Иван Мечков

Оформянето на решението за създаване на парашутно формирование в нашата армия се обуславя от три основни фактора – политически, икономически и военен. Те са взаимосвързани. През 1919–1938 г. доминиращи са политическият и икономическият, въпреки вижданията на Щаба на войската за реорганизация и модернизация на българската армия. След Ньойския договор (27.12.1919 г.) България е практически без авиация и с въоръжени сили до 33 000 души, включващи армия, жандармерия и горска стража. Освен това репарациите по същия договор допълнително натоварват и без това слабата икономика на страната. Ето защо до 1938 г., когато се сключва солунското споразумение между Царство България и страните от Балаканския пакт (31.07.1938 г.), даващо възможност за увеличаване и превъоръжаване на армията ни, България с цената на много усилия успява да реализира част от плановете си, свързани със строителството на въоръжените сили. Политическият и икономическият фактори, които до този момент играят ролята на спирачка, след 1938 г. освобождават

трупаните две десетилетия амбиции на нашето военно ръководство

за увеличаване, реорганизиране и модернизиране на армията. Още повече, че от 1939 г. икономиката на страната бележи значителен ръст, а българският политически елит все по-силно се обвързва с Германия. Това не е случайно, тъй като Германия е основният ни външноикономически партньор, а от средата на 30-те години тайно, а след 1939 г. явно доставя оръжие и бойна техника за българската армия.
Третият фактор, изиграл решаваща роля за сформирането на парашутно подразделение е военният, който макар и зависим от другите два има решаващо значение. Негова съставна част е

развитието на военнотеоретичната мисъл

в България, която дава насоките за организацията, въоръжението и бойното използване на въоръжените ни сили. Голяма част от офицерите от Щаба на войската завършват военни академии в чужбина и имат възможност да се запознаят отблизо с опита във военното строителство на редица страни. Те имат съвременно мислене, изучават бойния опит на чуждите армии, следят новостите, включително и сформирането на въздушнодесантни части и съединения в армиите на Германия, Съветския съюз, Италия и други. Редица офицери и генерали анализират и адаптират тези новости в българските условия и излагат своите виждания във военния периодичен печат. Още през 1935 г. в бр. 5 на сп. „Летец” е публикувана статия, в която се разказва за първите парашутисти прехвърлени в противниковия тил по време на Първата световна война. Две години по-късно, през 1937 г. в сп. „Съвременна пехота” излиза статия, озаглавена

„Въздушната пехота”.




В нея подробно са описани достиженията на големите европейски страни в областта на въздушнодесантните войски. През следващите години публикациите, посветени на парашутните части стават неразделна част от военния печат. Те са все по детайлни и ангажирани и допринасят за формиране на положително отношение към този нов род войска в офицерския корпус.
Важна роля за създаването на парашутно формирование изиграват

въздушните войски,

в които летците задължително изучават парашутното дело и провеждат тренировъчни парашутни скокове. Задължителната парашутна подготовка на летците в нашата армия е въведена във въздушните войски още през 1932 г. със заповед № 27 на техния началник. С тази заповед е утвърдена и специална програма за обучение по парашутно дело, а самото обучение се извършва с немски парашути „Хайнике” и френски „Роберт”.
През есента на 1940 г. Министерството на войната и Ща¬бът на войската вземат решение за сформирането на пара¬шутна рота към въздушните на Н. В. войски. Решението заляга в пла¬на на българската армия за 1941 г., но по различни, неизясне¬ни до този момент причини, такава рота не е създадена.
Тъй като през 1941 г. планираното сформиране на пара¬шутна рота остава нереализирано, то нейното създаване е препланирано за 1942 г., което недвусмислено подсказва твърдото намерение на българското военно ръководство за създаване на такова формирование. Този път изпълнението на взетото решение започва още през пролетта на 1942 г., когато по ука¬зание на Щаба на войската започва подбирането на подходя¬щи за парашутисти офицери, подофицери и войници от всички поделения на българската армия. Указанието е да се подбират постъпилите в армията млади войници от набор 1920 и 1921 г., които желаят да станат парашутисти.
В края на май в Здравно-изпитателния институт на летище Враждебна се провеж¬дат

заключителните изпити

от специално назначена комисия, като към нея са привлечени за съветници и немски офи¬цери. На изпитите се явяват около 5000 кандидати, които са подложени на обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което преминалите успешно през тях се до¬пускат до изпитите по физическа годност и барокамера. Изискванията на комисия¬та са безкомпромисни и от всички кандидати са одобрени едва около 500 души, които отново са изпратени по поделе¬нията, където служат. На одобрените за парашутисти офи¬цери, подофицери и войници се дават указания да чакат за¬повед за новото си назначение.
По това време в България няма необходимите условия за подготовка на парашутни подразделения и освен парашут¬на подготовка, която се провежда от летателния състав на авиацията, други специални дисциплини, свързани с обуче¬нието на парашутните поделения, няма. Причините за това са пределно ясни – липсват необходимите специалисти, ко¬ито да подготвят личния състав от новосформираното поделение. Това е и една от причините за взетото от военно¬то министерство решение, одобрените за парашутисти 287 офи¬цери, подофицери и войници да бъдат изпратени на обучение в Германия, в град Брауншвайг.
Докато трае обучението на нашите военнослужещи в Германия, на 16 януари 1943 г.

министърът на войната генерал-лейтенант Никола Михов



подписва Заповед № 16, с ко¬ято воините парашутисти, на основание чл. 6. ал. 2 от Закона за въздухоплаването се приравняват към държавните въздухоплаватели. Висшето военно ръководство на българската армия е смятало от обучените в германското парашутно училище военнослужещи да се сформират две парашутни роти, с една повече от планираната през 1941 г. В тази връзка в МЗ № 10 от 16.01.1943 г. е обявен щатът на парашутна рота. Не са изяснени причините, които са довели до промяната на това решение, но още след завръ¬щането в България с устно разпореждане на началника на въздушните войски от двете групи се създава едно поделение. Най-вероятно военното ръководство е преценило, че обучените 287 парашутисти заедно с предстоящия да влезе през есента в казармата млад набор, могат да изпълняват функциите на дружина, макар и с по-малък личен състав.
Ето защо, на 18 март 1943 г. със служебно поверително Писмо I-УО № 2019 на началника на въздушните на Н. В. вой¬ски генерал-майор Димитър Айранов е разпоредено, от за¬върналите се от обучение две роти парашутисти да бъде сформирана парашутна дружина, с което се поставя начало¬то на парашутните поделения в нашата армия. Още същия ден в Заповед № 1 по дружината, назначеният за временен командир капитан Любомир Ноев, обявява нейния временен щат.