Горещи новини
- ФОТО-ОКО: КОРАБ MARITIME VICTORY В ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС
- /ВИДЕО/: Иран успешно изстреля в космоса изследователски сателит Çemran-1
- Байдън: Ясно е, че Путин няма да спечели тази война, ще спечели Украйна
- Рябков: САЩ ще получат комплексен отговор ако разположат в Япония ракети със среден и малък обсег
- Столтенберг: НАТО не направи всичко възможно да укрепи Украйна до 2022 г.
- NL Times: Нидерландия отмени доставката на ПВО Patriot на Киев заради отказ на съюзник
- /ВИДЕО/: Астронавтите на НАСА, останали в космоса, записаха видео съобщение
- /ВИДЕО/: В Москва започва медийната среща на БРИКС
- Military Watch: Су-57 са нанесли десетки удари по цели в Украйна през последните месеци
- /ВИДЕО 18+/: Френски БТР VAB се появиха в граничния район на Курск, веднага започнаха да бъдат изгаряни
Яница Минкова
Учение за напускане на кораба се проведе след отплаването на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида и преди навлизането в пролива Дрейк.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водите на Южния океан помага и капитан трети ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
На борда има 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един учен от Великобритания.
Очаква се корабът да навлезе в пролива Дрейк преди полунощ и да го прекоси за около две и половина – три денонощия в зависимост от метеорологичната обстановка.
Това ще бъде четвъртото преминаване на българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” през пролива Дрейк след плаванията в двете посоки през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през настоящата експедиция когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година оказа помощ на бедстваща яхта с 13 души на борда.
Проливът Дрейк е известен с честите бури – едни от най-силните на Земята със западен вятър над 120 километра в час, съчетан с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра вълни и много айсберги.
Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните части на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован пролив на Земята с широчина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му достига над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е дадено от британския изследовател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на английския капитан Франсис Дрейк, комуто той приписва първото преминаване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско плаване след това на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 г.
Следващата спирка на “Св. св. Кирил и Методий” ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има голяма общност от потомци на българи, изселили се през 20-те години на миналия век.
/www.naval-acad.bg/
Учение за напускане на кораба се проведе след отплаването на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида и преди навлизането в пролива Дрейк.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водите на Южния океан помага и капитан трети ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
На борда има 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и един учен от Великобритания.
Очаква се корабът да навлезе в пролива Дрейк преди полунощ и да го прекоси за около две и половина – три денонощия в зависимост от метеорологичната обстановка.
Това ще бъде четвъртото преминаване на българския кораб “Св. св. Кирил и Методий” през пролива Дрейк след плаванията в двете посоки през първата му експедиция до Антарктида през 2022 г. – 2023 г. и прекосяването от север на юг през настоящата експедиция когато в нощта на посрещането на Новата 2024 година оказа помощ на бедстваща яхта с 13 души на борда.
Проливът Дрейк е известен с честите бури – едни от най-силните на Земята със западен вятър над 120 километра в час, съчетан с течение от запад на изток със скорост до 15 километра в час и високи до 15 метра вълни и много айсберги.
Проливът е на север от Южните Шетлендски острови в Антарктида и на юг от Южна Америка. Той съединява най-южните части на Атлантическия и Тихия океан, а в южната му част е Южният океан. Това е най-широкият наименован пролив на Земята с широчина от над 820 километра до 950 километра. Дълбочината му достига над 5 000 – 5 500 метра. Наименованието му е дадено от британския изследовател на Антарктида Ърнест Шекълтън в чест на английския капитан Франсис Дрейк, комуто той приписва първото преминаване през пролива през 1578 г. по време на второто в света околосветско плаване след това на Фернандо Магелан през 1519 г. – 1522 г.
Следващата спирка на “Св. св. Кирил и Методий” ще бъде в град Комодоро Равадавия в аржентинската провинция Чубут, в който има голяма общност от потомци на българи, изселили се през 20-те години на миналия век.
/www.naval-acad.bg/
Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!
ПРЕДИШНА СНИМКА 1/5 СЛЕДВАЩА СНИМКА
Други публикации
Напиши коментар