Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев

Pan.bg

Вероятно железният бот №1 е един от най-загадъчните плавателни съдове, направени в Княжество България. Проектирането, направата му, спускането на вода, службата и техническите му характеристики повдигат многобройни въпроси. Едно от малкото достоверни съобщения за бот №1 откриваме в спомените на Константин Божков, озаглавени „Бележки и спомени по морската ни част”. За съжаление съобщението не е точно датирано от Божков, в текста не се посочва и конкретната година на направата на бот №1. Текстът обаче съдържа информация за една бронзова таблетка, прикрепена на предната част с надпис: - „Русенский портъ 1882 год. ”

След Константин Божков редица уважавани автори и изследователи (Ради Боев, Костадин Петров, Гинка Иванова, Продан Бенчев, Любомир Сапунджиев, Тремол Иванов, Иван Алексиев и други) пишат за железния бот №1.

Основната разлика между оригиналния текст на Константин Божков и изследванията на изброените по-горе автори е в пет посоки:

I. Константин Божков съобщава, че бот №1 е направен , изброените по-горе автори твърдят, че бот №1 е построен без да представят източници, документи и доказателства за строежа на бота.

Източници, документи и доказателства за строежа на бота в хронологичен ред могат да бъдат: възлагателна заповед, изготвен проект, обява за провеждане на търг за закупуване на съответното количество железен материал и оборудване, протокол от проведен търг, отпуснато финансиране и съответно перо/позиция във финансовия план на Дунавската флотилия, сключен договор за закупуване на съответното количество железен материал и оборудване, издадени фактури, дневник на строителния процес, приемо-предавателен протокол, протокол за оценка на качеството, вписване на бота в регистрова книга. До момента не е издирен или представен нито един от посочените документи.

II. Константин Божков съобщава, че бот №1 е нещо и дори не го нарича кораб или плавателен съд, докато Ради Боев твърди, че това е първи кораб и първа рожба на съвременното българско корабостроене, Костадин Петров - първи кораб и първа рожба на съвременното българско корабостроене, Любомир Сапунджиев - първият български железен кораб, Тремол Иванов - първи български несамоходен метален съд, Иван Алексиев - първият метален кораб, построен в България. Този рязък контраст между думата, използвана в оригиналния текст - "нещо", и суперлативите, употребени от по-късните изследователи, повдига поне два изключително важни въпроса:

1. Представлява ли бот №1 значимо корабостроително и инженерно постижение след като съвременника му Константин Божков, макар и няколко десетилетия по-късно го определя в спомените си просто като „нещо”?

2. Наистина ли бот №1 е първият метален плавателен съд, построен в България при положение, че съвременника му Константин Божков не твърди нищо подобно?

III. Константин Божков съобщава за една бронзова таблетка, прикрепена на предната част с надпис: - „Русенский портъ 1882 год. ” При един близък поглед към надписа виждаме, че преди него е поставено тире. По-късните изследователи изобщо не споменават за това тире. В случая тирето би могло да означава, че преди „Русенский портъ 1882 год. ” има някакъв пропуснат текст. Тирето може да е поставено от автора или от редактора на спомените. Ако тирето е поставено от автора и означава пропуснат текст тогава трябва да приемем следното разширено авто-тълкуване: "като автор си спомням надписа „Русенский портъ 1882 год. ”, преди него имаше и друг текст, който не мога да възстановя по памет, ето защо на негова място поставям тире". Това ни позволява да направим допълнително няколко възможни прочита/реконструкции на таблетката в т. IV. Колкото и малко или незначително да е това тире то има своето значение, то е факт в оригиналния текст на Константин Божков, не може да бъде недобросъвестно пренебрегнато и вероятно е ключът към разрешаването на загадката бот №1. Може да се окаже, че зад тирето на Константин Божков стои цяло събитие като спускане на вода, освещаване, наименуване или зачисляване в списъците на бота.

Забележка: уважаваният изследовател Иван Алексиев в книгата си "Омаяни от кораби мъже" (стр. 151) цитира и възпроизвежда графично надписа от таблетката в пълния му вид (т.е. с тирето), но не коментира присъствието на тирето в текста на Константин Божков.

На същата стр. 151 обаче в сравнителна таблица, в която са представени вариантите на надписа от таблетката, този на Константин Божков е вписан без тирето.



IV. Константин Божков съобщава за една бронзова таблетка, прикрепена на предната част с надпис: - „Русенский портъ 1882 год. ”

Някои изследователи смятат, че текстът от бронзовата таблетка обозначава годината (и мястото) на построяване на бот №1: „първият българин, флотски механик Константин Божков...наистина посочва, че бот №1 е построен през 1882 г.”

