Военните министри на България

Pan.bg 03 окт 2011 | 17:08 views (10701) commentaries(0)
img Асен СИРАКОВ, в."Българска армия"

Военното министерство в България се формира през юни 1879 г. и управлява войските първоначално чрез два, а впоследствие чрез три отдела – Западен, Източен и Софийски. То се изгражда като оперативен ръководен орган и придобива следната структура: министър, другар (буквален превод на рус. „товарищ министра”, което означава „заместник/помощник”) на военния министър, три отделения – строево, инспекторско и домакинско. Освен това съществуват длъжностите на старши лекар, интендант и главен прокурор. Първоначално отделенията се състоят само от един началник и един помощник. През лятото на 1879 г. е сформирана и Дунавската флотилия. За пръв командир на флотилията и морската част е назначен руският капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич, подчинен пряко на княза.
Строевото отделение изпълнява функции на щаб на войската. При реорганизацията през 1890 г. се създава Генерален щаб с 4 отделения – Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1886 г. длъжността „офицер за особени поръчки“ е трансформирана и преименувана в „началник на Генералния щаб“. През 1898 г. към Щаба на войската се формира пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция. От 1890 до 1894 г. Щабът на войската се нарича Генерален щаб; от 1895 до 1899 г. – Щаб на армията; от 1900 до 1903 г. – Генерален щаб; от 1904 до 1930 г. – Щаб на армията.
Общо 46 души заемат поста началник на Генералния щаб (Щаба на армията).
Капитан (чинът е по време на заемане на длъжността) Рачо Петров е първият български Началник на щаба на войската, по времето, когато военен министър е генерал-майор княз Михаил Кантакузин, който на 22 септември 1885 г. заедно с всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и отзован.


Първият Министър на войната на Княжество България след Освобождението е генерал Пьотр Дмитриевич Паренсов (17.07.1879 – 06.12.1879 и за втори път от 06.12.1879 до 03.04.1880 г.). Той е руски офицер, стигна до чин генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878). Министър на войната на Княжество България.
Пьотр Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в с. Ивашево, Волгоградска губерния, Русия. Потомствен дворянин. Звършва Пажеския кадетски корпус (1860) и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1867). Офицер за особени поръчения при Великия княз Николай Николаевич в Петербургския военен окръг. Със започването на Руско-турската война (1877-1878) е назначен в Генералния щаб като офицер за особени поръчения и началнк-щаб на Кавказката Казашка дивизия. На 5 юли 1877 г. участва в първото завземане на Ловеч. Полковник Паренсов прочита пред ловешките граждани „Иператорската прокламация за обявяване на войната” (посрещната доста равнодушно от ловчани БА). За превземането на Ловеч е награден със Златно оръжие „За Храброст“. Предоставя на руското командване ценни сведения за подготвяно турско контранастъпление към Ловеч. Сведенията са оставени без внимание, турците отново овладяват града, но на 22 август, след еднодневна битка градът е превзет за втори път. Паренсов е награден с „Георгиевски плюмаж“, а за участието му при превземането на Плевен с орден „ Св. Владимир “ II степен. През април 1878 г. е повишен в чин генерал-майор. Назначен е за началник на щаба на 12-и Армейски корпус, с който остава в България след подписването на Санстефанския договор.
След Освобождението с Указ № 1/5 от юли 1879 г генерал-майор Паренсов е назначен за пръв военен министьр на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов. За втори път заема този пост в правителството на Митрополит Климент. Може да се каже, че той поставя основите на редовната Българска армия. Именно той организира и първото снабдяване в младата българска войска с орьжие и боеприпаси от Русия. Той организира строителството на първите казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии.
След завръщането си в Русия последователно е: командир на VI-а Кавказка дивизия, помощник на началник-щаб на Варшавския военен окръг, комендант на Петродвореца. Генерал-лейтенант от 1890 г. Награден е с Орден „Свети Александър Невски“ (1899). Автор е на военни трудове. Издава и спомените си „Из прошлого“ (От миналото) .
През 1907 г. Паренсов посещава България по случай 30-годишнината от Освобождението. „За заслуги при двукратното Освобождаване на Ловеч от турско иго” е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч. Важно е да се отбележи, че след смъртта му семейството му се установява в България, София и е активно подпомагано от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Улици в Ловеч, София и Варна носят неговото име.

За Военен министър след Паренсов е назначен Павел Адамович Плеве – от 03.04.1880 до 07.04.1880 и от 07.04.1880 до 15.04.1880 г. (22.03.1880-26.03.1880
26.03.1880-03.04.1880 стар стил). Той също е руски офицер, стига до чин генерал от кавалерията (1907 г.), също е участник във войната 1877-1878. Макар и за по-малко от две седмици, той е военен министър в две български правителства – във второто правителство на Митрополит Климент (Васил Друмев) и в правителството на Драган Цанков!
Павел Плеве е роден на 11 юни 1850 г. През 1870 г. завършва Николаевското Кавалерийско училище. По време на Руско-турската война (1877-1878) служи в щаба на 13-и Армейски корпус, а след нейния край е в командването на руските окупационни войски. Той е първият преподавател по тактика във Военното училище в София. В началото на 1880 г. за няколко дни е военен министър, по-точно временно управляващ военното министерство на България.
След като освобождава поста се завръща в Русия и служи в Лейбгвардейския Кирасирски полк (1880-1881). Заема щабни длъжности, командва 12-и Мариуполски Пехотен полк (1890), началник е на Николаевското Кавалерийско училище (1895-1899), командир е на 12-а Кавалерийска дивизия. През 1893 г. е произведен в чин генерал-майор. Началник-щаб на Донската Казашка войска (1901), комендант на Варшавската крепост (1905). Генерал от кавалерията (1907). Командващ войските на Московския военен окръг (1909). По време на Първата световна война за провеждането на Галицийската операция е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. (1914). По здравословни причини е освободен е от длъжност (1915) и става член на Държавния съвет (1916). Умира в Москва.

Александър Карлович Тимлер (фон Тимлер) е руски офицер, полковник, стига до чин генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската Освободителна 1877-1878. Назначен е за Министър на войната на Княжество България след временното управление на генерал Павел Плеве.
Александър Тимлер е роден на 22 август 1835 г. в Русия. Завършва имперското военно училище и служи като юнкер по време на Кримската война. В периода 1865-1868 г. учи в Академията на генералния щаб в Санкт Петербург. В първото правителство на Драган Цанков, от 15 април 1880 г. е назначен за военен министър на Княжество България. На 17 април след остър конфликт с княз Александър I Батенберг е уволнен и се завръща в Русия. В периода 1887-1890 г. е командир на IV-и Армейски корпус на Руската армия. През 1905 г. е понижен до командир на една от бригадите в състава на XV-а Пехотна дивизия (явно острият му характер е продължил да бъде пречка във военната му кариера).
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка