Анализ от к.д.п. Христо Папукчиев

Безопасността не е само въпрос на технологии

През последните десетилетия корабоплаването претърпя значителна технологична трансформация. Модерните навигационни системи, автоматизацията, дигиталните комуникации и усъвършенстваните средства за контрол превърнаха съвременния кораб в една от най-високотехнологичните работни среди в света.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
И въпреки това, когато настъпи инцидент, разследванията продължават да стигат до един и същ извод – в основата на голяма част от морските произшествия стои човешкият фактор.

Този извод обаче често поражда едно погрешно опростяване. Когато говорим за човешки фактор, обикновено насочваме вниманието към хората на борда – капитани, помощник-капитани, механици и екипажи. Анализираме техните грешки, решения, умора или комуникация.
По-рядко си задаваме въпроса дали тези действия не са следствие от нещо по-дълбоко – организационната среда, в която работят.
Именно тук се пресичат две важни теми: психометричните изследвания и културата на управление в корабоплаването.

Какво представляват психометричните изследвания?

Психометричните оценки са научно разработени инструменти за измерване на личностни характеристики, поведенчески модели и когнитивни способности.
Тяхната цел не е да определят дали даден човек е „добър“ или „лош“ професионалист, а да помогнат за разбирането на начина, по който той реагира в различни ситуации.

Съвременните системи оценяват:

-лидерски потенциал;
-емоционална устойчивост;
-работа под напрежение;
-комуникационни умения;
-работа в екип;
-склонност към риск;
-концентрация и внимание;
-когнитивна ефективност;
-способност за вземане на решения.

Сред най-разпространените инструменти са моделът Big Five, Hogan Personality Inventory, 16PF, NEO-PI-R и различни когнитивни тестове за внимание, реакция и ситуационна осъзнатост.

За корабните компании това е възможност да надградят традиционния подбор, който често се основава предимно на стаж, квалификация и интервю.

Защо морската индустрия инвестира в психометрия?

Морската професия поставя хората в условия, които рядко могат да бъдат сравнени с друга индустрия.

Моряците работят месеци наред далеч от дома, в ограничено пространство, в мултинационални екипажи и под постоянен оперативен натиск. Решенията често трябва да бъдат вземани бързо, а последствията от тях могат да бъдат значителни – както за безопасността на хората, така и за кораба, товара и околната среда.

При капитаните натоварването е свързано с лидерството и отговорността за крайните решения.

При механиците – с поддържането на непрекъсната техническа готовност, работа в среда с шум, вибрации и често ограничени възможности за почивка.

Затова компаниите все по-често осъзнават, че техническата компетентност сама по себе си не е достатъчна. Един отличен навигатор не винаги е добър лидер, както и един блестящ инженер не винаги е подготвен да управлява екип в условия на продължителен стрес.

Какво се оценява при капитаните и механиците?

При капитаните акцентът обикновено пада върху лидерството, комуникацията, управлението на риска и способността за вземане на решения под напрежение.
Тук се появява и един интересен парадокс.
Качествата, които правят един капитан успешен – увереност, решителност и самостоятелност – могат при определени обстоятелства да се превърнат в източник на риск. Самоувереността лесно може да прерасне в пренебрегване на алтернативни мнения, а решителността – в отказ да се преосмисли вече взето решение.
При механиците фокусът е различен. По-често се оценяват аналитичното мислене, вниманието към детайла, устойчивостта на монотонност и поведението при аварийни ситуации.
Изследванията показват, че при машинния състав рискът рядко произтича от липса на професионални знания. Много по-често причините се крият в умората, натрупания стрес и когнитивното претоварване след продължителни периоди на работа.

Как компаниите използват психометричните оценки?

Големи международни оператори и шипмениджмънт компании като Marlow Navigation, Anglo-Eastern, V.Group, Bernhard Schulte Shipmanagement, Synergy Marine Group, Wallem Group и Fleet Management Limited вече използват различни форми на поведенчески и компетентностни оценки.

В повечето случаи тестовете не се използват самостоятелно. Те са част от по-широк процес, който включва интервюта по компетенции, оценки от предходни контракти, симулаторни тренировки и програми за развитие на лидерски умения.

Най-добрите резултати се постигат тогава, когато психометрията служи като инструмент за развитие, а не като механизъм за административно филтриране.

Кога психометрията помага?

Преди качване на кораб тя може да идентифицира области за развитие, които не са видими в стандартното интервю.

По време на контракта може да помогне за ранното откриване на признаци на професионално прегаряне, хроничен стрес или натрупана умора.

След инцидент може да даде ценна информация за лидерския стил, комуникацията и процеса на вземане на решения.

Но съществува една важна граница.

Психометричните инструменти могат да покажат как човек реагира. Те не винаги могат да обяснят защо реагира по този начин.

Именно тук започва по-сложният разговор.


От човешки фактор към организационен фактор

В продължение на години морската индустрия разглеждаше човешкия фактор предимно като характеристика на отделния човек:

Уморен капитан.
Разсеян офицер.
Претоварен механик.
Но реалността рядко е толкова проста.

Зад всяко човешко поведение стои организационна среда. Зад всяко решение стои контекст. А зад много от грешките стоят организационната култура, управленските практики и средата, в която хората работят и вземат решения.

Когато настъпи инцидент, обикновено се задават въпроси като:

Защо капитанът е взел това решение?
Защо помощникът не е възразил?
Защо екипажът не е следвал процедурата?

По-рядко се пита:

Под какъв натиск е бил поставен капитанът?
Какви сигнали е получавал от брега?
Имало ли е страх от докладване на проблеми?
Имало ли е реална възможност да се откаже от рискова операция?

Тези въпроси често водят до много по-дълбоки отговори.

Фаворизирането – подценяван риск за безопасността

В практиката на много моряци съществува явление, за което рядко се говори публично – фаворизирането на определени служители от страна на бреговия мениджмънт.

Когато определени капитани или главни механици се възприемат като „предпочитани“, рискът не е само морален.

Той е организационен.

С течение на времето могат да се появят двойни стандарти, по-слаба критичност при оценките и неглижиране на сигнали от екипажа.

Така постепенно се създава усещане за недосегаемост.

А недосегаемостта е един от най-опасните врагове на безопасността.

Несправедливостта също създава риск

Обратната ситуация е не по-малко проблемна.

Когато професионалисти с добри резултати системно се чувстват пренебрегвани или недооценени, последствията също са сериозни.

Появяват се демотивация, професионално прегаряне, пасивност и загуба на доверие в системата.

В подобна среда хората спират да проявяват инициатива, защото не вярват, че тя ще бъде оценена справедливо.

Психометричният тест може да регистрира симптомите,но няма да покаже истинската причина.

Натискът от брега

Един от най-деликатните въпроси в съвременното корабоплаване остава т.нар. shore pressure – натискът, който идва от бреговите структури.

Всеки капитан знае колко трудно понякога е да се намери баланс между безопасността и търговските интереси.

Закъснения, разходи, графици, чартьорски изисквания и оперативни показатели създават среда, в която решенията рядко се вземат във вакуум.

Формално отговорността остава на капитана.

Практически обаче организационният натиск често присъства във всяко значимо решение.

Затова анализът на човешкия фактор не може да бъде пълен, ако разглежда само хората на борда.

Кой оценява оценяващите?
Тук възниква логичен въпрос.
Ако психометричните оценки са полезни за капитани, офицери и механици, защо подобни подходи почти не се прилагат към хората, които вземат решения на брега?
Флийт мениджъри, технически суперинтенданти, крюинг мениджъри и оперативни директори влияят ежедневно върху безопасността на корабите.
Техните лидерски качества, стил на комуникация, отношение към риска и организационна култура често оказват влияние, което е не по-малко значимо от това на капитана.
Без оценка на тези фактори картината остава непълна.

Заключение

Психометричните изследвания безспорно са ценен инструмент за развитие на човешкия потенциал в корабоплаването. Те могат да помогнат за по-добър подбор, по-ефективно лидерство и по-високо ниво на безопасност,но те не са универсален отговор.

Най-голямата грешка би била да използваме психометрията като средство за търсене на „проблемните хора“, вместо като инструмент за разбиране на сложната система, в която работят.

Истинската безопасност не се създава само на мостика или в машинното отделение. Тя започва много по-рано – в решенията, политиките и културата на организациите, които управляват корабите.

Едва когато човешкият фактор бъде разглеждан едновременно като индивидуален и организационен феномен, морската индустрия ще може да използва пълния потенциал на психометричните изследвания. Тогава те няма да бъдат просто инструмент за оценка на моряците, а средство за изграждане на по-здравословна, по-справедлива и по-безопасна професионална среда за всички участници в морския транспорт.


К.д.п.Христо Папукчиев е капитан от далечното плаване с дългогодишен опит в международното корабоплаване. Мненията, изразени в този текст, са лични.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА