пан.бг
Източник: Памет Българска

На 4 октомври 1903 г. войводата Радон Тодев загива с цялата си чета от 70 души в бой с редовна турска армия и башибозук, докато прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села.

Радон е роден през1872 година в Банско. Принадлежи към големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета, чета която ще се жертва за да спаси колкото е възможно повече мирно население.

Ден преди героичната си смърт на 3 октомври 1903 г., в църквата „Св. Троица“ в Банско поп Стойко живи ги опява, защото момчетата знаели, че отиват на сигурна смърт. Над местността „Света Богородица“ в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук. След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени а боеприпасите свършват. Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета, а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което бяга от освирепелите турци, успява да стигне и пресече българската граница.
Поклон, герои! Ние помним!