Началото и историческата дата

Създадена е през 1994 г. на основата на 19 иап и осигураващите го тилови и свързочни поделения от състава на 10-ти смесен авиационен корпус (САК). Пловдив.
Летище Гр. Игнатиево съществува от 1940 г. и първата авиационна част, базирана там е 2-ри армейски въздушен полк.
19-и иап включен в състава на 10-а иад, се формира през март 1951 г. на летище Граф Игнатиево. Летателният състав първоначално лети на витловия самолет Як 11, а от месец април започва усвояването на реактивните Як 17 и Як 23. Още през есента на 1951 г. са заменени от първите пристигнали МиГ 15 и УМиГ 15, а през 1955 г. –от МиГ 17 пф. С този самолет са извършени първите прехвати на разузнавателни балони над България.
През 1957 г. на въоръжение в авиополка постъпват фронтовите изтребители МиГ 19 , през 1959 г. МиГ 19 п. Така авиополкът придобива следната структура: 1-ва иае, въоръжена с МиГ 19ъ, МиГ 19 пм, а 2-ра и 3-та иае с МиГ 19. МиГ 19 П са предадени на 11 –и иап Габровница.
На 23 февруари 1961 г. за първи път в България застъпва в бойно дежурство свърхзвуков прехващач МиГ 19 пм, въоръжен с управляеми ракети “въздух-въздух.”

От есента на 1961 г.19 иап е включен в състава на новосформирания 10 смесен авиокорпус (САК)-Пловдив.
През лятото на 1963 г. група летци и техници от 3-та иае се приучва в СССР на фронтовия изтребител МиГ 21 ф-13 и още през септември същата година на летище Граф Игнатиево кацат първите 12 машини.
През 1969 г. идват МиГ 21 п, а от 1978 г.-по модерните МиГ 21 пф от 18 иап Доброславци. Така през ноември 1978 г. приключва ерата на МиГ 19 във ВВС на България, когато са снети от въоръжение и последните самолети в 1-ва ескадрила. От декември 1983 г. започва превъоръжаването на двете ескадрили с МиГ 21 бис-най модерния изтребител от тази фамилия, като са получени 36 самолета. От есента на 1993 г. към състава на 19-и иап е включена още една ескадрила -3-та, базирана на на летище Узунджово от съкратения 21-и иап.
През август 1994 г. със заповед на Командващия ВВС 19-и иьп се разформирова и се създават две изтребителни авиобази-3-та и 4-та. От септември 1996 г. 3-та авиобаза е включена в състава на новосформирания корпус ПВО-София.
В съответствие с “План 2004” от началото на 2000 г. започва прехвърляне на личен състав и авиациона техника от 5-а иаб. През 2001 г. изтребителите МиГ 29 са включени в новосформирания щат на авиобазата.
Летище Граф Игнатиево е модернизирано и напълно отговаря на стандартите на НАТО и изискванията на ICAO. Редица международни учения се провеждат на него.

Летище Граф Игнатиево съществува от 1940 г. Първата авиационна част на въздушните на Негово величество войски, базирана там, е 2-ри армейски въздушен полк. Той е в състав от 4 ята – разузнавателно, въоръжено със самолети Letov S.328 Врана, линейно (щурмово) – с PZL 43 Чайка, изтребително – с Avia B.534 Доган, и учебно. През 1943 г. полкът е преименуван на щурмови и през август с. г. получава първите пикиращи бомбардировачи Ju 87 R-2 Щука – 12 броя, последвани от 32 по-модерни Ju 87D-5 – през януари и май 1944 г. Освен това за учебни цели се използват осем броя Ar 96B-2 Сойка, четири Avia В.543 Доган и няколко Fw44 Врабче. Командир на Щука-орляка е капитан Димитър Караиванов, командири на ескадрилите са съответно: на първа – капитан Стефан Друмчев, на втора – поручик Борис Иванов, и на трета – поручик Драгомир Стефанов. Приучването на екипажите у нас започва през 1943 г. и завършва към есента на 1944 г. Подготовката се провежда по немска програма.
Втори орляк на полка с командир капитан Цвятко Колев получава изтребителите В.534 Доган – общо 21 машини, които също се използват като щурмовици. В този състав от софийското летище Враждебна поделението участва в Отечествената война. От 9 септември до 20 ноември 1944 г. Щука-орлякът, пребазиран на летище Божурище, изпълнява 195 отделни бойни задачи с общо 1093 самолетоизлитания. Унищожени или извадени от строя са 63 артилерийски батареи, разрушени или повредени са 562 танка, бронирани коли, влекачи и други моторни коли. Разрушени или тежко повредени са 6 жп гари и станции, прекъснати са 63 жп линии, прекъснати или тежко повредени са 11 шосейни и жп моста, 1 хангар, 546 вагона и 12 локомотива. “Доган”-орлякът извършва 140 отделни бойни задачи с общо 140 полета. Подавени са 22 артилерийски батареи, повредени или разрушени са 52 моторни коли и влекачи, 4 танка, 62 конски каруци, един жп ешелон и една гара. Изготвени са над 100 разузнавателни доклада.
През 1945 г. полкът получава нови щурмови самолети Ил-2/М3 и съгласно новия щат на Въздушни войски е преобразуван във 2-ра щурмова дивизия с командир полковник (впоследствие генерал) Кирил Кирилов. По-късно тя претърпява още организационни промени. За кратък срок (до началото на 1950 г.) на летището се базира и 26-и отделен разузнавателен авиополк, въоръжен със самолети Пе-2.

В началото на май 1950 г. 15-и изтребителен авиополк (ИАП), базиран дотогава на летище Карлово, заминава за СССР за приучване на нова материална част. Командир на авиополка е майор Васил Величков. Усвоени са последователно Як-11 – витлов учебен самолет, Як-17У – реактивен учебен самолет, и Як-23 – реактивен боен изтребител. Програмата за приучване преминава в съкратени срокове без летателно произшествие.
Първият българин, овладял и летял на реактивния самолет Як-23, е майор Величков. Денят е 22 април 1951 г. Тогава той вече е командир на 10-а изтребителна авиодивизия (ИАД).

През есента на 1950 г. на летище Граф Игнатиево се базира 15-и ИАП, току-що завърнал се от СССР след приучването. По същото време пристигат и Як-11. Полетите с тях започват веднага.
През февруари 1951 г. получава попълнения от 11 иап - Божурище, 14 иап - Карлово и 18 иап - Враждебна и на тяхна основа на 17 март 1951 г. е сформирана 10 ИАДв състав от три изтребителни авиополка - 15-ти, 19-ти и 21-и.
Същата дата се счита за рождена дата на 19 иап. Личният състав на 19-ти полк, първообразът на 3 авиобаза, наброява 284 военнослужещи, от които 18 летци. На 23 март с.г. пред целия личен състав на 15-и ИАП и осигуряващите го поделения генерал Захари Захариев – командващ ПВО и ВВС, обявява указа за създаване на 10-а ИАД с командир майор Васил Величков. Дивизията е в състав от три изтребителни авиополка – 15-и, 19-и и 21-ви. Техни командири са съответно ст. лейтенант Стефан Ангелов, ст. лейтенант Симеон Симеонов и ст. лейтенант Атанас Атанасов. В началото личният състав на поделението е само 284 души, а материалната част е представена само от няколко учебни самолета Як-11.
За командир на поделението е назначен капитан Симеон Стефанов Симеонов. На 26 август 1953 г. Командващият ПВО и ВВС генерал - лейтенант Захари Захариев връчва бойното знаме на 19 ИАП.

От създаването на летището до 1951 г. са били базирани и изпълнявали задачи самолетите:
- Letov S.328 Врана, RZL-43Б Чайка, Avia B.534 Доган, КБ-5 Чучулига, Юнкерс Ju87 Щука.
При създаването си авиополкът е въоръжен със самолет Як-23, след което последователно е превъоръжаван със самолети МиГ-15, МиГ-15БИС, МиГ-17, МиГ-17ПФ. През 1957 г. aвиополкът получава 24 броя самолети МиГ-19С и 12 броя МиГ-19ПМ.
Полкът получава 11 броя МиГ-21Ф13 през 1963 г., а през 1969 г. – 12 броя МиГ-21М. Последната модификация на МиГ-21БИС идва на въоръжение на 15 декември 1983 г. През 2000г. на въоръжение постъпват самолетите Л-39 и МиГ-29.
Със Заповед от 18 август 1994 г. на командващия ВВС на Република България, 19-и иап се преструктурира в 3-та изтребителна авиационна база (ИАБ) - поделение 28 000, включваща в състава си 1-ва и 2-ра ескадрила от 19-и полк, 39-и оатб и 19-и обсрсто в състава на 10-и смесен авиационен корпус.


(Откъс от „Библиотека Криле”, брой 42)