Летище Безмер се намира в източната част на Горнотракийската низина, на 15 км западно от град Ямбол.
През 293 г. на бреговете на река Тонзос е създаден град Диосполис – Град на Зевс. Това е неговото първо име.
В близост до летището се намират руините на най-значимият град от епохата на траките - Кабиле...

НАЧАЛОТО
На 5 октомври 1951 г., с Указ на Президиума на Народното събрание и със заповед на Министъра на народната отбрана на аеродрум Граф Игнатиево се създава ново авиационно поделение -22 изтребителен авиополк. Личният състав е построен пред 24 бойни реактивни самолети Як-23. На този първи строй е поставена и първата отговорна задача – поделението с целия си личен състав и бойна техника да се пребазира за по-нататъшно изпълнение на ежедневните и бойни задачи на аеродрум Толбухин. Командният състав, отговорен за изпълнението на тази задача, е:
Командир – м-р Тошо Луканов Ангелов
Зам. командир – к-н Спас Содев
Началник щаб – лейт. Захари Николов
Зам. командир – ИАС – к-н Димо Димов.
ЗКПЧ – к-н Благой Младенов
Започват дни на усилена подготовка на младия летателен и инженерно-технически състав, току-що завърнали се от Съветския съюз, за пребазиране на новото летище. Авиационната техника още не е опозната и усвоена, както от летателния, така и от техническия състав. Зареждат се и мрачните, мъгливи есенни дни, които не позволяват прелитането на въздушния ешелон. И така, пребазирането се извършва на аеродрум Толбухин на 27.11.1951 г.

В Добруджа вече е зима. В огромната равнина от всички посоки вилнее снежната фортуна, а на авиационната част са дадени само две помещения, които са и за канцелария на командира, за секретна секция, и за подслон на целия летателно-технически състав. Няма пишеща машина, а първите заповеди, които сега се съхраняват като реликва в музея на поделението, са писани на ръка. Условията са изключително трудни, но те не са в състояние да разколебаят духа и чувството за отговорност на състава.

В тези сурови условия край село Безмер, Ямболско започва усилена работа по изграждането на ново летище.
Първият сериозен успех за авиополка е отбелязан още в края на първата година от създаването му. На инспекторската проверка, проведена през октомври 1952 година, личният състав получава оценка „отличен” по летателна, техническа и обща подготовка.

През 1953 година в полка пристигат голяма група летци от випуск 53-ти – випускът на Касабов, Кушев, Черийски, Станчев, Братанов и др. Дълъг е и летателният ден за инструкторите Апостолов, Содев, Цветанов, Върбанов, Рашков, Иринкин и Плачков. Неизменно до тях са авиационните специалисти Мирон Димитров, Цочев, Бейчев, Нушев, Йончев, Атанасов, Петров, Миланов, Ризов. Личният състав има добра подготовка и значително бойно майсторство в изпълнение на задачите в състав на големи групи.

Паметна дата в историята на поделението е 16 септември 1953 година, когато с Указ на Президиума на Народното събрание №317/26.08.1953 г., на тържествена церемония е връчено бойното знаме от ветерана на авиацията - генерал-полковник Август Кабакчиев.
Много неща не достигат, но ентусиазмът е по-голям от недоимъка на четирите зими, прекарани в полето на Добруджа в полети и бойни дежурства. Началото е поставено!
НА ТРАКИЙСКА ЗЕМЯ
На 5 април 1955 г. авиополкът се пребазира окончателно на тракийска земя, в Безмер. Същата година през септември пристигат и първите три от така дългоочакваните МиГ-15. Годините се нижат – идват нови попълнения летци, инженери и техници, които съвестно работят за недопускане на летателни предпоставки и произшествия.
Пристига ново попълнение летци – випускът на Калчев, Рачев, Янков, Маринов, Иванов, които след едногодишно обучение пълноценно се вливат в бойния строй на поделението.
През септември 1956 г. целият личен състав е строен и поздравен за първи път от Министъра на народната отбрана за високи успехи в бойната подготовка, а на 27 декември получава благодарствено писмо за шест години безаварийна работа.
На Безмерска земя вече са и младите летци Христов, Арнаудов, Кожухаров, Вълчев, Керемедчиев и др.
На 25.06.1957 г. пилотите Илия Кушев/инструктор/ и Генчо Минчев /обучаем/ след изпълнение на контролен полет със самолет УМиГ-15 се включват в кръга за кацане. Поради заетост на ПИК ръководителят на полетите изпраща пилотите на втори кръг. В момента на обиране на колесника експлоадира хидроакумулатора, вследствие на което се скъсва щангата за управление на двигателя. Пилотите вземат решение и кацат в ечемичен блок западно от село Безмер, като преодоляват още една опасност – насрещното високо напрежение. С риск да загубят живота си успяват да приземят самолета.
През 1958 година се извършва превъоръжаване с нова по-съвременна авиационна техника – МиГ-17.
През 1960 година поделението е преименовуно в 22 изтребително-бомбърдировъчен полк. От 26.09.1961 година е приведен в състава на 10 САК.
През 1963 година полка е абсолютен първенец в бойното използване на самолета, а през 1973 година му е присъдено званието: “Поделие отлични, първенец във войските на ВВС”.
През 1986 година поделението е превъоражено с нова авиационна техника, самолет Су-25К – един модерен маневрен, надежден и с изключително ефективно въоръжение самолет, предназначен за авиационна поддръжка на Сухопътните войски. На 23.10.1986 г. е проведен първия летателен ден със Су-25К. Първи от поделението лети командира – подполковник Иван Николов Попгеоргиев.
През 1989 година е приет на въоръжение и учебно-бойния самолет Су-25 УБК. От 01.09.1993 година полка е разформирован и се трансформира в авиационна база. Опитът на 22 изтребително бомбърдировъчен авиополк и резултатите от успешно проведения експеримент от 01.05.1993 година в първата авиобаза – 25 аб – Чешнегирово послужиха за основа в създаването на подобна структура в българските ВВС.
22 авиационна база участва във всички крупни учения, провеждани в БА на територията и извън нея.
През юли 1998 година, авиобазата за първи път участва в учението “Кооператив Кий-1998”, проведено на територията на Турция, а през 2000 година на територията на Румъния, където й бе дадена висока оценка от ръководството на учението.
На авиационните състезания, проведени във войските на ВВС – “Висини” (възстановено през 1993 годинаа) екипажите на авиобазата са на първо място (1993, 1994, 1995 и 1997 година).
Незабравима ще остане срещата на командире на авиобазата с ветераните- летци от Втората световна война, провела се на 07.04.2000 година.
От редовете на 22 авиобаза е и вторият български космонавт – Александър Александров.