В действителност Божков не посочва никъде в текста, че бот №1 е построен през 1882 г. Той съобщава, че ботът е направен по онова време.

Бронзовата таблетка съдържа информация единствено за населено място (Русе), инфраструктурно съоръжение (пристанище) и година (1882). В нея няма нито един глагол, който да свързва мястото/пристанището Русе и годината 1882-а с построяването на бот №1.

С други думи нито текста на Константин Божков, нито текста на бронзовата таблетка съдържат конкретно потвърждение за построяването на бот №1 през 1882 г.

Извеждайки годината на построяване на бот №1 като 1882 г. от таблетката някои изследователи натоварват текста от нея с глагол („построявам”) и смисъл, които тя изобщо не съдържа.

В случай, че таблетката документира построяването на бот №1 през 1882 г. тя би изглеждала по друг начин, например „Русенский портови завод 1882 г.” или „Русенски мастерски и портови завод 1882 г.”

Самата таблетка може да е посветена на друго събитие в биографията на бота (като спускане на вода, освещаване, наименуване или зачисляване в списъците) и да е поставена през 1882 г. От тази гледна точка съществуват няколко възможни прочита/реконструкции на таблетката:

1. (Този кораб е спуснат на вода в) „Русенский портъ” (през) „1882 год.”

2. (Този кораб е осветен/наименуван в) „Русенский портъ” (през) „1882 год.”

3. (Този кораб е зачислен в Дунавската флотилия в) „Русенский портъ” (през) „1882 год.”

4. (Този кораб е зачислен в инвентара на) „Русенский портъ” (през) „1882 год.”

Оригиналният текст на Константин Божков поддържа единствено прочит номер 4 от изброените варианти. На този въпрос ще се спрем в част II от настоящото изследване.

V. Константин Божков съобщава за съществуването на втори бот ("Този железен бот, както и друг един такъв, дълги години служеха в порта...").
По-късните изследователи изобщо не споменават за втория бот.

ИЗВОДИ

Оценката, която някои съвременни изследователи дават за бот №1 категорично не съответства и се разминава с описанието, оставено от Константин Божков. В наши дни бот №1 се възприема като първия метален несамоходен плавателен съд, построен в България. За сравнение Константин Божков не твърди, че бот №1 е „построен”, а „направен”. Също така той не нарича бот №1 „плавателен съд”, а „нещо”. И накрая първият българин флотски механик не определя бот №1 като „първи метален плавателен съд, построен в България”.

Изправяме се пред проблема за натоварването на текста на Константин Божков със значения, глаголи и определения за първенство, които той изобщо не съдържа.

Противопоставянето „построен”-„направен” и „кораб/плавателен съд/рожба”-„нещо” между оригиналния текст и по-късните изследвания повдига редица критични въпроси.

Абсолютно незаслужено и неаргументирано е пренебрегнато съществуването на втори бот, за който ще стане дума по-долу.

Тук предлагаме на нашите читатели сравнителен прочит на част от съществуващата литература за бот №1.

1933 г.: КОНСТАНТИН БОЖКОВ

Единственото нещо, което беше направено в мастерските и на портовия завод по онова време беше железният бот №1... (124 стр.)

Божков, К. Бележки и спомени по Морската ни част.- ВИС, 1933, кн. 13, 110-160.



Първата част от последното изречение в този параграф (т.е. „този железен бот, както и друг един такъв”) не е сред най-цитираните от морските историци и изследователи в България. Вероятно, защото неизяснените въпроси около Бот №1 са толкова много, че наличието на още един, втори бот само ще ги удвои. Вторият бот обаче е факт – включен е в спомените на Константин Божков заедно с първия бот и заслужава вниманието на изследователите. Информацията за него е съвсем оскъдна. От горното сведение на Константин Божков научаваме единствено, че и вторият бот, подобно на първия превозва строителни материали за нуждите на случайни постройки.

Краткото посочване на втория бот като „друг един такъв” може да се тълкува в посока на „сходен по размери”, „сходен по конструкция”, „сходен по материал на корпуса” или „сходен по предназначение”. На този етап може да се твърди, че текстът на Константин Божков поддържа тълкуването „сходен по предназначение” с бот №1 (т.е. втори бот, използван също за превоз на строителни материали). За съжаление липсата на повече информация не ни позволява да разберем дали двата бота са еднотипни или пък дали вторият бот е построен в Русе.

Има ли и други данни за съществуването на втория бот? Едно сведение на капитан I ранг Сава Иванов относно състава на Дунавската флотилия непосредствено преди началото на Балканската война (1912-1913 г.) категорично потвърждава наличието на два железни бота: „Към това време”, посочва Иванов „Дунавската флотилия се състоеше от яхтата „Крум”..., транспортния параход „Александър I” и минния транспорт „Симеон Велики”..., миноноските „Хр. Ботев” и „В. Левски”..., парните катери „Борис”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа” и „Стража”..., шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица”, 2 железни бота и 15 железни понтона...”

