Warning: getimagesize(http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/520/201602/20160207.vqbvguokmz.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

На този ден: През 1945 г. съветски военнопленници отвличат немски бомбардировач

Pan.bg 08 фев 2016 | 08:13 views (3735) commentaries(1)
img На 8 февруари 1945 г. десетима съветски военнопленници в лагер на германо-полския остров Узедом в Балтийско море, работещи в ракетния център в Пенемюнде (Фау-1 и Фау-2), успяват да отвлекат неохраняван бомбардировач Heinkel He 111, да излетят с него и след като прелитат 300-400 км. да се приземят на територия, контролирана от Съветската армия.Бегълците

Летецът-изтребител старши лейтенат Михаил Девятаев е инициатор на бягството. Служил е в дивизията на Александър Покришкин. На 13 юли 1944 г. във въздушен бой с американска „аерокобра” Р-39 спечелва деветата си въздушна победа срещу FW-190. Същата вечер самолетът му е улучен край Лвов и скача с парашут. При напускане му се удря в стабилизатора и губи съзнание. Пленен е. След неуспешен опит за бягство от лагер за военонопленници е изпратен в лагера на смъртта Заксенхаузен. Там обаче тайно е сменен жетонът му на смъртник с този на починал лагерник. Под новата самоличност на украинския учител Григорий Никитенко е изпратен като общ работник на остров Узедом.
Лейтенант Иван Кривоногов попада в плен след първите сражения на 14-ия ден от началото на войната. При несполучлив опит за бягство убива лагерен полицай, за което е осъден на смърт и изпратен в лагер край Страсбург. После попада на остров Узедом.
Политрукът старши лейтенант Михаил Емец попада в плен през 1942 г.
Сержант Иван Олейник попада с взвода си в обкръжение, който преминава към партизански действия. Заловен е и само заради пълната си военна униформа не е разстрелян, а е взет в плен.

Артилеристът Владимир Соколов след пленяването прави два опита за бягство. Приятел е с Кривоногов.
На Владимир Немченко след неуспешно бягство немците му избиват едно око.
Николай Урбанович е пленен още като юноша и изпратен на работа в Германия. След два опита за бягство попада в концлагер.
Последните трима участници в бягството са Фьодор Адамов, Пьотр Кутергин и Тимофей Сердюков.

Подготовка за бягството

След пристигането на острова Девятаев се сближава с Кривоногов и Соколов, които по това време подготвят бягство с лодка през пролива. Летецът ги убеждава, че ако избягат, няма къде да отидат, защото отсреща е Германия. Той им предлага бягство със самолет. Започват постепенно да оформят работна група на летището от съмишленици. Например помощник-бригадирът от затворниците по прякор Циганина е елиминиран с инсцениране на кражба, за която е обвинен той.

Девятаев се заема тайно да разучи приборните панели и оборудването на различни самолети по фрагменти на кабините на разбити машини, намиращи се на сметището.

В групата започва разпределение на ролите и обсъждане на действия в различни ситуации, които могат да възникнат при реализация на плана. Самолетът „Хайнкел”, който впоследствие е отвлечен, е набелязан от Девятаев месец преди бягството, защото му прави впечатление, че лети често и следователно винаги е подготвен за полет. По-късно става ясно, че той носи на борда си радиоапаратура, използвана при изпитанията на ракетите.

Няколко души знаят или се досещат за бягството, но никой не ги издава.

Бягството

Утрото на 8 февруари 1945 г. се оказва не толкова мрачно, колкото предишните дни. Девятаев решава да действат.

Докато работят по летището, групата внимателно следи какво става наоколо.

Към обед механиците започват да зачохлят двигателите на самолетите, готвейки се за обедна почивка. Девятаев нарежда да разпалят огън, на който часовият и арестантите да се посгреят и да си стоплят очаквания обяд.

Кривоногов по сигнал на Девятаев убива часовия, удряйки го по главата с предварително подготвено желязо,и му взема пушката. Часовникът на убития немец показва 12:15 ч.

Качвайки се на крилото, Девятаев с желязото чупи ключалката на вратата на самолета и прониква в кабината. Опитвайки се да стартира двигателите, той с ужас установява, че самолетът е без акумулатори. Само за няколко минути намират тележка с акумулатори и я докарват до машината.

Девятаев успява да развърти двигателите, дава указания никой да не застава пред илюминаторите и изкарва самолета на пистата. Той набира скорост, обаче по неизвестни причини щурвалът стои неподвижно като законтрен. Девятаев рязко натиска спирачки, спира на края на пистата и енергично обръща. В самолета настъпва паника.

