pan.bg
Източник: otbrana.com

Почетохме паметта на 2015 български офицери и войници, загинали в различни краища на бивша Югославия в първата фаза на участието ни в заключителния етап на Втората световна война, които са погребани в костницата край сръбския град Ниш. Там положихме венеци и цветя от името на Министерството на отбраната, Съюза на ветераните от войните, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Генералото ни консулство в Ниш. Това бе третият ден от похода на територията на днешна Република Сърбия по стъпките на Българската армия през войните.

В родолюбивата инициатива се включи генералният ни консул в Ниш капитан от запаса Димитър Цанев, който бе удостоен с юбилейния медал на СВВБ „75 години от Победата над фашизма“. Отличието му бе връчен от доброволката от войната Мария Стоянова, председател на Столичната организация на СВВБ. Той е роден на 14 март 1974 г. в гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново. През 1998 г. завършва ВВВУ „Георги Бенковски”, след което служи като пилот в Авиобаза „Доброславци”. През 2003 г. се уволнява и постъпва в МВнР дирекция „Югоизточна Европа“. Работил е в дипломатическите представителства на Република България в Прищина и Белград, като в периода 2007 - 2012 г. е първи секретар в Посолството на Република България в Косово, а в периода 2013 – 2018 г. е съветник в Посолството на Република България в Република Сърбия.

От години българската костница край Ниш не е в добро състояние. Так е и сега. Време е да рестартираме проектите за възстановяването на военните ни паметници на терторията на Република Сърбия, подчерта генералният ни консул. Г-н Цанев специално се обърна към ветераните, за да им благодари за участието във войната и към всички от групата, заради тяхното поклонничество.

За героизма на българската войска в първата фаза от участието й във Втората световна война говори директрът на дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ Иво Антонов, който ръководи делегацията. Той призова да помним тези, които отдадоха живота си за победата над фашизма. Това историческо място ни изпълва с гордост, но и с отговорност да бъдем достойни последователи на героите, каза още г-н Антонов. По-добре е, посочи той, да помълчим пред паметта на загиналите и да се опитаме да се съизмерим с техния подвиг. С едноминутно мълчание и падане на колене засвидетелствахме признателността си към българския войник. Следващата спирка от автопохода ни бе Димитрвград/Цариброд. За преживяното на заличеното българско военно гробище – в следваща публикация.