Публикувано във факти.бг:

На 16 октомври 1912 г. след полета на българския военен самолет „Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия летец в света, извършил боен полет и хвърлил бомби над противника. Неговото аеропланно отделение край Свиленград, на което е командир, включва храбри и готови за саможертва български орли – офицери, редници, доброволци, авиомеханици.

Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков. Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н.В. училище през септември 1906 г., а през 1912 г., след конкурс, постига заветната си мечта – заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище.

Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”. Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора... На слизане от самолета той взема непоколебимо решение – с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама – командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък – за да се пести време и рискът да е по-малък. Вечерта няколко снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата.

На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции.

На 16 октомври 1912 г. сутринта са готови нови снимки – този път превъзходни като качество.