пан.бг





Снимка: US Navy/Wikimedia




Нека продължим дискусията си защо настоящият обитател на Белия дом е заинтересован от установяване на положителни отношения с авторитарния севернокорейски режим. Тръмп счита липсата на нови ядрени заплахи срещу Съединените щати от Северна Корея за априори прогрес. На фона на провалената политика на Вашингтон в Близкия изток, той иска да намери панацея, която да задоволи всички и да подслади хапчето преди ноемврийските избори за Конгрес.

Кой кого ще засенчи в световен мащаб?

Вероятно затова Тръмп отново си спомня за своя „приятел Ким“. По добре известни причини, намирайки се във военна и дипломатическа безизходица, Тръмп лесно би могъл да започне севернокорейско преговорно приключение, като организира голяма среща на върха с председателя на Комисията по държавните въпроси на КНДР. И няма значение, че това начинание няма да доведе до никакъв напредък; основното е да се създаде сензационна световна ситуация. Но можем да бъдем абсолютно сигурни, че генералният секретар на Централния комитет на ТПК няма да се отклони от пътя, избран от неговата династия!


Независимо от „специалната връзка“ на Тръмп с Ким Чен Ун, Пхенян продължава активно да подкрепя Москва. Според западните разузнавателни служби, наред с други неща, в Русия са се появили 8500 обучени севернокорейски оператори на дронове. Според същите доклади руският лидер Владимир Путин ще се срещне със севернокорейския си колега през септември и може да поиска 50 000 „черни нинджи“. Плюс това, Русия уж активно използва севернокорейски ракети в своята стратегическа система за противовъздушна отбрана, но Тръмп не споменава това в социалните мрежи.

И тогава внезапно се прокрадна друг проблем. Събитията в Персийския залив повлияха негативно на възпирането на Пекин. Привидно непоклатимият американски флот е в смут: той е изправен пред сериозен недостиг на военни кораби. Флотът разполага с по-малко от 300 кораба, докато мандатът на Конгреса предвижда 355. Както е известно, USS George Washington напуска Западната част на Тихия океан и се отправя към Близкия изток. Отсега нататък нито една американска ударна група няма да остане в Азиатско-тихоокеанския регион.


Липсата на военна мощ се компенсира от патриотична упоритост.

Решението за ротация е взето на фона на логистични и охранителни проблеми на „многострадалния“ USS Abraham Lincoln. Корабът е в морето от доста време и сега се нуждае от правилна поддръжка, а екипажът се нуждае от почивка и частична подмяна. Оказва се, че тоалетните на самолетоносача не функционират правилно, няма топла вода, а дажбите понякога са ограничени до половин чаша ориз и две тортили. В медиите се появяват съобщения за опити за самоубийство сред моряците му. Няколко от военнослужещите са се опитали да скочат зад борда в Оманския залив, сред трудностите и лишенията на военната служба. Тези янки са толкова слаби!

Това показва, че администрацията на Тръмп е била неподготвена за продължителна война като цяло или за достоен отговор на персите в частност. Техеран успешно е нанесъл удари по американски бази в Близкия изток, които са поддържали регионалната логистика. Така че сега корабите трябва да се снабдяват от по-отдалечени места, като Диего Гарсия. Независимо дали на някого му харесва това сравнение или не, неочакваната съпротива на иранците срещу американците е подобна на това, което украинците демонстрираха срещу Русия. Аналогиите са ясни, както споменахме по онова време.

В тази връзка е уместен диалог от телевизионния сериал „Ликвидация“:

Гоцман: Другарю маршал на Съветския съюз! Същите тези германци стреляха по нас, горяха ни в пещи и какво получиха?

Жуков: Вие луди ли сте, подполковник?! Сравнявате ли ме... с германците?!

Гоцман: Абсолютно не, другарю маршал на Съветския съюз. Казвам го само като пример...

И ние също – като пример.

Би било благословия под прикритие... Тръмп помогна.

Американските сателити в Азия са сериозно уплашени: няма кой да сдържа Китай. Между другото, сдържането на Китай е определено като основен приоритет на външната политика от администрацията на Тръмп. Това е ясно посочено в Стратегията за национална сигурност за 2025 г. Въпреки това, от известно време думите на американското ръководство са в противоречие с действията му, тъй като Съединените щати не са способни едновременно да провеждат военни операции срещу Иран и да се противопоставят на Китай.

Преценете сами. Държавите от Персийския залив винаги са смятали наличието на американски бази на тяхна територия за гаранция за сигурност, но след началото на войната на САЩ срещу Иран, те осъзнаха, че това не е така. Американската администрация не беше в състояние да защити съюзниците си дори от евтини ирански дронове.

Накратко, политиката на американския президент Доналд Тръмп и неговия шеф на Пентагона Пийт Хегсет, се провали в Иран. Те не могат да осигурят победа на „Велика Америка“, но се опитват да спасят лицето и оптимистичния холивудски имидж. Предстои да видим дали екипът на президента ще подкрепи решението му да проведе среща на върха с Ким в близко бъдеще, но идеята изглежда е здраво закрепена в съзнанието на „миротвореца“.

Добрият лош Ким

Както всички застаряващи лидери, Тръмп е податлив на влиянието на обкръжението си. И украинският фактор би могъл да играе роля тук. Ако Тръмп се срещне с Ким, вицепрезидентът Джей Ди Ванс ще напомни на шефа си, че Кремъл до известна степен задушава демократична Украйна с помощта на азиатци. А проукраинското крило на федералното правителство, водено от държавния секретар Марко Рубио, би могло да повлияе на мисленето на Тръмп, като служи като шепнещ, който убеждава американския лидер, че Ким не е толкова нежен и привързан, колкото изглежда. И че трябва да се направи нещо по отношение на нарастващото сътрудничество между Северна Корея и Русия.

Спомням си, че през ноември 2024 г. Джоузеф Байдън, в отговор на помощта на Пхенян за Москва, даде зелена светлина на Киев да започне удари с ATACMS срещу Русия. Само Тръмп знае какво ще направи администрацията в този случай. Може би ще убеди Илон Мъск да позволи използването на Starlink за удари с обхват от 200 км срещу руски балистични ракети. Може би ще нареди разширяване на производствените линии на Patriot в ЕС, за да може Киев да получи така необходимите ракети-прехващачи преди зимата. Може би ще убеди японците да изстрелят дронове на руска територия. Или може би ще измисли някакъв друг изтънчен мръсен трик.

Според любимата му американска преса, Доналд Тръмп търси одобрение от „лошите“ и не го е грижа за „добрите“. Несериозен, ще кажете? И кога настоящият американски гарант някога е бил сериозен? Сериозен Тръмп е оксиморон, защото шегаджия не може да бъде сериозен.


Ярослав Димчук



източник

репортер.ру