Горещи новини
- Otbrana.com: Кабинетът одобри присъединяването на Албания към инициативата на НАТО за съхранение на боеприпаси
- История за един ветеран, който и на 98 продължава да вдъхновява
- Президентът на Морския институт в Лондон беше на официална визита във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
- ВВМУ е домакин на втория ден от Международния морски форум Global Compass
- В битка за Струмяни – Сухопътните войски бяха там отново, където хората имаха нужда от тях
- Кръводарителска акция в Сухопътните войски
- Вицепремиерът Иво Христов проведе среща със заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република Молдова Нихай Попшой
- Румен Радев: България и Франция отварят врата за дълбоко и ползотворно сътрудничество в областта на високите технологии и космоса
- Илияна Йотова: Съхранението на езика и идентичността на българската общност в Молдова е от взаимен интерес за двете ни държави
- Контролът на движението по пътищата се обединява в МВР
Русия е адаптирала ударния хеликоптер Ка-52 "Алигатор" за прехващане на дронове с модифицирана управляема ракета "Вихър", разкри групата "Калашников" на 10 август 2026 г. в коментари, предадени от ТАСС. Промяната дава на руската армейска авиация мобилна способност за противодействие на дронове, която може да атакува въздушни заплахи, без да разчита единствено на наземната противовъздушна отбрана. Първоначално разработена като противотанкова ракета „въздух-земя“ за боен хеликоптер Ка-52 „Алигатор“, „Вихър“ вече е оборудвана с безконтактен сензор за целта и е адаптирана за въздушни сражения срещу безпилотни въздушни заплахи. Тази промяна ефективно дава на руската армейска авиация нова мобилна способност за борба с дронове и подчертава по-широка трансформация в руските ВВС, тъй като пилотираните бойни самолети все по-често се пренасочват към "лов" на дронове и подсилване на многослойната противовъздушна отбрана. Значението на най-новата разработка на „Вихър“ не се крие само в способността на ракетата да поразява въздушна цел, но и в целенасочената модификация на установеното противотанково оръжие за продължително приложение във "въздух-въздух". Лушников заяви пред ТАСС, че „Вихър“ е разработен предимно за противотанковата мисия на Ка-52 и е бил използван широко срещу бронирани машини по време на украинската контраофанзива през 2023 г. Той каза, че променящата се бойна среда и разпространението на дронове впоследствие са променили набора от цели, пред които е изправена руската армейска авиация. Това е накарало „Калашников“ да оборудва ракетата с безконтактен сензор за цели. Според Лушников, модифицираното оръжие вече работи във конфигурация „въздух-въздух“ в бой. Ракетата запазва своята лазерна архитектура за насочване. ТАСС съобщи, че „Вихър“ следва лазерен път за насочване, докато операторът на хеликоптера продължава да проследява целта и да предоставя обозначение по време на атаката. Новият безконтактен сензор е особено важен, защото изглежда модифицира механизма за "терминално зацепване", без да изисква пълно преработване на основната концепция за насочване на оръжието. „Калашников“ не е разкрил публично подробни параметри на работата на новия сензор, което прави невъзможно определянето на неговата обхват на откриване или точното функциониране от наличната информация. Промяната въпреки това представлява логичен отговор на въздушни цели, за които директното физическо въздействие може да е по-взискателно от атаката срещу сравнително голямо бронирано превозно средство. Модификацията за борба с дронове представлява и последния етап от по-широката бойна еволюция на "Вихър-1". През ноември 2025 г. Army Recognition съобщи, че „Калашников“ е завършил доставките по държавния си договор от 2025 г. за модернизирани ракети "Вихър-1" и че модернизацията е включила поуки от обширното бойно приложение и обратна връзка от екипажите на хеликоптерите. Изданието отбелязва, че „Вихър“ вече е разширил първоначалната си противотанкова функция към укрепени позиции и други бойни цели и вече съобщи за поне един случай, в който ракетата е свалила дрон. Army Recognition посочва обхвата на оръжието до 10 km и отбелязва, че лазерното му насочване изисква изстрелващият хеликоптер да поддържа линия на видимост и стабилно проследяване до удара. Разкритието от август 2026 г. следователно е важно, защото показва, че прехващането на дронове е напреднало от допълнителна способност към специално проектирана оперативна роля. За Ка-52 модифицираният „Вихър“ въвежда мисия, която се простира отвъд традиционните функции на хеликоптера за борба с бронята и бойните удари. В отделен доклад на ТАСС Лушников твърди, че използването на хеликоптери предлага мобилност, както и благоприятни условия за откриване на проследяване, насочване и изстрелване срещу въздушни цели. Той конкретно посочи дроновете с фиксирани крила, способни да поразяват цели на значителна дълбочина, като категория цели за модернизираната ракета. Лушников също така твърди, че „Вихър“ е значително по-евтин от конвенционалните зенитни ракети, въпреки че не са предоставени сравнителни данни за обществените поръчки, за да се потвърди независимо разликата в цената. В оперативно отношение това би могло да позиционира оборудваните с „Вихър“ Ка-52 като мобилен допълнителен слой за противовъздушна отбрана, а не като заместители на специализирани ракетни системи "земя-въздух". Хеликоптерите могат да бъдат преместени към предполагаеми коридори за дронове, да патрулират в определени сектори и потенциално да използват бордови сензори и външни сигнали, за да установят геометрия на прехващането. Способността им да се движат независимо от фиксираните позиции на ПВО може да бъде особено важна срещу относително бавни дронове с фиксирани крила, приближаващи се към стратегически или инфраструктурни цели от променящи се посоки. В същото време концепцията носи ограничения. Лазерното насочване изисква непрекъснато проследяване на целта, а генерирането на хеликоптерни атаки е значително по-трудно от поддържането на наземно базиран прехващач в бойна готовност. Модифицираният „Вихър“ изглежда по-подходящ за избрани цели и оперативни обстоятелства, отколкото като универсален отговор на пълния спектър от заплахи от дронове. Съществува и важно измерение на разходите и разпределението на силите. Дроновете с голям обсег за еднопосочна атака могат да принудят защитниците да използват сложни ракети "земя-въздух", чиято финансова и оперативна стойност може значително да надвиши тази на входящата заплаха. Подходът на „Калашников“ ефективно се опитва да въведе друг прехващач в отбранителния инвентар, като модифицира оръжие, вече произведено за атакуващи хеликоптерни операции. Стойността на такава способност не би зависила непременно от замяната на конвенционалната противовъздушна отбрана, а от това да позволи на командирите да съчетават различни оръжия и платформи с различни въздушни цели. По-големи или по-разрушителни дронове с фиксирано крило биха могли да оправдаят атака с „Вихър“, докато по-малките и по-евтини заплахи може да останат по-подходящи за оръжейна радиоелектронна война или специализирани системи за борба с дронове с малък обсег. Акцентът на Лушников върху цели с фиксирано крило подсилва оценката, че модифицираната ракета е предназначена за специфичен сегмент от заплахата от дронове, а не за безразборно прехващане на всеки безпилотен летателен апарат. Разработката на Ка-52 става по-значима, когато се разглежда заедно с други промени, които се случват в руската бойна авиация. През юни 2026 г. „Ростех“ потвърди, че модернизираният Як-130М е получил модерни радарни бордови системи и разширен пакет оръжия, включващ оръжия „въздух-въздух“. „Ростех“ изрично посочи унищожаването на тежки дронове сред новите бойни мисии на самолета, докато ТАСС впоследствие съобщи през юли, че Як-130М е предназначен да поразява както наземни, така и въздушни цели, включително тежки безпилотни летателни апарати. Army Recognition оцени тази еволюция като потенциално предоставяща на Русия платформа за въздушно прехващане от по-нисък ранг, способна да се справя със заплахи, които може да не изискват разполагането на най-сложните ѝ изтребители. В горния край на спектъра Army Recognition също така идентифицира това, което описва като възможна еволюция на Су-57 Felon към конфигурация за отбранителна ПВО за борба с ракети. Оценката се основава на изображения от открити източници, които изглежда показват самолети Су-57, носещи допълнителни външни ракети „въздух-въздух“ с малък и среден обсег, потенциално увеличаващи ракетния капацитет за патрулиране и прехващане срещу дронове, крилати ракети и други въздушни заплахи. Публикацията посочва, че изображенията и конфигурацията остават непотвърдени от руското Министерство на отбраната, така че разработката все още не може да се третира като официално установен профил на мисията на Су-57. Ако обаче бъде потвърдена, тя би затвърдила същата по-широка тенденция, видима в разработките на Ка-52 и Як-130М, към използване на множество категории пилотирани летателни апарати като мобилни компоненти на мрежата за ПВО. Тези разработки сочат към зараждаща се концепция за многопластово въздушно прихващане, а не към три изолирани програми за модернизация. Ка-52, въоръжен с модифицирани ракети „Вихър“, би могъл да осигури мобилна хеликоптерна опция срещу избрани дронове с фиксирано крило. Як-130М би могъл потенциално да формира по-лек слой за прихващане с такова крило за по-тежки дронове, като същевременно запазва по-способни фронтови изтребители за взискателни мисии. В по-висок клас самолети като Су-57 биха могли да осигурят обхват на сензори за скорост и по-голям ракетен капацитет за по-сложни отбранителни задачи във въздуха, ако конфигурацията, съобщена в откритите източници, се превърне в оперативно изискване. Такава архитектура не би заменила руската наземна интегрирана мрежа за ПВО, но би могла да я допълни, като разпредели мисиите за преихващане в по-широк спектър от налични платформи. Адаптацията на „Вихър“ от „Калашников“ от предимно противотанкова ракета в бойно използван дронов прехващач „въздух-въздух“ илюстрира колко бързо се променят изискванията за мисии, свързани с руската бойна авиация. Безконтактният сензор за цели превръща съществуващото семейство ракети в по-специализирано средство за атакуване на въздушни цели, като същевременно позволява на Ка-52 да поеме допълнителна функция за мобилно прехващане, наред с установените си ударни мисии. По-важното е, че разработката се случва успоредно с потвърденото разширяване на Як-130М в прехващането на тежки дронове и индикациите, че дори висок клас самолети като Су-57 могат да бъдат оценени за по-голям отбранителен капацитет за противовъздушна борба. Очертаващият се модел предполага, че Русия търси не едно универсално решение за заплахата от дронове, а по-широко портфолио от въздушни прехващачи, способни да съчетават различни самолетни оръжия и оперативни разходи с различни категории въздушни цели. Ако се запази, тази промяна може да направи прехващането на дронове и противовъздушните мисии за отбрана на страната във все по-важна част от оперативното използване на руската пилотирана бойна авиация.
Автор: Теоман С. Никанчи ( Teoman S. Nicanci ) – анализатор по отбраната, Army Recognition Group
Други публикации
Напиши коментар


(0)


























