ВЪЗДУШНО-ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА СЛУЖБА

1.1. От създаването до 1944 г.

На 01 септември 1939 г. започва Втората световна война, която донася на човечеството неизброими жертви и разрушения на материални и духовни ценности. Войната започва с масово приложение на танкове, артилерия, флот и авиация.
У нас се оценява, че при масовото участие на авиацията във войната, каквото немците вече прилагат е наложително да се създаде Въздушно-предупредителна служба (ВПС). Сведенията за възникването и развитието и са оскъдни. За начало на въздушно-предупредителната служба в България се счита 1940 г.
Документалните сведения са следните:
Със заповед №4/16.01.1940 г. на командира на Въздушни войски от 01.02.1940 г. към 5-и бомбардировъчен орляк (Пловдив) е формирана предупредителна рота, която да обслужва преди всичко авиацията. Предупредителната рота се състои от:
а) група за командване;
б) два предупредителни взвода.
За командир на предупредителната рота е назначен к-н Цветан Стефанов Мирчев, за помощник-командир поручик Марки Иванов Манчев, фелдфебел - подофицера Пеньо Тодоров Стайков и за взводни подофицери и взводни командири - подофицерите Костадин Стефанов Петров и Костадин Иванов Колев.
Това е първият команден състав във ВПС.
За попълване на ротата са приети 120 млади войници.

http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/thumb_16str.JPG

Така формираната предупредителна рота пристъпва към сглобяване и подготовка за изпълнение на поставените задачи. Подготовката се провежда съвсем елементарно. Извършва се развръщане на телефонни постове, които помежду си съставят и предават донесения за въздушни цели. През юни 1940 г. в ротата са извикани 60 кадрови военнослужещи, които провеждат обучението си в предупредителната рота -Тополовград, Устрем, Факия, Елхово, Болярово, Малко Търново, Граматиково, Ахтопол, Царево (Мичурин), Приморско, Средец (Грудово), Поморие, Каблешково, Несебър, Паницово, Обзор, Айтос и Дъскотина.
С наличния личен състав предупредителната рота през лятото на 1940 г. развръща из страната предупредителни постове в следните населени места: Свиленград, Ивайловград, Крумовград, Момчилград, Ардино, Златоград, Смолян, Девин, Доспат, Чепеларе. Това са първите предупредителни постове у нас.
Броя на предупредителните постове непрекъснато се увеличава, което налага същите да се групират към въздушно-предупредителна централа в Пловдив, а по-късно и към въздушно-предупредителни подцентрали в Стара Загора и Бургас. С цел подобряване оповестяването се развръщат още две въздушно-предупредителни подцентрали в градовете Ямбол и Хасково, където също постъпват донесения за въздушната обстановка.
От 15.06.1940 г. е формиран предупредителен орляк с щаб (в София) и 4 предупредителни роти (в Божурище, Пловдив, Ямбол и Горна Оряховица). Орлякът е пряко подчинен на командира на Въздушни войски, а на щаба на орляка е възложено да ръководи предупредителната служба за цялата страна.
Втората световна война е в ход. В България се провежда частична мобилизация и нейни войски се дислоцират в югоизточната част на страната към границата с Турция и Гърция.
На 1.03.1941 г. България подписва във Виена договор за открито присъединяване към Тристранния пакт и с това окончателно се определя на страната на Германия.
Създалата се военнополитическа обстановка налага промени в организационната структура на войските. Въздушните войски преминават на нова организация, съгласно мирновременните си щатове за 1942 г. По-важните мероприятия на тази организация са:
- свеждане на бойните въздушни части в една въздушна ескадра;
- обединяване на всички разузнавателни поделения в един въздушен разузнавателен полк;
- създаване свързочно-осигурителна служба;
- свеждане на всички учебни части в един учебен въздушен полк;
- създаване на парашутна рота.
Освен тези организационно-щатни промени се създават и въздушни бази.
Страната се разделя на три въздушни области, които се ръководят от управления на въздушните бази.



Граници между базите са:
• 1-ва въздушна база - на север по билото на Стара планина, на изток – Кавала, Доспат, вр. Белмекен, вр. Укосита, вр. Буная, Козница, вр. Вежен;
• 2-ра въздушна база - на север по билото на Стара планина, изток - Черно море и държавната граница, юг - Бяло море, запад - Кавала, Злостница, Доспат, вр. Белмекен, вр. Укосита, вр. Буная, Козница, вр. Вежен;
• 3-та въздушна база - билото на Стара планина, Черно море, Добруджанската граница, р. Дунав и границата с Югославия.
В така създадените въздушни области страната на началника на свързочно-предупредителната служба се поставя задача да отговаря за цялостната свързочна и радионавигационна служба. При тази нова организация на въздушните войски, ВПС за кратки срокове се развръща и пристъпва към изпълнение на задачите по въздушното наблюдение.
Още на 15.04.1941 г. България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия, като са изпратени български войски в Македония, Поморавието и Беломорска Тракия. Значителни немски части са освободени от жандармерийската си роля и са отправени на Източния фронт.
Въздушно-предупредителната подцентрала Варна е настанена удобно в местната телеграфо пощенска станция. Връзките с постовете се достатъчни и в добро състояние. За предаване на предупредителните заповеди и за тревога има инсталиран микрофон към радио Варна.
Устроена е директна линия с централата на германския далековиждащ апарат (радиолокатор б.а.), с което се осигурява своевременното предаване на открити самолети. Главният алармен сиренен пост на гр. Варна е устроен на покрива на пощенската сграда. Устроени са директни връзки с началника на противовъздушна химическа защита, с командира на противовъздушното отделение /п. в./ и началника на черноморската въздушна отбрана. Предлага се да бъде увеличен личният състав при усилена работа и денонощно дежурство според военно-временните щатове. Службата се познава и правилно се носи от личния състав.
През 1942 г. на подчинение на командира на въздушните войски освен ВПС се подчиняват и противовъздушната артилерия, която има п. в. отделения в градовете София - 1 п. в. отделение, Казанлък - 2 п. в. отделение, Ямбол - 3 п. в. отделение и Горна Оряховица - 4 п. в. отделение. Първо п. в. отделение в София има тежки батареи на позиция, както следва: Коньовица, Лозенец, Дървеница, централна ж.п. гара София и леки противовъздушни взводове на БНБ, държавната печатница, военното училище, ж.п. гара Подуяне, централна ж.п. гара, погребите ВИС фабрика.
Зачестилите прелитания на противникови самолети над страната, както и извършените бомбардировки са една от основните причини да се обърне особено внимание на ПВО на страната, като се провежда частична мобилизация за попълване с личен състав на противовъздушните батареи и предупредителни постове, развръщат се нови предупредителни постове и се провеждат частични реорганизации. Първа радиопредупредителна рота, която създава своя радиопредавателна мрежа по държавната граница от Дуранкулак до Чаязъ и до 31.07.1942 г. е подчинена на началника на 1-ва въздушна база се разчленява на три радиороти:
а) 1-ва радиорота в състав от 3 взвода - Драма, Гюмюрджина и Крумовград с числящите им се радиопостове остава във всяко отношение в подчинени на 1-ва въздушна база. Щаб на ротата с радиоцентрала - София;
б) 2-ра радиорота в състав от 3 взвода Любимец, Елхово и Ямбол с числящите им се радиопостове се подчинява във всяко отношение на началника на 2-ра въздушна база. Щаб на радиоротата с централа - Стара Загора;
в) 3-та радиорота в състав от 3 взвода - Бургас, Варна и Добрич с числящите им се радиопостове се подчинява във всяко отношение на командира на 3-та въздушна база. Щаб на ротата - гр. Варна.
На командира на предупредителният орляк със заповед е указан срок 31.07.1942 г. и начин за формирането на 3 радиороти, прехвърляне на личния състав, материална част и имущества.

Въздушно-предупредителните постове от мрежата на предупредителните роти се формират във взводове, както следва в 1-ва въздушна база - 2 взвода; във 2-ра въздушна база - 4 взвода; в 3-та въздушна база - 2 взвода.
Със заповед № 107/13.08.1942 г. на командира на Въздушни войски е създадена Въздушно-предупредителна служба. Формирани са три предупредителни орляка от дислоцираните в районите на новосъздадените въздушни бази предупредителни роти и новосформираната радиорота с подчинените им постове. Орляците са подчинени на началниците на съответните въздушни бази, а в техническо и мобилизационно отношение – на началника на Свързочно-предупредителната служба в щаба на Въздушни войски.
Във всяка въздушна база предупредителната и радиоротата се свеждат в един предупредителен орляк, подчинен във всяко отношение на началника на базата. За командир на Първи предупредителен орляк е назначен м-р Тодор Радев, а на Втори предупредителен орляк - м-р Бранислав Чолбов. До назначаването на командира на Трети предупредителен орляк същият остава в пряко подчинение на началника на 3-та въздушна база.
Тази организация на ВПС показва, че същата си остава в системата на въздушни войски, като се окрупнява в по-големи тактически единици, които са в подчинение на командирите на въздушните бази. На територията на районите на въздушните бази се оформят въздушно-предупредителни области, които носят отговорност за наблюдението на въздушното пространство и оповестяването на областите в отделните им райони. Контролът и взискателността по работата на предупредителните орляци се завишават. Това в известна степен внася стойност в работата на предупредителната служба. Може би това е и една от причините тази организационна структура на ВПС да се задържи за по-продължително време. Към края на 1942 г. Трети предупредителен орляк се разформирова, като личния състав преминава в 4-та предупредителна рота - Враца, която се преустройва по нов щат:
- 1-ви взвод за централа - Враца; групата за централа Враца е в състав от 19 души.
Въздушно-предупредителни постове в Брегово, Видин, Кула, Арчар, Белоградчик, Лом, Бели-Мел, Берковица, Бойчиновци, Хайредин, Козлодуй, Остров, Бяла-Слатина, Мездра, Враца.
- 2-ри взвод за подцентрала Търново; в състав от 13 души.
Схема на въздушно-предупредителните орляци през 1942 г.

Група за препредаваща станция Плевен в състав от 13 души.
Въздушно-предупредителни постове в Телиш, Гиген, Плевен, Никопол, Левски, Павликени, Свищов, Тръмбеш, Русе, Търново, Габрово и Сливен.
Със заповед №14/27.02.1943 г. на командира на Противовъздушната отбрана и противовъздушната артилерия е извършена реорганизация на ПВО на страната.
Щабът е реорганизиран в щаб на ПВО на страната и в него е включено и командването на Въздушно-предупредителната служба.
Територията на страната е разделена на три противовъздушни области, чиито граници съвпадат с тези на въздушните бази, с отделни командвания, съответно в София, Казанлък и Горна Оряховица.
На командира на ПВО са пряко подчинени командванията на противовъздушни области и ВПС, а оперативно-изтребителния орляк на летище Божурище и противохимическите служби при 1-ва (София) и втора армейска област (Пловдив).
На командванията на противовъздушните области се възлага ръководството на всички сили и средства за ПВО в областта-противовъздушната артилерия, изтребителните части, предупредителните роти на ВПС и службите за противохимическа защита в армейските и дивизионните области и гарнизоните.
Непрекъснато към предупредителните служби се повикват на временно обучение кадрови военнослужещи. Така през март 1943 г. се обучават в тежкоизмервателната радиопредупредителна рота в летище София (Враждебна) 9 подофицери, 104 кандидат подофицери и 274 ефрейтори и войници. През март се командироват на специализация в Германия 6 подофицери, 18 кандидат подофицери и 52 ефрейтори и редници от тежко измервателната радиопредупредителна рота. Прави впечатление еднопосочността на подготовката на личния състав от Въздушно-предупредителната служба. Започва да се отдава по-голямо внимание на поделенията от тежкоизмервателната радиопредупредителна рота. Това подсказва, че в страната предстои развръщането на радиолокатори, които немците ще предоставят на ВПС. Така и става. Извършва се нова частична организационна промяна във ВПС.
Съгласно закона за военните сили на Царство България, утвърден с Указ № 4/29.03.1944 г., военните сили на Царството се поделят на:
-земни войски;
-въздушни войски;
-морски войски.
Въздушни войски се състоят от:
-летателни воски;
-летищни войски;
-предупредителна войска;
-противовъздушна артилерия;
-парашутни войски;
-спомагателни войски и др.

През 1943 г. ВПС преминава в подчинение на командира на ПВО, която се отделя от ВВС. ВПС вече има единен началник. Такъв през 1943 г. е подп. Благой Димитров Томов.
През ноември 1943 г. от тежкопредупредителната радиоизмервателна рота в Първи предупредителен орляк от състава на Първа предупредителна въздушна област се превеждат 93 запасни и действащи подофицери, кандидат подофицери и редници към 1-ва жична предупредителна рота и 88 запасни във 2-ра радиопредупредителна рота.



През 1943 г. немците развръщат в България РЛС, които от начало са обслужвани само от немски личен състав, а след завършване обучението на кадровите военнослужещи от българската войска в Германия се предоставя обслужване и на тях.
РЛС от типа на “Фрая-Ф” и “Фрая-ЛЦ” се развръщат на позиции в следните райони: Чибаовци - Софийско, Деветаки - Ловчанско, Хисар, Сливен, Разград, Кичево - Варненско, Каблешково - Поморийско. Освен тези развърнати на позиции немците имат още такива монтирани на ж.п. композиции, по ж.п. линия Плевен - Варна с център Горна Оряховица. Личният състав на РЛ позиции не е голям. Така например на позицията в Кичево има общо 23 души 2-подофицери, 3 кандидат подофицери и 17 ефрейтори и войници; на Деветаки има общо 21 човека, от които 1 офицер, 1 подофицер, 2 кандидат подофицери и 17 ефрейтори и редници.
Някои от тези РЛС остават на позиция до есента на 1951 г., когато са снети от бойна работа и са бракувани. Използването им е много трудно, а резултатите от бойната работа слаби.
В началото на 1944 г. въздушно-предупредителните орляци от 3 стават 5. Седалища на орляците са: първи-Скопие, втори-Стара Загора, трети-Търново, четвърти-Враца и пети-София.
По номерата на орляците страната е разделена на въздушно-предупредителни области. Оповестяването на въздушната опасност става по радио “София” - примерно “Внимание, внимание! Първа и пета, за Вас “Огоста” и “Янтра”!”.
Съставът на втори предупредителен орляк Стара Загора е:
1. Една радиорота с централа в Стара Загора;
Два взвода с по 6 предупредителни радиопостове;
Една подслушвателна станция в Стара Загора и радиоцентрала в Пловдив;
2. Първа жична рота с 3 взвода и 3 генераторни станции:
1-ви взвод има 20 въздушно-предупредителни поста;
2-ри взвод има 17 въздушно-предупредителни поста;
3-ти взвод има 17 въздушно-предупредителни поста.
3. Втора жична рота с 3 взвода и една генераторна станция:
1-ви взвод има 19 въздушно-предупредителни поста;
2-ри взвод има 14 въздушно-предупредителни поста;
3-ти взвод има 11 въздушно-предупредителни поста.
Общо във втори предупредителен орляк има 110 въздушно-предупредителни поста.
Това дава основание да се направи извод, че в страната през 1944 г. има развърната голяма мрежа от въздушно-предупредителни постове, групирани към съответни въздушно-предупредителни подцентрали и централи.
За времето 1940-1944 г. ВПС в България преминава през много щатно-организационни промени, провеждани с цел да бъде организирано въздушното наблюдение и оповестяване на авиацията, противовъздушната артилерия, обектите и населението. Същата с много големи затруднения е изпълнявала своите задачи. Създаването на въздушно-предупредителните орляци внася известна централизация, но въпреки това същите действат повечето като регионални органи, като взаимодействието им се осъществява единствено от въздушно-пре¬дупредителната централа в София.
Личният състав е бил променлив. Попълнението става предимно от запаса, което се отразява на бойната работа. Затова пък мрежата от предупредителни постове е голяма. Няма данни за дейността, на радиолокационните постове /рлп/. В един документ на командира на ПВО се посочва, че липсата на сведения от германската предупредителна служба за влитането на противникови самолети, особено от към Адриатическото крайбрежие, почти във всички случай последните ще се явяват с пълна изненада за Първа въздушно - предупредителна област.

Като част от българската войска ВПС 1944 г. изпълнява задачите, които се поставят от командването. За разлика от други родове войски ВПС не изпълнява полицейски функции. Нейната основна задача по време на Втората световна война е да предупреждава населението, селата и градовете на България от влитащите англо-американски самолети, които съвсем безогледно изсипват смъртоносният си товар върху българската земя, от което преди всичко е страдал народа.
Военно-историческата и политическа обстановка в страната след 1944 г. налагат ВПС да се привежда към нова по-стройна организационна основа за изпълнение на назначението си по непрекъснатото наблюдение на въздушното пространство и оповестяване на обектите и средствата за ПВО. Ето защо още в началото на 1945 г. ВПС в България преминава към нов етап на своето развитие.