Архив списание "КЛУБ ОРЪЖИЕ", бр.4 2000 година




Генерал Фичев е роден на 15 април 1860 г. във Велико Търново. Баща му е най-големият син на прочутия в средата на ХIХ век самоук архитект и строител Кольо Фичето. След завършване на първоначалното си образование постъпва в Габровската априловска гимназия, а след около 2 години заминава за Цариград в известния за времето си Робърт колеж. Не успява да го завърши, тъй като през март 1877 г. почива баща му и трябва да се завърне.
Едва 17-годишен се записва доброволец в 8-а опълченска дружина, а след това последователно е назначаван като преводач при габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и накрая секретар на търновския окръжен началник. На тази длъжност остава до април 1880 г., тъй като на 25 май прекрачва прага на военното училище в София.
На 30 август 1882 г. Фичев е произведен в първо офицерско звание и е зачислен в 20-а варненска пеша дружина като младши офицер в 3-та рота. За проявеното усърдие в службата само след година е назначен за и. д. адютант на дружината. Във Варна служи до август 1884 г., когато е преместен на служба в 17-а търновска пеша дружина.

Младият офицер посреща събитията около Съединението като поручик, но няма възможност да замине за фронта. Поради изтеглянето на руските офицери от България се освобождават много длъжности и Фичев е назначен за търновски воински началник. Веднага след това идва заповед, с която го командироват в Северния отряд под командването на капитан Узунов, който има задача да отбранява Видинската крепост. Като командир на 2-ра рота от 5-а дружина той участва в героичните боеве за защита на крепостта от непрестанните атаки на сърбите.
След войната Фичев е върнат на служба като търновски воински началник и остава на тази длъжност до 1 април 1886 г., когато е назначен за командир на рота в 9-и пехотен пловдивски полк. По това време в страната стават драматични събития. Детрониран е княз Александър, а два дни по-късно Стефан Стамболов извършва контрапреврат. В него участва и поручик Фичев и Стамболов няма да забрави тази помощ на своя съгражданин.
Интелигентността и любознателността на Иван Фичев не остават незабелязани от командването на войската. На 1 март той е командирован в София като член на комисия, която трябва да преведе от руски език и да редактира първите български устави. По това време той извърша и събирателската работа по написването на труда си "Материали по Сръбско-българската война през 1885 г.".
През 1889 г. капитан Фичев е изпратен за продължи военното си образование в италианската военна академия Scuola di guerra. В началото на август той се завръща в страната и е назначен за командир на рота в 6-и пехотен търновски полк, а малко по-късно е назначен като офицер от Генералния щаб в командването на 1-ва пехотна бригада. На 1 януари 1892 г. е повишен в звание майор, а една година по-късно е назначен на служба в Генералния щаб и е преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на 1-ва пехотна дивизия.
Още същата година майор Фичев е назначен за началник на сформираното учебно бюро към Министерството на войната. В него се предвижда да се съсредоточи цялата образователна дейност в армията. Освен непосредствените си задължения той не щади енергията и възможностите си за организиране на българския периодичен печат. По това време не само редактира списание "Военен журнал", но внася подобрения в него и сам пише по различни проблеми на военната теория.

За повишаване на подготовката на подофицерите и войниците майор Фичев поставя началото и на издаването на списание "Войнишка сбирка". В него се поместват общообразователни материали и практически съвети за службата на подофицера и войника.
Дотук служебният път върви гладко и безпроблемно, но поради падането от власт на Стамболов в страната се разгарят политически страсти. Фичев, който не е безразличен към Стамболов, започва да изпитва върху себе си отношението на Стамболовите противници. Есента на 1894 г. е отстранен от длъжност за 2 месеца, а след това приведен за командир на дружина в Ловеч.
Отстраняването му от Генералния щаб и зачисляването му в пехотата има своите добри страни. Това му дава възможност да усвои строевата служба и да спечели уважението на своите началници, колеги и подчинени. В желанието си да бъде полезен на офицерите от строя през 1896 г. съставя една справочна книжка, която се използва като помагало от офицерите при работа на полето.
Усърдието на Фичев е забелязано не само от висшето началство, но и от княза. В началото на 1897 г. е върнат на служба в София и назначен за инспектор на класовете във военното училище. Освен инспектор той е и преподавател по военна история и тактика. В края на същата година е назначен за член на комисия, която трябва да прегледа и оцени уставите в армията.