Летецът допуска, че кормилата отвън са застопорени, но лишен от друг избор, отново опитва. В това време на другия край на пистата се събират немски войници, които се чудят какво става. Девятаев се насочва право към тях и те се разбягват. В това време Девятаев установява, че причината е в поставените в режим „кацане” тримери на кормилата, но не знае от къде се управляват. Той извиква другарите си на помощ и с дружни усилия изтеглят щурвала.

Самолетът започва рязко да набира височина, губейки скорост, а след опита да бъде хоризонтиран щурвалът преминава в рязко снижение. Девятаев обаче успява да намери откъде се управлява тримерът на хоризонталното кормило и стабилизира височината. Часът е 12:36 ч., цялата операция от убийството на часовия до този момент продължава само 21 минути, но на тях им се струва вечност.

Щабът на германската ПВО е алармиран за произшествието; на летището е дадена тревога, а зенитчици и летци получават заповед да свалят самолета. Към него се приближава Фоке Вулф-190, връщащ се от задача. Неговият пилот Валтер Дал изстрелва последните си боеприпаси, без да улучи, и тъй като горивото му е на свършване, взема обратен курс.

Девятаев по слънцето определя направлението на полета и установява, че летят на север. Констатирайки, че в резервоарите има значителен запас от гориво, те вземат курс на изток към Ленинград. След нови размишления решават да не се подлагат на опасност, като летят на немски самолет със символиката на Луфтвафе над съветска територия, и поемат на юг.

Познават, че са преминали линията на фронта, когато съветската зенитна артилерия открива огън по самолета и той пламва. Девятаев успява да се справи с огъня, хвърляйки машината в силно плъзгане на една страна. После се оказва, че са прелетели линията на фронта само на 8 км. в района на град Волдемберг.

Кацат в гора. Скоро пристигат съветски войници и ги транспортират до близката част, а някои са изпратени в болница.

Значение на бягството

Бягството на групата дотолкова разтревожва немското командване, че след няколко дни на Узедом пристига лично Гьоринг, който заповядва да бъдат разстреляни комендантът на лагера и началникът на авиобазата, Хитлер обаче отменя заповедта и възстановява коменданта на длъжността.

По някои оценки отвличането на самолета със специалната радиоапаратура прави по-нататъшните изпитания на Фау-2 извънредно проблематични.

Съдбата на участниците в бягството

Девятаев доставя на командването стратегически важни сведения за засекретения център на остров Узедом, където се произвежда и изпитва ракетното оръжие на райха. Въпреки това тримата офицери са вкарани във филтрационен лагер, където са подложени на „продължителна и унизителна” проверка. Там през септември 1945 г. го издирва Сергей Корольов, взема го със себе си на остров Узедом, където бившият пленник се проявява като извънредно компетентен гид. Заради неоценимата му помощ, ускорила създаването на първата съветска ракета Р-1 (копие на Фау-2) Корольов успява да издейства Девятаев да стане Герой на Съветския съюз.

През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запаса. Тъй като е завършил преди това техникум по речно плаване и има капитански права, отива в Казанското речно пристанище. С труд го назначават като хамалин. През 1949 г. става капитан на служебен катер. След закъснялата с 12 г. реабилитация дълги години е капитан на корабите на подводни криле „Метеор” и „Ракета”. Умира през 2002 г. на 85-годишна възраст.

Другите двама офицери – Кривоногов и Емец – до края на войната остават извън зоната на бойните действия, очаквайки потвърждаване на войнските им звания, и оживяват.

Далеч по-трагична е съдбата на останалите 7 участници в бягството, от които оцелява само един. В края на март 1945 г. те са зачислени в една рота на 777-и стрелкови полк и изпратени на фронта. Даже едноокият Немченко успява да си издейства да го изпратят като санитар на ротата. Още на 14 април при форсирането на Одер загиват Соколов и Урбанович, а Адамов е ранен. В боевете за Берлин само дни преди победата загиват Кутергин, Сердюков и Немченко. Олейник загива в Далечния Изток във войната с Япония.

Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ bliz
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    lmitov 08 фев 2016, 09:26
     
    7
     
    0

    Книгата се казва "Полет към слънцето" и е невероятно интересна. Написана от главния герой в събитията показва точно тези последни моменти от войната. Препоръчвам я на всеки, който се интересува от историята на Втората световна война.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка