8% от нивото през 2019 г.
Гражданската ни авиация е хармонично развита – налична е нужната инфраструктура (летища, РВД), бази за техническо обслужване, притежаваме необходимите способности и капацитет, извършва се обучение и тренировки на летателен състав (все още има затруднения с първоначалното летателното обучение на пилоти), кабинен състав, както и технически персонал.
За съжаление, икономическата и политическа ситуацията в международен план към днешна дата не дава основания за оптимистична прогноза за 2026 г.
Основни приоритети за българските авиокомпании остават:
• безопасността на полетите, осигурена чрез качествена техническа поддръжка, висока натренираност на персонала, оптимални управленски решения;
• предлагането на висококачествена услуга при приемлива цена за клиентите;
• разширяване на пазарното покритие;
• работата във високо конкурентна среда на европейския пазар и своевременно реагиране на база анализ на пазара;
• планиране на конкурентен самолетен флот (Fleet Planning), по отношение на подмяна на стари самолети и добавяне на нов капацитет;
• проявата на гъвкавост при вземането на решения в динамично променящата се геополитическа обстановка при стриктно спазване на изискванията за безопасност и сигурност;
• подбор на квалифициран персонал в рамките на европейския пазар на труда;
• бързият напредък на изкуствения интелект ще допринесе за ефикасността и оперативни подобрения в сектора с течение на времето, както и ще ускори някои от техническите решения, необходими за справяне с предизвикателствата, свързани с устойчивостта. В същото време се отчита и повишената заплаха за киберсигурността, като Европейският регулатор EASA вече постави изисквания за развитие на системи за киберсигурност.
Основни предизвикателства през 2026 г.:
• Осигуряване на инфраструктурни условия от страна на летищата за провеждане на дълги полети;
• Високи цени на авиационното гориво, както и затруднения с осигуряване на наличностите на такова гориво на летищата извън България;
• Липса на стимули при използване на Устойчиви авиационни горива, при много високи цени на тези горива и липса на производство в достатъчно големи обеми;
• Високи цени на квотите за парникови емисии, при липса на безплатни квоти от началото на 2026 г.;
• Нарастващи административни изисквания във връзка с инициативите на Европа EU ETS и ReFuelEU aviation;
• Ограничаване на регионите за опериране при продължаващи конфликти в Украйна, Персийския залив, Близкия изток;
• Нарастващи разходи на авиокомпаниите за гориво, лизинг, техническо обслужване, резервни части за самолетите;
• Затруднения с доставките на нови самолети;
• Спадащо търсене, поради ограничаване на разполагаемия доход на потенциалните клиенти при високи нива на инфлация в Европа;

Материалът е изготвен от Институт по въздушен транспорт и Асоциацията на българските авиокомпании от екип в състав: Светослав Станулов, Йовко Йоцев, Душан Станулов, Таня Томова и Валентина Лулева. Използвани са статистически данни от ГД ГВА.