Днес отново водещите национални медии поставят във фокуса на общественото внимание проблема със замърсяването на плажовете по Южното българско Черноморие с нефтени продукти. За съжаление, в публичното пространство отново преобладават предположения, недоказани твърдения и повърхностни интерпретации, които често се представят като експертни оценки, без да се основават на събрани доказателства, приложимото международно морско право или утвърдените методики за разследване на подобни инциденти. Вместо обективен анализ общественият дебат нерядко се измества към спекулации и взаимно изключващи се хипотези, което не допринася нито за установяване на причините за замърсяването, нито за реализиране на отговорност.

Международноправната рамка и практическите механизми за противодействие на подобни инциденти съществуват от десетилетия. Следователно замърсяването на българското Черноморие с нефтени продукти не е следствие от липса на правна уредба, а поставя въпроса доколко действащите международни и национални механизми за превенция, контрол, разследване и правоприлагане се използват ефективно.

Именно в тази насока е разработено Ръководството на INTERPOL за разследване на незаконни нефтени разливи. То представлява практически инструмент за подпомагане на компетентните органи при предотвратяването, откриването, разследването и наказателното преследване на незаконните изхвърляния на нефтени отпадъци от кораби. Ръководството систематизира добрите международни практики за събиране на доказателства, използване на сателитно и въздушно наблюдение, извършване на проверки и координация между крайбрежните, пристанищните и флаговите държави с цел ефективното прилагане на MARPOL 73/78, Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и регионалните механизми за защита на морската среда.

Правната рамка е категорична. Съгласно чл. 192 от UNCLOS всички държави са длъжни да опазват и съхраняват морската среда. Чл. 194 ги задължава да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването от кораби. Чл. 197 установява задължение за международно и регионално сътрудничество при разработването и прилагането на мерки за опазване на морската среда, а чл. 198 изисква държавите своевременно да уведомяват потенциално засегнатите държави и компетентните международни организации при наличие на непосредствена опасност от замърсяване. Чл. 211 задължава държавите да приемат и ефективно да прилагат национални мерки, съответстващи на международните стандарти, докато чл. 220 урежда правомощията на крайбрежната държава за разследване и правоприлагане при нарушения на международните правила за предотвратяване на замърсяването от кораби.

Тези задължения се конкретизират в Annex I към MARPOL 73/78, който забранява изхвърлянето на нефт или нефтени смеси извън изрично предвидените изключения. Допустимото съдържание на нефт в пречистените машинни води е до 15 ppm, при условие че те се отвеждат чрез сертифицирана система за пречистване и непрекъснат контрол. Ръководството на INTERPOL изрично посочва, че видим нефтен филм върху морската повърхност не може да бъде резултат от законно изхвърляне при тази концентрация. Следователно всяка видима нефтена следа представлява достатъчно основание за незабавно разследване на евентуално нарушение на MARPOL.

Международното право ясно определя и пространствения обхват на тези правомощия. В териториалното море (до 12 морски мили) крайбрежната държава упражнява суверенитет съгласно чл. 2 от UNCLOS и разполага с пълни правомощия да извършва проверки, инспекции, събиране на доказателства, задържане на кораби и административнонаказателни или наказателни производства при установени нарушения.

В изключителната икономическа зона (до 200 морски мили) правомощията на крайбрежната държава имат градуиран характер. Съгласно чл. 55–57 и чл. 220 от UNCLOS тя може да осъществява наблюдение, да използва сателитни и въздушни средства за откриване на замърсяване, да събира доказателства, да идентифицира предполагаемите нарушители и да изисква информация от кораба. При наличие на ясни обективни доказателства за нарушение могат да бъдат извършени физическа инспекция и последващи правоприлагащи действия, като обхватът на тези мерки зависи от характера, тежестта и последиците от нарушението. Най-интензивните принудителни мерки, включително задържането на кораб, са допустими само при тежки нарушения, довели до значително замърсяване или създали сериозна заплаха за морската среда, при условията и гаранциите, предвидени в UNCLOS.

Следователно международното право не ограничава възможността на крайбрежната държава да реагира при нефтени замърсявания в нейните морски пространства. Напротив – то предоставя последователна система от правомощия за наблюдение, събиране на доказателства, разследване и правоприлагане, като същевременно гарантира баланс между ефективната защита на морската среда и свободата на международното корабоплаване. Основният въпрос не е дали съществуват правомощия, а доколко те се упражняват своевременно, професионално и въз основа на достатъчно надеждни доказателства.

Именно в този пространствен обхват Ръководството на INTERPOL препоръчва интегриран подход, включващ постоянно сателитно и въздушно наблюдение, проследяване на корабите чрез AIS и LRIT, лабораторен анализ на проби, проверка на Oil Record Book, машинните дневници, електронните навигационни записи, GPS данните и функционирането на системата Oily Water Separator, както и своевременен обмен на информация между компетентните органи на крайбрежните, пристанищните и флаговите държави.

Не следва да се изключва и хипотезата за трансгранично замърсяване, породено от военните действия в северозападната част на Черно море. Продължаващите атаки срещу пристанищна инфраструктура, търговски кораби, танкери и други плавателни съдове създават повишен риск от аварийни разливи на нефт и нефтопродукти, чиито последици могат да бъдат пренесени от морските течения и метеорологичните условия до крайбрежията на други черноморски държави, включително България. Това не означава, че конкретното замърсяване има такъв произход, но представлява обоснована работна хипотеза, която следва да бъде проверена чрез химичен анализ на пробите, моделиране на морските течения, анализ на сателитните изображения и международен обмен на информация.

Ако бъде установено, че замърсяването има трансграничен характер, възникват и допълнителни задължения по чл. 197 и чл. 198 от UNCLOS, които изискват сътрудничество между крайбрежните държави и своевременно уведомяване на компетентните международни организации. В този случай международното сътрудничество не е въпрос на политическа целесъобразност, а на изпълнение на конкретни международноправни задължения.

България разполага с възможност да поиска експертно и техническо съдействие от Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), да използва системата CleanSeaNet, както и механизмите за сътрудничество, предвидени в Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Конвенция от Букурещ, 1992 г.), UNCLOS и MARPOL. Подобен подход би осигурил независим анализ на сателитните данни, допълнителен експертен капацитет и по-ефективна координация между крайбрежните държави.

Ефективността на тези механизми следва да бъде оценявана чрез ясни и публично измерими показатели за изпълнение (Key Performance Indicators – KPI). Към настоящия момент липсва публично достъпна информация, която да позволява обективна оценка на резултатите от дейността на компетентните институции – включително броя на установените нефтени замърсявания, извършените проверки в териториалното море и изключителната икономическа зона, започнатите разследвания, идентифицираните кораби-нарушители, наложените административни или наказателни санкции и случаите, приключили с реализирана отговорност. Без подобна прозрачност обществото не може да оцени доколко държавата изпълнява своите задължения по UNCLOS, MARPOL и Конвенцията от Букурещ и дали предприетите мерки постигат реален превантивен ефект.

В този контекст е напълно основателно да се поставят няколко въпроса от обществен интерес. Използва ли България в пълна степен европейските механизми за сателитен мониторинг, експертна помощ и международно разследване при подобни инциденти? Поискана ли е помощ от европейските агенции и регионалните организации при наличие на индикации за трансгранично замърсяване? Инициирали ли са българските представители в европейските институции обсъждане на нарастващите екологични рискове за Черно море, породени от войната в региона, и необходимостта от засилено европейско сътрудничество в областта на морския екологичен мониторинг?

Това не са политически въпроси, а въпроси, свързани с изпълнението на международноправните задължения за опазване на морската среда и с ефективността на националната политика по превенция и противодействие на морските замърсявания.

Ефективната защита на българското Черноморие не изисква приемането на нови международни конвенции или допълнително законодателство. Необходимо е последователно и пълноценно прилагане на действащите разпоредби на UNCLOS, MARPOL и Конвенцията от Букурещ, използване на методологията, препоръчана от INTERPOL, системно прилагане на европейските средства за сателитно наблюдение, активно международно сътрудничество и прозрачна публична отчетност чрез ясни показатели за изпълнение. Само политика, основана на доказателства, научен анализ, международно сътрудничество и измерима институционална ефективност, може да гарантира реално ограничаване на незаконните нефтени замърсявания и дългосрочна защита на българската морска среда.

Използвани международноправни източници: UNCLOS, MARPOL 73/78 (Annex I), Конвенцията от Букурещ (1992 г.) и Ръководството на INTERPOL за разследване на незаконни нефтени разливи.

К.д.п. инж. Христо Папукчиев
Master Mariner | Maritime Safety & Risk Analyst
Мненията, изразени в този текст, са лични.