Горещи новини
- Експерти отбелязаха слабостта на френската военна авиация
- Руски разузнавателен кораб е забелязан край японските брегове
- ВОЕННИТЕ МОРЯЦИ ОТБЕЛЯЗАХА 157 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН І РАНГ ДИМИТЪР ДОБРЕВ
- Адмирал Емил Ефтимов: Съюзниците ни в НАТО работят сериозно в интерес на нашата сигурност
- Участниците в учението на НАТО Steadfast Dart – 2025 ще демонстрират способности на Учебен център „Црънча“ (ГАЛЕРИЯ)
- /ВИДЕО/ Песков: Тръмп и Путин по време на телефонен разговор обсъдиха ситуацията в Украйна и Близкия изток
- Пентагонът: Малко вероятно е Киев да възстанови границите и да се присъедини към НАТО
- Палестина призова СС на ООН да спре незаконните заселвания от Израел в окупирания Западен бряг
- Кайро напълно отхвърля идеята за презаселване на палестинци от ивицата Газа в Египет или други страни
- Президентът Ердоган призова да не се отлага създаването на палестинска държава /СНИМКА/

Раят се намира само на около 250 км южно от София. Малко под Кавала в Бяло море се влива река Места. Гърците са обявили делтата за резерват и са успели да я защитят от туристически набези, фермери и заводи.
Над 220 вида редки птици гнездят там, а тишината и чистотата на това място в реката вероятно са същите, както преди хиляди години. Места (на гръцки Нестос) се влива в Егейско море в огромен лиман само на няколко километра от курортното селце Керамоти.
Районът на делтата е сред най-важните природни резервати в Гърция. Заема площ от 50 000 хектара. Заради голямото си екологично значение през 1971 г. делтата е защитена от международната Рамсарска конвенция, а през 1992 г. е включена в екологичната система от защитени зони “Натура 2000”. Районът принадлежи към Национален парк Източна Македония и Тракия.
В делтата расте една от малкото останали на Балканите девствени крайречни гори.
Наричат я Коджа орман - Голямата гора. Височината на дърветата в нея достига до 40 метра, а диаметърът на стволовете при някои - до 2 метра.
Маршрутът е дълъг 12 километра и понякога е нужна почивка.
В миналото гората е обхващала площ от 12 500 хектара, но днес от нея са останали едва 4500 декара, които са под закрила.
В делтата на река Места се срещат 20 вида бозайници, 11 вида земноводни, 22 вида влечуги, 30 вида сладководни риби и 277 вида птици. Крайречната гора е едно от двете естествени местообитания в Европа на колхидския фазан и едно от малкото места в Европа, обитавано от шипокрилата калугерица (Vanellus spinosus). Тук е мястото с най-голяма гъстота на популацията на златистия чакал в Гърция.
Но дори и да не сте запалени орнитолози или природозащитници, една разходка с лодка по устието си струва. Гледката е незабравима, а такава тишина едва ли сте преживявали на друго място.
Началото на маршрута с кану
Канута могат да се наемат в Керамоти, като разходката е около 6 часа. Изминават се общо 12 километра, но водата в почти цялата част на реката е дълбока до коляно и бистра като изворна. Дъното е пясъчно и се вижда през цялото време. Дълбоко става едва при вливането на реката в морето. Разходките се правят само с гид, който обяснява как се управлява кануто и показва заслужаващи да се видят редки птици. Групите от туристи не надвишават 6-има души, за да може да се запази тишината и да не се плашат пернатите.
На вълшебната тишина и магическия свят на гората посвещава един от най-красивите си пътеписи класикът Йордан Йовков: “Дълбока и странна е денем тишината на тая гора. Човек рядко стъпва тука, всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува и неволно въображението иска да насели тая глуха пустота. Ето уединена кръгла полянка. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спускат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка. Наоколо е гъста трева и цветя из нея, тъй пресни и тъй хубави, каквито могат да се намерят само в най-затънтените места. Леко се люлее тая горска люлка. Не някоя самодива ли се е люляла тука преди малко и високата трева не се ли поклаща още от леките стъпки? Съвсем друго е, когато задуха силен вятър. Гората се събужда и оживява. И тоя глух и тайнствен пущинак, доскоро изпълнен само с мълчание и тишина, изведнъж се раздрусва, бучи и лудее в някаква могъща и страховита ярост, като че бурята не иде от другаде, а се ражда тук - из самите недра на гората.”
Десетки видове птици гнездят в делтата на река Места и тя е обявена за резерват в гръцката си част.
Йовков разказва и че около устието на реката имало няколко села, в които живели чернокожи?Според старо предание някой си Хюсеин паша имал там големи чифлици.
Земята му работели помаци от Родопите, но като планинци трудно понасяли жегата и комарите край реката, затова непрекъснато бягали.
Затова пашата довел отнякъде чернокожи. Чифликът му вече не съществува, но потомците на робите все още живеели там, пише Йовков. Местните обаче не си спомнят за подобна легенда и казват, че не са чували в района им да са живели някога черни роби.
Освен птици могат да се видят и красиви редки насекоми.
Разходката с лодка не открива никакви следи от човешка дейност край реката. Това е измамно, тъй като повечето околни градчета, курорти и селца всъщност са нови - възникнали са преди около стотина години. На тяхно място преди това се е издигала вековната Голяма гора. Древността на Гърция може да се проследи малко по-нагоре по Места.
От Драма към Кавала та до Места по върховете на Родопите могат да се видят десетки древни цитадели.
Черните корморани гнездят в делтата на Места.
С тях е бил контролиран пътят на стоките към континенталната част на Европа, а местните са се укривали в тях от безбройните варварски нашествия.
Към Керамоти реката се успокоява и се разлива кротко, образувайки полуострова, на който се намира Керамоти. Градчето все още не е залято от туристи и се използва най-вече като транзитен пункт към остров Тасос. Онези, които остават да почиват в него обаче, могат да се насладят на една от най-дългите плажни ивици в Гърция,
покрита с фин пясък, донесен от реката. Плажът е над 10 км, а водата в морето е топла, с полегато дъно, което я прави подходящ плаж за семейства с деца.
Други публикации
Напиши коментар