Как се хранят три армии
АВТОР МИХАИЛ ГРИГОРОВ
в.БА

Полковник о. з. д-р Харитон Начев тази година навърши 90 години. Той е от Врачанския край и е роден през юни 1927 г. Завършва гимназия във Враца през 1946 г. и кандидатства в Софийския университет във Ветеринарномедицинския факултет. Завършва ветеринарна медицина през 1951 г.

Ходи бавно, но изправен. Няма как да е иначе, защото е потомък на храбър български войник, загинал през 1916 г. в битките за Добруджа през Първата световна война. Освен това е кръстен на прочутия войвода поп Харитон, загинал по време на Априлското въстание край Дряновския манастир през май 1876 г. През цялата си служба в Българската армия работи за осигуряване на прехраната на войските. Ето какво ми разказа той.

След като завършва ветеринарна медицина през юли 1951 г., е изпратен в Крумовград да се бори с шапа. През септември обаче получава повиквателна от Врачанското военно окръжие да си дослужи войнишката служба в Оряхово. В същото време ветеринарният лекар на полка му се разболява. Командирът на полка изпада в паника, обажда се на министъра на отбраната и след като става ясно, че в полка има ветеринарен лекар, д-р Начев само след 20 дни войнишка служба е назначен за началник на ветеринарната служба със звание старши лейтенант. Това е важно, защото полкът е дислоциран край гр. Кула, армията ползва много коне по това време, а условията са тежки и много от конете заболяват. Командирът на полка дава всички правомощия на младия ветеринарен лекар да организира лечебница, за да лекува конете, като той започва да помага за животните и на местните хора. Казва, че тогавашните ветеринарни лекарства са били много добри, защото се доставят от Германия. През 1952 г. по негова молба го преместват в полка в Крумовград като началник на ветеринарната служба. В полка има и медицинска служба. Преди всяко занятие д-р Начев определя кои коне ще теглят оръдията. В онези години

артилерията се тегли от коне

Едни огромни жълто-кафяви коне, с още по-огромни копита, унгарска порода. След Крумовград отива в дивизията в Плевен, след това пак в Крумовград, при генерал Карамфилов, който по-късно построи НДК. Войската на Карамфилов пази границата от Крумовград, Кърджалийско до Факия, Бургаско. Навсякъде има бункери с хранителни запаси, които са за артилерийските разчети по границата. Д-р Начев се грижи за конете и за снабдяването на поделенията в бригадата с хранителни продукти и това е от 1957 до 1962 г.

Два пъти в годината продуктите в складовете и бункерите се проверяват. Пътува с всичко, което има под ръка – пеша, с кон, мотоциклет, кола. Стриктно следи сроковете на годност, не допуска нито един развален продукт. В Елхово наблюдава и свиневъдното стопанство. Работи в пряко взаимодействие с граничния отряд в Елхово. След 1962 г. служи повече от 10 години в Щаба на Трета армия като армейски ветеринарен лекар.

През това време вече ветеринарната служба се реформира и става звено за

ветеринарно-санитарен контрол

В трите тогавашни български армии има по един отряд за ветеринарно-санитарен контрол, оборудван със съответните лаборатории. Всеки отряд си има автомобил и шофьор за вземане на проби. Продуктите на всички предприятия от хранително-вкусовата промишленост, които снабдяват армията, се проверява от тези отряди. Това става съвместно с лекарите от санитарно-епидемичния отряд към армията. Участва в създаването и поддържането на всички спомагателни стопанства към армията, които по-късно стават свиневъдни комплекси. Тези комплекси обслужват армията от Дунав до турската граница. В Сливен създават хладилна работилница и снабдяват всички части с хладилници. Постепенно, с много усилия, се достига до ресторантско хранене на войските.

По време на учението „Родопи” на Варшавския договор покрай гръцката граница д-р Начев отговаря за снабдяването на войските с хранителни продукти. Организират дори

полеви кланици за телешко и агнешко месо

6-6като е осигурен и автохладилен транспорт. Дори маршал Якубовски проявява интерес към хладилния фургон, с който се превозва месото. Фургонът е немски, с шведски хладилен апарат. Със заповед на министъра на отбраната Начев е изпратен на едногодишен курс за повишаване на квалификацията във Ветеринарния факултет на Софийския университет.

За полигона в Ново село в ония години създава свинекомплекс с около 700 свине, две стада с 500 овце за мляко, кравеферма с телеугоителен комплекс, а по-късно и пчелин с 250 пчелни семейства.

Идва моментът и да се премести в София. В командването на Сухопътни войски се открива подходяща длъжност за него. На тази длъжност той има задачата да контролира качеството на храните в трите армии и работата на трите санитарни отряда към тях. Отпускат се и щатове за санитарни отряди за военно време с автолаборатории. Щатовете са за по три отряда за армия, а лабораториите се оборудват с най-добрата и скъпа техника за времето, включително и за изследване на радиокативност.

Д-р Начев става свидетел и на това, как се подготвя свинското месо, което

изнасяме за Шести американски флот

от един от големите наши месокомбинати. Впечатлен е от мерките за хигиена, които американците изискват да се прилагат.

5-5По това време вече в армията е създаден и Институт по тила. Към института има лаборатории за физико-химически изследвания, за бактеорологични изследвания, по радиология и токсикология, в който работят лекари и най-различен технически персонал.

Полковник Начев служи в армията от 1951 до 1981 г. Както уточнява той: „Имам 30 години и 20 дни офицерска служба”.

И още десет като цивилен. Защото по заповед на генерал Добри Джуров започва да се занимава със създаване на пчелни семейства за войската. Едва ли има друга държава, където да е правено такова нещо, казва той. Създават десет пчелина в районите, където има най-добра паша за пчелите. В пчелините работят квалифицирани пчелари, разполагат и със собствен транспорт. В тези пчелини има над 2000 пчелни семейства. Те се ръководят лично от д-р Начев, като всяка година пчеларите минават обучение и обмяна на опит. От тези пчелини се добиват над 25 т високачествен пчелен мед. Този мед отива в гарнизонните столове, а големите свинекомплекси са вече над 30 и ресторантското хранене е въведено навсякъде. По това време в страната се добиват над 10 000 т пчелен мед.

Д-р Начев е член и на ръководството на Института по тила, осигурява с хранителни продукти всички гарнизонни столове в София и в поделенията – като танковата бригада, Военната болница, Банкя и т. н. Повече от 10 години той е председател на Гарнизонната комисия за осигуряване на хранителни продукти.