На 1 януари 1899 г. е вече подполковник и отново е привлечен на служба в оперативното отделение на щаба на армията, а от 1900 г. е върнат в Генералния щаб. По-нататък Фичев последователно получава все по-отговорни длъжности: командир на 6-и пехотен търновски полк в София и началник на оперативното отделение в щаба на войската, където работи в продължение на 3 години.
За многостранните му интереси свидетелстват издаденият през 1893 г. труд "Планинската война" и през 1894 г. - "Тактика. Курс за дивизионни учебни команди".
В началото на 1903 г. е произведен в чин полковник, а една година по-късно е назначен за началник на щаба на 1-ва софийска пехотна дивизия. На следващата година вече е помощник на началника на щаба на армията. В началото на 1907 г. е командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия, а пред 1908 г. му е присвоено званието генерал.
За формирането на Фичев като военачалник от голям ранг допринася и ангажирането му с разностранни функции. Изпращан е във Франция да присъства на годишните маневри на френската армия, назначаван е за старши посредник в Южния отряд по време на маневрите при Шипка и за помощник на главния посредник при Северния отряд на големите маневри край Попово (1904 г.). Присъства и на маневри на австро-унгарската армия.
В началото на април 1910 г. генерал-майор Фичев е назначен за началник на щаба на армията, а преди началото на Балканската война е вече началник на щаба на Действащата армия.
Под непосредственото ръководство на ген. Фичев и с неговото лично участие е разработен план за водене на война с Турция. За разлика от всички досегашни оперативни планове, които са отбранителни, този има ясно изразен настъпателен характер. Тъкмо в изпълнение на този план става съсредоточаването и оперативното развръщане на нашата армия за участие в Балканската война през 1912 г.
На 10 септември 1912 г., след завръщането си от шуменските маневри, където е проигран планът за война срещу Турция, ген. Фичев информира военния министър и министър-председателя за военните възможности на съюзниците и на Турция в предстоящата война. На следващия ден той запознава целия Министерски съвет с тази информация. На 12 септември е извикан на доклад в двореца, където научава от царя, че част от министрите не са доволни от неговата откровена и точна информация, на моменти изразяваща съмнение в политическата подготовка на войната.
На 14-и по инициатива на ген. Фичев при министъра на войната се провежда съвещание, на което присъстват командващите трите армии и о. з. генерал Михаил Савов. Тук единодушно се взема решение за война с Турция, с което е запознат и цар Фердинанд.
На 5 октомври 1912 г. Балканската война е обявена. Генерал Фичев е изправен пред събития, от които зависи обединяването на поробените български земи. Българският войник отива да воюва, реализирайки на дело един оперативен план, разработен от него, и той напълно осъзнава голямата отговорност, която носи за съдбата на България.
Започва настъплението на българската армия в Тракия, което се развива успешно. Надвесен над картата, той с особено внимание следи действията на 1-ва и 3-та армия. Тук се проявява талантът на генерала, който заповядва 3-та армия на ген. Р. Димитриев да нанесе изненадващ удар върху десния фланг на турската армия и да овладее Лозенградската крепост.
В началото на октомври 3-та армия води кръвопролитни боеве при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос и Петра. След като са разбити основните сили на 3-ти турски корпус, настъплението й продължава и на 11 октомври тя влиза в Лозенград. По същото време успешно завършва и обкръжаването на Одринската крепост от войските на 2-ра армия. По такъв начин завършва един основен етап от войната срещу Турция.
Генерал Фичев следи всяко придвижване на армията, но е обезпокоен от недостатъчната информация, която пристига в щаба на Действащата армия, което се отразява върху бързината на вземаните решения за по-нататъшните действия. Въпреки недоразуменията между щаба на Действащата армия и ген. Р. Димитриев войските от 3-та армия успешно провеждат Люлебургас-Бунархисарската операция. За успеха й голяма е заслугата на ген. Фичев, който заповядва 1-ва армия да нанесе удар върху левия фланг на турската армия при Люлебургас.
По негова инициатива за пръв път в нашата военна практика се създава оперативно обединение от две армии.
На 20 октомври 1912 г. турският министър-председател Кямил паша изпраща предложение до Фердинанд за примирие. Генерал Фичев възприема това предложение. Чужд на увлеченията и притежаващ чувство за мярка на голям военачалник, той съзнава, че по такъв начин ще се сложи край на кръвопролитията, като се избягнат евентуални противоречия със съюзниците и великите сили. Независимо от всичко ген. Фичев не прекратява подготовката на българската армия за настъпление към Чаталджа.
В края на октомври войските на 1-ва и 3-та армия достигат пред чаталджанската укрепителна линия. Настъпателната операция при Чаталджа се провежда в твърде тежка за българската армия обстановка. В тази обстановка решението за настъпление срещу Чаталджа не се взема от ген. Фичев, а от ген. М. Савов. Мнението на ген. Фичев е да не се избързва е атакуването на укрепената линия, но то не е взето под внимание.
Атаката на Чаталджа започва на 4 ноември 1912 г., но е прекратена още на следващия ден. Генерал Савов, който наблюдава атаката, след като вижда, че тя няма изгледи за успех, напуска полесражението и се връща в Лозенград. Генерал Фичев е извикан от царя и без да е виновен, понася гнева му за неуспешната атака на Чаталджа.
На 1 декември царят заминава за София и възлага командването на войската на помощник-главнокомандващия ген. Савов. При това положение ген. Фичев остава само като началник на щаба, т. е. техническо лице, което няма ръководна роля при вземане на решенията за водене на бойните действия.
През пролетта на 1913 г. ясно проличават тенденции за нарушаване на договора от съюзниците, воюващи срещу Турция. Правителството на България се ограничава с полумерки и не търси посредничеството на великите сили за предотвратяване на евентуален конфликт. В нашата главна квартира има две мнения: едното, представено от ген. Савов и началника на оперативния отдел ген. Нерезов, е за настъпление срещу съюзниците. Другото, на което е привърженик ген. Фичев, препоръчва недоразуменията със съюзниците да се изгладят по мирен път.
В средата на май 1913 г. ген. Фичев идва в София и запознава с аргументите си царя и министър-председателя. Царят споделя с Фичев намерението си да се раздели с ген. Савов и му предлага той да заеме неговия пост.
Благодарение на застъпничеството на министър-председателя Гешев ген. Савов остава на поста си. Събитията продължават да се развиват във вреда на България. В тази ситуация на 30 май 1913 г. ген. Фичев подава оставка като началник на щаба на Действащата армия.
Втората Балканска война се развива неблагоприятно за България. Прекратяването на войната и сключването на примирие е единственият правилен изход от критичната ситуация. Новото българско правителство предприема бързи стъпки в тази насока. На 14 юли 1913 г. за Букурещ заминава наша делегация, която да защитава българските интереси. В нея е включен и ген. Фичев.
След катастрофата трябва бързо да се възстанови боеспособността на нашата армия. Това може да го извърши само човек, който познава проблемите й и който има верен усет за нейното бъдеще. Затова Фердинанд не само не освобождава от армията ген. Фичев, но отново го назначава за началник на щаба, а на 1 януари 1914 г. едновременно с произвеждането му в генерал-лейтенант е назначен за началник на 3-та военноинспекционна област.
През лятото на 1914 г. ген. Фичев е назначен за министър на войната, но в навечерието й този прозорлив човек, враг на военните авантюри, е принуден да напусне този пост. Причината за неговата смяна е докладът му пред царя, в който убедително изтъква аргументите си, че тази война не може да бъде спечелена от Германия и съюзниците й.
В навечерието на мобилизацията на българската армия ген. Фичев е уволнен от военна служба по собствено желание и зачислен в запаса. Така завършва военната кариера на един талантлив български военачалник, който в продължение на 33 години с безкрайна преданост изпълнява своя воински дълг в защита на интересите на България.
Генерал Фичев посреща втората национална катастрофа след Първата световна война с голяма болка. Той не злорадства пред нещастията на българския народ, донесени му от неговите недоброжелатели. Извисявайки се над личните пристрастия, през 1921 г. се съгласява да стане пълномощен министър в Букурещ при правителството на Ал. Стамболийски. На тази длъжност остава до 1923 г., след което се оттегля от политическата сцена.
Макар голяма част от времето на генерала да е заето с грижи за разклатеното му здраве, той намира време и за научна дейност. През периода 1927 - 1931 г. той публикува фундаменталните си трудове "Висшето командване през Балканската война", "Чаталджа" и "Балканската война", които са отпечатани от военноисторическата комисия към щаба на армията.
За големите му заслуги в областта на военнотеоретичната мисъл е избран за действителен член на Българската академия на науките. Въпреки напредналата си възраст, влошено здравословно състояние и отслабнало зрение до края на живота си генералът не престава да пише. Умира през 1931 г. на 70-годишна възраст, оставяйки за публикуване три монографии, които според последната му воля са предадени от съпругата му в БАН.

Сево ЯВАШЧЕВ