ОЩЕ ЗА СЛАВНИЯ ЖИВОТ НА ПОДПОЛКОВНИК СТЕФАН НИКОЛОВ ПЕТРОВ - КОМАНДИР НА ТРЕТА ДРУЖИНА ОТ 11-ТИ ПЕХОТЕН СЛИВЕНСКИ ПОЛК

Pan.bg 05 фев 2020 | 10:26 views (589) commentaries(0)
img
Подп. Стефан Николов Петров (Николов) – Командир на 3-та дружина от 11-ти пехотен Сливенски полк, 3-та пехотна Балканска дивизия в боевете на Каймак-Чалан
(Кавалер на 2 ордена "За храброст")


На редакционния ни мейл се получиха още данни за майор Стефан Николов Петров от негови роднини.
Публикуваме ги без редакторска намеса и благодарим за уточненията и предоставената снимка.

Уважаеми господа,

В материала за подполк. Стефан Николов
Петров/1880-1948/ фамилното име на моя дядо
по бащина линия не е Николов, а Петров. С
него той е приет във Военното училище,
където постъпва на 13 години.

Роден в Сливен, майка не се посочва,
баща Никола Петров. По данни на чичо ми
Кольо, Никола Петров е живял до
110години. Имал в Сливен кръчма, пивница.

През 1908 г. капитан Стефан Николов се
жени за Марийка Проданова, родена през
1886 г., дъщеря на Продан Киряков -
пом.-кмет на Бургас от 11.1.1888 г. до 20 4.1890
г. и изпълняващ длъжността кмет от 20.4.1890
г. до 13. 8.1890 г. Марийка Проданова умира
през 1937.

Ордени-дясно горе немския кръст за
храброст, железен-втора степен от
Първата Световна война.

Съгласно клаузите на Ньойския договор
/м.декември1919г./ той е уволнен като
професионален военен същия месец и
година, а това уволнение съвпада с
раждането на втория му син
Николай/1920-2002/. Първият му син е
Коста/Константин /1910-1981/.

Като военен пенсионер той е принуден да
живее с относително ниска пенсия и тъси
работа, която намира в Кооперативно
транспортно сдружение "Орион" Бургас
като служител, ръководено от Киряк
Проданов, брат на съпругата му. Няма
сведение колко дълго е работил там.Това
сдружение води началото си от края на
1928 г.

Подполковник Стефан Николов Петров
умира внезапно на 1 април 1948 г. Изпратен е с военни почести. От
двамата си сина има внуци и правнуци.

Поклон пред офицера Стефан Николов
Петров бил се геройски по време на
войните за национално обединение на
българите в една държава!

Това е снимката от книгата за"24-ти Черноморски пехотен на Н.В. царица Елеонора полк 1912-1913 и , 1915-1918".Моят дядо е третия от ляво на дясно.
image

инж. Стефан
Константинов Николов-внук /1940 г. роден/


-------------------------------------------------------------------
БИОГРАФИЯ:

Роден е на 6 януари 1880 г. в Сливен.
Постъпва на действителна военна служба на 18 август 1895 г.
Завършва Военното училище с ХХII-ри Випуск.
Произведен е в чин подпоручик на 1 януари 1901 г.




Зачислен е като младши офицер в 11-ти пехотен Сливенски полк. През 1902 г. е преместен в 32-ри пехотен Загорски полк.
Произведен е в чин поручик на 1 януари 1904 г. Служи като взводен командир в 32-ри пехотен Загорски полк.
Произведен е в чин капитан на 15 октомври 1908 г.
На 1 януари 1909 г. е назначен за ротен командир в 24-ти пехотен Черноморски полк.
Във войната с Турция (1912-1913) се сражава в боевете при Константиново на 6 октомври 1912 г., при село Ериклер на 9 октомври 1912 г., и Лозенград на 10 октомври 1912 г., при Пейчумахле, Соуджак-Дере, река Пуралия и Бунар Хисар на 11-20 октомври 1912 г., при Чаталджа и Лазаркьой на 4 и 5 ноември 1912 г., при Кум-Дере и Мезар-Тепе за превземането на Одринската крепост на 12 и 13 март 1913 г.
През Междусъюзническата война (1913) воюва при селата Долни Балван, Серчиево на 17 и 18 юни 1913 г., на линията Соколарци – Райчино на 19, 20 и 21 юни 1913 г., при връх Повиен на 23 юни 1913 г., при село Безиково и Пресека на 24 юни 1913 г., при Цярските височини на 25 юни 1913 г., в бовете за разгрома на Черногорската дивизия на Кота 1152 на Калиманската позиция на 5 юли 1913 г., при при Доленските височини, река Каменица, Лукавица и Баньо Чука на 6 юли 1913 г. и на Калиманско поле от 12 до 18 юли 1913 г.
Във войната срещу Сърбия (1915), след включването на България в Първата световна война (1914-1918), се сражава при граничния пункт Деве баир и поста Равна нива на 1 октомври 1915 г., за превземането на укрепената позиция Киселица, на линията Добровница - Киселица - Крива Паланка - Султан Тепе на 3 октомври 1915 г.,за превземането на позицията Страцин на 6 октомври 1915 г., за освобождаването на Куманово на 7 октомври 1915 г. и за освобождаването на Скопие на 10 октомври 1915 г.
Произведен е в чин майор на 14 август 1916 г., в навечерието на настъплението на 1-ва отделна армия срещу Лерин и Чеган (17-27 август 1916 г.).
Със Заповед по Действащата армия № 469 от 24 август 1916 г. е назначен за командир на дружина в 11-ти пехотен Сливенски полк.
Пристига на връх Борис през нощта на 20 септември 1916 г. Назначен е за командир на 3-та дружина и за началник на левия подучастък на главната позиция на връх Каймак-Чалан (връх Борис). Тежко ранен е в нощния бой на 24/25 септември 1916 г. Евакуиран е от Каймак-Чалан на 25 септември 1916 г. и е изпратен в болница в Битоля, а впоследствие в София.
До края на войната служи като началник-щаб на 1-ва пехотна Балканска и на 1-ва пехотна Беломорска бригада. Произведен в чин подполковник на 1 април 1919 г.
Подполковник Стефан Николов, герой от боевете на Каймак-Чалан, е уволнен е от действителна военна служба на 10 декември 1920 г.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker