/СНИМКИ/: Пресъхването на Аралското езеро е най-голямата екологична катастрофа в Централна Азия

Pan.bg 02 фев 2025 | 19:31 views (539) commentaries(0)
img
pan.bg

От 60-те години на миналия век повърхността на езерото Арал е намаляла около 9 пъти, нивото на водата - 3 пъти, а обемът - 15 пъти.

Централноазиатските страни бяха изправени пред голяма екологична катастрофа, когато езерото Арал, известно преди като четвъртото по големина езеро в света, разположено между Узбекистан и Казахстан, започна да пресъхва през 60-те години на миналия век.

Първата част на новината, озаглавена „Първо беше езеро, сега е пустиня“, подготвена от Anadolu Agency по повод Световния ден на влажните зони, разказва за характеристиките на езерото Арал, причините за пресъхването му и щетите, причинени от него на околната среда, текущото му състояние и мерките, предприети от държавата Узбекистан за предотвратяване на екологична катастрофа.

image

В резултат на разширяването на напояваната земеделска земя от 4,5 на 7 милиона хектара с цел увеличаване на производството в Централна Азия, която бившият Съветски съюз използва като склад за памук от 60-те до 90-те години на миналия век, търсенето на вода в региона се е увеличило, а водите на реките Сейхун и Джейхун, захранващи езерото, са значително намалени.

До 60-те години на миналия век езерото получава 38,6 кубически километра вода годишно от река Амударя (Джейхун) и 14,5 кубични километра вода от река Сирдеря (Сейхун), като по-голямата част от нея се насочва към памуковите полета.

image

В резултат на това до началото на 2020-те години повърхността на езерото Арал е намаляла приблизително 9 пъти, нивото на водата - 3 пъти, а обемът - 15 пъти.

През 1960 г. площта на Аралското езеро е 68 хиляди квадратни километра, обемът на водата е 1083 кубически километра, дължината е 426 километра, ширината е 284 километра, а дълбочината в най-дълбоката точка е 68 метра.

Тъй като повърхността му е намаляла до 8 хиляди квадратни километра, водният му обем до 75 кубически километра, а най-дълбоката му точка до 20 метра, дълбочината на Аралското езеро продължава да намалява средно с 80-110 сантиметра годишно.

image

Около 300 големи и малки острова в езерото, което с оттеглянето на водите му беше разделено на две части, едната от които се намира в границите на Узбекистан, а другата в границите на Казахстан, напълно се сляха със земята.

На пресъхналото корито на Аралското езеро се образува пустиня

Днес Аралското езеро се е оттеглило на 170 километра от бившите си брегове. Пустинята Аралкум, наричана „най-младата пустиня в света“, е образувана от повече от 4 милиона хектара отдръпваща се вода.

image

Около 100 милиона тона солен прах, който се издухва всяка година от пустинята и се покрива със слоеве солен пясък по време на пясъчни бури, се разпространява във всички региони на Централна Азия, поставяйки региона пред сериозна екологична катастрофа.

Експертите казват, че прахът, издухан от пясъчните бури от пресъхващото дъно на езерото Арал, се намира дори в най-високите ледници в Централна Азия в планината Памир и ускорява топенето на ледниците в региона.

Ерозията на почвата и замърсяването на въздуха, причинени от пресъхването на Аралското езеро, имат отрицателно въздействие върху човешкото здраве, условията на живот и околната среда, а екологичната катастрофа в басейна, където живеят около 3 милиона души, причинява разпространението на различни заболявания сред населението и увеличаване на детската смъртност.

image

През 60-те години на миналия век в рибарския град Мойнак на брега на Аралско море селското стопанство и риболовът пострадаха поради масовото засоляване на земеделските земи и оттеглянето на повече от 100 километра от бреговете на езерото, а част от населението мигрира в други региони в търсене на по-добър живот.

Всички риби в езерото изчезнаха

До средата на 20-ти век значителен брой от повече от 300 вида растения в басейна са били застрашени от изчезване, а 319 вида птици и почти половината от 70 вида животни са изчезнали или мигрирали в резултат на екологичната катастрофа, причинена от пресъхването на езерото.

В езерото, където през 1960 г. е имало 34 вида риба и е била ловена средно 60 хиляди тона риба годишно, в резултат на 10-кратно увеличение на солеността на водата поради пресъхване, почти цялата риба е изчезнала.

Заводите за рибни консерви в Мойнак са затворени и в руини, а рибарските лодки са превърнали стария бряг в сметище за скрап. Камилите бродят из пустинята, която се образуваше на места, където водата се отдръпна.

Остров Възрождения в средата на езерото, където бившият Съветски съюз тества около 40 единици биологични оръжия от 1954 до 1990 г., напълно се е слял със сушата.

Съдбата на екологична катастрофа се смекчава със залесяването на пресъхващото корито на Аралското езеро

Докато пясъчните и прашните бури от пресъхващото дъно на Аралско море причиняват щети от 100 милиона долара годишно, усилията за залесяване в региона са предназначени да намалят значително тези щети и да подобрят здравето на населението в региона.

Напоследък Узбекистан се опитва да смекчи съдбата на екологичната катастрофа в региона чрез залесяване на пресъхващата част от езерото Арал.

В този контекст задачата е да се залеси частта от дъното на пресъхващото езеро, която принадлежи на Узбекистан и в резултат на това да се предотврати разпространението на прах от пресъхналата част на езерото, покрита със сол, към територията на региона. За тази цел през 2017 г. стартира проект за създаване на „зелен пояс“ с ширина до 1000 метра по продължение на 70 километра от пресъхващата част на езерото.

Правителството планира всяка година да засажда хиляди хектари земя с гори, за да залеси напълно сухото корито на езерото в рамките на 10 години и значително да подобри екологичната ситуация в региона.

2 милиона хектара от сухата част на езерото вече са залесени

Както Зафар Йесанкулов, служител на Главния отдел по горите на Министерството на екологията, опазването на околната среда и изменението на климата на Узбекистан, каза пред Anadolu, от 2017 г. правителството е увеличило обема на работата по залесяването на пресъхващата част на езерото Арал, за да се подобри екологичната ситуация в региона.

По думите му, за целта върху дъното на пресъхващото езеро са били засадени семена и разсад на устойчиви на пустини дървета и растения като саксаул и тамарикс, произхождащи от пустините на Централна Азия.

„3,2 милиона хектара от пресъхващото корито на Аралското езеро принадлежат на Узбекистан, а днес почти 2 милиона хектара от тях са залесени“, каза Ашанкулов.

Екологът допълни, че храстите и зелените площи, образувани в резултат на възобновяването на горите, много ефективно предотвратяват разпространението на голяма част от пясъка и праха в района към други региони.

Източник: Anadolu Agency Снимка: check-point.kz

Превод и редакция: pan.bg

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка