Символи - 105 години ДНА Пловдив

Pan.bg 18 мар 2013 | 18:39 views (8703) commentaries(1)
img bgarmy.bg

Цончо Драгански

105 години Военен клуб – Пловдив


Сградата на Военния клуб в Пловдив е в центъра на града
и прави впечатление на всеки, който мине покрай нея. Често чуждестранни туристи се интересуват от забележителната постройка, мислейки, че е музей или галерия. Но тя наистина е


паметник на културата


макар и сегашното състояние да не е най-доброто, сравнено с това през годините.
Театрални постановки, концерти, тържествени събрания, чествания, литературни четения, изложби…Всекидневни са репетициите на многобройните състави, като тези на клуба по спортни танци „Парадайс данс”, модерен балет „Електра”, Детската вокална формация „Омайниче”. танцова формация „Етноритъм”, музикалните школи…И всички те се провеждат във Военен клуб – Пловдив.
В книгата си „Пловдивски архитектурни хроники” Никола Чинков пише: „Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи. Такава

емблематична сграда

в Пловдив е Военният клуб.”
През тридесетте и четиридесетте години на 20-ия век тук са били и онези богати светски балове, в които заедно с елитното царско офицерство (еталон за образованост, добри обноски и култура) е присъствало и най-отбраното и изискано пловдивско общество. И е било чест за всеки, който прекрачи с покана входа на респектираща сграда.
Но защо се сещаме за всичко това? Защото през тази година се навършват 105 години от построяването на клуба. Архитект Чинков обяснява в книгата си: „Решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1898 година, когато кмет на града е Христо Г. Данов. Било е отпуснато място от 818,80 кв. м. между градината “Цар Симеон” и началото на улица “Станционна” (“Иван Вазов”) за строеж на Военен клуб, който дотогава се е помещавал в стара неугледна постройка, малко по на запад на същата улица, но подлежаща на събаряне. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото било далече от тогавашния център на града – площад “Джумаята”. Може би това е една от причините строежът да започне доста по-късно – през 1906 година.”
Проектът на пловдивския Военен клуб е

дело на архитект Никола Лазаров

Той е завършил архитектура в Париж през 1893 година. През 1898 и 1899 година архитект Лазаров приключва проектите, ръководи строежа и обзавежда интериорите на Военния клуб в София, който е бил проектиран през 1896 година от чешкия архитект Антонин Колар. През 1903 година той проектира Военния клуб в Шумен, а през 1904 година получава поръчка да изработи проект и за Военния клуб в Сливен. Всъщност строителството на Военния клуб в Пловдив е завършено в края на 1908 година, а официалното и тържествено откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал. Вътрешната украса на големия салон за този паметен бал била поверена на известния в града художник и декоратор Андро (Димитър Андреев), който тогава е бил учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия.
„В първоначалния си вид след построяването сградата на пловдивския Военен клуб е била твърде интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двата кулообразни елементи по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност. Тъй като проектантът архитект Никола Лазаров е бил в София, тук на място е бил назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков”, се казва още в книгата “Пловдивски архитектурни хроники”.
През 1927 година, на 18 януари, голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Още на 8 август същата година започва нейното

възстановяване

като всъщност тя е изградена отново, заедно със сценичната част. И до зимата строителството е завършено. Само след няколко месеца обаче цялата сграда е напълно разрушена от голямото “пловдивско” земетресение през пролетта на 1928 година. В хладната злокобна вечер на 18 април в 21 часа и 20 минути е бил вторият, най-силен и разрушителен трус на това страшно природно бедствие. Военният клуб е една от най-пострадалите сгради от земетресението в Пловдив. Голямата му зрителна зала е била срината до основи. Възстановяването на сградата се поема и финансира от ДИПОЗЕ – специално учредената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 година. Проектите се изработват от пловдивското архитектурно бюро на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров, което тогава било най-авторитетното в града.
Строителството, започнало през пролетта на 1929 година, било извършено от Българското акционерно дружество за железобетонни строежи “Циклоп” – София. В отчета на ДИПОЗЕ за извършената дейност по проектиране, строителство и инвестиране на обекти, пострадали от земетресението, е записано, че за това строителство са изразходвани 4 730 981 лева, посочва архитект Чинков.
Доскоро във Военния клуб се съхраняваше “Златна книга за

дарителите

по възобновяването изгорелиятъ салонъ на Пловдивското гарнизонно офицерско събрание – 1927 г.” В нея са имена на банки, фабрики и кооперации от онова време.
Съобщават се и имената на войсковите началници от гарнизона по това време – началник на 2-ра (Пловдивска) Военно-инспекционна област е генерал-майор Марин Куцаров, а началник щаб е полковник Васил Василев, командир на 2-ра пехотна Тракийска дивизия е генерал-майор Иван Бангеев, комендант на града е полковник Стефан Кокилев, който е и председател на Управителния комитет на Пловдивското офицерско събрание.
Индивидуалните дарители от гражданството са записали и своите професии, като лекар, адвокат, шапкар, книжар, аптекар, месар, търговец, оризар, рентиер, кръчмар...Актът при извършването на тържествения обряд и полагането на основния камък започва така: “Днесъ хилядо деветстотинъ двадесетъ и девета година отъ Рождество Христово, петдесетъ и втора от Освобождението на България отъ игото на турците и единадесета отъ царуването на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III-й – ЦАРЪ НА БЪЛГАРИТЕ, при Министерствуването на АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВЪ – Министъръ Председателъ и Министъръ на Вътрешните работи...”
Възстановената сграда на Военния клуб, вече

с по-големи площи и възможности

поема отново разнообразните си функции на обществено средище, особено в живота на пловдивското офицерство. Но през всичките години на съществуването си, и то днес, тя е използвана твърде много и от цивилното население на града.
В днешно време Военният клуб продължава да бъде притегателен център за провеждане на мероприятия не само от военнослужещите от гарнизона. През миналата и тази година в него преминаха много от мероприятията на Инициативния комитет в Пловдив за честването на 100-годишнината от Балканската война. Тук са настанени и областните и общинските съвети на военните родолюбиви организации.
За това може би няма да е пресилено, ако се каже, че в своето досегашно съществуване, Военният клуб винаги е бил фактор в историческото, общественото и културното развитие на Пловдив. А 105-годишнината е повод да си спомним за миналото на този клуб. И още по важно е какво ще бъде неговото бъдеще.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    Марияна Стоичкожа 09 юни 2015, 22:26
     
    0
     
    0

    Здравейте, от 1976-1981г.бях в ансамбъла по народни танци с рък вече покойния Димитър Терзиев.В този период период се снима филм за ДНА Пловдив.Въпроса ми към вас е пази ли се в архива и как мога да го видя,защото и ние от ансамбъла участвахме в него Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка