Или как Западът ще спечели войната с тероризма

Служители на американската куриерска агенция FedEx били шокирани на френското летище „Шарл дьо Гол”, след като открили тенджера под налягане, пълна с пирони и болтове, изпратена като колет с транзитна пратка от САЩ до Тунис. При последвалата проверка те открили цял контейнер с такива тенджери заедно с детонатори. Незабавно били уведомени „компетентните органи” и те пристигнали, за да тестват устройствата с използване на рентген и полицейски кучета. Това съобщава агенция AFP на 28 януари 2016 г., която се позовава на Фредерик Пьоти, който защитава интересите на работниците от компанията в Генералната конфедерация на труда (CGT). Началото на историята звучи като трейлър за поредното продължение на „Умирай трудно”. Развръзката е шокираща. „Източник от силите за сигурност по-късно обяви, че се касае за провалено учебно учение. Пратката представлява стръв, чиято цел е била да провери готовността за реакция в реални условия.” Началникът на сигурността на летището уведомил Пьоти, че се касае за „стръв”, подхвърлена към американското посолство в Тунис, за да провери готовността на хората по сигурността да реагират при реална терористична заплаха. „Пьоти разкритикува този тип учения като „безотговорни” на фона на терористичните нападения от ноември в Париж, когато загинаха 130 души. „Никой не е имал никаква представа какво представлява това карго”, казал в заключение той и добавил, че служителите от FedEx настояват тези пратки да бъдат забранени за транзит през Франция.” Край на новината.

ОПЕРАЦИИ „ПОД ФАЛШИВ ФЛАГ”

Тероризъм „под фалшив флаг” означава тайни операции с участие на правителството, при които държавата претендира, че е жертва на вражески атаки, които организира сама. Името идва от военна тактика през средните векове, когато корабите си слагали фалшиви флагове, за да нападат и ограбват своите кораби. Според агенцията за медийни анализи LexisNexis между 15 април 2004 г. и 15 април 2014 г. в западните медии са се появили 1012 вестникарски заглавия и 100 радиопредавания и телевизионни филми с „фалшив флаг”. Защо няма нито едно заглавие в българските медии ли? Сами можете да си отговорите. Само за последните терористични нападения вече има 37 анализа за наличие на „фалшив флаг”. Последното е на бившия агент от британските тайни служби MI5 Дейвид Шайлър, който качи свое видео в YouTube, в което анализира много любопитни детайли, които навеждат на мисълта, че зад терористичните нападения не стоят джихадистите, които убиха 130 души в 7 нападения в центъра на френската столица. Пол Крейг Робъртс, наричан още „баща на рейгъномиката”, днес има свой блог и в него на 16 ноември 2015 г. след парижките атентати пише текст със заглавие „САЩ рафинират операциите „Фалшив флаг”. Американецът задава много въпроси, които имат лесен отговор, като „Какво печели ИДИЛ от атаките в Париж? Дали целта на „Ислямска държава” наистина е била да се въведе безсрочно военно положение във Франция, за да може полицията да задържа всеки съмнителен терорист без заповед и без обяснение? И във войната в Сирия да се включат Русия, Франция, Великобритания, Германия и Холандия и да изравняват със земята селищата в Близкия изток?”.

Д-р Кевин Барет, един от най-известните американски арабисти и ислямоведи, автор на книгата „Ние не сме Charlie Hebdo”, анализира фактите около терористичната вълна във Франция през 2015 г. и без да прави внушавани и манипулативни заключения, просто ги съобщава. За да бъдат известни. Защото те остават скрити или не влизат изобщо в информационния поток на медиите, чрез който се пропагандира „войната срещу терора”. Ето един такъв странен факт, съобщен официално от Associated Press, но отново не предизвикал интереса на нито един „разследващ журналист”. Става въпрос за разкритието, че оръжието, с което бяха извършени нападенията срещу заведенията в Париж, е било закупено от американската компания Century Arms, като част от сделката е осъществена с военните заводи Zastava в Крагуевац. Директорът на „Застава” Милойко Брдакович казва пред Associated Press, че сделката с американската компания със седалище в Делрей Бийч, Флорида, е била сключена и осъществена през май 2013 г. Тя включва автоматите M-92 (скъсен вариант на Zastava M-70) и AKS-74U (автомат „Калашников”, модифициран), използвани при нападенията. В един момент дори се появи информация, че са използвани автомати българско производство, но след това тя бе опровергана официално. Обаче не и тази за сръбските оръжия. Вестник Palm Beach Post пише, че американската фирма е „най-големият дилър” на оръжие втора употреба в света, която от години работи с израелския търговец на оръжие Ори Целер, който пък е основен доставчик на такова оръжие за ливанския търговец на оръжие Самих Осайи, споменат в докладите за атентатите от 11 септември 2001 г. като доставчик на Ал Кайда. Century Arms отказват да дадат информация как закупените от Сърбия автомати са се оказали в ръцете на парижките атентатори.Но вестникът успява да научи, че те са внесени напълно законно в САЩ, но след това следите им се губят – или поне фирмата няма лиценз за реекспорт в Европа. Значи те са били изнесени нелегално. Втората възможност е „тайно”, вероятно като „военно учение” за проверка на каналите за нелегална доставка на автомати във Франция. Фирмата има дълга история от разследвания за незаконна доставка на оръжия.

През 1987 г. Джон Риг, бивш служител на Century Arms, дава показания пред специалната сенатска комисия за разследване на аферата „Иран-контри”, осъществена от ЦРУ. През 2004 г. италианските власти спират незаконна доставка на 7500 автомата AK-47 на Century Arms за Румъния. През 2007 г. WikiLeaks публикува секретни документи за незаконна операция за доставка на американски автомати М-1 за режима в Гватемала с посредничеството на Ори Целер. Тя е разкрита, след като белгийските власти уведомяват правителството на Буш, че американската фирма изплува при разследване на израелския търговец за пране на пари на Ал Кайда от оръжейна сделка на стойност 20 милиона долара, с които са купени диаманти от западноафриканска държава. В документите на WikiLeaks Ори Целер е споменаван като „ценен източник на информация” за сделките с оръжие на руските оръжейни фирми и мексиканските наркокартели. В секретните грами се казва, че през 2011 г. Century Arms осъществява сделка с румънски автомати „Калашников” – WASR-10, любимото оръжие на мексиканските наркобарони. Връзките между ислямски терористи и държавни структури отново изплуват на 15 декември 2015 г., когато арестуваният още през януари бивш агент на тайните служби Клод Ерман, подозиран за доставката на оръжието за атентатитесрещу Charlie Hebdo и израелския супермаркет Hyper Cacher, вече е подозиран и за доставката на оръжието на атентаторите от 13 ноември в Париж.

Доказано е, че той има отношение към оръжието на Амеди Кулибали, което е доставено във Франция от фирма на Ерман и купено от словенска фирма. Любопитен детайл: разследването на Ерман е засекретено, като единствено списание Marianne публикува разследване за него. Той е бивш военен с крайно десни възгледи и бивш активист на Националния фронт за Северна Франция. Като агент на тайните служби е притежавал ID карта Servi D, което означава, че е работил за жандармерията и митниците. Но официалната му професия е охранител на нощни заведения и клубове. Бил е член на DPS (Département protection sécurité), службата за охрана на Националния фронт, личен охранител на техния лидер Жан-Мари льо Пен и след това и на Марин льо Пен. Тази организация се е занимавала с осъществяване на „международни операции и търговия с оръжие”, особено по време на войната в Босна. Името му стои в доклад на френския парламент от 1999 г. за връзки с военнопрестъпници и контрабандисти на оръжие. Вестник La Voix du Nord пише, че Клод Ерман играе ролята на посредник и е печелил благодарение на връзките си, осребрявайки своите канали в митниците и тайните служби. Възможно е обаче той да не е знаел, че крайната цел на оръжейните доставки са ислямски терористични клетки. Но със сигурност без неговото съдействие тези сделки не биха се реализирали. Франция има едни от най-строгите закони за притежаване на огнестрелно оръжие. Най-разпространената практика, която съпровожда операции „под фалшив флаг”, са т.нар. „симулационни учения”, които текат паралелно с реалните събития. Не бяха изключения и събитията от 13 ноември в Париж.

СИМУЛИРАНИ АТЕНТАТИ

На 14 ноември 2015 г. само няколко часа след терористичните нападения в Париж д-р Патрик Пелу, лекар от болницата „Питие-Салпетриер”, заявява по националното радио: „За щастие същата сутрин в парижката болница „Питие-Салпетриер” проведохме учение с участието на медицинския персонал, полицията и пожарната, симулирайки спешни действия след терористично нападение на множество места”. През последните няколко години и особено след нападението срещу редакцията на „Шарли Ебдо”, в Париж редовно се провеждат подобни учения с цел поддържане на бойна готовност в случай на реална заплаха. Във фаталната петъчна вечер загиват 129 души и 356 други са хоспитализирани с различни степени на наранявания, от които 16 в критично състояние. От тях само трима умират от раните си, което е отличен атестат за нивото на френското здравеопазване. Но огромна заслуга за това постижение имат и тъкмо тези редовни учения за действия при извънредни ситуации. Шеф на Спешна помощ в „Питие-Салпетриер” е д-р Матьо Ро, който разказа, че на 13 в петък са отработили как централната диспечерска служба да реагира според най-спешните случаи. Ученията завършват в 17:00 часа, а първата аларма за ранени притерористичната атака е подадена в 21:40 часа, 20 минути след първия самоубийственатентат пред „Стад дьо Франс”. Д-р Патрик Пелу е известна личност, освен лекар е и председател на Асоциацията на медиците от Спешната помощ. Той е редовен автор в „Шарли Ебдо” и актьор, като най-често играе самия себе си, а в последния си филм „Истинският Сен Лоран” също играе лекар. При нападението срещу редакцията на сатиричното списание той веднага пристига на мястото на атентата и оттам първи уведомява президента Франсоа Оланд. След телефонното му обаждане Оланд му казва: „Идвам веднага!”. Във фаталния петък, 13-и, вечерта му се обажда Оланд, за да се информира какво е състоянието на ранените и той му съобщава, че в болницата до този момент са докарани 52-ма ранени, от които 25 са в критично състояние. След това го запитва: „Това част от учението ли е, или се случва наистина?”. Същият въпрос по-късно задава и Филип Жувен, главен лекар на Спешна помощ в болницата „Жорж Помпиду”, служил две години като анестезиолог в Афганистан между 2006 и 2008 г. Той разказва пред френската телевизия TF1: „Бяхме готови за това, което се случи, и когато ни докараха първите 50 ранени, незабавно им оказахме първа помощ. Но когато започнаха да пристигат труповете, бях шокиран. Никога преди това не бях виждалтолкова убити”. Може да звучи конспиративно или параноично, но наистина е странно съвпадение, че при всички кървави терористични нападения през последните години винаги в същия момент се провеждат симулационни учения точно в същия контекст, както атентатите! Какво е това? Съвпадение или конспирация? Военните и организациите за гражданска защита постоянно организират подобни сценарии, а често участват и в мащабни стратегически учения. При тези тренировъчни маневри симулират масирана стрелба с халосни патрони и в масовките участват доброволци, които играят ролята на жертви. Но когато тези учения и реалността се преплитат, се създават условия за конспиративни теории, които пораждат много въпроси. В крайна сметка нападенията се организират от специални екипи, които разчитат на елемента на изненада, на шока, за да могат участниците да действат при максимално реални условия. А множество „фалшиви жертви” остават на мястото на ученията и играят ролята на ранени.

Хубаво е да се напомни, че по време на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. същата сутрин в 9:30 часа Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (НОРАД) започва военна операция под кодовото название „Северна бдителност”, която включва вдигане под тревога на въздушната авиация от базите край Ню Йорк и Вашингтон и изпращането им да отразят руско нападение в Аляска и над Канада. Задачата на маневрите е да се провери готовността на военната авиация на САЩ за отразяване на нападение от руски бомбардировачи и размяна на ядрени ракети. Част от учението е и операция „Бдителен страж”, при която се отработват именно реакциите на бойната авиация при отвличане на пътнически самолети от терористи и насочването им към високи сгради! Отново какво съвпадение! За следващия ден, 12 септември, е планирано учение операция „Триножник”, в което трябва да участват освен ВВС още ФБР, Федералната агенция за извънредните ситуации и полицейските управления и пожарната служба в Манхатън. Централният пункт за управление на учението се намира в Блок 7 на Световния търговски център, откъдето ще се координират действията по „спасителните операции” след нападението! Екипът на ФБР за извънредните ситуации пристига в Световния търговски център на 10 септември и на 11-и рано сутринта започва да действа според „плана за евакуация”. Този факт след това подхранва множество конспиративни теории, които твърдят, че властите са знаели предварително за нападенията и са контролирали нападенията срещу кулите близнаци! Всъщност Северното командване провежда такива учения два пъти в годината, при това според най-невероятни, дори немислими сценарии. Защото точно това е работата на това военно командване. Освен това операция „Триножник” е продължение на маневри от две части, като първата от тях е проведена през май 2001 г. без никакви инциденти и без дори никой да разбере за това. Но конспиративните теории използват тези факти като телефонното обаждане на дежурния офицер в Северното командване подполковник Доуни Дескинс, който, след като първият самолет се удря в едната кула, разговаря с капитан Джак Ринд от пожарната команда „Форт Монмауг”. Джак му разказва какво е видял, а Дескинс му отвръща: „Това е част от учението”. След което Ринд казва: „Този път надминахте себе си!”.

Но същото се случва и по време на терористичните атаки в Мадрид на 11 март 2004 г. Отново същия ден се провежда симулация на терористично нападение под кодовото название Crisis Management Exercise 04 (CMX-04). Всъщност тези учения се организират всяка година в големите градове на страните – членки на НАТО. Включени са 20 града, като в никой от другите градове няма каквито и да било инциденти. В Мадрид маневрите започват предишния ден, никой не забелязва нищо и терористичният акт не е предотвратен. Въпреки че точно това е целта на учението.

На 7 юли 2005 г. частната охранителна фирма Visor Consultants организира учение за координиране на усилията на полицията, силите за сигурност и армията за действие при терористични нападения на „няколко места в метрото и бусовете на градския транспорт” в центъра на Лондон. За целта е променен маршрутът на автобус №30, който обаче за зла участ се оказва мишена на терористите. Главният координатор Питър Пауърс споделя пред Manchester Evening News на следващия ден, че тренировката е включвала спешни действия след три бомбени атентата на метростанции, както и в един автобус в центъра на Лондон, съпроводени от фалшиви информации, абсолютно покриващи се с реалното развитие на събитията. Като че ли най-странното съвпадение се случва на 15 април 2013 г., когато по време на Бостънския маратон избухват две бомби и предизвикват смъртта на трима души, а 264 са ранени и осакатени. В същия момент бостънската полиция подготвя абсолютно същото тренировъчно занятие с кодовото име операция „Градски щит”: обезвреждане на саморъчно направени бомби, поставени в тенджери под налягане в раници. Целта е полицията и силите за сигурност да разкрият злодеите, които дори имат име – терористичната групировка „Свободни американски граждани”, чиято емблема представлява метален череп с шапката на Чичо Сам. Но най-шокиращото е, че полицията има намерение да преследва атентаторите според записите от охранителни камери и по следите на мобилните телефони, като терористите ще се опитат да избягат с крадена кола и ще се скрият извън Бостън. Сериозна следа ще бъде и трупът на единия от терористите, който трябва да бъде открит до откраднатата кола. Абсолютно точно така до детайли се развиват събитията и в реалността, които изпреварват сценария и учението, което е отложено след трагичния развой на маратона. Всички тези съвпадения са наистина любопитни, но е важно да се отбележи, че съвпадението все още не е конспирация. И че голяма част от информацията за тези инциденти идва от източници, които много искат да има наистина нещо скрито-покрито. Истината е, че такива учебни тренировки се провеждат редовно в много градове по света и това е ежедневието за полицаите, военните и силите за сигурност. Затова не би трябвало да има никаква конспирация, ако някъде при провеждането на тези „тайни операции” по същото време има и терористична атака. Това не доказва нищо, освен че две идентични събития се развиват паралелно на едно и също място.

РОЛЯТА НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

Според сайта за военни и разузнавателни анализи SOFREP (шпионският вариант на Stratfor) експлозивите, използвани от атентаторите в Париж, не са самоделни бомби, а са взривни материали, които са на въоръжение във френската армия и са част от количеството, което е откраднато през пролетта на 2015 г. SOFREP съобщава, че три седмици преди атентатите френската полиция и френските тайни служби DGSE и DGSI провеждат среща с Федералната криминална служба (BKA) и Федералната разузнавателна служба (BND) иобсъждат съвместни действия срещу планирани терористични атаки. Френските служби разказват за кражбата на експлозивите и изразяват становище, че не става въпрос дали ще има атентати, а „кога ще има атентати”. За кражбата съобщава вестник Guardian на 7 юли 2015 г. В информацията се казва, че кражбата е станала в град Мирамас край Марсилия. Крадците проникват на територията на строго охраняван военен обект в състояние на най-висока степен на опасност, обявена след атентатите от януари. След което задигат детонатори, гранати и пластични експлозиви. Тази среща е любопитна от гледна точка на екстремисткия тероризъм, тъй като е известно, че главният бомбаджия при атентатите в Оклахома Сити през април 1995 г. не е осъденият на смърт и екзекутиран Тимъти Маквей, а германецът Андреас Щрасмаер, бивш офицер от Бундесвера, маниак на оръжия и… информатор на ЦРУ и BND. Освен всичко останало той е син на бившия парламентарен секретар на канцлера Хелмут Кол Гюнтер Щрасмаер. Слуховете твърдят, че е информирал ЦРУ за атентата в Оклахома и това е причината да не бъде арестуван и съден като Тимъти Маквей. Макар да е бил шеф на сигурността на Бялото братство на Маквей в Елохим Сити. Изчезва в Мексико и се появява отново в САЩ, този път като приятел на Волфганг Борингер, собственика на школа за летци от Венис, щата Флорида, същата, в която са се обучавали терористите за атаките срещу Световния търговски център. И най-вече неговият личен приятел Мохамед Атта. Връзките на Борингер са разкрити от разследващия журналист Даниел Хопсикер. Когато ФБР идва да го арестува, той ги посреща с думите: „Не можете да ме арестувате. Аз съм от ФБР”. В случая не става въпрос за мнителност, а за любопитната конфигурация и за историческите прецеденти с участие на германски агенти в предишни операции „под фалшив флаг”. Още Платон пише в „Държавата” за опасността от заблуда на масите с помощта на симулиране на фалшив героизъм. „Няма други корени за появата на тирана освен, когато той реши да се прави на защитник и спасител.” Ето как описва мотивите за действията на властите при подобни операции и нацистът Херман Гьоринг: „Ами, разбира се, че хората не искат война. Но в крайна сметка лидерите на страната определят политиката и тяхната задача е да ги подмамят без значение дали е демокрация, фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура. Много е лесно. Трябва просто да се каже на хората, че са ги нападнали, след което заклеймяваш пацифистите за липса на патриотизъм и че излагат страната на опасност. Това работи по един и същи начин за всякакви страни”. Историята доказва, че Гьоринг е прав.

ИСТОРИЯТА ПОМНИ

През 60-те години САЩ разработват операция „Нортууд”, която предвижда отвличане на самолети и атакуване на цели на територията на САЩ, след което като виновник трябва да бъде „разобличена” Куба и това да оправдае една американска интервенция там. Същата схема се повтаря и с Ал Кайда, за която Збигнев Бжежински, бившият съветник по национална сигурност на президента Картър, казва: „Войната срещу терора е една митична историческа легенда”. Когато става въпрос за тайни бомбени атентати и тероризъм в Европа, винаги изплува проектът „Гладио” от годините на Студената война и неговият все още строго секретен вариант „Гладио Б”. Според Сибел Едмъндс този проект отрежда централна роля на терористични групировки като Ал Кайда, чеченските националисти и модерната през последните две години „Ислямска държава”. Въпреки че засега няма никакви конкретни следи, които да водят към подобен мащабен проект, „стратегията на напрежението” по улиците на Париж е факт, точно както обясняваше някога Винченцо Винчигуера, терористът от неофашистките италиански групировки Avanguardia Nazionale и Ordine Nuovo. Той е информаторът, разкрил за първи път съществуването на плана „Гладио” по време на процеса срещу него за атентата от Петеано от 1972 г. „Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра… Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останатнеразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си.”

Следва:

Валери Ценков,
А-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto