pan.bg
Източник - БТА

Баща и син продължават да покоряват световните морета! След като прекосиха Атлантическия океан със своята "Неверест” през 2022 година, Стефан и Максим Иванови акостираха късно снощи в Свалбард. С това те завършиха първия пълен преход с гребна лодка през целия Северен ледовит океан.

Стефан Иванов започна пътешествието си в края на юни, южно от 60-ия паралел с.ш., заедно с Владимир Табутов, когото описва тогава като “един мой приятел, българин. Той е много жилав, много жизнен, млад човек. С триатлони обича да се занимава - плуване, бягане, колоездене. Иначе е малко работохолик, работи по 20 часа на ден…”.

На 20 август, след летен стаж в Ню Йорк, 23-годишният син на Стефан - Максим, се присъединява към баща си на борда на "Неверест” за последната и най-предизвикателна част от приключението - от Орнес до Свабалд, Норвегия.


Следват бури, недостиг на електрическа енергия, два рождени дни на борда - на 24 август на Стефан и на 25 - на Максим, стотици часове гребане и тонове вода през палубата.

На 8 септември в 23:19 часа българско време мисията е изпълнена успешно.


“Акостирахме в Свалбард‼️ След прекосяването на Северния ледовит океан с "Неверест", телата са изцедени от канските усилия, но душите преливат от удовлетворение, а мозъкът - от безброй незабравими спомени. Нямаме търпение да се върнем при любимите си хора, които ни липсват повече от всякога.”

Освен да достигнат до най-северната точка на планетата, покорявана с гребна лодка, Стефан и Максим Иванови са си поставили още една цел - да популяризират две важни за тях каузи.

Двамата отправиха призив по време на пътешествието си за подкрепа на кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването. Инициативата информира хората за възможността да спасят човешки живот, като вземат решение приживе - да дадат предварително съгласие, ако нещо необратимо се случи с тях, да бъдат донори на органи.

По време на плаването си Стефан и Максим събират и десетки проби с планктон в подкрепа на изследванията върху климатичните промени на доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на Софийския университет.