Можем ли да идентифицираме двата бота от спомените на Константин Божков с тези от изследването на Сава Иванов, публикувано във „Военно-исторически сборник”? Ако допуснем, че това са едни и същи плавателни съдове, то тогава към началото на Балканската война (1912-1913 г.) двата бота са все още в строя. Конкретно за бот №1 това означава, че към разглеждания момент е в строя от около 3 десетилетия. Също така освен „сходни по предназначение” тогава двата бота са „сходни и по материал на корпуса” (изработени са от желязо).



Андрейчин, Л. Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1976.



Андрейчин, Л. Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1976.



Андрейчин, Л. Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1976.



Андрейчин, Л. Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1976.

1969 г.: РАДИ БОЕВ

През следващата 1881 година работниците от ремонтната работилница под ръководството на инженер-механик поручик Павел Михайлович Изотов построиха бот №1...Това е първият кораб, построен след Освобождението от наши корабостроители, в наша корабостроителна работилница. Затова с право можем да го считаме като първа рожба на съвременното българско корабостроене. (22 стр.)



Боев, Р. Военният флот на България 1879-1900. С., ДВИ, 1969.

В резултат на увеличаването на техническите възможности на пристанищната работилница стана възможно и построяването на бот №1.
(29 стр.)



Боев, Р. Военният флот на България 1879-1900. С., ДВИ, 1969.

1971 г.: КОСТАДИН ПЕТРОВ

В резултат на подобрените условия на работа през 1881 г. работниците от ремонтната работилница, под ръководството на инженер-механик поручик Павел Михайлович Изотов...пристъпили към построяването на „Бот №1”. Това е първият кораб, построен след Освобождението от наши корабостроители, в наша корабостроителна работилница. Затова с право можем да го считаме като първа рожба на съвременното българско корабостроене. (20 стр.)



Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971.

1981 г.: ЛЮБОМИР САПУНДЖИЕВ

1 август. В работилницата на Дунавската флотилия и морска част в гр. Русе е построен първият български железен кораб...С него се поставя началото на българското метално корабостроене. (63 стр.)



Сапунджиев, Л. Законодателната дейност и някои други факти, свързани с българското корабоплаване. – ФАР-81, 61-63.

1998 г.: ТРЕМОЛ ИВАНОВ

Под ръководството на инженер-механика П.М.Изотов през 1881 г. е построен първият български несамоходен метален съд след Освобождението, наречен „Бот 1”. При неговата постройка русенските корабостроители са се трудили ентусиазирано и почти денонощно. (17 стр.)



Иванов, Т. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998 г.

2006 г.: ИВАН АЛЕКСИЕВ

Бот №1 (1882 г.) ПЪРВИЯТ МЕТАЛЕН КОРАБ, ПОСТРОЕН В БЪЛГАРИЯ

По повод на 120-годишнината от построяването на Бот №1... (144 стр.)

На 22 актомври 1981 г. предложих на редакцията на списание „Корабостроене и корабоплаване” ръкопис на кратка хронологична история на българското корабостроене след Освобождението 1878 г. В него бях написал, че Бот №1 е построен „около 1881-1882 г...” (145 стр.)

През 1988 г. публикувах анализ на източниците за построяването на Бот №1... (146 стр.)

Очевидно от производствено-техническо гледище по-приемлива изглежда възможността основната част от строежа му да е извършена през 1882 г. (147 стр.)

...за строежа на Бот №1... (150 стр.)

При неговото построяване вероятно за пръв път у нас в по-голям обем е приложено нитоването. (153 стр.)



Алексиев, Ив. „Омаяни от кораби мъже”. В., Морски свят, 2006.

2012 г.: ИВАН АЛЕКСИЕВ

130 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО НА БОТ № 1

http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/tangera280252.html

През 2006 г. публикувах обширен критичен анализ на известните дотогава многобройни противоречия около историята на Бот № 1 и обосновах, че този плавателен съд е построен през 1882 г.

Най-ранният и всъщност ЕДИНСТВЕН източник за строежа на Бот № 1, известен към днешна дата в историографията, са спомените на Константин Божков (1857-1942 г.) от 1933 г.

Преди 130 години Бот № 1 поставя началото на металното корабостроене в България.

Първият метален плавателен съд, построен в България, заслужава достойно място и в историята на българската техника, защото е първото по-сложно изделие на зараждащата се българска метална индустрия. Бот № 1 е пионерно дело на русенските флотски арсеналци, т.е. на българския военен флот.