Мисията в Камбоджа, такава, каквато е в архивите

Pan.bg 08 окт 2016 | 12:17 views (12126) commentaries(2)
img През февруари 1992 г. бе направено първото неофициално предложение за участие на България в мисията на ООН УНТАК в Камбоджа с пехотен батальон. Правителството на страната взе положително решение и то бе гласувано в Народното събрание.

През април 1992 г. бе уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още през първата половина на месеца започна набирането на доброволци за пехотния батальон. Авангардната група замина за Камбоджа на 4 май. Мисията на нашите военнослужещи в държавата на кхмерите продължи 16 месеца. На 8800 км от родината пехотните ни роти бяха разположени в около двадесетина кантона. В двата батальона „Сини каски" служиха около 1300 военнослужещи. Командир на първия бе подполковник Христо Ставрев, а на втория – полковник Стефан Николов. Старши на военните ни наблюдатели бе полковник Ангел Годинов, сменен от полковник Стоян Марков. Старши национален офицер бе полковник Владимир Найденов.

Четирима български войници загинаха от куршумите на червените кхмери, единадесет бяха ранени, шестима загинаха при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства. Мисията на нашия батальон бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията генерал Джон Сандерсън.


Посвещавам тази книга на всички български бойци, участвали в първата за страната ни миротворческа мисия в Камбоджа – азиатска държава, отдалечена на 8800 км от родината, на техните семейства и близки, на загиналите при нелепи обстоятелства или от огъня на червените кхмери, както и на всички, които искат да узнаят информацията за дейността на военното формирование, наречено Отделен пехотен батальон „Сини каски“ в периода 1992-1993 г., такава, каквато е запазена в архивните документи. Това не е книга, която се поглъща на един дъх. В нея има много извадки от архивни документи, които трябва да се четат внимателно и между редовете.

Не съм търсила преднамерено черните краски за дейността на първата ни мисия, нито само такива, които да представят батальона непременно в героична светлина. По тази причина не съм избирала такива цитати, които могат да бъдат извадени от контекста на целия документ. Целта беше да предоставя възможно най-важната и пълна информация за българския контингент в Камбоджа, докато пясъчният часовник на времето и некачественият тонер не са заличили част от угасващите текстове
в архивния фонд на мисията.

Бих искала да уверя читателите, че тази книга не е ничия политическа поръчка. Единствената ми цел е била опитът от първата ни миротворческа мисия, както и имената на загиналите да не потънат в забрава.

Миротворческата мисия в Камбоджа е първото участие на българската армия в международна операция след 1989 г. Решението за участие в мисията е взето през 1992 г., когато от геополитическа гледна точка България се намира в преходен период – Варшавският договор вече се е разпаднал, а страната ни все още не се е ориентирала към членство в НАТО.

След като десетилетия наред приоритет за Българската армия е била териториалната отбрана, през 1992 г. се налага да бъде подпомогнат мирния процес в една екзотична, но изстрадала държава в Югоизточна Азия. Камбоджа е първата стъпка в адаптацията към новите условия, в които се върви от контрол на територия към контрол на рисковете.

Настоящата книга е резултат от работата на Ася Стефанова с документите от архива на първата българска миротворческа мисия в Камбоджа през 1992-1993 г. Авторката е първият професионален историк, имал късмета да работи с тези документи непосредствено след постъпването им в Централния военен архив – Велико Търново.

Ася Стефанова е пресяла най-интересното от огромния документален масив, за да разкаже истинската история на мисията в екзотичната азиатска държава. Горчивите поуки, извлечени от мисията в Камбоджа, до голяма степен показват, че задграничните операции на българските военни не са и не могат да бъдат изпитание за любители.


Откъс от “Мисия “Камбоджа” обагрена в кръв”

…През месец декември 1992 г. полковник Ставрев докладва в София, че „в момента болни няма, дисциплината и вътрешният ред са задоволителни. Доволствието на личния състав се раздава в съответствие с изискванията…”

Дали дисциплината и вътрешният ред са „задоволителни” обаче е спорно, тъй като в „Паметна бележка” от Атанас Кръстев, трети секретар в посолството е записано: „На 04.12.1992 г. в 09,00 ч. г-н Огнян Чампоев, шарже д,афер и аз бяхме поканени на разговор от ген. Джон Сандерсън в Главния щаб на УНТАК в Пном Пен. Командващият посочи, че повод за срещата е току-що получен рапорт от полицейския комисар ген. Клаас Роос, относно груби простъпки и углавни престъпления от български военнослужещи в провинция Кандал.

Командващият даде на г-н Чампоев да се запознае с рапорта и каза, че по същия повод ще разговаря и с полк. Найденов. Рапортът отразява неуставно носене на службата, изоставяне без надзор на стрелково оръжие и боеприпаси, пиянство, неплащане на сметки, опит за насилване на жена и заплашване с убийство на присъстващите местни жители, произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие. Към полицейския рапорт са приложени две гилзи. Според генерала, поведението на българските военнослужещи внушило силен страх и опасения сред камбоджанските жители в района. Той подчерта, че умиротворителните сили на ООН не воюват с местното население. Напротив, за успеха на мисията на УНТАК важна цел е спечелването на доверието, уважението и сътрудничеството на камбоджанците.

Командващият изтъкна, че тук става въпрос не за епизодичен инцидент, а за престъпни действия, които представляват сериозно нарушение на дисциплината и законността. Той призна, че има инциденти с военнослужещи и от други страни, обаче броят и характерът на инцидентите с военнослужещите от българския батальон надхвърля всички други батальони, взети заедно.

Генералът каза, че е налице натрупване на инциденти, изразяващи се в грубо нарушение на дисциплината и дори беззаконие, което го навежда окончателно на извода, че става дума за проблеми с командването на българския батальон. Той изтъкна, че във военната единица поддържането на дисциплината и законовият ред е отговорност на командването и г-н Чампоев изрази съгласие с тази постановка.

Командващият посочи, че е положил множество лични усилия да реши на място проблемите с българския батальон. В тази връзка е преместил на служба от Виентян в Пном Пен полк. Найденов, за когото продължава да храни добро мнение и да счита, че той се старае да намери решение на проблемите. Изглежда, обаче, че всички тези усилия са на изчерпване.

Въоръжените сили на УНТАК попадат под критиките на другите компоненти на мисията (избирателната служба, полицията, общата администрация), на камбоджанските институции, а също и на масмедиите.

При това положение генерал Сандерсън възнамерява да отнесе въпроса в Секретариата на ООН в Ню Йорк. Отбеляза, че лично той симпатизира на по-широкото участие на още една държава – България в умиротворителните сили на ООН, но сега трябва да се мисли главно за успеха на цялостната мисия на УНТАК в Камбоджа. Силите на ООН са в страната, за да изграждат доверието към ООН, а не да го разрушават.
Командващият разглежда въпросното поведение на българските военнослужещи, като торпилиращо мисията на УНТАК. Той самият обаче, носи отговорност за успеха на мисията и се чувства задължен да предприеме мерки.

Г-н Чампоев изтъкна пред ген. Сандерсън, че управляващите демократични сили в България са твърдо решени да оказват съдействие и сътрудничество на мирните усилия на ООН и са против дискредитирането на тази универсална международна организация. Той увери командващия, че проблемите ще бъдат сериозно обсъдени и че Българското правителство и ГЩ на БА, който носи специфична отговорност, ще бъдат подробно запознати с оглед вземане на още по-ефикасни мерки.

Независимо от все по усложняващата се вътрешно-политическа обстановка в Камбоджа, българският батальон организира и отбелязва подобаващо националния празник на Република България 3-и март. С „обявена благодарност”, парични награди от по 20 щатски долара и повишаване в следващо звание по повод празника, за достойно изпълняван дълг, показана упоритост и съзнание при изпълнение на поставените им задачи са наградени 160 военнослужещи…

От заповед № 294/11.05.1993 г. става ясно, че в периода 15-30 април 1993 г. два медицински екипа от Военномедицинска академия в състав: полковник доцент П. Казанджиев, полковник доцент Лефтеров, полковник доцент Г. Казанджиев и подполковник доцент Петков осъществяват медицински консултации в Камбоджа на тежко ранените български военнослужещи от Отделния пехотен батальон. В резултат на техния висок професионализъм и предложената своевременна корекция в лечението на ранените „Сини каски” състоянието на ранените се стабилизира.

По време на транспортната операция по евакуирането на тежко ранените войници медиците показват завидна издръжливост, себеотдаване и човешка добродетелност. След пристигането в България бойците са настанени за лечение и възстановяване във Военномедицинската академия и техния живот е спасен. За своевременното оборудване на самолета с реанимационна техника и по време на транспортирането, най-активно съдействие оказват и служителите на авиокомпания „Балкан” – Богданов, Минчев, Миланов, Петров и Чокоева.

Откомандированите за лечение тежко ранени военнослужещи са: старши сержант Ангел Иванов Кьосев, редник Ицо Николов Тодоров и старшина Иван Георгиев Караангов.

С активното участие на българския шарже,д афер в Камбоджа се ражда и се реализира идеята за изграждане на параклис в района па посолството в Пном Пен с доброволни вноски на българските военнослужещи. Въпреки трудностите и дадените жертви обаче, българските военнослужещи в Камбоджа са на мнение, че ще е срам за страната ни да се завърнат, преди да са изпълнили задачите си и настояват да останат до приключването на изборите и края на мисията.

Най-значимото събитие от предизборния период обаче са постигнатите споразумения на 2 април за координация на сигурността по време на изборите между УНТАК и трите камбоджански политически страни – АНКИ, КПЛНАФ и Държавата Камбоджа от 2.04.1993 г.

За 23.05.1993 г. командващият силите на УНТАК генерал лейтенант Джон Сандерсън пише заповед, която да бъде прочетена на целия личен състав на УНТАК най-късно в събота, 22 май.

Словото, с което генералът се обръща към командваните от него умиротворителни сили, е следното: „Неделя, 23 май, е кулминацията на мисията на ООН в Камбоджа. Провеждането на свободни и честни избори е от огромно историческо значение за камбоджанския народ и ООН. За нас е чест и сме горди, че имаме възможността да присъстваме и да дадем от себе си за този акт на самоопределение и обновление.

По време на посещенията си в провинциите забелязах пълната ви решимост да поемем нашата отговорност в избирателния процес. Духът на взаимодействие ме увери напълно във възможността да доведем мисията до успешен завършек. Зная, че много от вас срещнаха трудности и опасности при изпълнението на задачите на ООН в Камбоджа. За мое най-голямо съжаление, някои от нашите другари заплатиха с живота си. Вашият професионализъм и твърдост при решаването на задачите е причината УНТАК да посрещне уверено изборния период.

Сега е времето да се съсредоточим и да повдигнем духа си. Идущата седмица ще изисква инициатива и целенасоченост. От нас зависи да осигурим безопасност за цивилния компонент по време на изборите.

Където и да изпълняваме задълженията си, бъдете уверени, че щабът и в частност командващият, ще ви подкрепят.

Погледите на целия свят са отправени към Камбоджа. Можете да бъдете уверени в най-добрите пожелания на международната общност!”


Цончо Драгански
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    шишито 10 окт 2016, 23:16
     
    3
     
    1

    Много от там се върнаха с разни екзотични полови болести.

  2. #2
    ОЗ 11 окт 2016, 21:01
     
    2
     
    0

    За Камбоджа питайте отец Милен Недев/ОЗ подп.Недев/ от Пловдивската епархия.Изкарал е доста време в тая странаq като командир на рота.Може интересни неща да разкаже,ако пожелае.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка