Warning: getimagesize(http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/520/201601/20160104.kydvunuvau.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

На този ден: През 1905 г. японците превземат руската далекоизточна крепост Порт Артур

Pan.bg 05 яну 2016 | 08:36 views (4809) commentaries(0)
img На 5 януари 1905 г. (23 декември стар стил) капитулира руският 23-хиляден гарнизон (10-11 хил. боеспособни) в далекоизточната крепост Порт Артур в Китай, обсадена от 100 хиляди японци. Преди войната

Сключената на 15/27 март 1898 г. руско-китайска конвенция предоставя Порт Артур в аренда на Русия за срок от 25 г. Главните руски морски сили получават незамръзваща база на брега на Жълто море. По това време селището наброява 4 хил. души, 6 г. по-късно жителите му във връзка със започнатото мащабно строителство (без армията) достигат 52 хил., включително 35 хил. китайци.

През 1904 г. в Порт Артур се базира бойна ескадра с нови 7 ескадрени миноносеца и 6 крейсера, плюс 40 по-стари кораба, вкл. 25 ескадрени миноносеца.

Японците си поставят за задача за унищожат руското морско съединение на, за да си осигурят господство в морето в интерес на своите операции по суша.

На свой ред руското командване счита, че за отбраната на Порт Артур е достатъчен гарнизон от 45 хил. души, които ще отвлекат голяма част от японската армия. Основната част от руските сухопътни войски са съсредоточени в района на град Ляоян в състава на Манчжурската армия.

На сухопътните подстъпи към Порт Артур са изградени две отбранителни линии. На Приморския фронт са разположени 25 брегови батареи с общо 124 оръдия. Стойността на инженерните работи се изчисляват на 7,5 млн. рубли.

Битката за Порт Артур

В ранните часове на 8 февруари 1904 г., още преди Япония официално да обяви война на Русия, японският флот под командването на адмирал Того Хейхачиро изненадващо атакува руския флот в Порт Артур. Използвайки 10 разрушителя, японците успяват да увредят сериозно руските линейни кораби „Царевич“ и „Ретвизан“, както и 6600-тонния крейсер „Палада“.

Сутринта, под прикритието на гъста мъгла, японците подновяват атаката си, но този път руската отбрана вече е подготвена. Силите на адмирал Того са отблъснати от руската флотилия, подкрепена от мощен обстрел на бреговите оръдейни батареи. Японците не успяват да постигнат първоначалната си цел с изненадваща атака да обезвредят руския флот в Азия. Затова те сменят тактиката.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей“ минира входа към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на мините. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството на защитата на крепостта. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от основните японски кораби.

През април 1904 г. японското командване прави успешен десант край Порт Артур и след много тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280-милиметрови оръдия „Круп“. Благодарение на тежката си артилерия японците успяват да нанесат изключително сериозни поражения на руския флот, намиращ се в пристанището.

На 13 април руският линеен кораб „Петропавловск“ е ударен от три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение.

На 3 май японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Това отвлича руското внимание, което дава възможност на Първа японска армия да дебаркира близо до Инчон. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини.

На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима“ и „Хацусе“ са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути. По същото време обаче Втора японска армия окупира Сеул и поема контрола над цяла Корея.

Още в края на април имперската японска армия вече е готова да пресече река Ялу и да нахлуе в Манджурия. Към 1 май битката при река Ялу завършва с успех за японската армия и показва колко погрешни са първоначалните очаквания, че войната ще бъде кратка и че японската армия е небоеспособна.

След успеха при река Ялу генерал Ояма Ивао прегрупира силите си, като насочва силите си към важния железопътен възел Ляоян, водещ към Порт Артур. Ояма разполага общо със 127 360 души и 484 оръдия с различен калибър. Защитни позиции заема и генерал Куропаткин, който в навечерието на битката получава подкрепления от Европа. Той разполага общо с 243 300 души и 673 оръдия.

В края на август японците превземат Ляоян. На 17 октомври след редица неуспешни атаки и множество жертви руснаците са принудени да прекратят контранастъплението и да отстъпят към Мукден.

През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като „Битката за Жълто море”. След смъртта на вицеадмирал Макаров командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флота си, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с Владивостокската екскадра.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линейни кораба, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага 4 линейни кораба, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около 13 часа на обяд двете ескадри се срещат и започват сражението първоначално с артилерийски обстрел от далечна дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи.

Около 18:30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич“ убива на място адмирал Витгефт. В руското командване настъпва хаос и капитанът на „Ретвизан“ едва спасява от потапяне „Царевич“. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление, очаквайки пристигането на Балтийския флот.

До декември японците провеждат четири щурма по суша на Порт Артур, като накрая с цената на 12 000 жертви превземат доминиращата планина Висока и веднага разполагат на нея коригировачи на артилерийския огън. За кратко време целият руски флот в Порт Артур на практика е унищожен.

На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-лейтенант Анатолий Стессел оповестява своето намерение да започне преговори за капитулация. Военният съвет не изразява общо и окончателно мнение по въпроса.

На 5 януари генерал Стессел предава града на изненаданите японски генерали. Според условията за капитулация офицерите получават право да се завърнат в Русия срещу честна дума, че няма да участват в бойни действия.

Уволненият през 1906 г. от служба генерал Стессел застава на следващата година пред военен трибунал, който го осъжда на смърт. Мотивът е предаване на крепостта, без да са употребени всички средства за отбрана. В присъдата на Върховния военнонаказателен съд обаче е записано, че крепостта „е удържала под ръководството на генерал-лейтенант Стессел небивала по упорство в летописите на военната история отбрана.” Присъдата е заменена с 10-годишен затвор, но през май 1909 г. генералът е помилван от царя. Трябва да се отбележи, че Стессел не е страхливец – по време на обсадата е ранен в главата, но не предава никому командването.

Значение на отбраната на Порт Артур

Английският журналист Елис Бартлет, намиращ се при армията на генерал Ноги и наблюдавал обсадата на Порт Артур през целия период, пише: „Историята на обсадата на Порт Артур е от началото до края трагедия на японското оръжие; ... нито в областта на стратегията, нито в областта на военното изкуство не проявено от страна на японците нищо особено забележително. Всичко се ограничаваше с това, че хиляди хора да се разположат колкото се може по-близо до неприятелските позиции и да се хвърлят в непрекъснати атаки.”

Че обсадата на слабоукрепената към началото на войната крепост Порт Артур не донася слава на японското оръжие, признава и самият командващ генерал Ноги Маресуке в писмо до генерал Тераучи, написано след обсадата: „Единственото чувство, което сега изпитвам, е срам и страдание, че ми се наложи да пожертвам толкова много човешки животи, бойни припаси и време за недовършеното дело.”

След края на войната генерал Ноги прави обстоен доклад пред император Мацухито и, като син на самурай, иска разрешение да извърши обреда сепуко (харакири) заради дадените 56 хиляди жертви. Императорът обаче му забранява с довода, че самоубийството е неприемливо, тъй като цялата отговорност за войната се дължи на имперските заповеди, и че Ноги трябва да остане жив.

Ноги и съпругата му се самоубиват на 13 септември 1912 г. малко след като погребалният кортеж на императора напуска двореца. В своето предсмъртно писмо той обяснява, че няма право да надживее императора, тъй като, освен жертвите при Порт Артур, още го сподиря позорът от 1877 г., когато допуска в бой да бъде загубено полково знаме, собственост на императора.

Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ bliz
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка