Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (полковник) и политик. Главинчев е деец на Вътрешната македонска революционна организация и е една от най-противоречивите личности в македонското освободително движение. Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война и командир на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Като комендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично самоволно и методично избива офицери, интелектуалци и общественици.[1]


Съдържание
1 Биография
1.1 Във ВМРО
1.2 В партизанското движение
1.3 Издигане и падение в комунистическа България
1.4 Реабилитация и смърт
2 Вижте също
3 Източници
4 Бележки
Биография
Лев Главинчев е роден в град Охрид през 1903 година. Негов брат е юристът и общественик Наум Главинчев. След Първата световна война емигрира в София, където от 1922 до 1926 година следва право. Член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[2]

Във ВМРО
Включва се във ВМРО през 1926 година, след убийството на Тодор Александров. Има вероятност да замине с четата на Наум Йосифов в Македония, но е оставен поради ученето си на разположение към пункта на ВМРО в София. След убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година Лев Главинчев минава на страната на протогеровистите и завежда софийския им пункт. След това заедно с Перо Шанданов, Пецо Трайков и Кръстан Поптодоров организират нападения срещу активисти на крилото на Ванче Михайлов. На 26 януари 1930 година Главинчев е начело на група, която прави неуспешен опит да убие Йордан Чкатров.[3] Иван Михайлов издава смъртна присъда за Главинчев и той два пъти е раняван.

На проведения през лятото на 1931 година протогеровистки конгрес е избран заедно с Григор Петков за подгласник на централния комитет на крилото. Въдворен е в лагер в Карлово, но в началото на 1934 година бяга оттам заедно с Петър Шанданов. След това участва в подготовката на преврата от 19 май 1934 година и в преследването на дейци на михайловисткото крило. През 1935 година убива своя любовница в Банкя и след това се крие у близки в София.[4] Осъден е в 1936 година на 15 години затвор.[5][6]

В партизанското движение
В затвора се сближава с комунистически активисти. В резултат на амнистия през 1940 г. е освободен. Съществува версия, че амнистията му е свързана със съгласие да сътрудничи на тайната полиция, за което е вербуван лично от Никола Гешев.[7] Към началото на 1941 година симпатизира на германците, заради което се скарва с Петър Шанданов[8], но след нападението над СССР се ориентира към левицата и участва в партизанското движение в България. Член на БКП от 1941 година.[6] Член на Централната военна комисия при ЦК на БКП (1942 – 1943). Командир е на Първа въстаническа оперативна зона (май – септември 1943).[9][6] Сътрудник на Главния щаб на НОВА (1943 – 1944).[6] Според някои негови съвременници, той организира убийството на Методи Шаторов.[10] След преврата от 9 септември 1944 година участва активно в наложения от комунистите терор в страната, а след това и в операциите на Първа българска армия срещу Третия Райх и е произведен в чин полковник. Става началник на Специалната служба към 1-ва армия през януари 1945 година.

Издигане и падение в комунистическа България
Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членовете на ВМРО.[11] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[12] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[13] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[14] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[15]

През 1947 година сключва граждански брак[16]. Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[6] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“.

Реабилитация и смърт
Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[6] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[17] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[6]

Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[18] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява:

„ Моят брат уби 226-ма македонски фашисти.[19] “
Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[17] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“.